Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Хубава е!

Преди време имах една книжка на Беинса Дуно с притчи за деца,но я подарих..сега май никъде не мога да я открия.Ако някой я има да сподели някоя притча :thumbsup2:

Ще бъде страхотно ако тук си направим един хубав и полезен на всички..особено на най-малките сборник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубава е!

Преди време имах една книжка на Беинса Дуно с притчи за деца,но я подарих..сега май никъде не мога да я открия.Ако някой я има да сподели някоя притча :thumbsup2:

Ще бъде страхотно ако тук си направим един хубав и полезен на всички..особено на най-малките сборник.

Привет,ЦВЕТА!

Това е една красива идея!

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://dobroto.org/download/IgriPesni_MilkaPeriklieva.pdf

Ще бъде страхотно ако тук си направим един хубав и полезен на всички..особено на най-малките сборник.

:thumbsup: :thumbsup: :feel happy:

Художниците между нас могат да се включат за илюстрациите.

Нека направим това добро за бъдещето на България!

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за пухкавата топла приказака !!! Четох я с душата си сякаш, а разумът само трополеше с коментарите си наоколо! Ох, красиво, детско, истинско! Искам още такива приказки!!! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен приказката също ми хареса! А нещо за малко по-големи деца (например около 12 годишни)? Така или иначе ще я предложа за четене на дъщерите ми и ще видим те какво ще изкоментират.

Идеята за сборник също приветствам! Определено има нужда!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази приказка е записана върху папирус в древния Египет преди близо четири хиляди години. Тя е най - старата народна приказка.

Лъвът и мишката

Живял някога в планината един могъщ лъв. Той ходел всеки ден на лов и планинските животни се страхували от него.

Веднаж лъвът срещнал една пантера. Цялата и кожа била разкъсана, а коремът и висял на парцали. От многото рани тя била нито жива, нито мъртва. Лъвът я попитал:

- Какво е станало с тебе? Защо ти е изпокъсана кожата? Кой ти е изподрал корема?

Пантерата му отговорила:

- Човекът.

- Какво е туй човек? - повторно я запитал лъвът.

- Човекът е най-хитрото нещо - отвърнала пантерата. - Да не му падаш никога в ръцете!

Наежил се лъвът срещу човека, но затаил злобата си и тръгнал да го търси.

По пътя си той срещнал магаре и кон. Около техните моцуни били замотани юзди с железни пръчки между зъбите.

- Кой ви е вързал тъй? - попитал лъвът.

- Нашият господар, човекът! - отговорили добичетата.

Лъвът рекъл учудено:

- Нима човекът е по - силен от вас?

Конят и магарето отговорили:

- Той ни е стопанин. Няма нищо по-умно от човека. Никога да не му падаш в ръцете!

Още повече се наежил лъвът срещу човека и отминал конят и магарето.

Насреща му се задали волът и кравата. Рогата им били заострени, ноздрите им - продупчени, а върху вратовете им тегнел хомот. Лъвът попитал кой ги е докарал до такъв ред, а те му отговорили, че тая работа е сторена от техния господар - човека.

Още повече се разгневил лъвът и продължил да търси човека.

Но скоро съзрял друг лъв, прищипнат от едно планинско дърво. Разцепеният отгоре ствол на дървото бил захапал лапата на лъва и той се мъчел, защото не можел да я измъкне и да побегне.

Лъвът, който пристигнал, попитал:

- Как си попаднал в такава беда? Кой ти я докара до главата?

Вторият лъв му отвърнал:

- Докара ми я човекът. Пази се от него и не му вярвай. Човекът е хитър. Никога да не му падаш в ръцете! Аз срещнах веднаж човека и го попитах с какъв занаят се прехранва. А той ми отвърна тъй: "Моят занаят не ми дава да остарея. Аз мога да ти направя такъв талисман, че с него ти няма никога да умреш. Трябва само да отсека ствола ей на онуй дърво. И дам ли ти да се докоснеш до такъв талисман - никога няма да умреш!" И ето го, наближи до туй планинско дърво, отсече го, разцепи ствола му с клин и ми викна: "Слагай тука лапата си!" Когато аз мушнах лапата си, той изби клина и дарвото ме захапа. А човекът избяга.

Първият лъв, като чул тия думи, се разсмял и рекъл:

- О, човече, ако ти ми паднеш някога в лапите, ще ти отплатя наведнаж за всичките обиди, които си нанесъл на планинските зверове!

И той продължил да търси човека. Но тъкмо в това време му се пречнала под лапите една мишка, съвсем мъничка наглед и немощна. Лъвът посегнал да я смачка, но мишката му се помолила:

- Не ме смачквай, господарю мой! Ако ме изядеш, няма да се наситиш. Ако ме пуснеш, гладът ти няма да стане по-голям. Но ако ми подариш живота, и аз някога ще ти се отплатя с такъв подарък. Не ми прави зло, не ме убивай, защото, когато и да е, аз може да те отърва от беда.

Лъвът се присмял на мишката:

- Че какво можеш да направиш ти? Нали никой на земята не може да се бори с мене и да ми стори зло!

- Клетва давам, че ще те избавя от гибел, когато за тебе настъпи черен ден! - отвърнала мишката.

Лъвът сметнал всичко за шега, като си помислил: "Ако я изям, не ще се наситя, затуй няма да я изям."

И я пуснал да избяга.

Но случило се тъй, че един ловец, който ловял зверове с примки, изкопал яма тъкмо по пътя на лъва. Могъщият лъв се провалил в ямата и паднал в ръцете на ловеца. Омотал го ловецът в една мрежа, здраво го вързал със сухи ремъци, а отгоре го затиснал със сурови кожени въжа.

Завързаният лъв лежал в планината и се мъчел. Случаят поискал да се посмее над горделивите лъвски слова и завел при него мъничката мишка.

Мишката тогава казала на лъва:

- Не ме ли позна? Аз съм оная мъничка мишка, на която ти подари живота. Дошла съм да ти се отплатя. Ти си паднал в ръцете на човека, но аз ще те отърва от гибел. Трябва винаги да си признателен на оня, който ти е направил добро.

Тя прегризала ремъците, с които бил омотан и го отвързала от мрежата. Сетне се скрила в гривата на лъва и той бързо се спуснал в планината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Моето пухче се отне в другия свят с приказката..

