monika.georgieva.ranova Добавено Юни 21, 2019 Доклад Share Добавено Юни 21, 2019 (edited) Здравейте,реших да открия нова тема,за да разбера повече какво се случва с мен и така да бъде полезна и на други които имат подобни притеснения.Ще се опитам да обясня накратко.В началото на годината ,имах здравословен проблем,който много,ама наистина много ме изплаши.Касаеше се за евентуална диагноза рак.След 2 месеца изследвания и ходене по лекари се оказа,че не е това-Слава Богу!Но въпреки това не успях веднага да се успокоя.Получих усещане за буца в гърлото , която не отшумяваше и се почна отново ходене по лекари.През цялото това време,отоново си мислих,че може би е рак.Пушач съм и си втълпих,че е рак на гърлото!След известен период от време,може би около 2 месеца,се поиспокоих и буцата изчезна.....и се почна Адът..на връх Великденските празници по време на работа ми прилоша!И изведнъж ме връхлетя:„Ами ако полудявам,ако всичко сама си причиняеам?”Цяла седмица нямах никаква енергия,бях замаяна и с всекидневно главоболие...това чувство постепенно отшумя,но страха от полудяване остана! Пропуснах да уточня,че съм на 31години с две прекрасни дечица,които желая повече от всичко да отгледам пълноценно.Това което сега изпитвам е(сега ще ви дам пример).:Водя децата на градина,посреща ни госпожата...и изведнъж в съзнанието ми връхлита сюжет в който аз започвам да крещя и да се държа неадекватно.Няма смисъл да уточнявам как се чувствам в този момент!Ужасно!!!!Или друг пример:Както си седим с децата на площадката,аз си представям,че загубвам връзка с реалноста и те остават сами.В моментите в които минават подобни картини през съзнанието ми,ми призлвява и все едно губя реалност.Чувствам се замяна и все едно наистина ще загубя разсъдък.През цялото останоло време,се притеснявам за това дали в даден момент,наистина няма да полудея,да развия шизофрения или психоза.Искам да знам ...възможно ли е това да се случи.Преминала ли съм възраста за развиване на шизофрения?Ако неглижирам мислите и не ги анализирам те ще отшумят ли?Това ли е начинът???Благодаря предварително.Дано споделяйки тук,бъдс полезна и на други като мен Редактирано Юни 21, 2019 от monika.georgieva.ranova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Юни 23, 2019 Доклад Share Добавено Юни 23, 2019 Здравейте. Диагнозата рак звучи наистина стряскащо. Но вие нямате такава, това, което се е отключило от целият този преживян стрес е една фонова тревожност, която се проявява в различни аспекти от живота ви. Лично според мен, когато човек се докосне до смъртта това го променя. Е и вас ще ви промени. Ще започнете да отпускатв контрола и ще започнете да се синхронизирате все повече с живота. С живота на сърцето и с течение на времето, когато направите нужното място в себе си на тази тревожност, тя ще се претопи и ще намалее. И това ще е началото на един нов живот. Е, явно е времето да умре старото виназ и да се роди нещо ново. Може да го нарече дори етапът на новото раждане. Потърсете терапевт и се впусне в приключението да откриете себе си. Заслужава си. :) Орлин Баев, monika.georgieva.ranova и Ines Raycheva 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 24, 2019 Доклад Share Добавено Юни 24, 2019 Здравей Моника, Всичко, което описваш, е резултат от стреса по време на изследванията за болестта - рак. Количеството стрес, което не е изразходено от организма предизвиква точно такива реакции – те много приличат на автоматичната реакция на тялото в ситуация на опастност – реална такава – известна е като „Бий се или бягай“. Мозъкът ни обаче реагира автоматично и не прави разлика между истинска, реална заплаха и мисълта за такава. Терапия, спорт, активност, това ще изразходи кортизола, който се е натрупал – фитнес или групов спорт поне 3 пъти седмично, разходки всеки ден, аз правех и декупаж – хем разтоварващо, отдаваш му се и на всикото отгоре правиш красоти. Можеш да прочетеш Бог пътува винаги инкогнито, смятам, че е подходяща и увлекателна в същото време. Поздрави от мен monika.georgieva.ranova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Юни 27, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 27, 2019 (edited) Благодаря за отговорите от сърце.Интересното е,че се бях успокоила за около 2 месеца и изведнъж се случи всичко това!?Искам само да попитам още нещо :)От два дни усещам едно непрекъснато напрежение в мен(ужасно е)и на моменти-поглеждайки например в нещо се стряскам.Чувството е все едно някой хвърля пиратка и ти се плашиш.Четох много за справянето с тази тревожност и бих искала да ви попитам за още идеи за излизането от този проблем.Това което до момента знам е:приемане на ситуацията,без анализиране,техника за съсредоточаване върху дишането и по възможност да почнеш да правиш нещо.