Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ваня

Приложимо и неприложимо за днешното ниво на съзнание

Recommended Posts

"Сега, като говоря за любовта, зная какво може да приложите. Изобщо, аз зная кои неща са приложими за сегашния човек и кои са неприложими. Например, колкото и да се говори на човека за Слънцето, за възможностите да го посети, днешният човек не може да направи това. Защо? – Условията на Слънцето са съвсем различни от тези на Земята.

Като говоря за Слънцето и за Любовта, аз не искам непременно да ми вярвате. Дали вярвате или не – това не ме интересува. Аз се интересувам само от едно: вярно ли е това, което говоря.

Човек не трябва да вярва сляпо, а да изучава Небето и Земята, всичко, което Бог е създал. Щом изучавте и вярвате в това, което Бог е създал, вярвайте и в техня Създател.

За да разбере живота на Слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце.

Всеки човек има в себе си едно малко сълънце…"

“Желаният мир” – беседа от Учителя Дънов

28.08.1938г

Модераторска бележка: Темата беше временно затворена за доуточнение на името. Разговорите относно името на темата са преместени в съответната тема тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да разбере живота на Слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце.

Всеки човек има в себе си едно малко сълънце…

Ами според мене това е най-близката цел, която е напълно достижима за хората - връзката с и проявяването на човешката душа в ежедневния живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Във връзка с тази тема се замислих за твърдението на много хора, че преживяват целостта си с Бог. Дали е постижимо това обаче? И дали можем да преживеем целостта си с Бог преди да сме се центрирали добре в самите себе си? Под центриране в себе си разбирам осъзнаването че има Бог, че не си сам, че от теб самия зависи докъде ще достигнеш в развитието си , също така намирането на опорна точка вътре в себе си.

Много съм се питала - силно вярващите, които се уповават на Бог и смятат, че той ги закриля винаги, които в трудни периоди не се извръщат от него, но които нямат този център в себе си, дали всъщност са прескочили етап или този етап не им е нужен? Наблюдавала съм такива хора, познавам такива хора и забелязвам, че те всъщност малко работят върху себе си и на практика не се стремят към по-голяма осъзнатост. Характерното за тях е убеждението, че уж са цяло с Бога, а в същото време той е сила - външна за тях, която решава какви събития да им докара на главите с единствената цел да изпита вярата им, но не и за да им помогне да се развият и осъзнаят.

Имайки тези наблюдения и личния си опит, смятам че е непостижимо да преживееш истински целостта си с Бога на този етап, докато постижимото е да достигнеш целостта сам в себе си.

Наблюдавам и много от участващите във форума. Виждам у някои от тях един стремеж като че ли да прескочат етап. Не казвам че съм права, но досега не съм оборила наблюденията и изводите си. Докато у други го има противоположния "похват" - да се осъзнаят, опознаят, развият и открият целостта в самите себе си. Виден представител на тази група е Орлин :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм склонен да вярвам, че най-напред всеки следва да стане истински човек, едва после може да има шанс - но не и сигурност - Бог да го избере за свой истински храм! В същото време и в най-пропадналото или патологично разцепено състояние ми се струва, че продължава да съществува някаква нишка на пряка връзка на съществото с Първоизвора. Проблемът е, че в такива състояния тя е почти невъзможно да се развие. Чувал съм или съм чел за някои твърде редки изключения на "внезапно обръщане" хода на живота, когато бързо се еволюира - или се отключва блокиралата еволюция - от привидно много ниско в стабилно много високо ниво. Допускам, че тези изключения съществуват, но не мога да си спомня такова измежду хилядите хора, с които съм контактувал... Винаги е имало доста силни заложби, които при някои се реализират трудно, при други доста лесно, при трети вълнообразно, но чак пък от пъкъла, та в небесата... Сигурно Господ държи такива най-редки казуси, за да ни напомня, че Духът е над всичко и следователно не можем да абсолютизираме изведените от нас емпирично закономерности, включително в основни области като еволюцията на съзнанието! :rolleyes:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×