Jump to content
Порталът към съзнателен живот
марсин

Къде греша ?

Recommended Posts

Здравейте, приятели :)

/предварително се извинявам,ако досадя със дългите обяснения,но не се сещам как да обясня вкратце..ще се старая да бъда максимално "телеграфна":)) /

Имам проблем,който се оформи като много сериозен за мен, а никой /психолог и приятели/ не ми казва къде греша...А именно-  отхвърлена съм :)

Нещата започнаха още преди 10ина г ,когато съседките ми- приятелки една по една се изниха от този квартал и тук останаха  другите съседи..

В предната ми "работа" шефът ми е харесал начина , по който работя /мед сестра съм/ и не спираше да тръби навсякъде из Центъра за това ...и си навлякох кофти погледите на старшата сестра и малк ослед това и на другите колежки , с които имахме чудесен колектив , като аз бях една от веселячките там:)/до този момент, обаче/...и се започна  едно криене , едни изолации спрямо мен , което аз усещах   и като попитам защо се държат така с мен, ми отговаряха "няма нищо..може би така ти се струва" и азз верно- приех ,че така ми се струва само...но моите усещания ,базирани на наблюденията ми продължиха до момента,в който веднъж се бяха събрали няколко колежки в коридора да чакат нещо  и аз минах покрай тях/силно притеснена,както винаги напоследък,когато минавах покрай някоя от тях/ и едната колежка извика силно " ей, ш*...къде си се засилила и аз съм за там", от което останах шаш , че това обръщение е насочено към мен - вече няма как да си въобразявам или да ми се струва...след няколко месеца взех твърдото решение да напусна  и след около година напуснах...

Започнах на сегашната си позиция ,но какво мислите- същата ситуация...още в началото всички колежки ме приеха с радост и аз се радвах, че тук всичко е ок  , но само след седмица нещо като с нож отряза това тяхно тяхно отношение  и сега отново съм изолирана и сега дори си извъртат главите като ме видят..сякаш се гнусят от мен...

По-интересно е ,обаче,че нещата не са затворени само в професионалния сектор , а и извън него- и в съседските  отношения - не знам кой какво е говорил,но от една съседка успях да разбера,че са ме вкарали в някакъв сексуален филм, за което аз нямам никаква идея...а и това никак не ми е в стила/силно подчертано достойнство имам , а и всички ме знаят ,че "не сме  за един ден хора "/ и тук така - като се съберат възрастните пред блока ,минавам край тях със страх и  усещане,че шушукат за мен и сякаш остава само да започнат да хвърлят камъни по мен..толкова злост усещам...и някак се чувствам замърсена от всичко това..

и  се нанесох да живея /докато съм сама сега/ в майкини ми , която пък открай време не ме приема/за обичане-изобщо/,но ми се налага / пролетта ще сменяме жилище , живот и здраве да е само/...

Проблема ми се е разлял и в града обаче :)) - близки,с които до скоро като се видим сме бъбрили по цели часове , сега само здравей- здравей  и до там и бързат да избягат сякаш от мен...а аз искам да контактувам с тях.....но вече не искам..вече избягвам да излизам в града поради всичко това и много ме притеснява цялата тази ситуация.....чувствам се отхвърлена и  някак предадена от близки до скоро за мен  хора ..

Астрологично имам новолуние /Слънце и Луна в съвпад /в овен, опонирани от Уран и в последните години Уран и Плутон ме аспектираха пряко- Уран съвпадна с тях , а Плутон ги квадратира..

 

Приемам себе си за добронамерен човек, впечатлявам с усмивката си :)/имам си недостатъци,но те едва ли биха били значими за "другите"..а може и да съм скучна,всъщност?? / ........ все си мислех в началото ,че привличам такова отношение със някоя злост в мен и поради това започнах да работя върху себе си - йога , упорито дишане/различни видове/ , медитации , включих се в групата на Бялото Братство в града ни , чета и "Заветът на Цветните Лъчи"/който вече е моя Библия , благодаря ,че го открих:) /..промених философията си за живота и започнах да живея за  душата си/видно е ,че не е успешно все още/ ...но колкото повече задълбочавам практиките, толкова се затяга обръча на взаимоотношенията ми около врата ми...вече се задушавам...чувствам се като някакво мъничко парченце в огромно море,изхвълнено на брега като ненужно и от това ме боли..много ме боли тази самота..остана ми Бог , но човешкото в мен се чувства самО...

