Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Какъв е правилният въпрос?

Recommended Posts

А пък аз като се раздавам прекалено, усещам, че изпускам нишката, но и като се затворя повече в себе си, се улавям, че усещам задоволство от вътрешния "растеж" - консолидиране, задълбочаване и засилване на... може би все пак на егото. Когато не съм необходим на никой друг, бидейки необходим само на себе си, не мога да гарантирам, че от това се ползва истинското ми Себе. Утешава ме това, че най-вероятно всичко така или иначе е включено в Играта...

ХЕРМАН ХЕСЕ

САПУНЕНИ МЕХУРИ

От опити и мисли дестилира

научните теории стар мъж,

през символи и знаци се провира

и с истини се трови неведнъж.

Нападнат от усърдие в колежа,

в библиотеки непрестанно чел,

гори от честолюбие младежът –

да ни покаже гениална цел.

Седи момче и духа си със сламка

в мехурите сапунени без страх –

и всеки е възторжен псалм без сянка,

то цялата душа си влага в тях.

Старикът и момчето, и студента,

създадени от пяна на света,

в копнежа са самата нищета –

ала чрез тях показва се в момента

и свети по-щастлива Вечността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много бедни хора има на този свят . А пък понякога бедните на ценности , съвсем не искат да забогатяват. Отрупваш ги с диаманти , злато, елмази , богатство , а те виждат само камъни , желязо и боклук . Ех какво да се прави , понякога трябва бедните духом сами да изстрадат всяка една придобивка на духа , да спечелят всяка една самородна жила злато .

Ина, здравей! :feel happy:

Така е. Бедните духом съвсем не искат да забогатяват, добре си разбрала.

И следва въпросът ЗАЩО?

Има отговор в едно от блаженствата - първото:

" Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно."

Тук с малко думи всичко е казано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бедните духом /в този смисъл в който се говори в Библията / са си раздали всички ценности и са вечно търсещи . Но аз имах друго предвид . :) Има хора бедни , които никога не са познали света на духовните ценности , те нито ги търсят , нито ги имат , нито са ги виждали някога . Изпълнени са с мисли само за материалния свят . Не признават Бог и другия невидимия свят . За тези бедни хора говоря .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Ценностите са за това , за да се подаряват и оценяват от други търсачи на ценности . Затова подарявайте всичките си духовни ценности , разпръсквайте ги като златен блестящ дъжд над всички хора , които ще се посипят и засияят с тях . Някои хора хич си нямат ценности , та имат безкрайна нужда от някоя ценност , затова подарете им :D ,ако имате повече .

Въпросите са всъщност , карта за ценности/богатства . Колкото повече въпроси има търсещият човек , толкова повече план- карти има за ценности /богатства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бедните духом /в този смисъл в който се говори в Библията / са си раздали всички ценности и са вечно търсещи . Но аз имах друго предвид .  Има хора бедни , които никога не са познали света на духовните ценности , те нито ги търсят , нито ги имат , нито са ги виждали някога . Изпълнени са с мисли само за материалния свят . Не признават Бог и другия невидимия свят . За тези бедни хора говоря .

Ако по цял ден трябва да ореш, да гледаш животни и проче задължения, няма и да помислиш за духовни ценности. Трябва да храниш челяд!

А между впрочем, кой е сигурен, че тези "нетърсещи" хора са нещастни? Не е ли нещастието на другия в нашите глави, в нашите мерки за щастие и смисъл на съществуване? На щастливия не са му нужни "невидими" светове! Той си има съдба и си живее даденото му от бога! И е щастлив с това, което си има! А след като е такъв(щастлив) човек и през ум не му минава за "духовните" неща на интелигенти и полу-такива!

И тези хора си отиват от земния живот, като им дойде времето, без вечно да търсят!

А вечно търсещия намира ли нещо? И ако не намери, за какво е живял? Май само оправданиетио му остава-"аз търся"!

Та искам да кажа, че нищо бедно няма в живота на работещия човек. Не е за съжаление този, а онзи, който "търси" и особено активно го вади на показ!

Това е моето мнение. Нищо лично!

Редактирано от izgrev

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсещ истината в труда на делника, в хода на орането на нивата... Може би това е една от възможните постановки на въпроса...

