Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, съвсем случайно попаднах тук, но напоследък съм изпаднала в такава емоционална дупка, че вече не знам какво да правя ( щом съм стигнала да споделям във форум, значи съм на дъното) .. и така да ви разкажа моята история, пък ако някой намери съвет за мен ще съм благодарна... преди около 2 месеца си харесах една вещ, която исках да си купя, но собственика и в последния момент се отказа от продажбата, а аз много я исках .. и така, за да получа заветния предмет започнах да излизам с него.. всяка вечер до получаването на въпросния предмет... Получих го! .. и до там трябваше да прекратя срещите с продавача който е от мъжки пол, но точно в деня на сделката или по точно след приключването 'и той ми казва ''Обаждай ми се, да се виждаме'', зададох му въпроса ''защо'' ? ( защо трябва да те виждам след като аз вече имам това, което искам).. неговия отговор беше - НЕ ЗНАМ.. е как така не знаеш?! .. Прибрах се щастлива, че си имам каквото искам и вечерта .. изведнъж съобщение от ''продавача'', дава ми пълно обяснение къде се намира и какво прави ( на купон с приятели, ама виждаш ли било му скучно и искаше да отида). Ама какво да правя аз там... аз не го познавам! И след няколко молби и телефонни разговори, все пак отидох .. (да ме пита човек за какво!), но приех настоятелноста му като ''аз те харесвам и искам да продължим да се виждаме'', дори за да съм сигурна, че не греша му казах че отивам само заради 1 конкретен човек.. то е ясно че е той. До тук добре. Отивам аз там да го видя, прави ми място до него, цяла вечер обесняваше, че има нещо по между ни, прегръща ме, търси ми вниманието, прави се, че ревнува когато някой се заговори с мен .. И понеже бях с кола, бях решила да не пия (само да се отбия за малко), но той започна доста настоятелно да ми налива в чашата и да ми дава наздравици и стана така, че изпих прекалено много, за да се кача в колата да шофирам .. и съответно останах там. След купона си легнахме да спим (нищо повече). На сутринта бях на работа, за това станах преди него .. опитах се да го събудя, за да му кажа най- малкото довиждане, но не успях и си тръгнах, мислейки си, че това е някакъв инцидентен случай и че повече няма да се видим. Да ама не ... продължихме със срещите, дори когато съм му отказвала да излезем е идвал пред блока, само за да ме види (дори и за 5мин.).. е никога не са били 5 мин., но въпроса е в това, че иска да се видим макар и да не е на кафе.. искам да отбележа, че почти никога не е сам, тоест винаги е с някой приятел (е точно това ме обърква) .. До една прекрасна вечер, в която решихме да ходим на дискотека ... там той (уж) си хареса едно момиче, помогнах му да се запознаят (НАЛИ СМЕ СИ САМО ПРИЯТЕЛИ, нямам право да ревнувам), танцуваха там какво правиха не ги знам.. и изведнъж идва при мен и както си танцуваме и той тръгна да ме целува .. отдадох го на алкохола и се направих, че нищо не е станало.. после той ме помоли да пиша на въпросното момиче от дискотеката и аз естествено го направих (нали сме само приятели).. уредих им да се видят, но тя не успяла да отиде... и така аз си и пиша на нея от негово име, той ми обеснява колко е влюбен в нея, а в същото време на мен казва, че ме обича, че има нужда от мен, че му липсвам и т.н. и т.н. банални фразички. Доста често пуска шеги на тема секс, което също ме обърква( та нали сме САМО ПРИЯТЕЛИ). Опитах се веднъж да разговарям с него, за да разбера в същност ние какви сме си и каква очаква от мен, но той така умело завъртя нещата и едва ли не каза, че само аз имам някакви симпатии към него. Стана ми гадно и за да избегна повече такива неловки ситуации му казах, че това е последния път, в който ми вижда очите и да запомни въпросната вечер.. Естественно не стана така .. продължихме да излизаме, продължихме с ''игричките'' от сорта ''тя е моя'' за пред хората, а за пред нас самите- НИЕ СМЕ САМО ПРИЯТЕЛИ! И така до една прекрасна пиянска вечер, в коята вече се случи неизбежното ... много съжалявам, за което, но фактите са на лице- станалото - станало! Малко след това той замина при родителите си в чужбина.. чувахме се всеки ден (като аз нито един път не съм го потърсила първа, продължавам си по старо му, само той да ме търси), до преди няколко дни когато спря да ми се обажда ... и преди 2 вечери ме изненада като ми се обади и ми каза, че се е прибрал и че иска да се видим. Обаче на мен хич не ми беше добре ( много ми липсваше този 1 месец през който го нямаше, много ми беше тъжно) и не знам какво ми стана, но не можах да се зарадвам, че го виждам. Държах се леко студено с него, да не кажа даже гадно, при което неговата реакция беше '' Защо се държиш така тъпо и заядливо, ТИ СИ ПЪРВИЯ ЧОВЕК, НА КОЙТО СЕ ОБАЖДАМ, че съм си тук?'' .. на мен ми стана леко тъпо, че така съм се държала и по смекчих тона, но въпреки това не можах да се отпусна.. след като спрях да се държа така студено, разбрах причината, поради която няколко дни не сме се чували.. и никаква изненада не е, че ''причината'' си има име, телефон и адрес, и е от женски пол .. приех го като приятелско споделяне и си замълчах .. ДА, липсва ми адски много, харесвам го, НО .. от тук започват НО-тата.. той е по малък от мен, не съм сигурна, че това е правилния за мен човек, никоя от моите приятелки не го одобрява за мен (това са дребни проблеми, не живея за хорското мнение) и най- вече факта, че ние сме само приятели! Въпреки, че като се видяхме преди 2 дни, той ме прегърна и ми каза '' НЕМОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ ПАРФЮМ, дрехите ми винаги миришеха на теб! Направо не знам какво да мисля, и най- вече какво да правя!ТОРМОЗИ МЕ въпроса защо постъпва така ... хем сме приятели хем се държим като гаджета.. ако някой ми даде светлинка в тази мъгла от мисли и чувства ще съм БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА!!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