Къде според вас греша...какво трябва да променя според вас...Ще се радвам на мненията ви /особено на критичните :) /

 

Пожелавам Светли дни на всички душички :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Марсин :) 

Радвам се, че се "виждаме отново! Струва ми се че се познаваме от един семинар, но прости ми ако греша. 

Мисля, че ти си казала причините в написаното от теб. 

Имам въпрос - какви са взаимоотношенията с хората от курса по йога или от последователите на Учителя? Нямам предвид всички - има ли 1-2-3ма от тях, с които се разбираш и се усещаш близка? 

Различават ли се по някакъв начин отношенията ти с тях от тези, които си имала в самото начало с твоите колеги и съседи? 

Слънце и луна в овен си е сериозно предизвикателство. А къде е Меркурий и как е аспектиран? 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен отговорът се крие в последното изречение от поста ти "Ще се радвам на мненията ви...особено критичните". Виж какво очакваш от хората - критични мнения. Ти това търсиш. И това получаваш. Защо го търсиш ли? Отговорът на този въпрос пък е малко по-нагоре "майка ми, която от край време не ме приема, за обичане пък изобщо"....С една дума - ти проектираш образа на майката върху хората наоколо. Но тъй като майката е свързана с теб не с обич, а с критика, ти това търсиш.

Много странно е че чета този твой пост точно в момента в който самата аз осъзнах, че правя това с хората и провалих доста от отношенията си именно по тази причина...защото съм вкарвала хората в ролята на майката без да го съзнавам. Първо съм.  Очаквала от тях да ме контролират, критикуват и поучават....да ме оценят...един вид...съм прехвърляла отговорността за себе върху тях....както ти в момента правиш. Хора с нормални граници, обаче, инстинктивно усещат това "вкарване в роля" и не желаят да участват. Също го правят инстинктивно. Значи тук не става дума за твои недостатъци или качества. Става дума...за роли. В социума играят други правила...различни от семейните...социумът е надграждане...нещо като горен етаж...над семейството. Но ако сме заседнали в семейството...ние го проектираме и в социума, където обаче правилата на играта са различни.

И ако щете вярвайте, ама влязох във форума и аз да попитам....как да се справя с това....и ето че попадам точно на такъв пост....така, че моля и аз за отговор тук -  как се отработва това нещо???!!!! Ето, аз вече разбрах че го правя, но когато се случва не мога да се усетя, само пост фактум.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 20.10.2017 г. at 22:37, Донка каза:

Здравей Марсин :) 

Радвам се, че се "виждаме отново! Струва ми се че се познаваме от един семинар, но прости ми ако греша. 

Мисля, че ти си казала причините в написаното от теб. 

Имам въпрос - какви са взаимоотношенията с хората от курса по йога или от последователите на Учителя? Нямам предвид всички - има ли 1-2-3ма от тях, с които се разбираш и се усещаш близка? 

Различават ли се по някакъв начин отношенията ти с тях от тези, които си имала в самото начало с твоите колеги и съседи? 

Слънце и луна в овен си е сериозно предизвикателство. А къде е Меркурий и как е аспектиран? 

Привет, Донка :)

Благодаря за включването..

Меркурий е гокленов, в 1* в телец, 9 д, в съвпад с Луна и Венера, опониран от Юпитер и квинкокс с Нептун/ обаче ! :))/

А Новолунието е разходящо/ 8*/ в овен, 8 д

Отн усещанията ми към различните групи хора- сякаш няма разлика...Йогата вече си я правя у дома, не в група...