:ph34r::1eye::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня:

Всичко онова, от което хората са недоволни, представят методи за познаване на Бога. Болестите идат с единствената цел, да познаете Бога. Щом си болен, познай Бога и болестта си! Като го познаеш, ти ще оздравееш. Ако познаеш Бога в богатството си, ти ще станеш щедър. Понеже не Го познаваш, сърцето ти е затворено. Ти си голям скъперник – седиш, не знаеш какво да правиш. Ако си учен човек и в своята ученост познаеш Бога, ти ще реализираш своите теории. Ако си невежа, но познаваш Бога в своето невежество, в теб ще се роди желание да учиш и ще ти се дадат условя за учене. Когото срещнеш, ти ще го обикнеш и ще възприемеш част от знанието му. Въпреки това сега се проповядва учение, че Бог е само на небето. Право е това – толкова са знаели хората на времето си, толкова са могли да кажат. А пък аз казвам, когато страдате от каквато и да е болест, Бог е там, в болестта. Като го познаете, болестта си отива. Не можете ли да го познаете, болестта си остава при вас. Като започнеш да се молиш и болестта се моли заедно с теб и си отива. Като не се молиш, болестта остава да те мъчи.

:hmmmmm::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако по цял ден трябва да ореш, да гледаш животни и проче задължения, няма и да помислиш за духовни ценности. Трябва да храниш челяд!
Да. Е и? Това ли е съвършенството за теб?

А между впрочем, кой е сигурен, че тези "нетърсещи" хора са нещастни? Не е ли нещастието на другия в нашите глави, в нашите мерки за щастие и смисъл на съществуване? На щастливия не са му нужни "невидими" светове! Той си има съдба и си живее даденото му от бога! И е щастлив с това, което си има! А след като е такъв(щастлив) човек и през ум не му минава за "духовните" неща на интелигенти и полу-такива!

И тези хора си отиват от земния живот, като им дойде времето, без вечно да търсят!

Да, така са и прасето, и телето, и магарето.

Вярно е че много хора пълни със стрес, подложени на много грижи, желания и безпокойства, са по-нещастни и от животните. Но тяхното състояние произтича от материализма и откъснатостта им от природата.

А вечно търсещия намира ли нещо? И ако не намери, за какво е живял? Май само оправданиетио му остава-"аз търся"!
"Човекът не може да окаже по-голяма почит на Бог от това да Го търси"

Шри Юктешвар

Търсилият но не намерил напълно Бог разбира доста също.

40. О Партха, нито в този свят, нито в следващия няма гибел за него, този който прави добро няма да тръгне по пътя на скръбта, приятелю.

41. Достигайки света на праведните и след като живее там много години, отпадналият от йога отново се ражда в чисто и благословено семейство.

42. Или се ражда в семейството на мъдри йоги, но такова раждане е много рядко в този свят.

43. Там той възстановява предишните си постижения и се устремява към още по висше съвършенство.

44. Благодарение на предишната си практика, той се насочва към Мен като че ли не по собствена воля. Дори само търсещият познанието за йога превъзхожда ведическите обряди.

45. Наистина йогът, стремящ се усърдно, очистен от греховете и усъвършенстван след много животи, ще достигне висшата цел. 

Бхагават Гита, 6 Глава

Който намира добри практически методи и ги прилага в живота си, става скоро много по щастлив от прасето и магарето и помага на тези които имат нужда от помощ.

Та искам да кажа, че нищо бедно няма в живота на работещия човек. Не е за съжаление този, а онзи, който "търси" и особено активно го вади на показ!

Това е моето мнение.

Учудвам се тогава от участието ви в този форум?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) , Изгрев за работещите хора на полето и дума не съм казала . Всеки един човек на тази земя познава все някога в своя живот щастието . Знанието за живота, ЩАСТИЕТО, ЛЮБОВТА И ИСТИНСКИТЕ НЕЩА , които обикновените хора ,трудещите се хора познават , никой не може да им го отнеме или подцени , единствено тези които не го познават могат да се поучат от тях.

Разумния живот, живота в любовта ,щастието са много - по скъпоценни и от най- прекрасно изказаните думи и от най- интелигентните хора на света .