Благодаря! Моето пухче се отнесе в другия свят с приказката..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вальо, благодаря ти за хубавата приказка. Разчувства ме и си спомних за "Приказки от хиляда и една нощ" и за

легендата за Шехерезада, затова реших да ви предложа този откъс от "Златните приказки на Ориента".

"И Шехерезада оживяла, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот и много кратки, за да се изживеят сладостно. Прелестта на тези творения е в светлия човешки оптимизъм, в победата на доброто над злото, в щастливия завършек при всяка беда, във вярата, че утре приказката да се живее ще бъде още по-красива и неочаквана.

Шуртеше водата от делвите на четиридесетте разбойници и под лъчите на огнения юли ми се искаше да се потопя в това течащо време от предания и легенди, и да си припомня още един път легендата, разказвана и преразказвана от много пътешественици и литератори за раждането на вълшебните приказки от „Хиляда и една нощ”. И си представях как Шахземан-персийският владетел на славния град Самарканд, убежище на красавици и поети, получава покана от своя брат Шахрияр, цар на Индия и Китай, притежател на несметни богатства. Свитата е готова за път, тръбят карнаи и рогове и той тръгва на път, но още не преминал градските порти край Заревшан-златната река, си спомня, че е забравил даровете за брат си. И ето-Шахземан се връща в къщи и заварва любимата си жена с друг мъж. В яда си той я убива и отново тръгва. Но как да се спаси от тази мъка-планина, легнала на сърцето му? Не може да я забрави нито за миг. И изведнъж, както се разхождал из двореца на брат си, за свой ужас той случайно зърва през един прозорец на двореца как жената на брат му се отдава на разврат в компанията на робини и царски слуги.

Втора голяма мъка подтиска сърцето му. С насълзени очи той разказва всичко на Шахрияр и двамата братя, загубили вяра в света, решават да се откажат от него, да се откажат от власт и богатство, от наслади и радости, когато самите те-царе на света- са толкова нещастни в своя ограбен живот. Какво им остава- да се удавят в морето. И те тръгват към неговия бряг, но чудо, там ги среща един дух, който се хвали и ги омайва със своята прекрасна млада жена, скрита в стъклено ковчеже. Идва нощта, духът заспива и прелестната красавица дарява с любовта си двамата братя и взема техните пръстени. Когато се разсъмва, те с огорчение виждат, че тя ги е прибавила към огърлицата си от 570 пръстени, взети от предишните й любовници. Няма спасение! Възмутен до дън душа Шахрияр решава да се върне в своя град и там да отмъсти на всички жени.

Легендата продължава. Тече водата на времето и не свършват приказките...

Всяка нощ той извиква в двореца си по едно младо момиче...и след това го убива. Градът потъва в скръб. Като река се лее кръвта на неговите дъщери. Идва ред на дъщерята на везира. Това е прелестната Шехерезада. Тя е не само приказна красавица, но и много смела. И в гърдите й пламва дръзко решение-да спаси хората от несправедливото възмездие. Шехерезада влиза доброволно, със стъпки на сърна в позлатения дворец, явява се пред коравосърдечния и жесток деспот и го моли да остави сестра й в двореца. Нощта минава и... През една от вратите на царската стая влиза сестра й Диназда и казва:”Разкажи ни сестрице нещо, за да убием дългите часове!”

Приказките на Шехеризада така увличат Шахрияр, че вместо да я убие, той й заповядва да остане и следващата нощ. Но всеки път тя прекъсва разказа си на най-интересното място и той продължава живота й с още една нощ.

Така минават хиляда нощи. Настъпва хиляда и първата. Шехерезада довежда пред Шахрияр трите си сина, добити от него. И казва:”Царю на времето, това са твоите синове и аз те моля да не ме убиваш заради тях. Те ще останат без майка и без жена, която да ги възпитава.”

Жестокият владетел отстъпва пред тези сърдечни думи. И не само й дарява живота. Той плаче и казва:”Кълна се в Аллаха, че в сърцето си съм те помилвал, защото разбрах, че си целомъдрена, чиста и мъдра!”

И така, казах си тогава в Багдат, пък и сега повтарям-Шехерезада остана жива за Шахрияр, за нас и за вековете. Навярно щяхме да бъдем много бедни, ако ги нямаше нейните приказки, пълни от страница до страница с приказни съкровища и неповторими герои. Беден би бил светът, ако на неговата книжна лавица липсваха десетината тома на „Хиляда и една нощ”. /Йордан Милев, член на редакционаната колегия на „ПРИКАЗКИ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ”ИЗД.1984 год./

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана,защото знаели,че султанът е мъдър.Задали му някои въпроси, но султанът се смутил.Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси.Искал да си помогне и извикал Молла Насредин-един суфи-мъдрец.След малко Молла Насредин идва с едно магаре,двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци.Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земятя? Молла казал:Много просто, центърът на земята е точно под десният крак на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да копаеш и като стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш.-Така първият "мъдрец" разбрал, че не може да излезе на глава с Молла Насредин и се отказал.

Дошъл ред на втория мъдрец.Мъдреците разбрали,че е малко опасен, но продължили битката.Вторият казал: Кажи неукий, знаеш ли колко звезди има на небето?-Разбира се, тяхното число съвпада с космите и косъмчетата на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да броиш,като преброиш звездите, ела при моето магаре,аз ти го давам,ще броим, накрая ще сверим резултатите.-Разбира се, и втория "мъдрец" се отказал.

Двамата мъдреци се оттеглили с наведена глава. Дошъл ред на третия мъдрец, той бил по-смел, коварно се усмихнал и казал: О, премъдри говедарю, ти много прекрасно смяташ. Кажи колко косъма има на моята брада?-И той погладил своята дълга разкошна брада. Молла Насредин казал: Твоята брада има толкова косми, точно колкото косми има опашката на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Много просто, започваме да скубем по един косъм от твоята брада и по един косъм от опашката на моето магаре, и накрая ще сравним резултата и сам ще се убедиш, че съм прав.-И така тримата подръка се хванали с наведени глави и избягали от неукия говедар. :3d_146:

Умна приказка . Аз много обичам всякакви приказки и притчи ,изчела съм огромни количества приказки , но най - обичам една индийска за 3-мата братя , които трябвало да наследят имота на баща си .

И тъйкато бащата не искал да разделя на равни части имота си , решил да им зададе изпитание и то да бъде решаващо за избора му на наследник .

Заделил по 10 рупии за всеки един от братята и им казал така :

Нека всеки да реши как ще оползотвори рупиите , целта която ви поставям е да напълните по една стая.

