Jump to content
Порталът към съзнателен живот
processus

Колко от Вас са вегетарианци?

Вегетарианци ли сте?  

9 гласа

  1. 1. Вегетарианци ли сте?

    • Да, от раждането.
      0
    • Да, от няколко години.
    • Да, но с определени паузи.
    • Не, но мисля да стана.
      0
    • Не, и не го намирам да удачно.
      0
    • Веган съм.


Recommended Posts

Срещнах много теми в този форум на тема вегетарианство и тук не смятам да обсъждам ползите и "вредите" от него, като само желая да вметна личната си позиция, че човекът не е хищник и съотношението полза/вреда е поне десетократно и последната лесно компенсируема. Споделям това, за да е ясно какви са позицията и мотивите на питащия. Любопитството ми е насочено към това кои от членовете на форума са вегетарианци и коя е средната възраст на тази аудитория, в която стават вегетарианци? Има ли хора от тук, преживели заболявания или други смущения от вегетарианството, които биха желали да споделят личната си история? При какви условия и по какъв начин спазвате вегетарианската диета, имате ли някакви междинни периоди, в които си позволявате консумация на плът?

Аз лично съм вегетарианец повече от две години. Малко над двадесет съм. От малък съм приучван към консумация на животинска плът и много често в детството си, съм намирал това в разрез както с моята природа, така и с телесните и психичните ми потребности. Често съм усещал, че не мога да гледам на един жив организъм, който носи в себе си всичко, което и ние - емоции, дело е на любов, има излъчване, енергия и етерно тяло като на храна. От известно време, работя в училище с деца в начален курс, когато срещна в учебниците по чужди езици рибата и птиците в категория "храни" се чувстват отвратително и прозирам в каква "мисломелачка" се е  превърнало съвременното образование, като това е един дребен пример. Вегетарианството при мен не бе нито планирано, макар че винаги съм мислел, че един ден няма да ям животинска плът. Една сутрин, неволно нараних няколко животни и от тогава просто приех идеята, че повече няма да вкусвам животинска плът. Не чувствах никакви липси или ограничения от това. Само след седмица - две, започна моето "микропрераждане", както го наричам. Промених из основи вижданията си за заобикалящите ме материя и енергия, станах многократно по-духовен човек и постигнах осезаеми промени в тялото си (свалих много излишни килограми, които са ми били бич доста години, израстнах и на ръст, макар в тази възраст да не се расте), започнах да се чувствам много по-свързан с мъдростта на природата и да търся все повече моменти, в които да се отдавам на нея, направих много свои прозрения, промених социалното си положение и живота, както и още купища други аспекти, като не спирам с това. Именно от тук, идва и никнейма ми - процес, хората сме непрекъснат процес, гледам на смъртта като на следващия етап от него. Разбира се, не мисля, че вегетарианството е било разковничето на всичко това, по-скоро това е бил един неосъзнат тласък, един осветен път, който винаги е бил пред мен, по потънал в тъмнина, началото на моя съзнателен живот, е било съпроводено от вегетарианството, едва ли всичко е тръгнало от него. През зимата, хранетето ми бе особено небалансирано и неправилно, поради което започнах да чувствам симптоми на анемия, но не се обърнах към конвенционалната медицина за това, а просто направих продължителен отдих от обичайния си ритъм и се опитам да опозная нуждите на тялото и духа си, след което започнах постепенно да правя по-ползотворни и уравновесени дейности и успях да разреша това. През живота си съм бил особено болнав до преди началото на това микропрераждане, след него боледувах значително по-рядко и чувствах, че всяка болест е разстройство или на баланса на духа, или енергийния такъв. Отдавах се на възстановяването им, и дали поради внушение, или поради специфична форма на плацебо ефект, изцелявах тялото си по този начин. 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се за теб и твоя избор! 

Пробвай и с вегански (пише се вегАн) дни от седмицата, да видиш какво значи прераждане, няма да е микро-.  ;)

Почти от две години съм веган, животът ми се промени тотално - не само физически промених тялото си, но и психически, емоционално. Много убеждения се трансформираха. В мир съм с хората, консумиращи животински продукти, не ги осъждам за избора им, защото някои fellow vegans мислят, че с война ще спечелят мир - това е оксиморон. 