да ви разкажа моята история, пък ако някой намери съвет за мен ще съм благодарна

Моето впечатление ме кара да ти посоча този адрес . Също , можеш ли да се определиш . Какви качества имаш и какво желаеш да правиш с живота си . Само на това ако си отговориш , ще имаш яснота .

https://www.bing.com/search?q=да+се+научиш+да+казваш+не+&qs=n&form=QBRE&sp=-1&pq=да+се+научиш+да+казваш+не+&sc=0-26&sk=&cvid=166EDD0966

Линк към коментар
Share on other sites

Привет,

важно е да ни кажеш на какви години сте. Второто - много е важно да ни кажеш ти какво искаш от тези взаимоотношения? Само тогава можем да те насочим какво да предприемеш.

преди 6 часа, girlfromhell каза:

и така, за да получа заветния предмет започнах да излизам с него.. всяка вечер до получаването на въпросния предмет... Получих го!

Тук не разбирам... излизали, в смисъл всяка вечер сте правили секс, докато получиш играчката, след това просто сте си станали приятели..? Хубаво е да уточниш.

преди 6 часа, girlfromhell каза:

И така до една прекрасна пиянска вечер, в коята вече се случи неизбежното ... много съжалявам, за което, но фактите са на лице- станалото - станало!

Ако не беше следващото изречение, мигом оставах с впечатление за извършено убийство по особено жесток начин. Обаче човека заминал, а аз, вероятно и други четящи, тъна в неведение кое е това неизбежно и съжалително нещо, което е станало та станало.

преди 6 часа, girlfromhell каза:

ОРМОЗИ МЕ въпроса защо постъпва така ... хем сме приятели хем се държим като гаджета.. ако някой ми даде светлинка в тази мъгла от мисли и чувства ще съм БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА!!!!

Въпрос за 6 милиона и половина рубли, но не само! Това е ядрото на питанията, около което се развива науката психология - защо хората правят това, което правят - кое ги мотивира, кое е причината на следствието. Ние, колкото и добри да сме тук в тази наука, не можем и грам да разберем защо прави това - само можем да спекулираме за самочувствието му, за деството му, за минали връзки, отношения към жените и прочее. Нас ни интересуваш ти, защото ти си активната и ти си тази, която изживява проблем. Онзи не пише тук и очевидно е ок във взаимоотношенията си с теб - защо да си главоболим мислите с неговите мотиви? Ти си важна и по-скоро важно е какво ще правиш за напред. Нека това те вълнува.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 7 часа, girlfromhell каза:

Не съм сигурна, че това е правилния за мен човек 

Мило момиче, довери се на интуицията си!

