Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здавейте! Писала съм и друг път във форума и моля за съвет.... Всеки ден чувствам постоянна тревожност сякаш всеки момент нещо лошо ще се случи. Изпитвам постоянно стягане в главата като че ли ме притискат с менгеме и все едно скалпа ми е изпънат, понякога слабост и замайване, чувство за натиск в основата на носа и вътре в небцето. Тези симптоми ме притесняват най-много и непрекъснато се вторачвам в тях. Тъжна съм, че живота ми не е същия не мога да се отпусна и да почувствам спокойствие поне за малко. Единствено в главата са ми мисли от рода на "ами ако ми има нещо, ако ми се случи нещо ". Не мога да се отпусна, изгубила съм всякаква надежда, че нещата ще се оправят и това ме срива. Ходя на психотерапия от скоро. Моля всеки, който може да ми даде съвет как да си помогна и сама наред с психотерапията. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"ами ако ми има нещо, ако ми се случи нещо ". 

Добре де, има ли нормален човек, който си мисли,че може да му се случи нещо ло6о и няма да е напрегнат? Наистина, отговорете ми, има ли такъв човек?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Със сигурност всеки, който си задава такъв тип въпроси се напряга...но не знам как да ги избегна...усещайки симптоми постоянно,мислите ми все натам сочат. Не мога да се отпусна и да мисля за друго, все си витая някъде с каквото и да се занимавам на заден план ми стои мисълта, че не се чувствам комфортно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Начин да си помогнеш е да си живееш живота или с други думи - да се отпуснеш. Как става? Като живееш в настоящето. Този, който мисли постоянно за бъдещето, винаги е тревожен. Как се учи човек да живее в настоящето? С време и търпение, след като се усвои нов начин на мислене. Това става чрез психотерапия. Всички симптоми, които описваш са в резултат от високо ниво на адреналин. Спортувай - така ще изпускаш напрежението. Изключително приятни са и дългите разходки, лека музика или приятна книга. И помисли, какво не ти харесва и искаш да промениш в живота си. Всичко ще започне да се нарежда.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти много за съветите.  Ще трябва да продължа живота си нормално, защото няма никаква реална причина да се тревожа, единствено лошите мисли и страхове. Грешката ми е може би там, че съм нетърпелива и постоянно очаквам деня, в който ще се чувствам добре както преди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит
Току-що, Inna123 каза:

...но не знам как да ги избегна...

С бягане няма да стане, освен ако всяка сутрин не правиш 10 обиколки на стадиона.

Въпроса е как ще стане, тогава? - първо се преглеждаш при компетентен медицински специалист - полезно е да узнаеш, че нищо ти няма.

След това си задаваш следния въпрос: "Как правя проблема си?" -  какво си представям или усещам докато с мислите си "стоя" в диагностицирането си. Отговорите ще са интересни, макар да е по-полезно да ги зададеш заедно с терапевта си.

Имаш нетърпение? - това е чудесно! Какво не правиш заради това, че имаш тия гадни преживявания? Какво отлагаш, къде те няма?

Редактирано от Кермит

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направих изследвания при ендокринолог,кардиолог,невролог, пълна кръвна картина, хормони - всичко е в норма. Но въпреки това си мисля, че като изпитвам всички тези симптоми все пак може би има нещо и не мога да си повярвам че съм напълно здрава, както показват изследванията. Все си мисля да не би да трябва да направя още някакви изследвания, но не знам какви вече... Когато си мисля, че нещо не е наред изпитвам тъга,безсилие,плача често,не се наслаждавам на моментите с любимите ми хора. Относно това какво не правя - не се забавлявам, винаги съм умислена и дори и да изляза с компания не мога да се отпусна, искам да се прибирам в къщи макар и там да не се чувствам по-различно. Общо взето загубила съм способността си да се наслаждавам на живота, а съм едва на 24 години... имам всичко за което съм мечтала. Преди около 6 месеца се наложи да направя аборт, защото имаше бременност без плод (т.нар. "кухо яйце"). Това беше голям стрес за мен защото бременноста беше първа за мен и много желана. Лекарите ме увериха, че няма проблем в здравословно отношение след направените изследвания, просто понякога се случва така.... Преживях го много тежко, а и като личност съм изключително ранима и емоционална,винаги да съм коректна към другите,да помагам на всички с каквото мога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От това което писваш, съдя,че най-правилното за теб е да започнеш психотерапия.Ще се успокоиш и ,,пораснеш,,.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А усещането че дясната ръка и крак са ми някак тежки и отмалели също ли е симптом на тревожност, както и усещане за тежест и схванатост в челото, врата и главата (най-вече в дясната част на лицето и главата), като че ли мравки ми пълзят на различни части от тялото, стегнатост в стомаха, понякога трудно поемане на въздух като че ли въздуха не ми изпълва докрай дробовете а стига до някъде...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или са от тревожността ти или си нападната от извънземни форми на живот.Те в момента се размножават в дясната част на тялото ти и му придават тази тежест, разбира се, личинките им пълзят по теб и пречат на дробовете ти да се разпъват.