 

преди 45 минути, processus каза:

хората сме непрекъснат процес, гледам на смъртта като на следващия етап от него

Не само хората. В Природата много се дава и много се взима! Само ние, човеците, искаме да надхитрим тоя кръговрат - ако може много да взимаме и нищо да не даваме! 

 

Учителят много е говорил за вегетарианството, както и за "пълното вегетарианство", което тълкувам като хранене само с растителна храна. Тук във форума има също много споделяния на тази тема. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прощавайте за правописната грешка, обикновено съм особено внимателен към езика, но очевидно дали от разни иронизирания на веганите, на които съм попадал в изобилие, или по друга причина, явно ми се е загнездило изписването с "ъ", което чувствам като доста елементарна грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(Поправих - ап. оригиналната дума се пише с а, но се изговаря с ъ. Допускам, че това е причинило грешката ).

Благодаря за темата :) Присъединявам се към вас. Престанах да ям месо преди повече от 10 години и от чантата ми изчезнаха всички лекарства. Тогава бях под 50 и имах десетина вида в чантата, сред които и инхалатор (астма). Сега съм на 58 - нося резервно прахче аналгетик + 2 аспиринчета, които ползвам "от дъжд на вятър" и често изхвърлям, защото излизат от срок на годност. Станах вегетарианец, защото тялото ми каза "стоп". След един житен режим месото започна да ми вони на мърша, т.е. усетих му истинската миризма. Рибата ми завоня преди 4-5 години. Ако си позволя да хапна залък, за да "опитам", стомахът сериозно реагира. Все още включвам млечни продукти и яйца, но забелязвам, че напоследък "забравям" да си купя. Познавам много вегетарианци. Сред тези, които играем Паневритмия не познавам човек, който да не е такъв. Забелязвам, че все повече млади хора са се родили вегетарианци или приемат този начин на хранене веднага, щом станат самостоятелни. Въпреки "мисломелачката". 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повече от 20 години от живота си съм бил стриктен вегетарианец - по етични съображения. От 2+ години съм месоядец. Чувствам се чудесно и въобще не ми омръзва. От два месеца съм на нисковъглехидратна диета - супер ми е, свалих 6 кг., а се надявам и още няколко, докато тялото ми просто пее от кеф. Оказва се, че поне на емоционалното ми тяло месото и енергията, която носи, му харесва много. Виж, с нравствеността имам сериозно противоречие и знам, че отново ще спра месото. Но, слушам си се отвътре, отвъд теориите и бля бля. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Месоядец съм, че и пушач. Преди изключвах месото от моето меню за 3 месеца през лятото заради жегите. Но повече от 3 месеца без месо не мога. Плакала съм понякога като готвя месо, с глас и със сълзи, обаче после... Явно на този етап не мога без месо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое усещане, -че ми е супер вкусно като ям вратна пържола ли? :) Или че изяждайки парче месо или яйца със сирене, се чувствам супер удовлетворен, тялото ми се радва и мога със съвсем малко количество, докато с веджи храните ядях с килограми и качвах до 300кг. (е, почти... :) ) и никакво усещане за удовлетвореност нямах? Понякога се шегувам, че поне при мен да бъда вегетарианец означава да съм угоено прасе, освен ако не си наема специална готвачка да ми бърка ядки, кълнове и т.н. специално внимание, което аз няма как и не искам да отделям на манджите. Като не ям месо, ям ляп и банички, ориз, картофи и т.н. А това са въглехидратни ядрени бомби, които обаче не ме насищат никак, ама никак и ям много,  започва да ме дърпа сладкото, ставам угоено прасе и се завърта метаболитен цикъл... А с парче месо, салата, малко кисело мляко и т.н., ям веднъж на ден, а цял ден буквално забравям за това и се чувствам супер заситен. Пак съм малко отгоре с килата, може още пет-шест надолу, но то е защото ям по най-неподходящото време, преди лягане. Но това си е моят режим, така си ми харесва и за мен е о'к. Та, с едно парче месо от 50 грама веднага нуждата ми от тъпчене изчезва, желанието за сладко се изпарява, а тялото си пее балади на металика, при което просто забравям за яденето, до следващата вечер... 