Давам ви един ден за размисъл .

Единият брат отишъл и купил за 10 рупии сено , толкова , че да запълни цялата стая .

Вторият брат похарчил 10 рупии за да купи памук , достатъчен , за да напълни стаята до тавана .

А третият брат отишъл и купил една малка газена лампа за 2 рупии .

На вечерта бащата събрал 3-мата си сина и поискал да види резултата от техните усилия .

Видял пълната стая със сено , разровил се и в стаята пълна с памук , но много се изненадал като видял

последната стая празна , само една лампа имало, запалена в нея .

И попитал :

-Синко ти с какво напълни твоята стая?

И 3- ят син отговорил :

- Със светлина . Дори ми останаха 8 рупии и утре ще мога да купя достатъчно стока , с която да търгувам .

Разбира се , този отговор , бил напълно достатъчен за бащата , за да определи за свой наследник 3-я си син .

А аз харесвам приказката за китайския старец, който отговарял по един и същ начин, каквото и да му се случело:"Не се знае кое е за добро и кое не е за добро".

Този старец имал един единствен син и един единствен кон. Веднъж конят му се изгубил и селяните започнали са го съжаляват. Тогава той им отговорил:"Не се знае, може да е за добро, а може и да не е за добро".

И наистина, след няколко дена конят му се върнал и с него дошли и още няколко степни коня/не си спомням точно колко бяха/.

Тогава селяните започнали да му бладзосват :) , но и този път той им отговорил:"Не се знае, може и да не е за добро".

И наистина, синът му се качил да обяздва един от тях. Конят го изхвърлил от гърба си и падайки, си счупил гръбнака.

Селяните пак започнали да го съжаляват, но и този път старецът отговорил по същия начин: "Може да е за добро".

И наистина, не се минало много време и царски пратеници дошли в селото да набират работници за Великата китайска стена, откъдето почти никой не се връщал жив. Тъй като бил сакат, синът на стареца останал в селото и чак тогава селяните разбрали какво е искал да каже старецът с думите:"Не се знае кое е за добро и кое не е за добро".

Оттогава селяните постоянно се съветвали със стареца, тъй като го признали за най-мъдрия в селото.

Позволявам си да цитирам приказки от друга тема,нали ще правим сборник. :thumbsup2: благодаря за споделените приказки!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

КУЦОТО МЕЧЕ

Хромчо беше съвсем младо меченце.Той живееше с майка си Ръмжанка в гората, близо до гостилница "Фонтан". Всякакъв лов в гората и парка беше забранен, така че зверовете там бяха спокойни. Господарят на гостилницата беше заповядал да натрупват всичките остатъци от кухнята на откритата поляна зад къщата, така че мъхнатите горски жители имаше какво да си похапват.

Мечките добродушно се отнасяха към другарски протегнатата от човека ръка и станаха толкова опитомени, че се доближаваха до самата къща.

Слугите от гостилницата бяха дали на мечките различни имена според тяхната външност. Тука беше Тънкият Яша-дългокрака слаба мечка; Късокосматка-черно меченце, на което козината беше досущ като опушена; Дебеланко-ленива,доста тлъста мечка, която вечно се търкаляше и ядеше;Близнаците-две рунтави млади мечета които ходеха всякога заедно.Но най-познати и любими посетители на гостилницата бяха Ръмжанка и нейният Хромчо.

Ръмжанка беше от породата на едрите тъмнокафяви мечки.Хромчо, както се виждаше беше нейният единствен син, който всякога ходеше след нея и дотегливо ревеше и скимтеше.

Това показваше, че той е болен, понеже здравото мече, както и здравото дете не капризничи много. Действително, бедният Хромчо беше куц с единият крак и много приличаше на краен бедняк, който умира от глад. Той навярно страдаше от стомах, пък и не е чудно:колко много и различни неща поглъщаше той от това което изхвърляха на поляната от кухнята! Той ядеше всичко, което му беше вкусно. Майката гальовница не го спираше, така че тя беше виновна за лакомията на мечето.

Хромчо не можеше бърже да се движи на трите си крака и влачеше след себе си четвъртия;неговата козина беше проскубана и на някои места съвсем беше паднала, но в очите на майка си той беше истински красавец.Тя го смяташе за царче на всички меченца и безумно го обичаше.

Без да се гледа на това, че се е родил и расъл такъв грозен. Хромчо не беше глупав и много добре знаеше какво иска; а за да си достави желаното, той умееше прекрасно да се ползва от услугите на своята нежна майка. :)

ЦАРЯТ НА ВЪЗДУХА*

Вальо, благодаря ти за хубавата приказка. Разчувства ме и си спомних за "Приказки от хиляда и една нощ" и за

легендата за Шехерезада, затова реших да ви предложа този откъс от "Златните приказки на Ориента".

"И Шехерезада оживяла, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот и много кратки, за да се изживеят сладостно. Прелестта на тези творения е в светлия човешки оптимизъм, в победата на доброто над злото, в щастливия завършек при всяка беда, във вярата, че утре приказката да се живее ще бъде още по-красива и неочаквана.

Шуртеше водата от делвите на четиридесетте разбойници и под лъчите на огнения юли ми се искаше да се потопя в това течащо време от предания и легенди, и да си припомня още един път легендата, разказвана и преразказвана от много пътешественици и литератори за раждането на вълшебните приказки от „Хиляда и една нощ”. И си представях как Шахземан-персийският владетел на славния град Самарканд, убежище на красавици и поети, получава покана от своя брат Шахрияр, цар на Индия и Китай, притежател на несметни богатства. Свитата е готова за път, тръбят карнаи и рогове и той тръгва на път, но още не преминал градските порти край Заревшан-златната река, си спомня, че е забравил даровете за брат си. И ето-Шахземан се връща в къщи и заварва любимата си жена с друг мъж. В яда си той я убива и отново тръгва. Но как да се спаси от тази мъка-планина, легнала на сърцето му? Не може да я забрави нито за миг. И изведнъж, както се разхождал из двореца на брат си, за свой ужас той случайно зърва през един прозорец на двореца как жената на брат му се отдава на разврат в компанията на робини и царски слуги.

