Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

592.На утрешния ден-НБ, държана на 7 юли 1935 г.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Господнята Молитва

На утрешния ден

Молитвен наряд за край:

„Напред да ходим смело“

Ще се развеселя

Ще прочета само няколко стиха от 12 глава от Евангелието на Иоана, от 12 стих нататък: „На утрешния ден“ /12 стих/.


Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“. В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие. Тъй щото има известни неща, които са станали, и ние можем да ги знаем. Има неща, които не са станали, и ние не можем да ги знаем. Значи, според мене има две неща, две положения. Същото е и според учените хора. Аз наричам учени хора тия, които разбират законите на живота, законите на природата. Животът не седи в многото, което ние желаем. Животът е в малкото, в микроскопическото. Може да си богат човек и да не можеш да използуваш богатството си. Ти можеш да имаш цел хамбар с жито и пак да умреш гладен. А можеш да имаш само един хляб в торбата си, и пак да живееш. От човека зависи може ли да обработва малкото. Малкото, но обработено струва повече, отколкото голямото, което никога не е обработено. От памти века досега, почти всички хора имат един стремеж. Всички се стремят към великото в света и пренебрегват малкото. Ние можем да кажем, че всички страдания и нещастия в света произтичат от онзи ламтеж за великото, за незнайното, изобщо за такива неща, които и след като ги имаме, пак не можем да ги задържим. Ти можеш да станеш цар, да завладееш цялата земя, но утре остаряваш, дойдат други, детронират те, заместват те и ти най-после умираш. Ти може да си учен човек, да си написал 50 тома учени работи, но дойде друг, засенчва те и те замества. Ти може да си пръв певец в света, но утре дойде друг някой, по-добър певец от тебе и те засенчва. Ти казваш, че животът е лъжлив, че светът е лъжлив. – Не, нито светът е лъжлив, нито животът е лъжлив, лъжливи са твоите разбирания за живота. Ние мислим, че щастието на целия свет зависи от нашето щастие. И право е казал Настрадин Ходжа. Той е казал: Когато жена ми умре, половината свет умира. Когато аз умра, целият свет умира. Според него, жена му е половината свет, а той представя целия свет. Ние мислим, че щом сме щастливи, и целият свет ще бъде щастлив. Когато ние сме нещастни, целият свет е нещастен. Често аз се учудвам на хората. Дойде някой и казва: Мене никой не ме обича. Какво разбира този човек под думата, че не го обичат? Друг пък казва: Ти ме обичаш. Нито единият знае какво означава, че не го обичат, нито другият знае какво означават думите, че го обичат. Под думата обич, аз разбирам, нещо понятно, което и децата разбират. Който ме обича, той е готов заради мене да направи всичко, каквото аз обичам. Това значи обич. Който не ме обича, той не е готов да направи нищо от това, което аз искам. Това е в най-прост смисъл обяснение на думата обич. Някой път ние даваме философски смисъл на това понятие и казваме: Субективен, обективен, абстрактен и т. н.  ...

На утрешния ден

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Защо умре Христос? Защото хората не Го обичаха. Ако хората обичаха Христа, той и до сега щеше да бъде на земята между тях. Обича ли те някой, ще живееш. Не те ли обича, няма да живееш. Сега на какво отдават учените дългия живот? – На някакво присаждане с никаква особена жлеза. Според мене, има живи жлези, които могат да продължат живота на хората. Всеки човек, от своя страна е жива жлеза. Щом те обичат, ще живееш; щом не те обичат, няма да живееш. Когато се казва в Писанието, да възлюбиш ближния си, това е един закон за продължаване на живота. И когато те любят и като любиш, животът ти ще се продължи. Защо трябва да обичате? – За да бъде животът непреривен. Защо трябва да обичаме Бога? – За да бъде животът ни непреривен. Защо трябва да обичаме ближния си? – За да бъде животът ни непреривен. Това са двата важни закона в света. Това е философия, която има смисъл. Казва някой: Не може ли без Любов? – Може и без Любов, но това е в ограничената любов. Ако искаш да имаш идеята да обичаш Бога и да обичаш ближния си, това е вече друг въпрос. Работата седи в това, че ние трябва да бъдем готови да обичаме. Като ви говоря по този начин, аз искам да ме разберете добре. На утрешния ден

Da трябва да бъдем готови . Трябва да желаем да обичаме , да бъдем извори . Не че ще направим безсмъртни ближните .Там се намесват и независещи от мен причини . Но да положим усърдие за по-добрия живот , вървейки по правата , аз ; ближния ; Бога .