Имам нравствено противоречие, въпреки че със сегашният ми режим съм супер на ниво усещания. Обичам животните, а ги ям. Съзнавам и това ми е конфликт. От друга страна тялото ми буквално се кефи на месото и се отвращава от варивата, хляба и пр. - бях на един ритрийт. Там ядях супер малко - по една купичка на ден, но все зърнени - овес, ориз, булгур... - за 12 дни качих три кила, при положение, че ядях шепа на ден... Та, нравствеността казва едно, тялото друго. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

пп  . Предполагам има нещо вярно в твърдението за генетичното предразположение към храните . Онова с кръвните групи . И аз като от група ,,А" не ми е правило впечатление какво хапвам ....Отказах месото за опит . В продължение на годините безразличието постепенно се превърна в увереност . Не мисля че е моя заслугата за каквато и да е промяна . Само се защитавах , отстоявах решението си да направя нещо . Като самоопределяне и стратегия

винаги съм смятал че е все едно какво се хапва , независимо от всичките сентенций . Важното е количеството . Но това са неща извън всекидневното съзнание . Та  вече ми е трудно и да си представя в устата си мръвка . Но то е утвърждаваното с години представа на милото животинче . С години . ...:

пак  пп . ,,Онова" усещане на задоволена ситост е наистина странно . Сподялал съм тук  за това , как ми мина, болката на гастрита с пържени чушки . Подобно на излекуване болното гърло с кокакола от хладилника 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Току-що, АлександърТ.А. каза:

С години . ...

Повече от 20 г. бях вегетарианец по вътрешно убеждение. Никой не ме е карал да го спирам. Напротив, спрях го в най-неподходящия момент - в казармата. А след нея родителите ми бяха твърдо против - тогава никой не беше и чувал за вегетарианство. Но се отстоявах - поради ненасилието, поради любовта ми към животните. Сега от 2 г. късам плът хищнически - хищникът в мен се кефи яко. Ангелът, който също присъства, при това осезаемо, се хваща за главата. Тялото се радва, а на кантарчето му олеква. 

В последните години на веджи папкане, в мен се появи т.н. формиране на реакция. Започнах да виня месоядците - да ги виждам като изроди-убийци с ниско съзнание, долни твари... Всъщност на мен самия ми се е ядяло месо, но потиснатото и изтласкано несъзнавано съдържание се процеждаше като реакция към тези, които го правят. Интересното е, че след като започнах да раздирам плътта на съществата, ... се смирих, станах по-толерантен. Може би съм недорасляк-низша душичка, low life creature, но просто споделям динамиката си. Ангелът в мен иска режим офф месо. Тялото обаче изключително силно се кефи на месото, нормализира си метаболизъмчето и килограмките, изчезва му нуждата от голямо количество папо, стабилизира си хпрмоните, тананика си любовни мелодийки... Тоест, на клетките, на физиологията ми и е добре на месо. На Човека не. 