Втора голяма мъка подтиска сърцето му. С насълзени очи той разказва всичко на Шахрияр и двамата братя, загубили вяра в света, решават да се откажат от него, да се откажат от власт и богатство, от наслади и радости, когато самите те-царе на света- са толкова нещастни в своя ограбен живот. Какво им остава- да се удавят в морето. И те тръгват към неговия бряг, но чудо, там ги среща един дух, който се хвали и ги омайва със своята прекрасна млада жена, скрита в стъклено ковчеже. Идва нощта, духът заспива и прелестната красавица дарява с любовта си двамата братя и взема техните пръстени. Когато се разсъмва, те с огорчение виждат, че тя ги е прибавила към огърлицата си от 570 пръстени, взети от предишните й любовници. Няма спасение! Възмутен до дън душа Шахрияр решава да се върне в своя град и там да отмъсти на всички жени.

Легендата продължава. Тече водата на времето и не свършват приказките...

Всяка нощ той извиква в двореца си по едно младо момиче...и след това го убива. Градът потъва в скръб. Като река се лее кръвта на неговите дъщери. Идва ред на дъщерята на везира. Това е прелестната Шехерезада. Тя е не само приказна красавица, но и много смела. И в гърдите й пламва дръзко решение-да спаси хората от несправедливото възмездие. Шехерезада влиза доброволно, със стъпки на сърна в позлатения дворец, явява се пред коравосърдечния и жесток деспот и го моли да остави сестра й в двореца. Нощта минава и... През една от вратите на царската стая влиза сестра й Диназда и казва:”Разкажи ни сестрице нещо, за да убием дългите часове!”

Приказките на Шехеризада така увличат Шахрияр, че вместо да я убие, той й заповядва да остане и следващата нощ. Но всеки път тя прекъсва разказа си на най-интересното място и той продължава живота й с още една нощ.

Така минават хиляда нощи. Настъпва хиляда и първата. Шехерезада довежда пред Шахрияр трите си сина, добити от него. И казва:”Царю на времето, това са твоите синове и аз те моля да не ме убиваш заради тях. Те ще останат без майка и без жена, която да ги възпитава.”

Жестокият владетел отстъпва пред тези сърдечни думи. И не само й дарява живота. Той плаче и казва:”Кълна се в Аллаха, че в сърцето си съм те помилвал, защото разбрах, че си целомъдрена, чиста и мъдра!”

И така, казах си тогава в Багдат, пък и сега повтарям-Шехерезада остана жива за Шахрияр, за нас и за вековете. Навярно щяхме да бъдем много бедни, ако ги нямаше нейните приказки, пълни от страница до страница с приказни съкровища и неповторими герои. Беден би бил светът, ако на неговата книжна лавица липсваха десетината тома на „Хиляда и една нощ”. /Йордан Милев, член на редакционаната колегия на „ПРИКАЗКИ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ”ИЗД.1984 год./

БЛАГОДАРЯ :3d_041: винаги когато чета тази история много се вълнувам, обожавам приказките на Шехерезада :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПРИЯТЕЛИ

Вишнушарман каза:

"Има в една южна страна град, който се нарича Прамадаропия. Недалеч от него растяло смокиново дърво, много високо, с голямо стебло и клони, и служело за подслон на всички. Нали е казано:

Газели в сянката му спят,

по клоните чернеят птици,

маймуни в него се таят,

а по кората му - мушици,

напролет пълно е с пчели. . .

И пак за тях ще разцъфтява -

земята иначе, нали,

защо ли ще обременява!

Живял там гарван на име Лагхупатанака. Една сутрин той се отправил към града за храна и видял, че към дървото се приближава ловец, който живеел в града и бил излязъл на лов за птици. Страшен на вид, с изподраскани ръце и крака, здрави прасци, много груба кожа, очи, налети с кръв, високо привързани коси, съпровождан от кучета, с мрежа и тояга в ръка, той бил - но за какво са много думи? - същински Кала с примка в ръка, самото въплъщение на греха, самият център на несправедливостта, самият наставник във всички глупави дела, самият приятел на смъртта. Щом го видял, гарванът си казал с разтревожено сърце: "Какво е намислил този злодей? Мен ли заплашва с беда, или има някакво друго намерение?" Изпълнен с любопитство, той литнал по петите му и кацнал. А ловецът разстлал мрежата на едно място, разпръснал зърна и се скрил наблизо. И тогава птиците, които се намирали там, предупредени от Лагхупатанака, сметнали тези оризови зърна за смъртна отрова и останали по местата си.

През това време царят на гълъбите на име Читрагрива, който се лутал, търсейки храна, окръжен от стотици гълъби, още отдалече видял оризовите зърна. Без да обръща внимание на предупреждението на Лагхупатанака, воден от ненаситността си, той се спуснал върху онази голяма мрежа, за да ги изяде, и едва успял да кацне, когато заедно със спътниците си попаднал в примката. Та нали така се случва, ако съдбата е неблагоприятна. Гълъбите нямали никаква вина. Нали е казано:

И у мислители велики,

когато ги настигне смърт, умът им, слисан от съдбата,

ги води по погрешен път.

Тогава, зарадван, ловецът изтичал към тях с вдигната тояга. А Читрагрива, опечален от това нещастие, като видял как приближава, запазил присъствие на духа и казал на гълъбите: "Хей, не се страхувайте! Не се страхувайте! Нали:

Който издържи, попаднал

в мрежата на гибелта, ще достигне висша радост,

висше щастие в света.

Ако бъдем единодушни, като литнем заедно, ще отнесем мрежата. Несговорливите ги чака смърт... силата е в единството. :feel happy:

И гълъбите, в желанието си да се спасят, изведнъж вдигнали мрежата, излетели много високо - сякаш във въздуха висял балдахин - и смело се отправили на път. А ловецът, като видял, че птиците отнасят мрежата, помислил изумен: "Невиждано нещо!" И прочел стиха:

"Събрани птиците във ято,

ще вдигнат мрежата завчас,

но щом започнат да се карат -

отново ще ги хвана аз."

С тази мисъл той решил да ги последва. А Читрагрива, като видял, че злодеят ги преследва, отгатнал намеренията му, но не загубил присъствие на духа, а полетял над трудно проходимите планини и гори. Тогава Лагхупатанака, който гледал ту нагоре, ту надолу, чудейки се и на разума на Читрагрива, и на злобната решителност на ловеца, престанал да мисли за храната и изпълнен с любопитство, последвал ятото гълъби, питайки се: "Какво ще направи този великодушен и какво - този злодей?" А ловецът, като разбрал, че от гълъбите го отделя непроходим път, загубил надежда да ги улови. Върнал се назад и казал:

"Каквото е решено, ще се случи, към другото не се стреми смутен.

