verjiniaivanova5 Добавено Ноември 24, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2018 Здравейте, Като дете изгубих баща си. И все още тъгувам за него. В следствие се сдобих със страх от изоставяне. Не съм маниакално обсебваща, уважавам правото на другия на лична свобода, искам той да е щастлив и бих го подкрепила във всичко което го прави щастлив, но в момента когато той ме изостави чувствам голяма мъка, която прелива в паник атаки. Как човек се справя с изоставянето? Благодаря на всички отговорили АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Ноември 25, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2018 (edited) преди 21 часа, verjiniaivanova5 каза: но в момента когато той ме изостави Може ли да поясниш какво имаш предвид под "изостави" - за прекратяване на отношенията ли става дума или за отиване другаде, където в момента не можеш да го последваш - предполагам имаш предвид партньор? преди 21 часа, verjiniaivanova5 каза: Как човек се справя с изоставянето? Когато имаме дълбок, понякога параноиден страх от изоставяне, това е отдавнашна работа - отдавна е у нас, дълбоко заложено в характера ни е. За преодоляването на този страх ефективно би било да работиш с психотерапевт - на практика има да се осъществяват процеси, единствено на теория няма как да се случи тази промяна. Най-обща насока е необходимостта да се намести в твоя живот Доверието - към самата теб, към твоята самостойност и способност както да се справяш сама в много отношения, така и спокойно да умееш да търсиш подкрепа и съдействие от хората, вярвайки, че ще ги получиш. Необходимостта смирено да приемаш чуждите "не" - та, както и да умееш искрено и честно, вярна на себе си, да ги даваш самата ти, когато така желаеш. Има работа, мисля си, и по отношенията, които си имала със своите родители - за това е добре да се говори, да споделиш своите усещания, спомени. Сбогуванията са естествени за нашия човешки живот - ние всъщност често, по-често, от колкото осъзнаваме, се сбогуваме - с живи създания, със събития, с всякакви неща. У нас може да остане благодарността от изживяното и споделеното, както и спокойното, любящо Доверие, че отново ще преживяваме и съпреживяваме специални, вълшебни моменти. Но всичко това идва, когато приемем и загубата, и траура, и мъчнотията в нас, защото те са си част от цялото. Там е радостта, любовта, там е и болката, мъката. Всичко това заслужава обич и обгрижване! ☀️ ❤️ Успех! Редактирано Ноември 25, 2018 от Ines Raycheva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.