Както казах, над 20 год. бях на вегетарианско хранене - по вътрешен повик. Последните няколко обаче си давам сметка, че в мен се е появила нуждата от месо - в началото съм я потискал автоматично, после се прояви като агресивна реакция към месопапкащите, която осъзнах и започнах да го ям. Какво се промени в мен и живота ми, се питам - частични отговори мога да си дам. Дали съм жалък безлюбник, алчен и безскрупулен, нехаещ за живота човек? Нищо такова - рева при вида на насилието, супер горещо сърце имам, фина душичка, обичам силно, дълбоко, отдадено и истински, мога да жертвам, доста съм решителен, имам достъп до вътрешните си ориентири и дори светът да крещи в точно обратната посока, си ги следвам с пълна увереност.  Тогава уот дъ ф.. става с жалкото ми грешно битиенце? Интроверт съм. Правя се на екстраверт, но принципно съм си интроверт. От 17 годишен мечтая за монашески живот, но думите на Петър Дънов, че вече светът е манастирът, са ме спирали и монах в този си живот няма да бъда. В доста предишни съм бил... Интроверт съм, старая се да намирам баланса между навътре и навън. Но, вероятно съм го позагубил, въпреки липсата си на шумна реклама. По-скоро никаква реклама - не съм дал досега и лев за такава, но просто си творя. Въпреки това, може би малко се престарах с публичността си. А тя изисква много агресивна енергия, замазана от красиви усмивки и думички. протича процес в мен и на мен самия ми е интересно да го наблюдавам. Не искам съвет от вас, по-скоро мисля на глас - имам си вътрешните насоки и жалони. Тече процес някакъв в мен - намиране на баланса комай. Сега ям месо, но знам, че ще го спра. Нравствеността, изхождаща от любовта го иска. Тялото физическо и емоционално точат зъбки за кръвица и много им харесва месото, включително до клетъчно ниво - чувствам, усещам го. Защо това противоречие в грешния ми животец? Обичам силно, имам достъп до вътрешна нравственост, много животи съм бил монах, свещеник... Тогава какво по дяволите? Защо клетките ми са така щастливи от месото, нормализират се, направо танцуват брейк, танц със саби и хип хоп с кеф? 

Балансът! Златната среда, хармонията, центрирането по отношение на житейското ми присъствие. Дълго време се нагаждах към разни школички, буквално потисках целостта си, за да се впиша в малките им разбирания и критерии. Интровертно преглъщах кривотийките и посредственостите им - за да получа дипломното им одобрение и успея професионално. Особено в една от тези школи с най-много часове в нея - външно лъскава, но отвътре гнила в алчността и неразбиранията си. Натрупах автоагресия. Постепенно ми се появи нуждата от месо. Клетките ми започнаха да си го искат, за да изкрещят бунтарски, за да се появи енергията на здравото себезаявяване и собствено присъствие в света - не нагодено, но автентично. Пиша и осъзнавам в момента на писането. Временно е това с месото. Помага ми да изкарам натъпканото разочарование от теснотата на психологията и психотерапията, да преобразувам автоагресията в здрава насочена навън агресия. Процес на преобразуване на автоагресия в автентична асертивност. Този процес си върви в мен. Когато достигне преломна точка, нуждата от месо сама ще отпадне - знам го и слушам интуицията си. Имам я и си я слушкам. Ако Господ е рекъл да задържи грешното ми житие битие, пак ще бъда веджи. Ако не, готов съм във всеки момент да си одим. Да бъде волята Му!  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

винаги съм смятал че е все едно какво се хапва ,

Е, ако живееш само на силно обработени храни, без нищо естествено в тях, едва ли е все едно. Храната влияе пряко на поведението ни, на усещанията. 

Ако ям бърз въглехидрат и не започна да го горя веднага, да бъда активна физически, се изнервям до краен предел. Ако ям бавен въглехидрат съм заситена и спокойна. Апропо, Орлине, нормално е тези храни да не те засищат, защото се преработват и усвояват много по-бързо от животинските. Затова при консумирането на месо има по-дълго чувство на ситост. 

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Предполагам има нещо вярно в твърдението за генетичното предразположение към храните

Не съм си отговорила и аз на този въпрос, но е факт, че не всички хора, които опитват да се хранят вегански  или вегетариански, успяват да поддържат това. Аз преди 6-7 години станах вегетарианка, този мой режим просъществува 1-2 години и пак проядох месо. Към веганството се насочих категорично за една вечер и така е до сега, без усилия ми се получава, не ми липсва храната от животински произход, с времето вече даже би било неестествено да я пробвам - мирише много силно и особено и не ме привлича. Това ми напомня и че миризмата на тялото, на кожата на един човек, зависи много от това с какво се храни, дали пие алкохол и пуши и т.н.

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Важното е количеството . 

Абсолютно! В днешни дни се прехранваме често, а много хора - ежедневно! Има много изследвания с мишки и плъхове, които сочат, че намаляването на храната води до увеличаване на живота им. 30% по-малко храна, 30% по-дълъг живот. Разбира се основното не е колко ще живеем, а с какво качество! 