Ще се изплъзне от ръката всеки скъп дар, на други предрешен.

Ще се наложи да се откажа от лова! Пропадна дори мрежата, която хранеше семейството ми."

През това време Читрагрива, като видял, че ловецът загубил надежда и се върнал назад, казал на гълъбите: "Хей, летете спокойно. Злият ловец си отиде. Сега ще бъде най-добре да се отправим към град Прамадаропия. Там, в североизточната част, живее моята любима приятелка - мишката Хирания. Тя веднага ще прегризе мрежата и ще ни спаси от нещастието." И всички те, в стремежа си да видят мишката Хирания, стигнали до нейното укрепено скривалище и се спуснали на земята. Нали:

Благоразумна към заплахата,

пробила изходи безброй. там, в дупката забравена,

живяла мишката в покой.

Шумът от крилете разтревожил сърцето на Хирания. Тя помислила: "Какво става?" - оттеглила се в дъното на своето укрепено скривалище, за да не може да я достигне котешка лапа, и започнала да наблюдава. А Читрагрива, като застанал пред входа на дупката, казал: "Скъпа Хирания! Ела по-скоро тук. Погледни какво се случи с мен!"

Хирания се обадила, без да напуска своето убежище: "Скъпи, кой си ти? Защо си дошъл? Какво нещастие ти се е случило? Разкажи." И Читрагрива отговорил: "Това съм аз - царят на гълъбите Читрагрива, твоят приятел. По-скоро ела!" От тия думи тя така се зарадвала, че козината й настръхнала. Излязла бързо от дупката и казала:

"Приятел да си, но приятел, докрай препълнен от любов!

Да посети добър стопанин, е всеки може би готов."

Но щом видяла, че Читрагрива заедно със своите спътници е попаднал в мрежа, с тъга попитала:"Скъпи! Какво е това? По каква причина?" Той отговорил: "Скъпа, защо питаш, когато сама знаеш всичко! Нали е казано:

Когато, как и за какво. добро или пък зло твориме -

тогава всяко тържество е свързано с велико име.

А също така:

През километри и обиди

ще мине птицата с борба. И няма мрежата да види,

ако това й е съдба.

И още:

Попадат в сянка слънцето, луната;

змията, слонът, птицата - в капан. Боли от туй на мъдрия в душата:

"Съдба могъща! Път предначертан!"

И също така:

Излитат птици, вятъра преварят,

но ги настигне някаква беда.

И рибите така лови рибарят

изкусно сред бездънната вода.

Какво, че някой радостен ще легне?

Що значи глупост или просто ум?

Капризната съдба ръка протегне

и ние чезнем ден след ден без шум."

И Хирания веднага се заловила да прегризва мрежата от страната на Читрагрива, но той я спрял, като й казал: "Скъпа! Това е несправедливо. Първо прегризи примките, които са омотали моите спътници." Разсърдена, Хирания възразила: "Хей, не си прав. Нали първо господаря, а след това - слугите." На свой ред той възразил: "Скъпа, не говори така. Всички те, бедните, ми служат, изоставяйки другите господари. Как да не им окажа поне това уважение? Нали е казано:

Щом постоянно властелинът

слугите си почита, дори да се намери в бедност,

ще има той защита.

А също така:

Доверието е в успеха.

Газелата е с чин велик сред стадото. Но на лъва,

макар и цар, не служи миг.

Освен това сама помисли: ако изведнъж те заболят зъбите, щом като прегризеш моята примка, или дойде тоя зъл ловец, тогава непременно ще попадна в ада! Нали е казано:

Слугите си щом е оставил във беда,

а сам стои благат. ще бъде все нещастен царят,

а след това ще види ад."

Като чула това, Хирания се съгласила: "О! Аз знам какъв е дългът на господаря, но казах това само за да те изпитам. Сега ще прегриза всички примки на мрежата. Благодарение на това ти ще имаш много приятели."

И след това Хирания прегризала цялата мрежа. После казала на Читрагрива: "Приятелю! Сега се върни в къщи." И Читрагрива заедно със спътниците си се отправил към дома си.

Панчатантра /Калила и димна

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, защо ли толкова ги обичам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ето още една от същата книга. [Гарванът се сприятелил с мишката и заедно заживели с костенурката Мантхарака и сърната Читранга в една колибка в гората]

"Така прекарвали времето си във взаимна любов, кой където искал, отивал да търси храна; по пладне се събирали край голямото езеро в сенките на гъстите дървета и разговаряли за законите, за житейските мъдрости и различните науки. На това подхожда:

Мъдрецът своята почивка

превръща в стихове и ум, а глупавият се отдава на страст,

на сън и празен шум.

А също така:

От сладостни слова когато пробягат тръпки по плътта - тогава е блажен мъдреца, дори неизживял страстта.

Но веднъж сърната Читранга не пристигнала в уговореното време. Това ги разтревожило; обезпокоени от неблагоприятното предзнаменование и предполагайки, че с нея се е случило нещастие, те не знаели какво да правят. Тогава Мантхарака и Хирания казали на Лагхупатанака: "Скъпи! Ние се движим бавно и няма да можем да намерим любимата си приятелка. Потърси я и разбери дали не я е изял лъв, дали не я е опърлил горски пожар, дали не я е уловил ловец? Затова непременно тръгни, разбери какво се е случило с Читранга и се върни по-скоро." Лагхупатанака полетял напред и скоро видял наблизо до един малък вир Читранга - тя била попаднала в здрав капан, привързан за кол от кхадира. Тогава той с мъка казал: "Скъпа! Как се случи с теб това нещастие?" Читранга възкликнала: "Приятелю, сега не е време за бавене. Чуй моите думи. Както казват:

Ако случайно срещнеш близък

приятел някъде в света -

то и за двама ви бедата

ще се стопи пред радостта.

Затова прости ми, ако разговаряйки с теб, ми се е случвало да се разсърдя на приятеля и да кажа нещо обидно! Предай от мен на Хирания и Мантхарака:

Нарочно или без да искам,

щом аз съм ви обидила, да ми простите, вий сте длъжни,

с препълнени от жар сърца."