Но знаеш ли кое е страшното , че има хора , които въобще и не подозират за този свят на щастието , те са погълнати от "малкия живот " на материята и ситостта на "малката душа " , робиня на видимото и осезаемото . Затънали са в "ценностите на материалния видим свят на вещите " и красивата бездиханна материя, затворници са на стремежа към власт и култ към собственото им его . Нямат си нищо друго освен него , егото си , нямат в сърцето си място за нищо друго. Ето това мен ме плаши . Тази ситост на душата , пребогата от материални ценности и егоистични собствености е истинската затворническа риза на ума и битието . Трудно е да преобърнат собствения си свят с краката нагоре и да са свободни и щастливи. Трудно можеш да полетиш с 1 тон тежести на крилете си . Това за мен са бедни и несвободни хора . Независимо дали те са на полето , сред интелектуалците , бизнес средите или хората на изкуството . Това е личен избор и стремеж на душата , съкровен личен избор и форма на битие . Познавам хора "бедни "и затворници на материята " от всеки един кръг на обществото .

Те са като едни ненаситни лами , приковани за земното и материалното , неспособни да бъдат господари на себе си , способни единствено да се хранят с другите хора около себе си , за да насищат егото си . Ето това мен ме плаши . Има такива хора и в политиката и на село , и в планината и в скъпите хотели и ресторанти .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Днес благодарение на доста изкривената културна основа ние живеем в това, което обикновено се нарича материалистическо общество. Но това название е погрешно. В действителност живеем в общество на абстрактните ценности - такова, в което нещата се ценят не за това, което представляват, а за това, което представят. Ако Западното индустриално общество ценеше материалния свят, нямаше да има сметища, нито изсечени гори, нито лошо проектирани и произведени стоки, нито отровени извори, нито охранени, наливащи се с бензин автомобили, нито всички други ужаси и грозотии, които ни дебнат на всеки ъгъл. Ако нашето общество беше материалистическо, ние щяхме да обичаме физическия свят и щяхме да знаем своите граници вътре в него. Всъщност Западното индустриално общество дори не забелязва материалния свят. То бързо го захвърля, оставя го да раждяса под дъжда. Материалният свят е тук и сега, а индустриалното общество не обича да обръща внимание на "тук и сега". То е прекалено заето да преследва там и после. В резултат на това то прекалено често не успява да види стоящото точно пред него, нито онова, което произтича от това. То забравя къде е било. То не знае къде отива. (Бенджамин Хоф)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който не е с нас, е против нас?
Не те каня да напускаш форума, а искрено да си отговориш на въпроса.

Ние(хората) и всички животни, растения, бактерии и вируси, сме МАШИНИ за оцеляване....на ГЕНА!

Неприятно звучи, но......това е действителността! Машини за оцеляване!

Доста категорично утвърждение.

Тази "действителност" ме изпълва със състрадание. Защо ли?

Вярвам, че е достатъчно да си добър Човек!

Вярвам, че може да се постигне!

Доверчив съм си..какво да се прави!

Тази вяра няма нищо общо с предния цитат. Според предния, твоят идеал би трябвало да е оцеляващият на всяка цена дори с безскрупулни средства.

Когато имаш вътрешни противоречия, какво показват?

Че е нужно искрено търсене, и когато намериш, ще знаеш "трябва ли да ги променяме" "и защо изобщо ще е нужно това"

Истината ще ви направи свободни!

И прасето, и кучето, и бръмбара "правят" секс, ядят, спят, "оцеляват".

Човекът обаче може да стане свободен, нещо което по-ниските форми на живот не могат.

Има такава клопка пред търсещия съвършенство, когато му иде да захвърли всичко и да живее "просто, честно и щастливо".

Преминах през това, но някои приятели не успяха. :(

Ще припомня стария виц

"Що е чисто и просто?"

"- Къпан милиционер."

Да продължиш или не е личен избор.

Едва ли някъде другаде може да се прояви в по-чист вид свободната воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама как се оплескахте, приятели!...

Нямам време за много мъдруване (то мойто си е чиста глупост, ама нали и аз искам да се изявя...)