Отн усещането за близост- малко хора усещам близки..няколко са в живота ми, сякаш...макар, че по принцип винаги съм себе си/ доколкото се усещам/...Отн разбирането- контактувам лесно, но понякога  съм с усещането, че другите контактуват с мен по задължение и не с удоволствие/ когато говоря по- разпалено:))/ и това ме кара да се затварям в себе си/ но това дали има връзка с осн. ми проблем? /..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Misha64 каза:

Според мен отговорът се крие в последното изречение от поста ти "Ще се радвам на мненията ви...особено критичните". Виж какво очакваш от хората - критични мнения. Ти това търсиш. И това получаваш. Защо го търсиш ли? Отговорът на този въпрос пък е малко по-нагоре "майка ми, която от край време не ме приема, за обичане пък изобщо"....С една дума - ти проектираш образа на майката върху хората наоколо. Но тъй като майката е свързана с теб не с обич, а с критика, ти това търсиш.

Много странно е че чета този твой пост точно в момента в който самата аз осъзнах, че правя това с хората и провалих доста от отношенията си именно по тази причина...защото съм вкарвала хората в ролята на майката без да го съзнавам. Първо съм.  Очаквала от тях да ме контролират, критикуват и поучават....да ме оценят...един вид...съм прехвърляла отговорността за себе върху тях....както ти в момента правиш. Хора с нормални граници, обаче, инстинктивно усещат това "вкарване в роля" и не желаят да участват. Също го правят инстинктивно. Значи тук не става дума за твои недостатъци или качества. Става дума...за роли. В социума играят други правила...различни от семейните...социумът е надграждане...нещо като горен етаж...над семейството. Но ако сме заседнали в семейството...ние го проектираме и в социума, където обаче правилата на играта са различни.

И ако щете вярвайте, ама влязох във форума и аз да попитам....как да се справя с това....и ето че попадам точно на такъв пост....така, че моля и аз за отговор тук -  как се отработва това нещо???!!!! Ето, аз вече разбрах че го правя, но когато се случва не мога да се усетя, само пост фактум.....

Здравейте, Миша:))

Благодаря за поста ви/ ти..

Няма случайни неща и не е странно, по- скоро е закономерно тва привличане:))...В моя случай сякаш поне съзнателно не проектирам критикарството на майка ми върху обществените ми отношения, така мисля..но ако е подсъзнателнооо- не знам...

/те тия неща не са ли грешни модели и може би изискват работа с подсъзнанието..тес...хипноза..нещо да ми се говори, докато съм в алфавълни...или пък усъвършенстване на пълна осъзнатост и пребиване в "тук и сега" много често../:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, несъзнателно се случват. Никога не съм си мислела "Е сега тая приятелка ще я ползвам за майка" или пък "От мъжа си очаквам да е майка ми"... никой съзнателно не си дава сметка, но реално точно това се случва. Не зная ...дали под хипноза могат да запълнят дефицита от адекватна майчина обич...дали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Misha64 каза:

 Не зная ...дали под хипноза могат да запълнят дефицита от адекватна майчина обич...дали?

Нищо в този свят не може да компенсира майчината обич и за това аз започнах да се уча да се изпълвам с Любов сама /което значимо улеснява и приемането на майчиното  необичане/...обикновено такъв избор правят душички, които искат да ускорят развитието си и за това избират такива трудни взаимоотношения , които да активират егото ...Вие дали усещате тежест в гърдите,  "безпричинна" тъга, мъка..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, от много отдавна не изпитвам тази мъка. Изпитвах я преди много години преди да осъзная, че има нещо като духовен път и когато мислех, че просто съм имала лош късмет.....че някой с нещо ме е ощетил...или може би наказал. После тръгнах по пътя, станах търсач и .....нещата коренно се промениха. Мъката  се смени с моменти на въодушевление и подем, моменти на обезсърчение и падане....и кратки моменти на покой и увереност....напоследък все по-често прозирам зад мъглата и зървам пъзела...виждам как всичко, което се е случило е трябвало да се случи за да ме доведе до следващото стъпало и все по-често се изпълвам с благодарност...