Щом чул това, Лагхупатанака казал: "Скъпа! Не трябва да се страхуваш, след като имаш такива приятели като нас. Аз ще взема със себе си Хирания и бързо ще се върнем, за да разкъсаме твоите примки." След това с вълнение долетял при Мантхарака и Хирания, разказал по какъв начин е попаднала в плен Читранга и като взел внимателно с клюна си мишката, се върнал при газелата. А Хирания, като я видяла в толкова печално състояние, казала с тъга:

"Скъпа! Та ти имаш толкова страхливо сърце и зорки очи. Как можа да се случи това нещастие - как попадна в плен?" Читранга отговорила: "Приятелко! Защо е този въпрос? Нали съдбата е всемогъща. Казано е:

И мъдрецът пред съдбата -

океан с беди - не застава с непозната

мисъл от преди. Тя нали е като дим и

с непосилна мощ, и с ръце неотразими

удря ден и нощ!

Затова, уважаема, на теб са ти известни прищевките на съдбата. Прегризи по-бързо примката, докато не е дошел жестокият ловец." Хирания казала:

"Не се страхувай, докато съм до теб. При това сърцето ми е изпълнено с дълбока печал. ...

През това време Мантхарака, водена от искрена любов към приятелката си, дошла тук по следите, тъпчейки по пътя си тръстики, храсти и куши. Тогава Хирания казала на Мантхарака: "Скъпа! Не направи добре, че дойде, като изостави жилището си. Нали няма да можеш да се защитиш от ловеца, а ние за него сме недостъпни. Когато прегриза мрежата и ловецът се приближи, Читранга ще избяга и ще се скрие от погледа му, Лагхупатанака ще литне на дървото, а аз съм толкова малка, че лесно ще мога да се провра през някоя дупка в пещерата. Какво ще правиш ти, ако попаднеш пред очите му?" Но Мантхарака възразила: "Не ми говори така! Нали:

Не може никой да преглътне сам щетата, най-сърдечната разлъка, без благия приятелски балсам да приглуши внезапната му мъка.

А също така:

И тези дни, с приятели които прекарваме под радостния свод, са като празник ненаситен в пустинята на нашия живот.

Щом искаш пак да си щастлив, на някой близък разкажи скръбта си:

на своя цар, към теб благочестив, на верния приятел, на жена си."

През това време дошел ловецът с лък в ръката. Тогава Хирания пред очите му прегризала мрежата и както казала по-рано - се промъкнала в пещерата, Лагхупатанака се вдигнал във въздуха и отлетял, а Читранга бързо избягала. Изуменият ловец видял, че мрежата за газели е разкъсана и казал: "Газелите никога не прегризват мрежите! Несъмнено тази газела е прегризала мрежата по волята на съдбата." Щом видял костенурката в неподходящо за нея място, той помислил, както това е характерно за хората: "Ако газелата си е отишла по волята на съдбата, прегризвайки мрежата, затова пък намерих тази костенурка! Нали е казано:

Небето цяло прелети,

от край до край познай земята -пак няма да получиш ти

несъденото от съдбата."

Като поразмислил така, отрязал с ножа стръкове от свещената куша, направил здраво въже, завързал костенурката за лапите и след това, като прикачил въжето на края на лъка, се отправил натам, откъдето дошел. При тази гледка Хирания с тъга казала: "Нещастие! Уви, нещастие!

Неизживяла първата несгода, постигнала до края й незрим и ето че и втора ме споходи. Скръбта е дълга, щом си уязвим!

Раненият е сринат от умора, а гладният се вие като дим. бедата е начало на раздора. Скръбта е дълга, щом си уязвим!

И прав е пътя, докогато

не свием някъде встрани, но щом се отклоним, тогава

ни чакат много кривини.

А също така:

Приятели случайни много -

а истински другар, уви. Само щастливия ти жребий

с такъв ще те ощастливи.

На син, на брат и на жена си

или на майка си дори човек не казва туй, което

на свой другар ще довери.

Приятелството не пресъхва

сред радостите и в беда не се огъва, само може

да го прекъсне в миг смъртта.

Защо съдбата непрекъснато ме преследва? Отначало загубих богатството и близките започнаха да ме презират за бедността. Огорчена от това, напуснах родното си място. А сега съдбата ме разделя с приятелката. Нали е казано:

Не затова съм тъжен аз,

че вече съм безкрайно беден:

съдбата ще се върне пак

и нищо, че съм днес последен. Но миг изпаднал в нищета,

познах бедата по-голяма - че обеднее ли човек,

приятели край него няма.

И освен това:

Постъпките ни са една верига и виждам утре аз, с добро и зло,

във друго съществуване достигнали, отново как ни махат със крило.

И нали добре е казано:

Опасност всекиго преследва,

след щастието е скръбта, съгласието мре в раздора.

Какво е вечно на света?

О, нещастие! Раздялата с приятелката съвсем ме погубва. Даже от роднините ми сега няма полза. Справедливо е казано:

И вярата, и любовта

са най-голямата защита,

два слога в дружбата са скрити

подобно бисери в пръстта.

И още:

На всяка искреност през дните,

на вярата, добрия пай, на разприте на мъдреците -

смъртта на всичко слага край.

А също така:

Ако няма старост и разлъка,

ако няма раждане весден,

ако няма смърт и страх, и мъка -

кой от смъртните ще е блажен?"

И докато Хирания, изпълнена с мъка, говорела така, Читранга и Лагхупатанака с тъжни викове дошли при нея и се събрали заедно. Тогава Хирания им казала: "Докато Мантхарака не се е скрила от очите ни, все още има начин да я спасим. Ти, Читранга, мини пред ловеца така, че да не те забележи; когато стигнеш място близо до вода, падни и се престори на мъртва. А ти, Лагхупатанака, разтвори нозе между рогата на Читранга и се престори, че кълвеш очите й. Тогава този долен ловец, обхванат от алчност, непременно ще помисли: "Това е мъртва газела!" - и за да я вземе, ще побегне натам, като хвърли костенурката на земята. Щом се отдалечи, аз мигновено ще освободя Мантхарака от въжето и тя ще се скрие в близката вода, а аз ще се промъкна в тръстиката. Когато този долен ловец се приближи отново, всички ще се постараем да избягаме!" Така и постъпили. Щом видял на брега мъртвата наглед газела, която кълвял гарван, зарадваният ловец хвърлил костенурката на земята и побягнал към газелата с вдигната тояга. През това време Читранга разбрала по шума на стъпките, че ловецът е близо и се скрила в гъстата гора, а Лагхупатанака литнал и кацнал на дървото. Хирания прегризала въжето, с което била привързана костенурката, и Мантхарака се пъхнала във водата, а Хирания се скрила в тръстиката. Тогава ловецът решил, че се е излъгал и като помислил: "Какво е това?"-загубил надежда и тръгнал към онова място, където бил оставил костенурката. И там намерил само част от въжето, дълго колкото палец и прегризано на сто части. Щом видял, че костенурката като вълшебник е изчезнала от погледа му, започнал да се съмнява в себе си и развълнуван, оглеждайки се настрани, тръгнал колкото може по-бързо за дома си. А четиримата останали невредими и отново се събрали заедно и като се почувствували повторно родени, заживели щастливо във взаимна любов. Ето защо:

Похвален е съюза верен

между животните в гората.