В интерес на истината, втория сюжет ми се струва малко фантастичен, така, че нека се спрем на първия- страхът ти дава тези усещания.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Бихте ли ми казали какви изследвания би трябвало да се направят, за да се заключи, че тревожността е причина за симптомите, а не здравословна такава? Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Здравей,

ето тук има подробна информация: https://goo.gl/cDCWiZ

Отатък ги правят пакетно, тука ще трябва да обиколиш на много места, за да събереш всичко. Избери си.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Според Вас изследвания при ендокринолог,невролог, кардиолог,очен,уши нос гърло,пълна кръвна картина 2 пъти достатъчни ли са да се заключи,че симптомите са от тревожност. Тъй като на тези изследвания всичко беше в норма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че не.Трябва още инфекционист-може да е някаква инфекция, проктолог-може да имаш скрити хемороиди, непременно диетолог-може да е хранителна алергия или неправилно хранене, кожен лекар-някои венерологични заболявания дават такива оплаквания.

И накрая, ако всичко е наред, отиваш при гинеколог, може пък пола да ти е сбъркан-тогава също има подобни оплаквания.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Специалиста в този случай е главорез. Проблемите се решават светкавично.

Ти ни питаш, ние ти отговаряме. Би ли била така добра да отговориш на мой въпрос: как отговорите, които получи тук във форума помогнаха да се придвижиш напред по пътя на промяната си? Мерси!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора! На въпроса ще отговоря така: успокоих се до някаква степен,че специалисти като Вас ми казаха, че всички симптоми са на тревожност. Но продължавайки да ги изпитвам непрестанно все ми изниква въпроса да не би да ми има нещо, това ме кара до дъното, да тя самосъжалявам и да страдам,че не живея както преди. Наистина ще се вслушам в думите Ви, ще се радвам да ми дадете конкретни насоки дали трябда да направя още някое изследване и как да процедирам в ежедневието си,за да приема страха от болести и смърт. От сърце Благодаря! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина, извинявай! Не знам защо, помислих, че си мъж, понеже си жена, непременно се консултирай и с уролог-може простатата да ти е увеличена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Ех, по времето на бай Тошо какви уролози имаше... След преглед при тях веднага ти минаваше самосъжалението по живота "както преди". Добре, че понасноящем не е както преди, че ако беше, нямаше да сме тук и да съжаляваме за преди. Какво ли щяхме да правим...сега и преди... А после..?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви господа за отговорите,оценявам, че споделихте компетентното си мнение. Съзнавам колко безсмислени са въпросите ми  ☺ и все пак Благодаря за отделеното време

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не са безсмислени и никой не те съди. Просто страхът иска уверения и задоволяване на съмненията му - ако се вържем на тази игра, ставаме част от него. Вместо това ти предлагаме да обърнеш посоката - вместо да го слушаш, задоволяваш и бягаш от него, да се обърнеш право срещу него, с разтворени обятия. Тогава той ти показва истинското си съдържание и подаръците, които е приготвил за теб: смирена сила, мъдро доверие, обич и вълшебството да живееш истински, като душа! Това не може да се разбере от позицията, в която си - нужно е да се преживее. Вярваме в теб - извърви пътя си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От все сърце благодаря! Наистина ме вдъхновихте с думите си. Странно е как наистина вярвам на думите Ви и в същото време симптомите, които усещам ме карат да се страхувам, въпреки че знам, че не могат да ми навредят. Но явно това е начинът по който съдбата е решила да ме научи на някои неща от живота и да "прогледна". Сигурна съм, че след време ще съм благодарна, че всичко това ми се е случило, за да стана истински осъзнат човек и да изживея живота си в неговата цялост.

Желая ви щастие!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново! Искам да помоля за мнението ви дали да започна медикаментозно лечение наред с психотерапията. Постоянно ме е страх да не ми се случи нещо, да не съм болна... според вас медикаментите дали биха ми помогнали да се изправя на крака до някъде, за да се взема в ръце и да си върша спокойно ежедневните задължения без да съм на тръни постоянно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този въпрос може да се обсъди само с терапевта ти.По принцип, не е хубаво да се прави, накрая не знаеш, кое ти е помогнало, психотерапията или медикамента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×