Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Наталия


Recommended Posts

Здравейте!
От няколко години имам сексуална връзка с колега. Връзката е такава не по мое желание. Аз бях влюбена и исках повече, но се съгласих на неговите условия, само и само да съм близо до него. Първата година нямах проблем с това. Бях много щастлива от вниманието му. Постепенно обаче обажданията и смс-те започнаха да намаляват. От това зависеше моето настроение. Когато такива липсваха, аз буквално се сривах. Не можех да дишам, да спя и да се храня. Той се беше превърнал в наркотик за мен. Когато отново получавах неговото "обичам те", аз отново получавах крила. Можех да функционирам нормално. Можех да разговарям с колеги. Не отблъсквах приятели и семейство. Постепенно обаче щастливите ми мигове станаха много по-малко от сривовете ми. Осъзнах, че това е една токсична връзка. Направих няколко опита да прекъсна контакт с него и всичките неуспешни. Винаги се връщах по-нуждаеща се от всякога. Започнах буквално да прося любов. Колкото повече изисквах от него, толкова повече той се отдръпваше. Стигна до там, че започна връзка с моя приятелка – колежка. Тя не знае за мен. Той вече рядко идва в офиса, но всеки ден съм принудена да слушам интимните им разговори по телефона, милионите й съобщения, които тя крие. Исках да използвам факта, че той вече работи в друг офис и ще го виждам рядко, но тази ревност ме връща назад. Отново поднових контакта си с него от страх да не го загубя завинаги и да не се влюби в нея. Страхувам се, че тя е по-забавна и с нея той си разговаря по-свободно и по-често. Аз съм постоянно депресирана и изисквам. Осъзнавам, че този човек не може да ми даде нищо повече от просто секс и въпреки всичко не спирам да се надявам, че ще го променя. Осъзнавам колко е глупаво, но не мога да се откъсна.
Посещавах 6 пъти психотерапевт, но нямах напредък. Вече не издържам. Аз не съм на себе си. Изолирах се от всички. Мразя всичко и всички. Обичам само него. Буквално постоянно мисля за него. Къде сбърках, какво мота да направя, за да ме обича както преди ... Искам това да спре, но не мога да си помогна сама. 
Моля Ви дайте ми някакви практически съвети как да се справя при създалата се ситуация с ревността.
 Трябва ли да се обърна вече към психиатър или да се включа в някой център за лечение на зависимости.
Моля помогнете ми!
 

Редактирано от Bezumno
Прекъсване
Линк към коментар
Share on other sites

Това е поведение, което демонстрира зависимост, която от своя страна в случая издава наличието на ниска самооценка. Ако цениш себе си истински, няма да позволиш друг човек, неговите реакции, отношение и поведение/който и какъвто да е той/ да определят това как се чувстваш ти и това колко важна и значима си. Поставяш неговото отношение и чувства над своя вътрешен комфорт и се идентифицираш с тях. Проблемът е, че ти не просто ги желаеш, а те са потребност за теб. Какво като загубиш него, като имаш себе си, своя комфорт, интегритет и уважение? Или тези на значимият друг са по-важни? Съветът ми дори е да се отдръпнеш съзнателно от него. Така ще предизвикаш страховете си, а има шанс да провокираш вниманието му отново, понеже за нас мъжете интерес представлява загадъчната, интересна, относително недостъпна, самоуверена и харизматична жена, а не такава, която се набутва, не цени себе си, манипулируема е и т.н. Идеята е ако получиш това внимание то да е добре дошло, но ако не го получиш, да не се демобилизираш от това. Трябва ти стабилен вътрешен център. Когато имаш такъв, няма да има сливане, обезличаване и грозна зависимост.

Ако бях терапевт, бих работил за повишаване на самооценката, както и върху оралния ти характер. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! 

Това, което усещаш не е чуждо за много хора. Ти осъзнаваш, че си в токсични и безплодни отношения - това е добре! 

Струва ми се, че дълбоко в себе имаш убеждението, че не ставаш, не си достатъчно добра и трябва да се нагаждаш, за да заслужиш любов. С 6 психотерапевтични срещи това трудно може да се трансформира. А и много зависи какъв е подходът на терапевта ти, разбира се, доверяваш ли му се, как усещате заедно работата си и т.н.

Твоят проблем не е в конкретния овек - той е просто проявлението му. Ревността, желанието да притежаваш, страха да не бъдеш изоставена, заради друга - все са си признаци на ниска себеоценка, себелюбов и себеуважение. 

Тоест, при една качествена терапия, идеята би била да се видиш и познаеш, да обикнеш цялостта си и сенките си - всички онези малки чудовищенца, които не искаме да бъдем. Тогава вече цениш и даваш любов на себе си и подобни връзки няма как да са част от живота ти - ти вече знаеш, че не заслужаваш това.

Любовта не е просия от Другия, тя е даване. Имаме любов и даваме - тогава се появяват хора, които не просто черпят от нея, а и ни дават от своята в една красива симбиоза, която се чувства, дори и в погледа само. Затворилили сме се обаче за тази най-първа и важна любов - към собственото ни същество, към живота, към душичката ни, тогава никой и нищо отвън не може да запълни бездната, макар понякога това да е една много жива и цветна илюзия. 

 

Така че - не, тук фокусът не е как да спреш да мислиш за този човек и да се "избавиш" от него - фокусът е КЪМ ТЕБ самата. И умението да обичаш човека, който виждаш в огледалото всеки ден - и всичко невидимо зад този Образ, което иска да бъде чуто и прегърнато.

 

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Не мога да го опиша по-добре от Дон Мигел Руис, затова ще пусна метафората му. 

Отношенията ви от самото начало са започнали като търговия- ще получиш, ако платиш. Няма как в такива отношения да се говори за любов. 

По-сложното е твоята нужда, да стоиш в подобни търговски отношения. Тази нужда иска друга храна. Ето една идея:

Вълшебната кухня

d34ea9d490urn-jpg-246-297-cc-dri-62tjctp6lea1lgshqvhПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.

Дон Мигел Руис

Линк към коментар
Share on other sites

Много благодаря на всички за подробните отговори. Наистина много точно сте посочили проблемите ми. За съжаление обаче не зная как да подобря самочувствието си. Идеализирала съм го и сякаш без него не мога да съществувам. Днес отново се скарахме. Поредната ми ревност. Каза, че съм луда. Вече губя представа за себе си. Дали наистина си внушавам, че ми изневерява или той е изкусен лъжец. Отново не ми говори, а аз отново буквално съм срината физически и психически. Как да го обясня на себе си. Как да си внуша, че струвам и не желая да съм зависима от него. Вече буквално се моля да се случи някакво чудо и да махне всички тези обсебващи мисли от мен. Искам отново да съм щастлива, а не зная как да намеря пътя обратно към себе си. Не мога да намеря своя център. Опитах какво ли не - спорт, курсове, йога, прически и т.н и нищо не се подобрява.

Линк към коментар
Share on other sites

Според поседната  американска класификация на заболяванията  любовта е болест.Ти си влюбена в него, наистина се нуждаеш от лечение.

Потърси друг психотерапевт или отиди на психиатър.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...