За хората какво ще кажем,

щом имат ум в главата?"

И тук завършва втората книга, наречена "Печелене на приятели", първият стих на която гласи:

Когато всички беззащитни

със разум покорят света

те като гарвана ще стигнат

с приятелите си целта."

Панчатантра

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Настрадин останал без работа. На един кораб имало вакантно място.Видял обявата, писал и го приели.Офицерите и капитанът се събрали, ще му задават въпроси как ще постъпи, ако има буря в морето. Капитанът го пита:Ако морето бушува, ако има вълни,какво ще направиш? Настрадин казва:Няма проблеми, ще пусна котва. Втори въпрос на капитана:Ако дойдат много големи вълни, какво ще направиш?-Няма проблеми,ще пусна по-голяма котва.Трети въпрос на капитана:Настрадин, ако дойде тайфун, всичко е безнадеждно, да предположим, че вече всичко е свършило, няма никаква възможност, какво ще направиш?Настрадин казва: Спокойно, капитане, никакви проблеми, ще пусна най-голямата котва. Тогава капитанът му казва: Откъде ще вземеш тези котви?-Много лесно, капитане! От същото място, откъдето ти ми вадиш ветровете, бурите и тайфуна. :3d_146:

МЪДРОСТ И БЕЗПРЕДЕЛНОСТ-Лекции-17-ти том-Елеазар Хараш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Бхимасена се забавляваше на воля. Стигна до някакво хралупесто дърво. Като го разглеждаше отблизо, гигантът забеляза, че един бухал се беше настанил в него. Той поиска да го изпъди с пръчка, но след много безплодни опити си тръгна.

В замяна на това малко по-далече видя десетки гарвани, накацали по клоните: той ги замери с голям камък и всичките зловещи птици за най-голяма радост на Бхимасена се разхвърчаха с крясък.

После видя едно дърво — азока, цялото в цвят. Бхимасена знаеше, че азоката цъфти само когато я докосне крак на красива жена. Тази, която е накарала азоката да разцъфти, трябва да е била много хубава. Човек би могъл да си я представи, гледайки изобилието на дъхавите цветове, които отрупваха дървото. Гигантът се спря: цветовете бяха великолепни, от оранжевите чашки се подаваха пурпурни плодничета. Вдъхвайки сладостния аромат, Бхимасена си спомни, че е чувал да казват, че цветът на азоката прогонва всички грижи. Това сигурно беше вярно, защото той никога не е бил по-блажен.

Беше му леко, чувствуваше се щастлив. Забелязвайки едно птиче, паднало от гнездото, той го хвана внимателно с върха на пръстите си и го върна на неговите братчета, които го посрещнаха със силно писукане.

После коленичи да наблюдава мравките, които мъкнеха една умряла пеперуда. Той подразни малките животинки с една тревица, после духна тези разпалени работници. Някои бяха отнесени от силата на неговото духане, други се вкопчиха още по-силно в пеперудата.

Подхванал своето скитане, Бхимасена откри чудна гледка: едно чисто изворче избликваше от земята между гладки и блестящи камъни, но преди да стане поточе с приятен ромон, то се разширяваше в спокойно огледало, в което се отразяваха зелените дървета. Край изворчето жълточервени патици гладеха лениво перата си с човка. Младежът се наведе да пие вода, но преди да докосне с устни повърхността на изворчето, усети да го сграбчва някаква огромна ръка. Още не разбрал какво става с него, той бе обхванат от чудовищна змия.

Бхимасена се мъчеше отчаяно да се освободи от нея. Той стисна в ръце главата на змията, но тя го стягаше все по-силно и по-силно, пречеше му да диша, отнемаше му всичката сила. Гигантът се бореше със свръхчовешка енергия, обаче напразно. Той се търкаляше по земята да задуши влечугото с тежестта си; и това се оказа безполезно.

Най-сетне, изгубил всякаква надежда, той извика Юдищира, но гърлото му издаде само някакви хрипове. Змията щеше да убие силния Бхимасена. Младежът отправи една последна нежна мисъл към майка си и своите братя и се приготви да умре.

Ала боговете бдяха над него.

Юдищира наистина бе доловил шума от борбата и представяйки си Бхимасена в опасност, дотича. Когато наближи изворчето, видя ужасната гледка, която го вледени от ужас. Влечугото беше обвило цял Бхимасена; само едната ръка на принца бе останала свободна и с нея опитваше още да се освободи.

Змията бе разтворила паст пред лицето на младежа. Още. малко и Бхимасена, изтощен, щеше да изостави борбата и змията щеше да го погълне цял.

Както го беше напътствувал неговият учител, Юдищира съсредоточи цялото си внимание и воля върху главата на змията. Той не виждаше дори брат си, а само главата на влечугото. Със свръхчовешко усилие се вкопчи във врата му с две ръце и го стисна с всичка сила. Юмрукът му бе стоманен и за нищо на света не би изпуснал това, което е хванал. Змията имаше огнени очи, тя съскаше заканително, мятайки разцепения си език. Но ръцете на Юдищира не я оставяха.

Най-сетне змията се отпусна, обърна глава към Юдищира и му каза с дрезгав глас:

— Мъдри Юдищира, аз почувствувах силата на любовта, която те свързва с твоя брат, но не мога да му върна свободата, освен при едно условие: да отговориш безпогрешно на три мои въпроса.

— Питай, каквото искаш, змийо — отвърна Юдищира, разхлабвайки малко врата й.

— Кажи ми, Юдищира, кой е Градът със седемте врати?

— Градът със седемте врати е човешката глава: две очи, две уши, ноздрите и устата.

— Много добре! Ето моя втори въпрос: назови силата, която крепи небето и земята.