В разказа разпознавам двама не съвсем узрели емоционално индивиди, действащи неосъзнато и първосигнално. 

Отговори си на следните въпроси:

Искаш ли връзка в момента?

Какъв мъж искаш до себе си? 

Какво очакваш от една интимна връзка? 

Ценена, обичана и уважавана ли се чувстваш с този мъж, за когото разказваш? А ти към него каква си? 

Разбери какво искаш ти, защото изглежда, че не знаеш, а това е основното. 

Никой тук не може да ти гарантира какво си мисли и иска този човек. На мен ми се струва, че има много ниска самооценка и не усещам мъжественост в поведението му, стабилност и искреност. 

Ще бъда честна като кажа, че и при теб ниската самооценка е на лице, няма и как да е другояче, щом си привлякла мъж, с такова поведение - чудиш се дали да не се НАГОДИШ към мъж, който има-няма и ти разказва за други жени, към които има интерес?! Това не е утопично-съвършена полиАМОРИЯ, а пубертетски номер за привличане на внимание, но и не само. 

Извън отношенията си с въпросния човек - как се чувстваш в живота си, в кожата си? Как се усещаш като жена, комфортна ли ти е ролята на женствеността и как я проявяваш? 

Фокусът си ти - имаш ли в себе си стабилен център от себелюбов, ще я влагаш във всичко! И в отношенията, в които участваш, ще личи. 

Редактирано от Ines Raycheva
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте мили хора!

Доста въпроси имате, разбираемо.. започвам с първия: 

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

важно е да ни кажеш на какви години сте. Второто - много е важно да ни кажеш ти какво искаш от тези взаимоотношения?

аз съм на 26год. и не знам какво искам от тези взаимоотношения. Тоест знам, но ме е страх да не бъда наранена, отритната, и осмяна. За това не ги показвам. Загрижена съм за него, проявявам уважение и разбиране, но до там.

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

Тук не разбирам... излизали, в смисъл всяка вечер сте правили секс, докато получиш играчката, след това просто сте си станали приятели..? Хубаво е да уточниш.

Не, не сме правили секс всяка вечер. Излизахме просто по заведения. Правихме секс 1 единствена вечер, както съм описала за ''неизбежното'' .

 

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

Ако не беше следващото изречение, мигом оставах с впечатление за извършено убийство по особено жесток начин. Обаче човека заминал, а аз, вероятно и други четящи, тъна в неведение кое е това неизбежно и съжалително нещо, което е станало та станало.

Тук става на въпрос за секса.

 

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

Онзи не пише тук и очевидно е ок във взаимоотношенията си с теб - защо да си главоболим мислите с неговите мотиви?

Той не пише тук, защото тези неща ги коментира с негови приятели и понякога с мен. А аз не мога да споделя с приятелките си, понеже те не го одобряват. А ние не сме толкова добри, че да разберем какво мисли. В същност аз предполагам какво мисли, но няма да го кажа, поради простата причина, че търся професионален съвет, защото наистина изпадам в емоционални сривове и това не ми харесва.

 

преди 9 часа, Ines Raycheva каза:

Искаш ли връзка в момента?

Да, права сте.. не съм особенно сигурна искам ли връзка, но знам че този човек ми липсва. И се опитвам да го ''заменя'', но не е същото.

 

преди 9 часа, Ines Raycheva каза:

Какъв мъж искаш до себе си? 

Тук ще е много дълго за обяснение какъв мъж искам. Аз в мойте представи за идеална връзка съм си изградила представа, нека я запазя за себе си. :)

преди 9 часа, Ines Raycheva каза:

Какво очакваш от една интимна връзка? 

Подкрепа, развитие на тези отношения, любов, разбирателство и приятелство.

 

преди 9 часа, Ines Raycheva каза:

Ценена, обичана и уважавана ли се чувстваш с този мъж, за когото разказваш? А ти към него каква си? 

Ценена- отчасти, уважавана- отчасти, и аз за него каква съм (ако правилно съм разбрала въпроса) - това се чудя и аз.

 

преди 9 часа, Ines Raycheva каза:

Извън отношенията си с въпросния човек - как се чувстваш в живота си, в кожата си? Как се усещаш като жена, комфортна ли ти е ролята на женствеността и как я проявяваш? 