Ако може да споделите още начини за справяне които да прилагам ще се радвам много.Благодаря. Редактирано Юни 27, 2019 от monika.georgieva.ranova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 28, 2019 Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 Здравей, варианти и неща за учене много, но това е дълъг процес, който се води от терапевт. Препоръчвам ти да започнеш терапия отново. Поздрави от мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Юни 28, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 28, 2019 И все пак ако може да ми дадете насоки за справяне със ситуацията Сам,ще съм благодарна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Юни 29, 2019 Доклад Share Добавено Юни 29, 2019 Потърси техники са самопомощ при тревожност Орлин Баев и аз имаме статии по темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Юни 30, 2019 Автор Доклад Share Добавено Юни 30, 2019 (edited) Добре....четох за прегръщането на страха,за това че трябва да се преобразува в смелост и да се изправим очи в очи със страха.При мен първо се започна с натрапливи мисли-отминаха,после страх от психически болест(тоест,че положението в което съм,може да прерастне в по-сериозно),но всичко изчетено до момента,ме поуспокои,че такова прерастване няма.Сега това от което може би най-много се притеснявам е Да Не Остана така цял живот.Да чувствам това постоянно вътрешно напрежение,стягане в сърцето и парене в главата.Как да преобразувам Този страх в Смелост...ИЗПИТВАЙКИ ТЕЗИ неща,какво трябва да направя? Благодаря,че ми отговаряте Редактирано Юни 30, 2019 от monika.georgieva.ranova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 3, 2019 Доклад Share Добавено Юли 3, 2019 Здравей! Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха. Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията. Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш! monika.georgieva.ranova и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2019 Доклад Share Добавено Август 7, 2019 В 21.06.2019 г. at 14:51, monika.georgieva.ranova каза: Касаеше се за евентуална диагноза рак.След 2 месеца изследвания и ходене по лекари се оказа,че не е това-Слава Богу! И ако е това, пак слава Богу! И какво ако е това? Та нима животът е, за да е мекичко и лекичко, или за да се нагоди по илюзиите ни за хубавичко. Да се учим сме тук, а болестите са шамари, когато няма съзнателно учене - насочващи тласъци са към доброзорно такова. Милост са от житейската мъдрост, без чиято закономерна синхроничност бихме се превърнали от разплути в удоволствийце медуци, до живи гяволи... Има ли съзнателно намерение за акорд с пулса на Живота, всичко се променя. Слава Богу! Оказало се е, че е въздух под налягане, но възприятието ти за станалото говори за много - за липса на толериране на неизвестното, неконтролириемото, за страх о загуба на малкия его контролец, за липса на житейска мъдрост при жива вяра, любов и единение със Себе си, за вътрешно усещане за самота и неподкрепеност при трудност и непознаване не само от глава, но и през телесните клетки и енергия, на неслучайната синхроничност и житейска цялост. В 21.06.2019 г. at 14:51, monika.georgieva.ranova каза: „Ами ако полудявам,ако всичко сама си причиняеам?”Цяла седмица нямах никаква енергия,бях замаяна и с всекидневно главоболие...това чувство постепенно отшумя,но страха от полудяване остана! Влязла си в натраплива хипохондрия, избуяла на фона на нерешена обща тревожност и симпатикотоничните ѝ симптоми. В 21.06.2019 г. at 14:51, monika.georgieva.ranova каза: Водя децата на градина,посреща ни госпожата...и изведнъж в съзнанието ми връхлита сюжет в който аз започвам да крещя и да се държа неадекватно. "Хващането" н натрапливостите ти з атакъв сюжет, вече говори за характера ти. Освен ригидната компонента, която винаги присъства при окр, под нея прозира твърде голямата значимост на "важня друг", пасивна аресия към другите и автоагресия към себе си. Работата с окр стапя ригидността, докато в психотерапията, която е силно желателно да провеждаш, се върви по втори, успореден терапевтичен характеров вектор - развиване на сълбоко себеуважение. В 21.06.2019 г. at 14:51, monika.georgieva.ranova каза: си представям,че загубвам връзка с реалноста и те остават сами. Отново пренос на собствена вина в другите. Не е до тях - до теб е. В 21.06.2019 г. at 14:51, monika.georgieva.ranova каза: Ако неглижирам мислите и не ги анализирам те ще отшумят ли?Това ли е начинът? Принципно да. Но за да работи такъв медитативен подход, са нужни инвазивни подготвителни практики, осъзнаване, свързване на точки, много упорита и водена от терапевт когнитивна, поведенческа, нлп, групова и т.