— Силата, която крепи небето и земята, е истинатаicon13.gif

— Вторият отговор също е точен. Ако отговориш добре и на третия въпрос, брат ти ще бъде спасен. Кажи ми: В кой момент от живота си човек може да достигне съвършенство?

— Могъща змийо — отвръща Юдищира, — съвършенството на човека се състои в следното: на млади години да следва внимателно напътствията на своя учител в зряла възраст да основе многобройно семейство; на стари години да се оттегли в горите, за да се откъсне от света, да овладее тялото си и да придобие истинска мъдрост.

При тези думи змията изчезнала.

До Бхимасена се появил стар брамин с дълга бяла брада, силно прегърбен от годините.

— Цели сто години чаках да бъда освободен от това проклятие! — се провикнал той. — Защото бях пренебрегнал жертвоприношенията пред боговете и обредите, бях превърнат в змия и осъден да разкъсвам всеки, който се опита да пие вода от този извор, докато човек от царски род не отговори точно на въпросите, които аз ще му задам. Благодарение на тебе, мъдри Юдищира, аз съм свободен. За да ти засвидетелствувам моята признателност, ще ти доверя следното предсказание: не е далечен денят, в който ти и братята ти ще си възвърнете правата. Все пак необходимо е брат ти Арджуна да се изкачи веднага на планината на Индра, за да се сдобие с вълшебните оръжия на бога на бурята. Извърши ли това геройство, той ще може в близко бъдеще да удържи победата, която ще ви позволи да се върнете в родината си.

След това старият брамин се отдалечил и изчезнал в гората."

http://borislav.free.fr/mylib/text/2383/0

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.

- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.

- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.

- И къде го търсиш?

- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.

- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.

- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.

Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.

Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.

Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.

А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.

Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.

Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.

Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.

Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.

Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.

Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:

Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.

Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.

Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.

Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.

Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.

Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.

От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.

Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.

А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.

Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

Мария Майсторова "Звездите за вас"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

Ценна мисъл за деня:

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по - скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. - Защо? - И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Продължение с днешна дата :

Тогава детето тръгнало по пътя към други села/ държави /.

Въпрос: Ще се върне ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато става въпрос за приказки,не мога да се въздържа.Тази "духовна"приказка обаче е за доста пораснали деца.

ЧОВЕКЪТ,КОЙТО НЕ ВЯРВАЛ В ЛЮБОВТА

"Искам да ви разкажа една много стара история за човека,който не вярвал в любовта.Той бил съвсем обикновен,досущ като вас и мен,отличавал го само начинът му на мислене:този човек смятал,че любовта не съществува.Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си.Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов,само за да открие ,че тя не съществува.

Където и да отидел, разправял на хората ,че любовта е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират,да ги накарат да вярват.Казвал,че любовта не е реална и затова никой не може да намери любов,колкото и да търси.

Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен.Четял много книги,посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен.Можел да се изправи на всяко обществено място,пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна."

"Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си,че любовта не съществува, и казвал на слушателите си:"Вече съм правил всичко това.Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта."Доводите му били логични и думите му убедили много хора.ЛЮБОВТА НЕ СЪЩЕСТВУВА.

После един ден мъжът се разхождал в парка и там на една пейка седяла красива жена и плачела.Като я видял да плаче,той почувствал любопитство.Седнал до нея и я попитал дали може да и помогне.Поинтересувал се защо плаче.Можете да си представите изненадата му,когато тя отвърнала че плаче,защото любовта не съществува.

"Това е изумително-рекъл той,-жена,която смята ,че любовта не съществува!"Разбира се пожелал да научи повече за нея."

"Те толкова си приличали,че станали много добри приятели.Имали чудесна връзка.Уважавали се и никога не се обиждали.Каквото и да предприемали заедно,чувствали се щастливи.Нямало завист или ревност,нямало командване и собственическо чувство.Връзката им продължавала да се развива.Обичали да са заедно,защото когато били заедно истински се забавлявали.Когато били разделени,липсвали един на друг.

Един ден,когато мъжът отсъствал от града,му хрумнала най-странната мисъл:"Хмм-помислил си той-може би това,което изпитвам към нея е любов.Но то е толкова различно от всичко,което съм преживял досега.Не е каквото го описват поетите,нито пък религията,защото не се чувствам отговорен за нея.Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен;не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея.Прекарваме си чудесно заедно;приятно ни е един с друг.Уважавам начина и на мислене,чувствата и.Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява.Не изпитвам ревност,когато е с други хора;не завиждам на успехите и.Може би любовта все пак съществува,но не е това,което хората си мислят."

Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея,да и разкаже за странната си идея.Веднага ,щом заговорил ,тя казала:"Знам точно за какво говориш.Същата мисъл ми хрумна още отдавна,но не исках да я споделям с теб,защото знам,че не вярваш в любовта.Може би любовта наистина съществува,но не е каквато си я представяме."Решили да станат любовници и да заживеят заедно и изумителното е ,че нещата не се променили.Продължавали да се уважават,да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна.Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич,защото били невероятно щасливи.

Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта,която изпитвал,че една нощ се случило истинско чудо.Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях, и любовта му била толкова силна,че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му.Тогава се случило второ чудо и душата му се сляла със звездата.Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената и да положи звездата в ръцете и, за да и докаже любовта си.Но щом положил звездата в ръцете и,жената за миг изпитала съмнение.Тази любов била изумителна и в същия миг звездата паднала от ръцете и и се разбила на милиони парченца.

Сега един старец броди по света и се кълне ,че любовта не съществува.А една красива старица чака в дома си един мъж и рони сълзи за рая,който някога притежавала,но загубила заради миг колебание."

"Щастието никога не идва отвън.Той бил щастлив ,заради извиращата от сърцето му любов;тя била щастлива ,заради извиращата от сърцето и любов.Но щом той я направил отговорна за своето щастие,тя разбила звездата,защото не можела да носи отговорността за щастието му."

"Това е грешката,която повечето от нас правят от самото начало.Разчитаме за своето щастие на партньора си, а така не става.Даваме всички онези обещания,които не можем да спазим,и се обричаме на провал."

Дон Мигел Руис-"Умението да обичаш"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Сега ще ви приведа един мит, за който няма да правя никакви коментари. Когато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова той изпратил първата си дъщеря, най-хубавата – Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея. За да я вижда, той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брахма. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашният човек. И сега, ако питате защо плаче човек, ще ви кажа: Вие плачете, защото е заплакал вашият баща, Брахма.

http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.199...3-05-13-10.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×