Извън отношенията ми с този човек, наскоро приключих изключително тежка за мен връзка, може би за това и бях привлечена от такъв тип мъж. Не се чувствам добре, не се чувствам желана, самотно ми е. Разбира се това не означава, че трябва да се хвърлям на първия срещнат, но определено има много черти в него, който ме привличат.  Не се чувствам женственна, защото забелязвам една много пагубна тенденция напоследък : котират се силиконовите, напудрени, нагримирани момичета, с изкуствени коси и нокти. Аз не съм такава, НЕ ИСКАМ И ДА БЪДА! Но ми става тъжно когато съм в мъжка компания и виждам, че точно такъв тип се харесва на мъжете. В такъв момент започвам да си мисля, че аз съм сбъркана.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, girlfromhell каза:

забелязвам една много пагубна тенденция напоследък : котират се силиконовите, напудрени, нагримирани момичета, с изкуствени коси и нокти. Аз не съм такава, НЕ ИСКАМ И ДА БЪДА! Но ми става тъжно когато съм в мъжка компания и виждам, че точно такъв тип се харесва на мъжете. В такъв момент започвам да си мисля, че аз съм сбъркана....

Кифлите се котират на кроасаните. Когато стойностни мъже мярнат такава, каквато описваш, им е трудно да се въздържат да не паднат под масата от див смях... Има стойностни мъже, има и качествени жени. Както и интелигентни и на ниво компании - смени средата си, заслужаваш повече! 

Инес по-горе ти зададе много добри въпроси, на които за да дадеш добри отговори, е нужно да понамериш центъра си от себеуважение. В подчертания ѝ текст също се съдържат силни бисерчета - помисли по-цялостно по тях, струва си. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора, не искам грам да оспорвам написаното, не съм тук за това. Но за да имам ''себелюбов'' и да правя нещата така както трябва не съм фактор само аз. Фактор е града, в който живея, местоработата, живота ми (по точно грешките в живота ми) до сега,  финансова гледна точка, социалност и др. За да ги променя тези фактори трябва една доста драстична промяна, на която не съм готова! А и не мисля, че на този етап трябва да го направя. Предполагам сега ще кажете, че имам много грешки и много неща който трябва да променя в мисленето си и ще сте прави, за което. 

На сърцето не се заповядва, за огромно съжаление.. явно съм се влюбила в този господин. Както казах опитах се да разговарям с него, но не успешно. Надявах се, че сега като не е тук и не се виждаме ще го забравя и ще продължа напред, защото определено случващо се между нас не  е никак ама никак ок ( аз дори не знам какви сме си), на моменти се чувствам използвана, на моменти се чувствам желана. Знам само, че не се случват както очаквах, тоест сега когато не се виждаме вместо да ми ''мине'' аз ставам все по-зле и потъвам все повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Извинения при външна локализация на контрола и изнасяне на отговорността за собствения живот във външни фактори  винаги има предостатъчно. В психотерапията ги наричаме рационализации - уж рационални доводи, прикриващи несънавани ирационални вярвания и също толкова несъзнавана изгода от поддържането им. Никой не ти казва, че имаш грешки - иждам искреността и доброто ти сърце. Затова и съм откровен с теб, пледирайки към потенциала ти. 

преди 21 минути, girlfromhell каза:

На сърцето не се заповядва, за огромно съжаление.. явно съм се влюбила в този господин.

Влюбването може да е красиво преживяване, когато човекът има зрялост, самостойна любов, стабилност. Тогава е като напиването - човек съзнава, че е пийнал, но здравият разум и присъствието на духа са напълно присъстващи. Без тази стабилност влюбването е допаминово надрусване, автоматично протичащо през невротичните липси и механизми - вкопчване, залепване, опит за запълване на празнини - няма как да е успешен този опит, когато липсва запълването им отвътре. Не е любов влюбването - поне не само по себе си. Запитай се, защо пишеш тук - за да получиш масажно успокояване или здрави насоки за стратегическа промяна. Пишещите тук не правим "психомасаж" и не задоволяваме его прищевки, а помагаме тревожните пеживявания да заведат до любовта, зрелоста, творческата свобода, целостта. 