Най-важният урок според мене е да "усвоим" Любовта, с всичките й екстри. Най-важният въпрост е Как? Ама не само да си задаваме въпроси и да търсим отговори, но и да действаме (по-трудната част, дето и на мене не ми се удава твърде).

Вяра без дела е мъртва. В този смисъл един работник на полето, дето с тежък труд изкарва прехрана за семейството си в ежедневни борби и преодоляване на себе си, който се жертва в името на обичта си към други хора по-добре го усвоява този урок на Любовта от някой друг, който е решил, че е по-добре за него да е волна птичка, да чете книжки, да се разхожда, да медитира, да разсъждава и какво ли още не, само не и да си даде свободата, времето, силите и всичко, за някой друг... може, ама само трохички. Един човек, който е създал и отгледал дете, отдава дължимото на Човечеството, плаща за това, че самият той е бил създаден, роден и отгледан. Той дава шанс за бъдещето, дори да не е бил съвършен родител и учител, посредством продължаването на живота развитието да продължи. Той ако не е станал голям учен или музикант, или писател, може да отгледа и отхрани дете или внук, който да постигне много за Човечеството. Не мислете, че такъв принос е нищожен, напротив! Именно чрез ролята на Гена, способността му да оцелява и да се развива, Човечеството върви напред, именно затова еволюцията е възможна, затова може да дойде следващата човешка раса. Не мислете само за собственото си развитие, в живота предимство има оцеляването и развитието на Вида. А това става постепенно, през живота на много индивиди, Генът се усъвършенства. Благодарете се,че Генът съществува! Иначе нито щяхме да си тракаме по клавиатурата, нито да си чешем езиците, нито... нищо! Без Гена за основа просто нямаше да го имаме този Живот, нито мислите, нито чувствата, нито... щяхме да си задаваме правилни и неправилни въпроси, нито щяхме да спорим. Може и да се посмеем над това! Ако има анкета, ще ви кажа съвсем спокойно, че подкрепям Изгрев, пробвайте да го разберете правилно. Аз пробвах, а дали е правилно, не е чак толкова важно, важното е, че пробвах. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоест Латина ти определяш

Въпроса е : "Защо живея?"

Отговорът е: "да позная смисъла на любовта и да я приложа"

Съгласен съм до голяма степен. Но това май е не съвсем като "да оцелея" в

Ние(хората) и всички животни, растения, бактерии и вируси, сме МАШИНИ за оцеляване....на ГЕНА!

Неприятно звучи, но......това е действителността! Машини за оцеляване!

Всекиму своето. "богатий с парите, сиромахът - с трудът"

За селянина, твърде вероятно е да оре и да копае добре и да отгледа децата си - да е добър начин да живее.

Но това не е задължителен начин за светеца и пророка. Те могат наистина да прибягнат и до такива методи когато желаят, но примерът на Исус, Кабир или Буда, както на Беинса Дъно, Йогананда и др. е по-различен.

Учителят казва в песен

"Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана"

Човечеството върви напред, именно затова еволюцията е възможна, затова може да дойде следващата човешка раса... през живота на много индивиди, Генът се усъвършенства. Благодарете се,че Генът съществува!

Гените дават възможост за живот, но ако земната цивилизация деградира, тази възможност няма да е приятна за висши души и те няма да идват.

Този вид земна цивилизация унищожава с бързи темпове природата и води до деградация на повечето човешки същества.

Ще ти бъде ли приятно да се родиш и да живееш на едно голямо бунище, със сиво небе, в мизерия и болести?

Дълбоко се съмнявам.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали в това е смисълът на еволюцията - да победи по-доброто! Лошото ще отпадне заради последствията от безумните си действия, заради лошата си пригодимост, заради липсата на благословеност да живее. Вярно, че "Покрай сухото гори и суровото", понеже това възмездие не удря строго определени единици, а удря наред. Аз вярвам, че Разумът, Доброто и Любовта ще победят. Сигурно има индивиди все пак, които са недосегаеми и защитени, понеже са "избрани", както пише в Библията, тоест те са хора от друг род, проводници на Божията Любов. Сега да си спомним нещо, което Петър Станков ни даде тук в Портала. За хората с променени гени, които са недосегаеми дори за страшна болест като СПИН (но не заразени от собствен разврат, нали!). Беше казано също, че тези хора имат определени душевни характеристики - чувство за принадлежност, универсалност, любов към всичко и всички, неагресивност, ... нямам време да бъда по-конкретна и моля да ме извините за това! Смисълът сам се набива на очи - материалният носител на това са пак гените! Има и още нещо - тези гени очевидно може да се променят и време след раждането, повидимому в резултат на качествен духовен скок.

