Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Everest3

Нужда от насока за тип терапия и препоръка...

Recommended Posts

Здравейте,

Имам сериозна нужда от насока. От много години се чувствам неадекватен в социално отношение, както и много самотен. Имало е пикове и спадове, но като цяло с възрастта (30г.) имам чувството, че нещата се задълбочават и реших, че е крайно време да опитам психотерапия освен другите self-help методи. Аз съм много аналитичен, но нерешителен човек, съответно дори това да почна терапия ме вкарва в часове размисъл - "каква терапия да избера, при кой да ходя, дали няма да ми е по-лесно да говоря с мъж, ами ако не е добър и ме вкара в още по-голям филм, дали ще ме разбере и ще се отпусна..." и безброй подобни колебания. Това се отнася за всякакъв тип сфери от живота - безкрайни седмици и месеци подбирам дори при обикновена покупка на телефон или смяна на квартира. Но най-много ми тежи липсата на приятели и интимен партньор.

Направих равносметка, че единствените приятели, с които контактувам регулярно са 3-ма човека от родния ми град, с които се познаваме от детските години и често им намирам недостатъци, или са ми писнали... Като цяло масово ме дразнят хората, виждам им много кусури, имам чувството, че си говорим само някакви повърхностни разговори, а в редките случаи когато искам да завържа приятелство, отсрещната страна не дава индикация за заинтересованост и след 2-3 опита от моя страна да поканя някой на по бира и т.н. се чувствам като супер досадник. Почти никой не ми се обажда или търси. Като че ли нещо излъчвам и отблъсквам хората, които адмирирам и имат еднакви интереси с моите.

А пък в интимния живот е ужас... от 2.5 години не съм имал връзка (тогава пак не беше нищо сериозно), а от година и половина не съм правил секс, и преди това пак е било на периоди от по една година и повече. Все едно нещо ме блокира да си поискам, или дълбоко вярвам, че не е правилно/морално, а пък трудно мога да скрия нуждата си. Много малко връзки съм имал и то не много щастливи, това сигурно е дало отражение, но дори ми е неудобно да говоря за това, защото си мисля, че хората ще ме сметнат за абсолютен загубеняк и неудачник. Имам дете, но от години не живея с него и майка му. Почвам напоследък да си мисля, че подсъзнателно съм се поставил в ситуация да съм баща, за да не изглеждам пред другите като тотално неспособен да си намеря приятелка или секс дори само за 1 вечер.

Имам и физически отражения - в последните 2 години все по-често сънят ми е накъсан, трудно заспивам, и много лесно се будя от шумове и светлина. Смених няколко квартири заради шумни съседи, някои от тях резонно, но се чудя дали просто не ставам прекалено чувствителен.

Друго което забелязах е, че доста често като вървя по улицата, особено в по-затънтени места или по тъмно, при разминаване с мъже усещам страх, че ще ме нападнат, особено ако са група. Непрекъснато се сравнявам и преценявам дали ще мога да победя при евентуален бой. Може би слабото ми телосложение също да има влияние...

Всичко това ми пречи на енергията, мотивацията. Много бързо ми писва работата та и нея се опитвам да сменям често. Нямам силата и волята да се справя с обикновените предизвикателства на живота и кариерата, без да изпитам огромен стрес. Интроверт съм, не обичам големи групи хора и шумни компании.

Кажете моля ви, тази симптоматика (или социално разстройство) влиза ли в рамките на някаква терапия с която най-ефективно се повлиява?