Майчината обич може да се компенсира само от едно единствено нещо - Божията обич...първо почваш да търсиш майка си във всеки срещнат несъзнателно....и съвсем естествено се проваляш...докато не осъзнаеш, че дори и всички да те отхвърлят има едно нещо вътре в теб, което никога няма да те отхвърли и ще те подкрепя винаги. Него няма нужда да го чакаш от хората да ти го дадат. То е в теб....първо смътно го усещаш, после все по-ясно и накрая си напълно уверен, че с него си защитен и обгрижен и друго няма какво да търсиш. Най-сетне се отпускаш и разбираш, че търсенето ти ...май е към своя край....намерил си каквото си търсил, сега битката е друга - битката е да не допуснеш да го забравиш.....да не допуснеш да се усъмниш....да не допуснеш...Мисля, че това нещо се нарича ВЯРА. И тя трябва да пъде подхранвана и поддържана непрекъснато.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Миша! Благодаря! Само аз не го наричам битка, а работа над себе си. Няма с кого да се бия - имам нива за култивиране... 

За Меркурий - мисля, че ти сама разбираш колко му е трудно с комуникацията при този телец - 9 дом и с тези аспекти. Миша правилно забеляза, че ти търсиш критика - защото тя по принцип е характерна за твоя Меркурий. НО! като една меркурианка, трябва да ти кажа със сигурност, че Меркурий изпълнява това, което Слънцето му каже. Ако овенско силно напористо слънце му каже да се държи по овенски (аз отпред, другите след мен - или срещу мен), Меркурий все ще смята околните за свое стадо или за съперници. Мисля, че добре ме разбираш. 

Ако, обаче, овенското слънце възложи на Меркурий в телец и в съвпад с Венера, старателно да открива красота и хармония там, където тя не се вижда на повърхността, където е скрита под враждебност дори..., той може би ще спре да налага своите мерки за красота и хармония и да отсъжда. За да потърсим доброто и красивото в другия "въпреки", че той се е настроил враждебно към нас, нужно е да притихнем, да наблюдаваме внимателно без да "присъстваме"... Тогава започваме да улавяме вълните на радиото на Божествената Любов. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10/22/2017 at 9:04, Misha64 каза:

Не, от много отдавна не изпитвам тази мъка. Изпитвах я преди много години преди да осъзная, че има нещо като духовен път и когато мислех, че просто съм имала лош късмет.....че някой с нещо ме е ощетил...или може би наказал. После тръгнах по пътя, станах търсач и .....нещата коренно се промениха. Мъката  се смени с моменти на въодушевление и подем, моменти на обезсърчение и падане....и кратки моменти на покой и увереност....напоследък все по-често прозирам зад мъглата и зървам пъзела...виждам как всичко, което се е случило е трябвало да се случи за да ме доведе до следващото стъпало и все по-често се изпълвам с благодарност...

Майчината обич може да се компенсира само от едно единствено нещо - Божията обич...първо почваш да търсиш майка си във всеки срещнат несъзнателно....и съвсем естествено се проваляш...докато не осъзнаеш, че дори и всички да те отхвърлят има едно нещо вътре в теб, което никога няма да те отхвърли и ще те подкрепя винаги. Него няма нужда да го чакаш от хората да ти го дадат. То е в теб....първо смътно го усещаш, после все по-ясно и накрая си напълно уверен, че с него си защитен и обгрижен и друго няма какво да търсиш. Най-сетне се отпускаш и разбираш, че търсенето ти ...май е към своя край....намерил си каквото си търсил, сега битката е друга - битката е да не допуснеш да го забравиш.....да не допуснеш да се усъмниш....да не допуснеш...Мисля, че това нещо се нарича ВЯРА. И тя трябва да пъде подхранвана и поддържана непрекъснато.