 

П.П.: Ето един изключително интересен филм на моя любимец Майкъл Мозли относно количествата и неестественото ни хранене постоянно, както и защо това ни разболява. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Абсолютно! В днешни дни се прехранваме често, а много хора - ежедневно! Има много изследвания с мишки и плъхове, които сочат, че намаляването на храната води до увеличаване на живота им. 30% по-малко храна, 30% по-дълъг живот. Разбира се основното не е колко ще живеем, а с какво качество! 

А кой определя качеството ?.. Покрай проблемите със стомаха , научих да опитвам храната мислено . Храня се мислено и предварително разбирам как тялото я приема . Това е перфектната  ,, диета" .Трудноста е в това че трябва да имам някакво знание/опит . За да знам , на къде да насоча вниманието си .

 

преди 4 часа, Орлин Баев каза:

Кое усещане, -че ми е супер вкусно като ям вратна пържола ли? :) Или че изяждайки парче месо или яйца със сирене, се чувствам супер удовлетворен, тялото ми се радва и мога със съвсем малко количество, докато с веджи храните ядях с килограми и качвах до 300кг. (е, почти... :) ) и никакво усещане за удовлетвореност нямах? Понякога се шегувам, че поне при мен да бъда вегетарианец означава да съм угоено прасе, освен ако не си наема специална готвачка да ми бърка ядки, кълнове и т.н. специално внимание, което аз няма как и не искам да отделям на манджите. Като не ям месо, ям ляп и банички, ориз, картофи и т.н. А това са въглехидратни ядрени бомби, които обаче не ме насищат никак, ама никак и ям много,  започва да ме дърпа сладкото, ставам угоено прасе и се завърта метаболитен цикъл... А с парче месо, салата, малко кисело мляко и т.н., ям веднъж на ден, а цял ден буквално забравям за това и се чувствам супер заситен. Пак съм малко отгоре с килата, може още пет-шест надолу, но то е защото ям по най-неподходящото време, преди лягане. Но това си е моят режим, така си ми харесва и за мен е о'к. Та, с едно парче месо от 50 грама веднага нуждата ми от тъпчене изчезва, желанието за сладко се изпарява, а тялото си пее балади на металика, при което просто забравям за яденето, до следващата вечер... 

Имам нравствено противоречие, въпреки че със сегашният ми режим съм супер на ниво усещания. Обичам животните, а ги ям. Съзнавам и това ми е конфликт. От друга страна тялото ми буквално се кефи на месото и се отвращава от варивата, хляба и пр. - бях на един ритрийт. Там ядях супер малко - по една купичка на ден, но все зърнени - овес, ориз, булгур... - за 12 дни качих три кила, при положение, че ядях шепа на ден... Та, нравствеността казва едно, тялото друго. 

:)  :):)  дори и психотерпевтита имат нужда от обикновено разстоварване .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, АлександърТ.А. каза:

А кой определя качеството ?

Ти самият. Но за целта, както си писал, е нужно да имаме познания. Говоря за чисто теоретични, дори, макар да не мисля, че Трябва да го следваме дословно. Да сме експериментирали със себе си, също. Защото няма как да знаеш колко добре може да ти е наистина, ако не пробваш.

 

Познавам хора, които пият алкохол всеки ден, пушат цигари и се хранят безразборно, казвайки "Ами, чувствам се добре!" А ако започнат да се движат повече и да вкарват качествено гориво на тялото си, би било мнооого различно. По този повод препоръчвам книгата на Рич Рол "Ултра Здравето", много приятно и интересно четиво!

