User123 Добавено Май 16, 2018 Доклад Share Добавено Май 16, 2018 (edited) Здравейте, Моя позната, с която много рядко поддържам контакт, например видим се един път на 2 години на кафе, за мое огромно съжаление... как да го нарека... има нужда от психиатър. Върнах нейно обаждане и за съжаление установих, че психиката й в момента е супер лабилна. Слава Богу нейните родители са при нея. Аз по телефона следвах линията, че й вярвам, че я заплашват, че ще я самоубие някой. Въпросите ми: - Аз как да реагирам на такива обаждания? Каква линия да поддържам? - Как да спра евентуално зачестяване на нейните обаждания? - Ако след време я срещна на улицата, как би било добре да реагирам: да се правя, че нищо не се е случило; повърхностен разговор от няколко приказки и примерно 'бързам, защото ... еди-какво си'? Хем искам да я изслушам и дам сили, хем съм много странична от нейния кръг и реално няма как да й помогна директно. Много благодаря за насоките! ПП Тя вече е била в някаква психиатрия. ПП2: Дано да не съм й навредила по някакъв начин, казвайки й, че й вярвам и т.н. Поне ако не мога да помогна, да не навреждам. Редактирано Май 16, 2018 от User123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2018 Сега като се замисля, е много вероятно тя да ме е излъгала по телефона, че нейните родители са при нея. Нямам никакви координати на нейни приятелки или роднини. Не съм се сблъсквала до сега с такива неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 16, 2018 Доклад Share Добавено Май 16, 2018 преди 10 часа, User123 каза: Аз по телефона следвах линията, че й вярвам, че я заплашват, че ще я самоубие някой. Правилно си постъпила. преди 10 часа, User123 каза: - Аз как да реагирам на такива обаждания? Каква линия да поддържам? Разказвай за вашето приятелство - припомняй хубави мигове, изразявай съжаление, че понастоящем сте разделени. Плавно преминавай към незначителни теми - времето, конете, вегетарианството - все за някоя ще се "закачи". преди 10 часа, User123 каза: - Как да спра евентуално зачестяване на нейните обаждания? Просто не вдигаш. преди 10 часа, User123 каза: - Ако след време я срещна на улицата, как би било добре да реагирам: да се правя, че нищо не се е случило; повърхностен разговор от няколко приказки и примерно 'бързам, защото ... еди-какво си'? Разговаряш най-човешки. Имам приятел от детството, болен от шизофрения. Всеки път, когато го видя се здрависваме, разговаряме се, доколкото е възможно за стари неща и така. преди 10 часа, User123 каза: Дано да не съм й навредила по някакъв начин, казвайки й, че й вярвам и т.н. Не е възможно. Ако познатата ти е диагностицирана с психиатрично заболяване, не използвай повече думата "изтрещя". Тя е валидна за здрави хора, отразява някаква вариантност на нормата, доколкото е възможно да дефинираме такава, по повод психичното здраве. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 18, 2018 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2018 Много Ви благодаря, Георги! Моля се тя да успее да преодолее тази криза. Аз и по телефона й казах, че тя е достатъчно силна и интелигентна, за да се справи. Моля се да успее да се възстанови напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 27, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 27, 2019 (edited) Здравейте, Имам нужда отново от съвет, отново за този случай. Да, диагностицирана е с психиатрично заболяване. Момичето имаше 'криза' (да го наречем) преди около седмица. Пак се свърза с мен. Говорихме по телефона. Родителите бяха с нея. После тя май избяга. Имаше прощален пост във фб. После я намериха. Сега поне имам телефона на нейния баща. Днес се свърза с мен онлайн и пак е в 'опасност'. Аз до колкото разбрах тя като води разговор с мен по телефона - не си спомня. Или не винаги си спомня. Аз винаги ли трябва да се правя, че нищо не зная и тя винаги да ми обяснява едно и също? Аз споменах едно име (от онзи разговор преди година и тя взе, че се усъмни в мен от къде зная това име). Хем се опитвам да 'вляза във филма', хем явно не трябва да говоря конкретно, защото тя не помни. Обърква ме липсата на логика. Моля за още насоки. Явно като мисли, че е в опасност, това са пак сюисидни мисли. Сега ми пише, че е сама, т.е. няма никой при нея. Може пак да е избягала. Сега говорих с нея по телефона - по-адекватна е. Но се шляе сама край морето. Трябва да говоря с нейните родители - кога би трябвало да им сигнализирам. Някакъв план да имаме. Всякакви съвети ще са ми от полза. И друго да питам: тя веднъж като е отключила това заболяване и явно е на лекарства - така до края на живота ли ще си кара? Има ли хора, които са отключили (вероятно нейното е параноидна шизофрения) и после да са се оправили изцяло? И да не са на лекарства? Редактирано Май 27, 2019 от User123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 28, 2019 Доклад Share Добавено Май 28, 2019 Има и един аспект на описаното от теб, който вероятно ще ти е интересно да разгледаш. Какво е значението на това, през което "преминаваш" като преживяване лично за теб. Защото приятелката ти, при положение, че не помни, че е разговаряла с теб, още повече - живи родители, преминато лечение - съответно лекарско наблюдение, според мен е достатъчно показателно, че е излишно да се притесняваш отвъд границите на съчувствието и елементарната човешка загриженост чрез споделянето на местоположението й на родителите й. Понякога събитията в живота