н. работа. Сама - прочети двете книго на Джефри Шуорц: Обсебен мозък и Аз не съм своя мозък, плюс моите статии за окр и хипохондрия от блога ми. Ако имаш IQ над 160, много добро разбиране и смело приложение, току виж успееш и сама... Понякога някои го могат и принципно не е невъзможно... Като цяло обаче... Както и да е. Накратко, приоритизирай важността на работата си с психотерапевт на най-високо място. Няправиш ли го, всякакви извинения отпадат. При достатъчно силен отговор на защо, се намират и изпълними как! Отвъд извиненията! ... Успехи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Август 7, 2019 Автор Доклад Share Добавено Август 7, 2019 Благодаря за отговора г-н Баев.Бих искала още нещо да ви попитам.Тъй като ,както казах натрапчиви мисли вече нямам,а само вътрешно напрежение,какъв би бил начинът за справяне тогава?Нямам мисли които да Не анализирам!?Само това чувство... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2019 Доклад Share Добавено Август 7, 2019 Тази обща тревожност е, от която тръгват "айсбергови връхчета" от това или онова, менят се. Как се работи? Чела ли си всичко от тези и тези статии? Всичко! Спортуваш ли 4 кардио интензивни тренировки седмично - такива като тап аут, кросфит, инсенити, боди пъмп, табата, водени кръгови тренировки и т.н.? Слушаш ли всеки ден, понякоа и по два пъти на ден сесии водена медитация - виж тези плейлисти с общо 216 сеси!? Ходиш ли на медитативно обучение в добра школа - примерно палюл, карма кагю, сахаджа йога, нингма? Учищ ли се да се познаваш ,да свързваш когнитивни и емоционални "точки", да виждаш "под завесата" на думата тревожност, учиш ли се, променяш ли визията си за ставащото от аз горкана, в благодарно обучаваща се, именно поради преживяваното, знаейки, че те води към смисъл, дълбоко мъдър опит и истинска сърцатост?! ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Август 7, 2019 Автор Доклад Share Добавено Август 7, 2019 Да,г-н Баев!Изчетох всичките ви статии и може би те ми помогнаха да преодолея натрапливите мисли!При всеки един свободен момент се опитвам да се натоварвам физически(не мога да кажа,че спортувам).Нямам тази възможност.Както казах имам две деца които отглеждаме с мъжа ми сами.Не разчитаме на никой.Тичам с тях,качвам стълбите пеша,сутрин правя физически упражнения...до колкото времето ми позволява,се старая.За медитациите не знаех,започвам ги и тях. Учищ ли се да се познаваш ,да свързваш когнитивни и емоционални "точки", да виждаш "под завесата" на думата тревожност, учиш ли се, променяш ли визията си за ставащото от аз горкана, в благодарно обучаваща се, именно поради преживяваното, знаейки, че те води към смисъл, дълбоко мъдър опит и истинска сърцатост?! ДА,знам,че това е един голям урок който не търси самосъжаление,а смирение и доверие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 8, 2019 Доклад Share Добавено Август 8, 2019 (edited) Ако няма времева възможност за спорт в зала - пускай си home bodyweight workout в youtube - нека са от по-дългите, поне 45 минутни практики - следвай водещия стриктно, задъхвай се, поти се, нека треперят краката, нека ти се струва, че не можеш повече, но въпреки това продължаваш заедно с водещия от екрана. Всеки ден, а понякога и два пъти на ден - е, понякога. Но, веднъж, задължително. Защо минимум 45 минути, а още по-добре час? Защото депата на адреналина се изразходват за толкова. Знаеш, че не е само механика обаче - спортът активира преживявания, които твърде силно наподобяват, а често дори са идентични с тези при тревожността - вие ти се свят, трепериш, задъхваш се, сърцето бие здраво, струва ти се, че не можеш повече и си на ръба и ако продължиш още мъничко и умираш - при това чисто телесно и истинско усещане, чувстваш безсилие, слабост, минаваш граници, излизаш от зоната на комфорт и влизаш в зоната на възможностите. При спорта самият ти мозък свиква с тези преживявания, приема ги за нещо нормално, сприятелява се с тях. Когато правиш и медитациите редовно, тази настройка по смирено любящо приемане се усвоява и практикува все по-дълбоко, релаксацията става все по-истинска, а отиването към и при страха при трансовото потъване все по-осезаемо и усетимо - с прегръдка и доверие, с обич и погалване, сърце и разтваряне - защото си ти. Едно уплашено момиче там вътре в тялото ти, проявяващо се като страхови програми и усещанията им. https://www.youtube.com/results?search_query=home+bodyweight+workout&sp=EgIYAg%3D%3D Редактирано Август 8, 2019 от Орлин Баев yunak, monika.georgieva.ranova и Desy_V 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
monika.georgieva.ranova Добавено Август 8, 2019 Автор Доклад Share Добавено Август 8, 2019 Огромно благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.