 

Привет, Миша ..чудесно е при теб, намерила си себе си ,вероятно ,за което те поздравявам :3d_053:

отн компенсирането на майчината любов- може да се случи,когато не живеем заедно , предполагам..щото сега ,в последните месеци съм в тях и всеки ден изживявам дълбоката неудовлетвореност/в очакване на новото ми жилище/,породена от обичта и към батко ми /също съм майка и я разбирам чудесно и не я упреквам ни най-малко , но ме боли тва всеки ден/ ..така се стекоха нещата , че нямам избор ..Божията Любов ме изпълва всеки ден и благодаря ,че вървя по Пътя й , вярвам в нея , но  съм трудна с промените принципно/а усещам,че трябва кардинално да променя не само себе си , ами и местата,където работя и живея...така усещам, а далине съм се хванала за това като удавник за сламка ,не знам.../..:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10/22/2017 at 14:06, Донка каза:

Съгласна съм с Миша! Благодаря! Само аз не го наричам битка, а работа над себе си. Няма с кого да се бия - имам нива за култивиране... 

За Меркурий - мисля, че ти сама разбираш колко му е трудно с комуникацията при този телец - 9 дом и с тези аспекти. Миша правилно забеляза, че ти търсиш критика - защото тя по принцип е характерна за твоя Меркурий. НО! като една меркурианка, трябва да ти кажа със сигурност, че Меркурий изпълнява това, което Слънцето му каже. Ако овенско силно напористо слънце му каже да се държи по овенски (аз отпред, другите след мен - или срещу мен), Меркурий все ще смята околните за свое стадо или за съперници. Мисля, че добре ме разбираш. 

Ако, обаче, овенското слънце възложи на Меркурий в телец и в съвпад с Венера, старателно да открива красота и хармония там, където тя не се вижда на повърхността, където е скрита под враждебност дори..., той може би ще спре да налага своите мерки за красота и хармония и да отсъжда. За да потърсим доброто и красивото в другия "въпреки", че той се е настроил враждебно към нас, нужно е да притихнем, да наблюдаваме внимателно без да "присъстваме"... Тогава започваме да улавяме вълните на радиото на Божествената Любов. 

привет,Дони :)

..несъзнателното "търсене" на Меркурий,нали..щото няма предварителни очаквания по принцип почти никога...забелязвам случващото се понякога по неосъзнатата в началото неудовлетвореност от нещо ,която ме кара да търся причината за нея...

отн астрокартата ми- Проблем ми е да проява Слънцето и Луната /в овен/ си в пълнота,поради позицията на Марс в телец , където са и Мерк , Венера,Сатурн..не съм с отчетливата овенска категоричност , липсва ми напоритостта и амбициозността на овена , но съм умерено директна и напоследък и дипломатична/от опозиторните везни/.. не приемам околните като съперници , мнителност имам,но когато съм си изпатила веднъж вече....първата ми реакция винаги е да Приема /но не съм лекомислена,сякаш:)) / и след това забелязвам подробностите........ ..Мерка ми ,да ,влияе се от Слънцето несъзнателно , но някак често търси Венерата и така губи себе си....да , умея дя виждам Красивото и под повърхността,дори го ценя като автентичност всичко подд повърхността....за мен лично ,както аз се усещам  ,проблемът ми /освен неприемането на майчето ми / е ,че трудно се решавам на промени и търпя повече от нужното и много често приятелки ми казват" Аз ако бях ,досега да бях се махнала от там хиляда пъти" или нещо подобно..но аз все мисля,че е временно , че издребнявам  и в крайна сметка се трупа неудовлетвореноста ми и може би точно нея излъчвам и хората я приемат като негативизъм...така мисля ,но дали е така....:)

/щото и Плутона ми е в първи дом и явно си работи "програмката" на душичката ми...и понеже не чувам "шепота" ,усещам тихлите по главата си:)) /..но дали е така...??

 

сегашния съвпад на Слънцето с Юпитер е точно върху моя Юпитер/У4/...