Цитат

Първият закон е източник на живота. Там е силата на човека. Ако човек изхожда от това положение, той ще има една положителна наука. Когато видя някой нервен човек или човек с някакви припадъци, или с някаква мъчнотия, казвам му, че той трябва да има в себе си някаква наука, с която да може да смени това нервно състояние. Това нервно състояние се дължи на събрала се в излишък някъде в мозъка енергия, която трябва да се смени по някакъв начин, да се впрегне на работа. Ако не знаеш как да я смениш, може да станат известни избухвания в тебе – много нежелателни работи могат да се случат. Трябва да се спрете върху научната страна на тия ваши състояния. утрешния ден

Благодааря за беседата .

 

Цитат

„На утрешния ден“. В света съществува една реалност, с която ние, живите хора, трябва да се свържем. Тази връзка трябва постоянно да я възстановяваме. Животът на земята не е нищо друго, освен едно вечно възобновяване, вечна обнова. Момент след момент трябва възобновяване на тази връзка. Ако не я възобновявате, вие ще пострадате. Вие мислите, че като я възобновите един път, въпросът вече е свършен. Не е така. С живата природа всеки ден ще се свързвате. Като се свързвате с нея, вие ще се възобновявате. И това трябва да става постоянно. В природата няма застой. Тя всеки ден обновява нещата и всеки ден внася нещо ново, нещо живо. Тя никога не остава човека със старото. Тя през целия ден все внася нещо ново в човека. Който разбира това и може да го използува, добре; който не може да я разбере и не го използува, пак добре. В това именно седи красотата на живота – в това вътрешно разбиране. Ако ти търсиш едно общество, което да те разбира, Бог ще те постави в такова общество. Ти искаш да намериш човек, който да те обича. Това е естествено, защото този, който те обича, продължава живота ти със своята Любов. Изобщо, Любовта продължава живота. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот на хората и то преизобилно“. Защото Христос обича хората, затова им даде живот. Той казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи. Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно“. Сега ще приложите този закон в своя психически закон, да знаете кое е възможно. Всека мисъл, която внася живота, е Христовият принцип – дойдох да им дам живот. Всека мисъл, която отнема живота от вас, тя не е Божествена, тя е второто положение, тя е крадецът, който иде да открадне и да погуби. Всяко желание, което внася живот, това е първият принцип. Всяко желание, което отнима живота, е вторият принцип.................................................................................................................................................................

Аз ви разкривам нещата от едно до три. От четири на горе вие сами ще си разгадаете. Питагор, който беше най-ученият грък, който живя 20 години в Египет, за да научи тайните на окултните науки, и десет години в Палестина, едва дойде до числото четири. Цялата му философска система се основава върху числото четири. Като съберем едното, двете, трите и четирите, получаваме един сбор, равен на десет. Но Питагор не знаеше смисъла на числата 5, 6 и т. н. Той разбираше смисъла на числата само до четирите. Като не разбираше смисъла на останалите числа, той се оплете в една своя ученичка. След това учениците му се разпръснаха. Една от неговите ученички, които той учеше да проповядват, го оплете. Тя му стана учителка. В кое число влиза жената? Знаете ли това? Казано е, че в шестия ден Бог направи човека. В кой ден тогава направи жената? Кажете ми в кой ден Бог направи жената? При това, преди обед ли я направи или след обед? Адам беше последното творение на Господа, но после извади ребро от него и направи жената. Значи, мъжът остана като предпоследно творение на Господа, а жената последно. Затова и до днес жената разрешава всичко. Другояче казано, чувствата са последно нещо, което ний можем да опитаме. Ако ти мислиш, че зад Любовта можеш да намериш друго нещо, ти нищо не разбираш. Любовта е последната граница. Какво има зад Любовта? Има нещо страшно. Който е пипнал оттатък Любовта, косата му е побелела. Той се разкае и се връща назад.

и така нататък ..Велика беседа .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×