Ти правиш изборите си. Те не са само външни като смяна на града и т.н. Преди всичко са вътрешно характерови. Когато човек се научи да се уважава и цени, през него протича любов, която стапя усещането за самота. Научава се да знае какво иска, да върви активно към целите си - били те професионални или партньорски. Самоуваженето и здравото себезаявяване са спирани от страхове, които несъзнавано водят за носа, раждат извинения, внушават полза от поддържането на стари и неефективни ментални, поведенчески и социални модели... Разтварянето на тези страхове през себепознание резултира в адекватно и свързано с реалността планиране, идващо от целостта, дълбоко доверие в себе си, самоуверена асертивност - все качества на чаровната харизма, умееща магнетично да привлича и реализира възможностите си. Тогава извиненията отпадат, а решенията са ясно вземани, от все душа и сърце, каквито и да са. Разбира се, човек прави своите си избори...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Орлин Баев каза:

Самоуваженето и здравото себезаявяване са спирани от страхове, които несъзнавано водят за носа, раждат извинения, внушават полза от поддържането на стари и неефективни ментални, поведенчески и социални модели...

Ето това прекрасно го осъзнавам, но някак си не виждам как може да бъда такава. Имам в предвид, че аз искам да се уважавам и обичам, но това води точно до това да съм сама и да не успявам да открия ''стойностен'' човек, отговарящ на нуждите ми. Точно по тази причина аз ''смъквам летвата'' и от този факт не се чувствам добре. Тоест правя компромиси със себе си и се променям, за да може да имам нещо, което не е чак толкова добро, но все пак е НЕЩО.. 

 

Току-що, Орлин Баев каза:

Запитай се, защо пишеш тук - за да получиш масажно успокояване или здрави насоки за стратегическа промяна.

В същност писах тук, защото аз сама не мога да разтълкувам поведението на господина. От това се тормозя и изпадам в лошо настроение, което се отразява на целия ми живот и не е добре за мен. Аз разбирам, че в момента получавам насоки за мен самата - Благодаря, за което! Както казахме и преди, той е на заден план, но някак си моето настроение зависи от неговите действия, за това ми се искаше да знам какво мисли/ чувства той, за да може аз да се отърва от натрапчивата мисъл за него, която и в същност е причината за моето безпокойство. Ясно разбрах, че не гледаме него в момента, а мен самата, което е хубаво, но всеки един ред написан тук мен ме връща пак към неговата личност и се хвърлям в размисли, ама защо така? 

Май по скоро въпроса е как да го забравя и в последствие, когато ме потърси да не изпитвам чувство за вина, затова че съм го забравила/ наранила. Казвам наранила, защото когато ме потърси отново, а аз му откажа среща знам, че няма да се почуства добре, може и аз също .. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, girlfromhell каза:

аз искам да се уважавам и обичам, но това води точно до това да съм сама и да не успявам да открия ''стойностен'' човек, отговарящ на нуждите ми. Точно по тази причина аз ''смъквам летвата'' и от този факт не се чувствам добре. Тоест правя компромиси със себе си и се променям, за да може да имам нещо, което не е чак толкова добро, но все пак е НЕЩО.. 

Избираш да пренебрегнеш себе си автоагресивно, за да не бъдеш сама. Разбирам логиката ти. Но е куца. Пренебрегвайки себе си, ти вече се самоизоставяш и задоволяваш самотата си, ако ще и принц на бяло инфинити да дойде отвън. Освен вече със сигурност самообричането на вътрешна самота и самосмачкване, когато се пренебрегваш, подсъзнанието ти автоматично дава сигнали за същото - да бъдеш пренебрегвана, мачкана и в крайна сметка каквото и да се случва формално, самотна емоционално. Защото сме автори на живота си и външно случващото се отразява точно вътрешната ни психична картина. 

преди 1 час, girlfromhell каза:

писах тук, защото аз сама не мога да разтълкувам поведението на господина. 

Относно поведението на господина, по-горе ти е отговорено - няма как да бъдеш уважавана и обичана, когато самата ти не се уважаваш и обичаш. Съответно и поведението му. Когато мъж уважава жената и иска партньорство с нея, не само че не я ползва като сводница, но в никакъв случай дори не споменава щенията си относно другите жени. 

преди 1 час, girlfromhell каза:

...От това се тормозя и изпадам в лошо настроение, което се отразява на целия ми живот и не е добре за мен.