Не следва да обръщате внимание на дадените за пример конкретно занятие или инструменти, които ползва човек, за да служи на другите. Идеята беше да не се презира никое човешко същество заради професията или произхода му. Че тука има някои, които мислят за "простите хора", смятайки себе си за нещо по-специално от тях, но биха останали изненадани,у ако видеха нещата в действителната им светлина. Душата на човека е важно каква е. Говорех за вътрешната нагласа да жертваме нещо от себе си за друг човек от Любов (щото иначе не ни ползва, както пише в Библията). Оттук нататък може да се кажат още много неща, но ще спра дотук засега.

Хубав ден ви желая, а на всички, които имат отношение към празника на студентите - весело празнуване!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилният въпрос е различен за всекиго и за всяко същество въобще. Той се определя от съответните им разбирания: що е "въпрос", що е отговор и що е "правилност". Тези разбирания се променят във времето и следователно се променя и въпроса и отговора. Те могат да съвпаднат в даден момент от време с разбиранията на някой друг, но това е едно временно състояние. Затова дори и въпроса на някого може да е с готов отговор за друг, и отговора за един да е е само начало на въпрос за другиго. За да се постигне що-годе яснота в тази ситуация е нужно да се изяснят възприетите ценности и схема на мислене, а това изисква много анализ и време. Целенасочено с това се занимава философията, а останалите науки се занимават само с въпросите в своите сфери. Един класически пример са "Диалозите" на Платон, те изискват сериозна работа, но и много дават.

Горната дискусия разкрива различна ценностна система на участниците и следователно не може да се очаква достигане до що-горе единен "правилен въпрос". Промяната на ценностите е сериозна работа. Дори и самите мисли логически да потвърждават или отхвърлят едни или други ценности, тези ценности не могат да бъдат променени с дискусии, защото те са базисни, по-статични и дават стабилност на личността, честата им промяна струва прекалено много и внася нестабилност. Затова не очаквайте много от подобни дискусионни форуми ако сте щастливи с ценностната си система. Ако ценностите ви подлежат на промяна ще го разберате от доста по-важни събития отколкото сравнението им с чуждите ценности и техните "правилни въпроси" и съответни отговори. Всеки има своя програма за работа със съответно разписание във времето. Ако сте щастливи с нея е по-добре да се концентрирате на нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Приятели!

А има ли въпрос или въпроси, дето да не са правилни? ;)

Точният критерий за правилно и неправилно се намира в Мъдростта, а в същото време там не съществуват никакви критерии.

Поздрави!

:D:smarty::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горният дава добър пример на софизъм (буквално "мъдрост"). По времето на Сократ софистите (означава буквално "мъдреци") са били прочути със ораторските си способности и привидно логични разсъждения с които могат да доведат слушателите до всяко желано от тях заключение. Като демонстрация всеки добър софист можел последователно да убеди слушателите си в две противоположни твърдения. Така изработвал и доста пари защото много влиятелни хора им ставали ученици. При гръцката демокрация решения се вземали след като се изслушат ораторите и затова тези които искали да повлият общественото мнение се нуждали от способностите на софистите. Сократ се отказал да бъде софист т.е. "мъдрец", само приел че "обича мъдростта", т.е. е философ и задавал последователно въпроси на софистите. Накрая ставало ясно, че вместо логика софистите представят словесни манипулации с определена цел. Всичко това е записано в "Диалозите".

За съжаление в наши дни духовността бе профанизирана с общ приказки и стана за смях. В духовните термини влиза все и вся, няма нужда от много мислене за сътворението на някой "ню ейдж" алабализъм. Навремето Г. Радев се опита да подреди малко дефиниции в "Учителят говори", но кам го Сократа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако по цял ден трябва да ореш, да гледаш животни и проче задължения, няма и да помислиш за духовни ценности. Трябва да храниш челяд!