 

 

..и друго си мисля...може ли подсъзнанието ми да е натрупало много мъка и тъга и да ги излъчвам сега...щото силно ми се струва,че някога съм била доста наказвана задето съм говорила Истини  , лежала съм по затвори,в тъмници , хвърляна съм от високо  и всичкото това да се е насъбрало в мен и а го излъчвам...и сега да ми е дошъл момента да го чистя.../работя упорито ,с много ентусиазъм по изчистването си/...така мисля , не смея да ес подлагам на регресия......м?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

.и друго си мисля...може ли подсъзнанието ми да е натрупало много мъка и тъга и да ги излъчвам сега...щото силно ми се струва,че някога съм била доста наказвана задето съм говорила Истини  , лежала съм по затвори,в тъмници , хвърляна съм от високо  и всичкото това да се е насъбрало в мен и а го излъчвам...и сега да ми е дошъл момента да го чистя.../работя упорито ,с много ентусиазъм по изчистването си/...така мисля , не смея да ес подлагам на регресия......м?

Кой мисли това , кой център ? Различните мисли се въртят около различни центрове .Групират се .

Цитат

/щото и Плутона ми е в първи дом и явно си работи "програмката" на душичката ми...и понеже не чувам "шепота" ,усещам тихлите по главата си:)) /..но дали е така...??

С години работех в неконфортна среда . :) Съвсем нормално , нали ? С течение на времето това прерастна в непоносимост .На моменти се чудех дали не съм мазохист . Не , не ми харесваше .Тогава срещнах разказа на Кастанеда за ,,малкия тиранин". Разбрах го , приех го . Оформих по-различен светоглед .И работната среда доби поносимост , даже приятност . Това продължи няколко месеца и ситуацията пак се нажежи ... На кратко , трябваше ми многократно да преразглеждам и приемам , отново и отново тази идея . До като не стана част от характера ми(надявам се :) ).И тогава вече ме съкратиха . Естествено :) ....Искам да кажа , че истинското познание , е втъкано вътре . То не ти позволява да постъпваш неправилно . И не е важно какво си мисли личноста ми , Важно е , дали тези мисли са от полза на душата ми . Няма значение колко смачкан се чувствам , нали е дебела главата ми . За теб  не знам :) .

Цитат

,,Къде според вас греша...какво трябва да променя според вас "

Пътят сочен от Дънов се нарича ,,Чистота". Така че бъди чиста във всяко отношение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този проблем не мисля, че може да бъде разбран истински от човек който не те познава реално... Просто има прекалено много фактори. Все пак, хората отхвърлят две големи категории хора - по-слаби или по-силни от себе си. Първите от арогантност, вторите - заради ниско самочувствие и страх. От това което си написала, този съвпад на Слънце и Луна в Овен е една възможна причина да те прави доста волеви и амбициозен човек който знае какво иска. Хората се страхуват от подобни хора, и съответно се обединяват срещу тях. Изобщо ако познаваше хората по-добре, това положение щеше само да те радва... По-малко хора, по-малко проблеми... Но ще ти е вероятно трудно да го приемеш с този Овен... Ако искаш мога да ти пратя едни мои размисли за изграждане на Аз-а (писал съм ги на друго място). Започва с Юнг, но завършва повече в будистски стил. Има причина човек да остава сам, дали това е и твоята причина, само ти си знаеш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, iti каза:

Този проблем не мисля, че може да бъде разбран истински от човек който не те познава реално... Просто има прекалено много фактори. Все пак, хората отхвърлят две големи категории хора - по-слаби или по-силни от себе си. Първите от арогантност, вторите - заради ниско самочувствие и страх. От това което си написала, този съвпад на Слънце и Луна в Овен е една възможна причина да те прави доста волеви и амбициозен човек който знае какво иска. Хората се страхуват от подобни хора, и съответно се обединяват срещу тях. Изобщо ако познаваше хората по-добре, това положение щеше само да те радва... По-малко хора, по-малко проблеми... Но ще ти е вероятно трудно да го приемеш с този Овен... Ако искаш мога да ти пратя едни мои размисли за изграждане на Аз-а (писал съм ги на друго място). Започва с Юнг, но завършва повече в будистски стил. Има причина човек да остава сам, дали това е и твоята причина, само ти си знаеш...