Затова е добре да се пробват и вегетарианството, и веганството - и вече човек да реши кога тялото му добрува, да надмогне, до колкото може, лакомията във всякакъв смисъл. Макар това да не е възможно напълно и винаги, според мен. :lol:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Орлин за искреността :) Този разговор с него е стар, много стар. Радвам се, че го помниш. Моят път беше обратен на твоя. И връщане от него назад няма.... Признавам си, че и още не съм от идейните вегетарианци. Дори признавам, че съм по принуда - тялото, сетивата ми сериозно ми се мръщят само ако си помисля от кумова срама да хапна месо. И не се шегуват, и не ми се разминава.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Орлин Баев Искрени благодарности за откровението! Ако мога да си позволя да направя коментър към него, тъй като предполагам една от целите да го публикувате е такава, то бих желал да спомена няколко неща. За мен е изумително, как човек, който е отказал месото за цели две десетилетия, човек изпълнен с толкова миролюбивост и себепознание, отново прояжда месо и твърди, че тялото му ликува едва ли не след дълга загуба... Ако трябва да съм честен, силно се съмнявам при Вас да има телесно удоволствие от консумацията на животинска плът, а по-скоро да е едно леко примитивно изразяване на потискани и неотработени лични чувства и фрустрации, които са натрупали голямо количество негативна енергия и напрежение, които от своя страна създават обърканост и крещящ да бъдат изведени някъде, а това някъде очевидно е от самата мисъл за убийството на животното, за хищниковите подбуди и помисли, след формирането на едно неистово, но и неосъзнато желание за насилие и проливане на кръв, поради вътрешните стенания. Потиснатите чувства, биват дренирани при мисълта за проявата на една друга същност, същността на примитивния насилник, която не знам дали има някой от нас, който не носи у себе си. И вероятно поради любовта Ви към животните, някъде в себе си сте трупали и презрение към себе си, което сега някак се тушира при мисълта за поглъщане на плът от убито животно, а не толкова заради някакви физиологични промени и изменения в баланса на телесните вещества, поради консумацията на животинска плът. Аз също и в момента, вече от няколко месеца, гледам на месоядците като на хора със затворени очи и обезгласена душевност, от съвременната индустрия, което ги кара да убиват всеки ден, все повече себе си и природата си, както и всички себеподобни и не до толкова подобни чувстващи и разумни създания. Наскоро писах тази статия, в която споделям в съкратен вариант някои лични наблюдения върху консумацията на месо. Моля, коментарът ми, върху Вашите откровения, да не се приема в никакъв случай като осъждане или проповядване на морални или етични ценности, едва ли не.

 

Редактирано от processus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не че се смятам за истински вегетарианец, но съм, да речем, естествен. Та ние, естествените вегетарианци, изобщо не обръщаме внимание, че другите се хранят с месо. Това по никакъв начин не определя отношението ми към тях. Страня само от хора, които се опитват да ме "спасят" от вегетарианството. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз нямах предвид развиване на специфично отношение към един месоядец, просто защото е месоядец и има различен възглед, а за отношението към консумацията на месо и изобщо към поведението спрямо храната и месото от невегетарианците. Защото всички сме забелязали, че повечето месоядци, не подлагат на размисъл изобщо това, което консумират и не осъзнават значението на храната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, processus каза:

гледам на месоядците като на хора със затворени очи и обезгласена душевност, от съвременната индустрия

Аз така гледах на вегетарианците дълго време - подкрепящи СЪЩАТА индустрия, като купуват млечни продукти и яйца. Единствено изпитвах снизходителност към онези, гледайки си животинките - крави, кози, кокошки, вкъщи  с любов. Но да купува някой от масови производители и да твърди, че е голям животнолюбец, е точно същата заблуда, за която говориш и ти. Не знам дали си в нея, не коментирам това. Животните, ползвани (буквално) за Добив, живеят в кошмарни условия масово. Достатъчно е писано и документирано по темата! Дават им хормони, осеменяват ги изкуствено, отделят малките им, за да взимат млякото, предназначено за тях, а кокошките са наблъскани до пръсване в клетки - антибиотиците са техен задължителен спътник. Ето ти индустрия. Money making machine!

 

Давам си сметка, че във всичко има смисъл. И ние, като хора, скоро ще ударим дъното, Преди да се оттласнем нагоре и да живеем един по-висок, мъдър и смислен живот. Затова не се бунтувам, нито се дразня на начин на хранене, на живот - само на изказвания. 

Позволявам си да говоря за това, защото все пак сме във форумно пространство и цел са обсъжданията и обмена. Нека не звучи лично, не е към личността ти, а към твърдение, което няма да отмина. 