Тоест според теб ако съумееш мазохистично достатъчно да се нагодиш към очевадно плиткото, незряло и неуважаващо те поведение на X, ще си оправиш настроението... Не, освен че сама се мачкаш и пренебрегваш, даваш масирани сигнали с теб да бъде злоупотребявано. 

преди 1 час, girlfromhell каза:

някак си моето настроение зависи от неговите действия, за това ми се искаше да знам какво мисли/ чувства той, за да може аз да се отърва от натрапчивата мисъл за него, която и в същност е причината за моето безпокойство.

Нагодила се автоагресивно зависимо като социално поведенчески израз на собствена характерова автоагресивна зависимост, стигаш до странното и тотално невярно заключение, че продължавайки да го правиш все повече и в по-голяма степен, ще бъдеш спокойна. Мхм... 

........................

Сами сме автори на живота си. Творим първо през вътрешното си себепознание, а оттам през безпределността от възможности, които се разкриват пред него. Светът е голям, но възможности виждаме, доколкото сме ги разкрили във вътрешната си вселена, а където и да се ситуираме, носим себе си със себе си.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Орлин Баев каза:

Тоест според теб ако съумееш мазохистично достатъчно да се нагодиш

... не, не искам да се нагаждам, въпреки че сега в тази дискусия се сещам колко пъти съм го правила и колко грешни сигнали съм дала на лицето Х. Колко пъти съм казвала не, но в крайна сметка е било да и е ставало точно това, което той иска. Колко пъти уж за да не го нараня съм му угаждала ..... ммм да .. май започвам да поглеждам обективно ситуацията. БЛАГОДАРЯ!

Линк към коментар
Share on other sites

Моля. Нека от интелектуално свързване на точки, тази дискусия даде начало на здрави промени в живота ти. Няма да попречи да походиш на психотерапия! Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 6 часа, girlfromhell каза:

Май по скоро въпроса е как да го забравя и в последствие, когато ме потърси да не изпитвам чувство за вина, затова че съм го забравила/ наранила. Казвам наранила, защото когато ме потърси отново, а аз му откажа среща знам, че няма да се почуства добре, може и аз също .. 

Освен към теб, искам да отправя послание и към всички четящи с подобни терзания - никога, ама никога не искайте да забравяте някого! Този човек, когото искате да забравиш, от чисто твоя гледна точка е присъствал по някакъв начин в живота ти в период и с преживявания, които не са целите за "изтриване". Запази си хубавите спомени, доколкото ги имаш, и давай напред. Хубавото, при добро пазене, винаги ще си е твое. На лошото впоследствие просто няма да обръщаш внимание и то ще избледнее.

Другото, което е масово неразбрано, заради като цяло ниската ни психологическа култура - никой не може да нарани никого, освен ако не го изчепрасти с тиган по главата :) Не е възможно да се нараняваме или възвеличаваме, нито можем да нараняваме или възвеличаваме друг - всеки един човек има избора дали да се нарани по повод на отношението на някого или дали да се почувства щастлив по повод отношение на другиго.

По този повод ще ти копирам една популярна притча:

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, при него дошъл воин, известен с пълната си липса на скрупули. Воинът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противникът му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството. Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, говорил лоши думи дори за предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният воин се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий остава подаръкът?

- На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.

- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Орлин, Георги - благодарна съм и аз - колко хубави неща сте написали! Красиво място на осъзнаване и освобождаване откри тая тема и за други четящи, сигурна съм! :)

 

Мила авторке, работа по самооценката имаш много! Като човек, като жена, ти да се приемаш, да се обичаш, да се наслаждаваш на времето със себе си - тогава и времето, прекарано с други хора, дори привидно да не ни пасват, става приятно! А пък то, видиш ли, така се получава, че ще започваш да срещаш все повече хора, с които ти е приятно, с които се споделяте взаимно и преживявате стойностен обмен, а не просто си биете лафа в кварталното кафене!

Слушай музика, която ти е приятна, танцувай и пей всеки ден, дори сама вкъщи, дори за няколко минути сутрин или вечер, като начало. Особено ако смяташ, че "не ги можеш тези неща". Това освобождава блокажи, издига много женската енергия - уверена, магнетична енергия, която знае как да създава наслада на себе си, оттам и на другите, които имат привилегията да са около нея!