ни носят символика на определени смисли, на които не обръщаме внимание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 29, 2019 (edited) kipenzov, този аспект е осмислен и обработен от мен отдавна. Преди години бях 'гара разпределителна' за хора с различни проблеми. Но се бях зарекла да спра да живея с и решавам проблемите на хората. Единствено тук малко прекрачих това мое правило. Иначе установих контакт с родителите. Ще ги информирам, ако има притеснителни индикации от нея. За съжаление установих, че баща й също има нужда от подкрепа в чисто психологически план. До известна степен снех малко от неговите плещи някакво тяхно самообвинение, че те са виновни за нейното състояние. Не им е лесно. Вече се видяхме с нея - не са много добре нещата за съжаление. Възстановителният период ще е дълъг. Изобщо всякакви препоръки от специалист и как аз да се държа по-адекватно предвид състоянието й, ще ми бъдат от полза. Към момента смятам да поддържам следната линия на поведение: няма да се виждам често с нея, за да поддържам този статут - ако се чувства застрашена - да ми сигнализира (по телефон, по социални мрежи). Но и до известна степен ще следя сега дали ще отиде на други лекари, за други здравословни проблеми, които има. Така че до известна степен съм 'влязла' в случая. И друг въпрос към специалистите: когато ми пише или ми се обажда по телефона, аз за какви индикации да следя, за да определя дали е в 'онова' състояние или е що-годе в нормално състояние. Тя един вид 'превключва' явно от един режим на друг. Редактирано Май 29, 2019 от User123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 29, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 29, 2019 kipenzov, всъщност има и един друг аспект. Видях в по-различна светлина един друг човек - успя да ме изманипулира. Аз смятах работа да му предлагам - отказах се. Никога няма да го взема да работи с мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 30, 2019 Доклад Share Добавено Май 30, 2019 А символиката на "шизофреника" като човек, чието поведение е НЕ-нормално. Човек "освободен" от отговорността на "обществената полезност". А самата ти "среща" с приятелката ти да е проектирането на тази символика от външния свят като "особена, интерактивна" връзка със самата теб. Нещо като "напомняне" леко да "поотпуснеш". Да прехвърлиш за миг от "човека на действието" към "човека, който се налаждава" отвъд постоянното "трябва". Не знам, дали съм прав, но вероятно отдавна не си "си вдигала чукалата" за един ден в природата, без да мислиш за ежедневието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Май 30, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 30, 2019 (edited) kipenzov, ако горното е шега, то това е неуместна шега. За съжаление не са добре нещата при нея. Но и не мога да вляза в ролята на нейна патерица или да я прибера да спи в къщи, както искаше в първия ни разговор от тази година. Може би съм объркала подсекциите на форума. Аз наистина очаквах да се включат специалисти със съвети както миналата година г-н Балджиев. Редактирано Май 30, 2019 от User123 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Юни 1, 2019 Доклад Share Добавено Юни 1, 2019 Извинявам се! Грешно предположих! Наистина няма общо с професионалното мнение, което искаш да получиш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 2, 2019 Доклад Share Добавено Юни 2, 2019 (edited) Здравей! Тук се касае явно за психично заболяване, към което момичето не е критично и не се лекува.Ако тя беше моя позната, не приятел, а само позната, когато ме потърси и ми стане ясно, че е ,,неадекватна,, не бих поддържал разговори и връзки.Бих и обяснил спокойно, че както сърцето, бъбреците и стомаха боледува , така и мозъка боледува, а когато той е болен,човек вижда, чува и мисли неща,които в действителност ги няма.За това и трябва да се посети психиатър и приемат лекарства, те лекуват мозъка и всичко се нормализира-страховете изчезват. Разбира се, шанса тя да ме послуша, е нищожен, но ....всъщност аз нищо повече не мога да направя за нея.Наистина, лекарствата са решаващият елемент. Редактирано Юни 2, 2019 от д-р Тодор Първанов User123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Юни 15, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2019 д-р Първанов, много Ви благодаря. Ами аз вече поех веднъж риска и знаейки, че не е много стабилна психически се видях с нея. Наистина не бяха добре нещата. Само на края на разговора очите й светнаха, имаше проблясък. Днес тя пак се свърза с мен и пак ще се видим - вече съм обещала. Изглеждаше доста адекватна. Разбирам, че Вашият съвет е да се отдалеча максимално. От друг мой познат получих същият съвет, който му е даден от психиатър или психолог (не се сещам точно какъв специалист беше). Иначе за протокола - не сме приятелки, далечни познати сме. Тя ме вижда като приятел. Иначе лекува се явно. Това нещо е от няколко години, влиза, излиза от такива клиники (за 2 престоя зная от нея до момента, а за общият брой - мога само да гадая). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 17, 2019 Доклад Share Добавено Юни 17, 2019 Да, съвета ми е да не общуваш с нея. User123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
User123 Добавено Юни 19, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2019 Много благодаря отново, д-р Първанов. Точно така ще направя от тук насетне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.