А между впрочем, кой е сигурен, че тези "нетърсещи" хора са нещастни? Не е ли нещастието на другия в нашите глави, в нашите мерки за щастие и смисъл на съществуване? На щастливия не са му нужни "невидими" светове! Той си има съдба и си живее даденото му от бога! И е щастлив с това, което си има!  А след като е такъв(щастлив) човек и през ум не му минава за "духовните" неща на интелигенти и полу-такива!

И тези хора си отиват от земния живот, като им дойде времето, без вечно да търсят!

А вечно търсещия намира ли нещо? И ако не намери, за какво е живял? Май само оправданиетио му остава-"аз търся"!

Та искам да кажа, че нищо бедно няма в живота на работещия човек. Не е за съжаление този, а онзи, който "търси" и особено активно го вади на показ!

Това е моето мнение. Нищо лично!

Правилният въпрос относно търсенето и нетърсенето?

Напоследък често завиждам искрено на нетърсещите, на тези които не се интересуват от Истини, от Знания, от Любови... Животът им минава спокойно и плавно, нямат противоречията и вътрешната незадоволеност на духа на един търсещ. Нетърсещите се задоволяват с малко - само с това, което се отнася до тялото им.Таю те са велики! Търсещият иска много, макар и да се стреми към смирение, той иска цялото знание на света, цялото можене, цялата Любов, Истината, Свободата! Това е тежко бреме!

Нетърсещият е разбиран от всички - той може да бъде професор по психология и ще издава посредствените си книжки, разбирани от всички, конвенционални, прилежно включващи се в рамките на вътрешното му нетърсене, което е в пълна хармония с ограниченията на другите нетърсещи, а те са многото. Търсещият интуитивно чувства толкова неща, които качествено се разминават с нетърсенето на нетърсещите. Когато търсещият се опита да сподели радостта от търсенето си, красотата и хармонията, до които се докосва, предчувствията и визиите, които има, разбиранията и идеите си, то йзвучи като извънземен в ушите на нетърсещия. А, поради качеството на обществото, нетърсещият държи ножа и хляба на нетърсещите механизми на обществото, съставено от нетърсещи. Търсещият има чувството, че за да съществува в това общество, трябва да копае като нетърсеща къртица грубите подземни ходове на нетърсещите, докато той има криле и жадува да лети ... Чувства се като състезателен кон, който трябва да оре нетърсещата нива редом с тежкотоварните, мускулести и тежкосърдечни коне... Но, няма същите сили за такава работа, иска да препуска свободно по върхарите на търсенето си и орането и валянето в калта на материалните стремежи, които са естествени за нетърсещия, за търсещия са раняващи поривите на затворената му пърхаща и жадуваща Свобода душа!

Наистина завиждам на нетърсещите, за спокойния им дух, лишен от търсенето. Хапка, пийка, женичка, хахо, ихо, телевизийка, малко парички идващи от някакъв занаят, който го удовлетворява напълно ... Какво повече - красота.

Не обвинявам нетърсещите - Петър Дънов ги сравнява със земните червеи, които разрохкват и обогатяват земята - те са важни. Но - не е леко да си поставен в тялото на земен червей, а да съзнаваш, че не си такъв, че си в клетка. Блажени са незнаещите че са в клетка! Защото решетките и са твърди...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина завиждам на нетърсещите, за спокойния им дух, лишен от търсенето. Хапка, пийка, женичка, хахо, ихо, телевизийка, малко парички идващи от някакъв занаят, който го удовлетворява напълно ... Какво повече - красота.

Аз не им завиждам. Някой ден като остареят, макар вече да са постигнали всичко в професионалната си реализация, натрупали богатство, създали дом, семейство, децата вече изучени, пораснали, пред пропастта на неизвестното те започват да чувстват все по-гнетяща тревога: "какво оттук нататък, отивам си безвъзвратно, всичко е минало..." идват болести, породени от "нетърсещият" им начин на живот. Тогава целият свят, който са градили рухва, нищо не могат да отнесат отвъд и започват да се чувстват слаби. Слаби и нещастни, защото нямат нито вяра, нито знание.

