Деперсонализация, помощ

[sv94]

Здравейте д-р Първанов,

От около 2 г. се боря с генерализирана тревожност, като в самото начало реших да се обърна към психиатър, тъй като не бях наясно какво се случва.
Приемах клонарекс и след няколко седмици се появиха натрапливости и тревожността се увеличи в един момент (което на по-късен етап се изясни защо е така, след като се запознах с действието на медикамента).
След това приемах ципралекс за около 5 месеца, като общият прием на медикаменти беше около 9 месеца. Реших да ги спра, тъй като резултата беше почти нулев и не съм сигурен дали не влошиха повече състоянието.
Вече от близо година не приемам медикаменти.

Преминах през 2-ма психотерапевти, като текущият, при който ходя от 5 месеца за сега най-много ми е помогнал. През това време също съм приемал различни хранителни добавки като помощ, тренирам и се опитвам да прилагам техниките, които психотерапевта ми казва.
Проблемът е, че през февруари тази година за първи път ми се появи дереализация, която ме уплаши доста, но след успокояване на тревожността, за няколко седмици премина.
През този период активно работя над проблемът с натрапливостите, за които смятам, че имам прогрес.

Преди около месец се появи деперсонализация, която ме уплаши доста повече. Успявам да се успокоя за момент, но отново влизам в нея, тъй като супер много се стреснах от чувството и съм много притеснен какво се случва.
Даже не мога да разбера кога я имам и кога не, заради силна тревожност. Състоянието стана като пинг-понг, първо беше гадното чувство и после мисъл 'какво се случва с мен', а после вече не знам дали мисълта за него не го активира обратно.
Признавам, доста съм разочарован от себе си, тъй като започнах да се чувствам добре, но след като се появи това, не мога да си намеря място.

Възможно ли е да съм отключил психоза, тъй като буквално се чувствам 'все едно не съм аз', 'кой съм аз' или това се получава от силна тревожност? Възможно ли е да се оправи?

Според вас трябва ли да се обърна отново към психиатър и да приемам друг тип антидепресант? Въпреки, че след последният ми опит, нямам никакво желание да го правя.

[д-р Тодор Първанов]

В никакъв случай не бива да се чувстваш разочарован от себе си.Ако посещаваш редовно психотерапевт  трябва да търсиш насоки от него за всичко свързано с преживяванията ти и ако справянето не е в разумен срок по-скоро той трябва се чувства разочарован от себе си.

Доколкото разбирам, ти имаш натрапливи мисли /ОКР/ В случая, депрсонализацията се явява като натрапливост - работете с нея, като такава. За мен, не се нуждаеш от никакви лекарства.

[sv94]

Да, по скоро така се получи, първо беше усещането, обаче после сякаш се превърна и в натрапливост, понеже се уплаших от чувството.

Благодаря Ви.

[sv94]

В 29.06.2020 г. at 12:59, д-р Тодор Първанов каза:

В никакъв случай не бива да се чувстваш разочарован от себе си.Ако посещаваш редовно психотерапевт  трябва да търсиш насоки от него за всичко свързано с преживяванията ти и ако справянето не е в разумен срок по-скоро той трябва се чувства разочарован от себе си.

Доколкото разбирам, ти имаш натрапливи мисли /ОКР/ В случая, депрсонализацията се явява като натрапливост - работете с нея, като такава. За мен, не се нуждаеш от никакви лекарства.

Извинявам се за повторният въпрос, но възможно ли е тази деперсонализация в моят случай да се дължи на нещо различно от ОКР/тревожност?
Притеснен съм да не е психоза, тъй като този симптом не ми е познат толкова добре за разлика от други.

Ако не е, след спадане на тревожността ли преминава?

[Ally]

В 30.06.2020 г. at 16:51, sv94 каза:

Извинявам се за повторният въпрос, но възможно ли е тази деперсонализация в моят случай да се дължи на нещо различно от ОКР/тревожност?
Притеснен съм да не е психоза, тъй като този симптом не ми е познат толкова добре за разлика от други.

Ако не е, след спадане на тревожността ли преминава?

Спокойно, не е психоза При психоза нямаш критичност към състоянието си, т.е.не осъзнаваш, че нещо не ти е наред. Невроза е, т.е. тревожност