Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Размисли


Svetlina11

Recommended Posts

Здравейте,

Ето я моята история. На 27 години съм жена от София, живея с нашите и баба ми в тристаен апартамент. Брат ми се изнесе, когато беше на 25 на квартира и след това си взе апартамент на изплащане. Днес ме посъветва да заживея сама, да си взема една квартира и да започна всичко сама са си правя. Вкъщи аз пазарувам, много често готвя, но го има и това, че ако нещо не свърша, не е страшно.. Някой друг ще го вземе или направи. Той се притеснява за мен, защото знае, че съм свястно момиче,  искам сериозна връзка и съм ориентирана към семейство. Искам да кажа, че има хора, които не искат да създават семейство, но аз искам да си намеря човекът за мен, но наистина нищо не правя. Преди пандемията излизах повече, където и да отида се запознавах с хора, общуваме си, много от тях ми предлагат и да излезем след това, но сега съвсем съм се затворила вкъщи, работя вкъщи, готвя си разни неща и така.. Дори се чувствам добре така.. Вече почти не излизам с приятели или да се запознавам с нови хора. Брат ми ми казва, че времето си минава, трябва да съм самостоятелна и енергията ще протече в положителна посока, нещата ще се променят. После съм щяла да осрарея и никой няма да иска да ме вземе вече. Много съм объркана какво да правя. Свикнала съм да съм с хора около мен, да си говорим.. Дали да отида да живея сама при положение, че съм от София и живея в центъра или да си взема квартира. Познаваме се с едно момче от няколко години, но той не живее в София, на два часа от София е. Той ми каза, че може да вземем апартамент в София и да го изплащане след това цял живот, за да живеем заедно.. Но вече е изчисли как моята заплата ще отива при неговата, кое аз ще плащам, кое той.. Някакви сметки още преди да сме заживели заедно. Брат ми каза, че той трябва да се заеме с апартамента, а не така да ми поставя нещата и че, ако той така кажел в началото на връзката с неговата приятелка.. Тя нямало да се съгласи. Тя идвала от време на време в неговия апартамент, който той си изплаща и след време решила да заживее с него. Аз също мисля, че така е правилно. Той живее с майка си и баща си, защото те си продали къщата и  сега са у тях. Той е на 33години. И сега му казват да му дадат начална сума за кредита или с тези пари да си купят тяхна къща.. И той ми дава зор, защото те го питали. Кажи ми ще взимаме ли апартамент в София? - това ме пита. Брат ми казва, че той трябва да го вземе, ако иска и аз да си преценя след това дали искам да живея с него, дали мога и тн. Не да ме обвързва и мен с някакви суми и направил сметки какво ще плащам аз, какво той. Не ми поставя нещата както трябва. А и намесва техните..бил вече на години да създава семейство и тн
Изобщо всеедно ми е опрял ножа до кокъла..
Какво мислите.. Какъв съвет бихте ми дали?

Редактирано от Svetlina11
Линк към коментар
Share on other sites

Какъв съвет? Всяко едно решение си носи и плюсовете и минусите .Всяко едно решение може да е както добро , така и не дотам добро . Зависи кой решава , какви са му възгледите за правилно и грешно . Каква е конкретната ситуация , обвързаности с други хора и финансова обезпеченост .  Отделно е задвижващия въпрос --,,колко силно е желанието да се направи нещо ? ". Защото винаги ще има трудности , но колко може да се понесат ?

Цитат

Той ми каза, че може да вземем апартамент в София и да го изплащане след това цял живот, за да живеем заедно.. Но вече е изчисли как моята заплата ще отива при неговата, кое аз ще плащам, кое той.

Това означава граждански брак ! Нотариален договор .

Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошла, Светлина :) 

Хвана ме за сърцето с твоя откровен разказ. Осъзнаваме ли колко много млади хора живеят така в момента? Освен Светлина, сещам се за поне 10-12 мои познати, бивши ученици и роднини, които са в абсолютно същото положение. Повечето са на квартира и сами, и все пак свикват със самостоятелността и самотата и ... протакат. Иска им се да имат близък човек до себе си, деца, семейство - споделяли са го с мен... НО обясняват протакането с обстановката, с това, че са разочаровани и ... с какво ли още не. Имат си работа и доходи ... защо ли трябва да си "развалят рахата" с неизвестни взаимоотношения и рискове, с деца с техните грижи.... Познавам и съчувствам и на тези, които биха искали да имат и връзка, и семейство с деца, но някак не успяват да срещнат подходящия човек... Сега и усамотяването с работата у дома влошиха нещата много...

В същото време познавам и други, рискуващи, без особени претенции за материален комфорт. Сега в София виждам много жени, очакващи дете, млади майки с колички (под млади разбирам до 40 г. вече). Сложно време - не е за даване на съвети. Всеки е редно сам да си реши и да поеме последствията от това решение. 
И честно казано не мога да приема една съвременна тенденция - непременно трябва да купим жилище в София и да живеем в него като го изплащаме. Сякаш гоним един наложен от някого стандарт..

И все пак съветът ми е - излезте, идете на Витоша без особени разходи и се запознавайте с другите хора по пътеките, запознавайте се в магазина докато купувате, срещайте се в парковете, и ОБЩУВАЙТЕ!!

Линк към коментар
Share on other sites

да , ето колко е трудно да се даде съвет :( . По горе писах от материална позиция . Но , когато прочетох думите на Донка си казах -- ето това е правилния възглед . Защото човек най добре постъпва когато съгласува постъпките с душата си . Нали на края Тя ще даде оценката . Ще се измъчваме , или ще знаем че сме направили най доброто , за дадения момент .То винаги идва от Душата и е едно постоянно влечение , за разлика от непостояните и объркани   мисли .

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти, Александър! Две неща ме смущават в такива случаи като на Светлина. Първото е точно тази материална страна, за която говориш. Скъпи млади хора, децата имат нужда само от любов и внимание. Останалото не е чак толкова скъпо - ако искате да имате деца. Когато двамата се обичат наистина, те сами си влагат каквото могат в общото - не му правят тънка сметка. А и съжителството не е удоволствие - то е училище. Но е важно и двамата да искат да си научат уроците, а не само да предявяват претенции и да очакват от другия да учи вместо тях. 

Второто е навикът да си живеят сами, в същото време страдайки от самота. Навикът е страшна сила, когато се изправи срещу просто една мечта. Той ще ви донесе от 10 кладенеца вода само да не се налага да го променяте... В руската класическа литература има един такъв герой - Обломов. Тъжна история. Дали наистина са дошли обломовски времена отново... 

И няма да давам съвет, но ако съм на ваше място, бих поживяла временно на квартира с приятеля - някоя по-евтина и непретенциозна. Може дори в споделено жилище с 1 стая. Само за да усетите дали ще можете да живеете заедно, да носите своите домакински отговорности и да ви е спокойно и весело заедно... И после само ще се реши... 
 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...