Идете на село, тези хора, които по цял ден се трудят за насъщния(похвално!), но им липсва все пак нещо. Това което правят не е цялата пълнота на живота. Опитайте да поговорите с тях за знание, за духовни неща. Абсолютно затворени за това. За да си живял пълноценно и в хармония трябва да си бил отворен и в тази насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не им завиждам.
:lol::)

Правилният въпрос е различен за всекиго и за всяко същество въобще. Той се определя от съответните им разбирания: що е "въпрос", що е отговор и що е "правилност".

... различна ценностна система на участниците и следователно не може да се очаква достигане до що-горе единен "правилен въпрос". ...Всеки има своя програма за работа със съответно разписание във времето. Ако сте щастливи с нея е по-добре да се концентрирате на нея.

Да, критерият е индивидуалната практика, съгласен съм. :)

Но това не обезмисля форума, философията или духовното и интелектуално самоусъвършенстване. Точно в тях за някои от нас е отговора за смисъла на индивидуалния им живот, както практически за други е в грижата им за животните и т.н.

Промяната на ценностите е сериозна работа. Дори и самите мисли логически да потвърждават или отхвърлят едни или други ценности, тези ценности не могат да бъдат променени с дискусии, защото те са базисни, по-статични и дават стабилност на личността, честата им промяна струва прекалено много и внася нестабилност
Промяната на ценностите е и невъзможна според мен докато идеите не са осъзнати практически в достатъчна степен. Често съм виждал парадоксално поведение у някои философски начетени или духовни хора. Макар и да знаят интелектуално много неща, това е като в отделен за тях свят от реалния им живот, все едно превключват между две програми в системата МС Уиндоус. Двете програми употребяват две отделни области от паметта и не се пресичат. Това води разбира се, до дисхармония и бъдещи проблеми.

В йога това не е така. Знанията се усвояват и следствията от тях за ежедневния живот се обмислят дълбоко. Трансформацията на мотивите и поведението е постепенна, цялостна и устойчива.

То е като с математиката. Първо когато видим една формула, например уравнението на движение на Нютон

F = m.a

колко му е да я запомним - проста работа.

Но след това колко задачи трябва да се решат за да можем да кажем

че знаем балистика.

Така е и с духовните знания.

Тези разбирания се променят във времето и следователно се променя и въпроса и отговора. Те могат да съвпаднат в даден момент от време с разбиранията на някой друг, но това е едно временно състояние. Затова дори и въпроса на някого може да е с готов отговор за друг, и отговора за един да е е само начало на въпрос за другиго.

И тук съм съгласен, но свойство на интелекта е неговата обхватност. Можем да имаме близки и далечни цели. А интуицията разбира нещата и между редовете.

С приятелство и искреност можем да видим че "Аз съм" и в живота на другите. Един брат или сестра например търсят отговор на въпрос който например ние сме търсили - и намерили някои отговори. Защо да не се поучим и от техните отговори или практическата им работа над проблеми, които сме решили навремето само схематично "за да ни се махнат от главата" по-бързо?

:D:D

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходила съм по много села ( по студентски бригади и по екскурзии от туринклуба ) и с доста хора от село съм си поговорила. Човек много неща може да научи от подобни разговори, стига да не подходи предубедено. Животът на село е изключително труден. Трудният живот поражда търсенето, лесният ограничава. Лесно е да се говори.

Някои от отсъждащите тук ще клекнат на втория ден, поставени в подобни условия. Бог най - добре знае къде да постави хората, за да придобият едно или друго познание за живота. Произнасянето ни върху това е показател за степента на вярата ни.

Самото определяне на хората около нас и на себе си като търсещи или не, духовно обогатени или не, такива или онакива, ни ограничава доста, но това си е мое мнение. Горната дискусия не показва различни ценностни системи, самият факт, че тя се състои в този форум е доказателство за ценностите на участващите. Горните мнения показват само нива на израстване на съзнанието. А отхвърлянето не е най - удачното постижение за един духовно извисен човек.

Правилният въпрос е този, в който не се съдържа отговора, т. е. този, който те подтиква да го търсиш искрено и липсва предварителна предубеденост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×