Здравейте, благодаря за включването...

...силен, но някак пречупен дух съм след всички несправедливости насочени към мен ....не съм амбициозна/което ми пречи да проявявам силата си /.В последните седмици виждам/ във фб пространството/, че някои като разберат , че съм в групата и спират да коментират /:)) /, което ме кара да мисля, че явно има нещо в мен, от което бягат..но какво е то- не знам...все търся Истината...

Поздрави :)

/ ще бъда благодарна за вашите размисли за Аз-а/

Редактирано от марсин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 минути, марсин каза:

след всички несправедливости насочени към мен

Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, iti каза:

Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...

/имах предвид повърхностния смисъл на несправедливостта/

...и с това се връщаме към  кардиналния ми въпрос/ пък дали не е и смисъла на целия ми сегашен живот??/ - " Защо , с какво привличам самотата, предизвикана от пренебрежение" която  с всяко следващо усещане все  повече ме стяга и ме кара да се чувствам като изхвърлена някъде там встрани от "другите "?...допреди 5-6 г не ми е минавало през ума, че съм склонна към такива усещания...:)

/ може ли да е предизвикано от някаква грешка в практиките ми сутрин??/

Редактирано от марсин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна 100% с Iti за несправедливостта. Самият факт, че започваме да преценяме кое е справедливо - кое не, вече е симптом на вътрешна гордост, на усещане за превъзходство, което ни дава основание и право да съдим справедливо. Много много често те са замаскирани като грижа за доброто на другите, но всъщност са мислене тип "прокрустово ложе". От доста време съм оставила Бог и Светлите сили да определят кое е правда - аз съм твърде частна и ограничена във времето и пространството, за да дам и най-бегла преценка. За себе си съм приела да се отнасям към всичко и всеки с любов - ако не съм в състояние - да се дръпна настрани, за да може някой друг да я прояви. А кой как към мен се отнася - това не е моя работа - то си е тяхна. Сещам се за онзи класически пример с извънземните и ресторанта (благодаря на Креми за него!).

Интересно ми е как стоят нещата с изслушването на другите.... Докато ги изслушваш:

- съставяш си мнение за тях и това, което говорят,

- влизаш във филма заедно с разказвача,

- или се опитваш да си представиш филма без да си част от него. 

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, Горда съм/ по - скоро силно развито чувство за собствена значимост, която обаче е вътре в мен ...не мога да го  проявявам в общуванията си,а искам.../...но сякаш чувство за превъзходство и пренебрежителност не/ напротив/...

Знак за мен е, че ви впечатли единодушно написаното от мен-

" всички несправедливости" - имах предвид  отношения към мен , без да съм ги предизвикала с нещо конкретно...а и тази тенденция към затягане на възможността ми да избягам от трудностите си...винаги съм си го носила това его, защо чак сега се проявява така и ме задушава...

 

При разговор с други хора - зависи от хората..

- ако е някой, който усещам, или ми е близка душа, влизам във филма му и изживявам проблема му..

Ако не усещам другия  - сякаш гледам отстрани..но и там понякога влизам във "филма му" ...рядко си създавам мнение само от разговора/ често се отплесвам и наблюдавам нетематични за разговора неща в говорещия обаче - понеже скоро приключих едно обучение в аюрведа и наблюдавам типажа какъв е  и се отплесвам от темата/

Има една сериозна  дуалност в мен/ дано да не ви досадя / ... Астрокартата ми е тип пясъчен часовник - опозиции , което ми дава възможност да умея да гледам отстрани, без да участвам , да не умея да правя трудни избори  и сякаш егото ми е балансьора на емоциите ...

 

/ ако ме питате как определям себе си  - колеблива, неуверена плаха и импулсивна/ понякога /в обществото ми  , а вътре в себе си съм горда и обичаща се, доколкото мога с този избор на душата ми...../

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

.винаги съм си го носила това его, защо чак сега се проявява така и ме задушава...

:) Еми , време му е  . 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_030: / какви ли съм ги вършила , че съм натрупала толкова , не знам.../:) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×