Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Стелиян Славов

Защитните механизми - разширяване на теоретичния и приложен хоризонт

Recommended Posts

Старт на темата "Защитните механизми"  с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт.
Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност.
Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса,  и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек.

Насочващи въпроси:
- Какво всъщност представляват защитните механизми?
- Кое, какво защитават? Само защитават ли?
- Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива.
- Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм?

Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати.

На добър час на темата! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

От известно време силно се интересувам от защитните механизми, прочетох доста неща, но се появиха доста въпроси. Ще съм благодарна, ако някой даде насока!


Интересувам се дали е възможно да се търси връзка/паралел между:
психосексуалните фази на развитие - защитните механизми - екзистенциалните страхове?

Възможно ли е дадено травматично събитие да "преминава" през различни защитни механизми?

Например: Ако има травматично събитие, което се е случило по време на фаличната фаза (3-6 г. възраст) в последствие това може ли да се появи, като проблем с половата система? Ако в детството като защитен механизъм е изтласкването, като вид нарцистична защита, в последствие възможно ли е появата на хипохондрия и в последствие да се прояви интелектуализация?
 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фаличната фаза още е известна като етап на съперничеството, в което детето се учи да бъде или не лидер всред останалите деца, да управлява и води, надмогва и се налага, но вече не толкова и само силово, а чаровно, манипулативно, с печелене на другия. Не е толкова буквално фалична фаза - полова система. 

Изтласкването е основен механизъм... Интелектуализацията като главен защитен механизъм присъства при т.н. орален характер. Етиологията: или в най-ранните месеци, до една годинка, инфантът се е чувствал необгрижван и необичан, или в по-късна възраст е бил твърде свръхпротектиран. И в двата случая автономността на егото, главен елемент от която е наситеността с безусловна любов и вярването "Обичам се, простозащото ме има!", отсъства. При свръхпротекцията и свръхобрижването, защото се случват поради задушаващото и всъщност втнемащо любовта и вярата в живота, себе си и другия проективно натрапване на майчините страхове, с които детето се идентифицира. Страхове от изоставена необичаност, идентични на тези от другия вариант със студената необгрижваща мама, залагаща същото в първата година след раждането. При ужаса от самота, инфантът/ детето се захваща за интелекта, като винаги присъстващ, като ментален биберон, за който винаги може да се хване и няма как да го изостави. 

"Защитните" механизми са автоматизирана психична динамика - колкото повече се случват несъзнавано, толкова това, от което уж защитават, се поддържа. Осъзнаването им дава шанс за дезавтоматизирането и съзнателното преработване на травматичните съдържания. 

Хипохондрията - забелязал съм, че какъвто и характер и динамика да я поддържат, при проследяването на основата ѝ, винаги се стига до този шизоидно-орален ужас от самотно изоставяне, безсилие, нараняване, злоупотреба и смърт. Самото ѝ поддържане е свързано с вторичната печалба: "Загубя ли хипохондричния си страх, аз (или близките), ще умра(т)!" Осъзнаването и реструктурирането на това вярване е важно за целия развой от терапията. Оказва се, че самата хипохондрия е защитен механизъм (хипохондриаза), който макар и болезнен, е несъзнавано приеман за ценен и животоспасяващ, а затова и всъщност искан несъзнавано, каквото и съзнателно да твърди човекът. Отделно, при тази първична работа с хипохондрията, се установява, че този шизоидно-орален ужас, е регрес и фиксация в по-ранен онтогенетичен етап, а основната характерова структура и конфликти, могат да са различни - трябва, но не мога, а и не е редно, искам, но не трябва (ригдност), трябва да се нагодя към значимия друг, пренебрегвайки себе си (садо-мазо), на всяка цена трябва да властвам и съм по-силен, но много ме е страх, че съм много слаб (психопатност)... Както и орален, шизоиден или шизоидно-орални характери, при които регрес липсва, понеже хипоходриазата единствено измества психичния процес във фантомната фиксация в болести, символично изразяващ типичните тук характерови травми. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×