На обичащата себе си жена и е гот и без мъж и не го гони, не му се нагажда. Да умее да се погрижи за него, да направи така, че да му е хубаво, е вече друго, не е мазохистично и смазващо, а напротив - разпалващо същината на нейната нежна женска и грижовна страна! Защото във всеки човек има и женска, и мъжка енергия. 

И наистина - не е въпросът да го забравиш този мъж или предишните или който и да е, а да си дадеш сметка, че всичко може да бъде стойностен урок, за който да благодарим, защото ни е помогнал да се развием, опознаем, заобичаме още по-силно! Как смилаш опита, средата, спомените си, зависи от теб. 

 

С терапевт ще се справиш бързо и ще промениш много свои основни убеждения. И без терапевт би могла, но ще е по-бавен процесът. Виждам, че започва да тече вече в теб, което много ме радва! 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 14 часа, Орлин Баев каза:

Няма да попречи да походиш на психотерапия!

Да, знам. Затова съм тук, защото нямам техническото време да се срещна с психотерапевт.. за съжаление.

 

преди 9 часа, Георги Балджиев каза:

всеки един човек има избора дали да се нарани по повод на отношението на някого или дали да се почувства щастлив по повод отношение на другиго.

да, това го знам ...но някак си не мога да го приложа на практика. Винаги съм се възхищавала на хората, който приемат стоически негативизма в живота си. Искам и аз така, но немога. Както казах моето настроение зависи от действията на Х. Тъпо, но факт. 

А за притчата- знам я.. опитвам се да я приложа, но някак си не успявам, може би защото аз вече съм приела ''подаръка'' и вече е късно да го върна. Както разказах още, когато ви въвеждах в моя проблем- много много отдавна трябваше да прекратя контакт с този човек, ама аз нали всички да са доволни ще ходя да го виждам.... 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 22 часа, girlfromhell каза:

да, това го знам ...но някак си не мога да го приложа на практика.

Учи се! И това е едно от основните действия в психотерапевтичния процес. Психотерапевта има задачата да изследва и установи начините, по които си представяш ситуациите и хората, които са свързани с тях. След което, със специфични изразни и поведенчески средства да ти "върне" предложение за актуализиране на собствената ти стратегия, която да е все по-ефективна в смисъла, в който се работи.

Другият учител е житейския опит - с времето при повечето хора се получава. Е, при някои така и не става, но... до там е стигнала отговорността им към себе си.

Поздрави!

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички, който ми отделихте от времето си! 

Продължавам напред и може би ще е хубаво колкото и да нямам време да посетя психотерапевт в офис. 

Отново БЛАГОДАРЯ за съветите!

Линк към коментар
Share on other sites

Кажем ли, че нямаме време,  всъщност не искаме и не оценяваме достатъчно това, за което казваме, че го нямаме, докато искаме и оценяваме повече другите неща, които ни го запълват.

Давам ти пример. Скоро ходих на десет дни медитативен ритрийт. Отделих време. Това лято ще бъда на две седмична лятна школа по когнитивна наука, както и на още един медитативен ритрийт.

Откъде време? Аз съм зает човек - свободно време имам малко, а когато го намеря, се запълва с битови ангажименти, отдаване на внимание на семейството, творческо писане. През останалото време работа - отдаване до край, напълно и безкомпрмисно.

Откъде време тогава за лятна школа и ритрийт? Разчиствам си го. Приоритизирам и си създавам време. Знам, че съм на тази земя за много ограничен отрязък от време - мнооооого. Знам, че колкото и да съм още тук,  е едно нищо. Затова за наистина важните за мен преживявания съзнателно отделям време. Казвам си: "Орлине, от десет години не си ходил на тази лятна школа в НБУ, а е международна, мега ценна, знаеш че cognitive science дава изключително ценно ноу хау!" Съответно правя времето си така, че да се случи. За ритрийта, мисловният ми процес върви така: "Слушай, интересуваш се от медитация от 30 години, но в такава дълбочина и с такава интензивност не се беше потапял (клик) - чисто невронаучно мозъкът и нервната ти система влизат в творчески модалности и дълбочина на работа, която не можеш да постигнеш за сутрешните и вечерните си 30 минутни сесии. Намери време!" Съответно, когато има разбиране за важността и желание, човек си прави налично време, създава си го!

Ta taka - до осъзнаване на важността, степента на оценяването и приоритизирането е! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...