 

П.П.: Линкът към статията е невалиден. 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 10 минути, processus каза:

Аз нямах предвид развиване на специфично отношение към един месоядец, просто защото е месоядец и има различен възглед, а за отношението към консумацията на месо и изобщо към поведението спрямо храната и месото от невегетарианците. Защото всички сме забелязали, че повечето месоядци, не подлагат на размисъл изобщо това, което консумират и не осъзнават значението на храната.

 Вегетарианството , така като се разглежда в съвременноста  , е изкуствено . То е външно  .Ще дам сравнение :)  . Колкото и да си гладен ще се сетиш ли да отрежеш парче от бута си .Тогава ще си истински вегатарианец , когато няма да можеш да се сетиш че кебапчето става за храна .

Напълно прав си . Болшинството хора не разбират какво правят . Те консумитат различни месни продукти без да ги свързват със същноста на продукта . В ума обществото е сложило прегради и сомнамбулите живеят по навик притискайки се един в друг   :)Усещането на общата емоция е могъщ мотиватор .

Паметта за месната храна не се заличава лесно . Еуфорията преминава , остава постоянството .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Ines Raycheva каза:

Аз така гледах на вегетарианците дълго време - подкрепящи СЪЩАТА индустрия, като купуват млечни продукти и яйца. Единствено изпитвах снизходителност към онези, гледайки си животинките - крави, кози, кокошки, вкъщи  с любов.

Някъде бях чел, че Дънов твърди, перифразирано, че е необходимо всеки да достигне определено ниво на себепознание и духовно израстване, за да може да изхранва тялото си, също толкова осъзнато, т.е. за веганството е необходимо преди това да направим по-силна връзка между дух и тяло, така че тялото да не се увреди от веганския режим. Смятам, че тези увреждения са съвсем възможни, само когато човека не е достатъчно обуздал физиологията си и не я познава по един или друг начин. С останалото, съм напълно съгласен и го подкрепям. А и както е споменал Орлин, изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели, или може да отдели по-нататък. Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, processus каза:

Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.

Супер - а то е и емоционална липса на вътрешно хищничество, агресивно съдещо и приписващо собствени поизбутани подсъзнателни наранявания на други през интелектуални рационализации. Но те разбирам напълно - на добър час! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има го и този момент, определено. Свързано е с изпитването на ненавист към месоядците, всеки е добре да се бори с тези си "слепи петна".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 56 минути, processus каза:

изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш. :) Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много! :)

Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 

Успех! 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледам @Орлин Баев трупа положителни отзиви във форума от свои пациенти и непациенти, колеги и неколеги, та поради това реших и аз да се включа с едно свое впечатление. Самопризнанието му за изтласканите чувства и инстинкти към причиняване на насилие, които са го карали да изпитва ненавист и презрение към месоядците, както и статията в личния си блок, която направи по повод тази ни дискусия, ми отвориха очите за много мои лични схващания и преживявания. Невероятно точно е попадението му за опитите да скрием и потиснем насилието вътре в себе си, без да признаваме, че в известна степен то е част от характера и природата ни, което ни кара да започваме всъщност да изпитваме желание за насилие (разбира се, много по-слабо изразено) към всички други, които консумират месни продукти. Започнах да се замислям и за много други неща от своето ежедневие, както и това на всички около мен, относно нещата, които осъждат или не приемат. При мен, почти не останаха такива, тъй като развих високи толерантност и разбиране към всичко различно и най-вече към пошлото и осъжданетото от всички останали, което дълбоко в себе си представлява едно чисто детско страдание, върху което е наложена стигма. С нескрито изумление открих, че всъщност почти всички действия, поради които осъждаме околните, всъщност ни карат да изпитваме своето отношение към тези действия и своите изтласкани чувства. Още една благодарност от един непациент! Замислям се, след като с едно мнение във форум имате силата да променяте толкова от някого, какво ли правите с "пациентите" си. Поздрави.

 

Редактирано от processus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Барман, синьо Джони за processus ! ... Благодаря ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×