Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Даян

Трябва ми помощ

Recommended Posts

Здравейте, накратко имам връзка с женен мъж, всичко е много хубаво но не сме заедно, не защото не иска а защото не иска да поеме отговорност и да каже за нас. Проблема е че аз съсипвам себе си и всички около мен страдайки заради това и незнам как да се справя вече седем месеца. Спрях да се храня нормално, спрях да общувам с приятели и роднини, спрях да се грижа за себе си. Връзката ни е повече от година и половина.

Моля за съвет

Редактирано от Даян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Zdrawej ,,,,,Предлагаш една от най коментираните конфигурации в човешката култура .Няма добронамерен и осъзнат човек , който да поеме отговорноста и те побутне към определено действие .Това си е твоя живот и ще постъпиш както е решила душата ти . За това се постарай да я разбереш .Онази твоя осъзнатост , стояща над емоцийте и празните приказки ....Искам да  кажа , че нещо в теб те е поставило в тази ситуация . Колкото по добре го разбереш , като вътрешни и външни причини , толкова по лесно ще преминеш .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен моралната страна на нещата, която обикновено се има предвид в подобни случаи има и енергийна. Всъщонст аз подозирам, че доста от така наречените морални догми всъщност имат зад себе си невидима чисто енергийна компонента, която на даден етап от развитието на човека просто е нямало как да се предадат за да бъдат разбрани. Та в енергиен план когато двама човека, мъж и жена са във интимна връзка, особено продължаваща във времето дълго ...техните енергийни тела се смесват и образуват едно общо енергийно тяло /егрегор/. Независимо дали ни харесва или не то съществува и двамата партньори са винаги във връзка в рамките на това енергийно тяло дори и физически да не са един до друг. Когато единият да речем има допълнителна интимна връзка с друг човек...той така да се каже носи със себе си и партньора си /енергийно/...така, че дефакто са тримата...и се формират някакви сложни енергийни взаимодействия....един Бог знае какво точно се случва...Прекъсването на това общо енергийно тяло е нещо изключително сложно и болезнено...нещо като срязване на пъпна връв и вероятно е последвано от енергиен срив ...изтичане на енергия ..и не знам още какви неща...от които инстинктивно всеки се страхува и пази. Може човек да се поболее сериозно ако не знае как да отработи това скъсване..на духовно и енергийно ниво. С всичко това искам да кажа, че нещата наистина са много сложни и не става въпрос за "не иска да поеме отговорност", "така му е по-удобно"....и пр. и пр. Мисля, че за да се прекрати нетравматично и двамата партньори трябва съвсем осъзнато да участват в този процес...и да работят на духовно ниво...за това освобождаване...но къде ти такова осъзнаване?! Обикновено има гняв, обида, неразбиране, упреци, самосъжаления...и куп още...скапващи човека емоции....Само си представям как единият отива при другия и казва "Виж...искам да продължа с друг човек...можеш ли да ми помогнеш заедно с мен съзнателно да работиш над взаимното ни освобождаване и прекъсване на нашата връзка...за да стане леко и без травматични последици?". По-скоро си представя как вместо отговор питащият получава удар с тигана по главата, а после истерична реакция...емоционално цунами, торнадо ...с неясни последици и за двамата....Да, нещата не са морални, нещата са обикновено на живот и смърт. Защото никой не си прави труда да разбира и осъзнава в дълбочина...и да работи по тоя въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Даян!

Бях в подобна ситуация и след ОЩЕ година и половина се стигна до развръзка в моя полза. Заживяхме заедно, но другата жена не искаше да се "предаде" - искаше го обратно. Звънеше му постоянно по телефона, обясняваха се с часове. Той не й беше казал, че има нова връзка и с неспособността си да й каже директно, удължи излишно много нещата.

След още година тя продължи напред, т.е. след грубо 4 години останахме наистина само двамата.

Резултата беше, че в края на на тези 4 години, и двамата бяхме загубили уважение един към друг. Отделно аз бях краен перфекционист и така и не можах да "преглътна" начина, по който започна връзката ни. Да си кажа честно, оказа се, че най-хубавото е вече приключило. Което е жалко, защото в началото имахме толкова хубава и нежна връзка. И толкова много синхроничности ни събраха.

Останахме заедно още 4 години, през които аз се сринах и тихо страдах от ОКР. Той ме подкрепяше много през тези години и беше до мен, докато се съвзех и стъпих на краката си.

След това се влюби в друга и се разделихме. Аз му помогнах да си отиде. Той не можа сам.

Цялата тази ситуация ме научи на няколко неща:

- Отношенията между двама души са нещо свещено и непристъпно. Около тях има граница, която не бива да се преминава, дори и най-любезно да те поканят вътре.

- Щом единия от двойката си позволява да пристъпи извън тях, без това да е окончателно, то този човек има съмнителни нравствени качества - в моя случай беше патологичен лъжец, макар и много благ по душа и искрено вярващ в заблудите си.

- Тези отношения нанесоха сериозна вреда върху самочувствието и самоуважението ми.

- Колкото и да ни се иска понякога, просто не можем да управляваме другите хора... това, което можем да направим обаче, е да се погрижим за себе си и внимателно да изберем кого да допуснем в живота си.

- Била съм изключително наивна, завеяна и доверчива (случвало се е да ме питат дали не съм расла в буркан). Ако не бях с него, вероятно щях да съм с друг, който да ме научи на същите уроци. Просто преди това имах много заблуди за живота и любовта и тази връзка беше предпоставка да се освободя от тях.

Така че въпросът ми е - Защо искаш да си с този човек? Какво очакваш от бъдещето с него? Ще можеш ли да се справиш с обидата и огорчението, които в момента понасяш и струват ли си те изобщо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че е нужно да се погледне и от друга перспектива над ситуацията. 

Имах приятелка, която започна връзка с женен мъж, доста по-голям от нея. Постоянно я молеше да прояви търпение и той ще се раздели със законната си съпруга, защото нямало обич и разбирателство помежду им. 

Трябва да си призная, това ми звучеше толкова заучено. А моята приятелка много страдаше няколко години, защото освен друго, той беше и изключително ревнив, дори и към приятелките й. Аз всячески се опитвах с мекота да й отворя очите, но тя твърдеше, че само веднъж да заживеят заедно и всичко ще се подреди. Мислех си "Милата ми тя! Колко си умна и колко наивна в същото време!". 

Обаче наистина след няколко години той намери сили да се раздели със съпругата си (която знаеше за неговата паралелна връзка), заживя заедно с моята приятелка, ожениха се официално, имат дете и след толкова години заедно са наистина много щастливи. Дори той вече не е контролиращия човек, който бях убедена, че ще бъде винаги. 

И такова развитие могат да имат тези триъгълни отношения. При всеки е различно.

Въпросът е в друго. Ти наясно ли си дали и доколко искаш да инвестираш във вашата връзка? И той, след като не дава индикации, че има желание да официализира отношенията ви, според теб не означава ли, че не е заинтересован? Все пак не сте от месец-два заедно. Може просто да му е комфортно с положението, в което е. За което няма вина, ако не ти е предлагал и обещавал друго. Но ако ти искаш нещо различно от това, то знаеш, че изходът рано или късно е един. Ти какво искаш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×