Ще съм ви много благодарен и ако може да ми препоръчате авторитетен мъж психотерапевт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Екстраверт няма да станеш, не е и нужно. Именно интровертите живеят през дълбочина, която обогатява света с идеи, посоки, вдъхновения. От известно "вадене навън" обаче имаш нужда и го знаеш. "Вадене", при което постепенно ясно да видиш и попреработиш сега несъзнаваните си вярвания относно себе си, света, другите. Процесът на психотерапия би ти спестил десетки години лутане. Ще съм реалистичен - нужни са ти минимум две години психотерапевтична работа, в която се преобразуват характеровите ти акцентуации в адаптивни и още 1-2 поддържащи и контролни, вече по-нарядко сесии, за стабилизиране на постигнатото. Няколко месеца много плавен, предимно трансферно ориентиран, основно аналитичен процес, в който подходът е мек и неинвазивен, главно разговорен и преносен (прочети за преноса в нета). Още година когнитивна, фокусирана в решения, майндфулнес, психотелесна и т.н. терапия, при вече включване в групи и уъркшопи. Такава плавност подсигурява стратегическа устойчивост за последващата поведенческа терапия. В нея активно се предизвикваш, но вече имаш готовността за това. 

Пиша горното при положение, че съм привърженик на по-предизвикващата и инвазивна работа. При характеровите акцентуации обаче, тя е стратегически ефективна след един по-плавен, подготвителен процец, който трансферно и когнитивно подготвя психичния терен. 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Послушай Орлин. 

преди 13 часа, Everest3 каза:

Като цяло масово ме дразнят хората, виждам им много кусури, имам чувството, че си говорим само някакви повърхностни разговори

 

преди 13 часа, Everest3 каза:

чувствам като супер досадник. Почти никой не ми се обажда или търси.

 

преди 13 часа, Everest3 каза:

хората ще ме сметнат за абсолютен загубеняк и неудачник.

 

преди 13 часа, Everest3 каза:

Много малко връзки съм имал и то не много щастливи, това сигурно е дало отражение,

Всичко това Е отражение - на теб самия. На твоето отношение към теб

Ти мислиш тези неща за себе си, но ги оправдаваш с Другите. Не гледай в тях, а в себе си - решението си е у теб. 

преди 13 часа, Everest3 каза:

Ще съм ви много благодарен и ако може да ми препоръчате авторитетен мъж психотерапевт.

Да, и аз мисля, че такъв ти трябва, за да попиваш увереност, да имаш силен и ярък пример пред себе си.

Посмачкал си мъжествеността си, а на нея може да те научи само друг мъж - да си я припомниш, да я преоткриеш и развиеш в себе си. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, Everest3 каза:

Почвам напоследък да си мисля, че подсъзнателно съм се поставил в ситуация да съм баща, за да не изглеждам пред другите като тотално неспособен да си намеря приятелка или секс дори само за 1 вечер.

Здравей Еверест,

Трудно е човек да подмине болката, която се чете от това признание. То казва повече за теб от всичко останало в поста ти. Говори за мъчителната празнота, която те съпътства откакто се помниш, и която нищо от признатите в света житейски радости не е в състояние да запълни. Това сигурно много те плаши? Ако не мога да се зарадвам на жена, дете, приятел - тогава какво? Какво има смисъл? Какво да правя с живота си?

В свят, населен със сенки от миналото, този въпрос е безнадежден. Но ето те теб - едва на 30 - изправил "слабото си телосложение" срещу безрадостността, на която някога са те обрекли. Смелостта ти ще те изведе по пътя.

 

P.S. Излизам от роля, за да кажа:

Хора с твоето "социално разстройство" рядко стигат до идеята за психотерапия, преди 50... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Everest 3,

Смелостта е в теб човече.  Тя е във всеки, трябва ти модел който да ти помогне да я освободиш напълно. Единственото, което можеш да направиш за да живееш на макс е да се довериш на мъдростта на живота/силата или го наречи Бог. Това над което имаш пълен контрол е твоята смелост, тя ти помага да имаш различни преживявания.

Аз бих ти препоръчал Георги Балджиев, аз самият съм го посещавал и той ме научи да живея с вяра в себе си. Като бъдещ психолог ти казвам, че това е голяма инвестиция за теб да се научиш да прилагаш смелостта, която ще ти даде отражение на връзките, работата, хобитата и приятелските отношения.

Нищо не си изпуснал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×