Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Покаянието и прошката

Recommended Posts

Ако си достатъчно смел, открит и успееш цялостно да изживееш чувството за вина, това може да се окаже катарзисен процес и да докосне дълбинни пластове на твоето същество, което ще ти помогне да достигнеш до покаяние! А покаянието е крайъгълен камък на християнството. Ако няма покаяние - няма съкрушено сърце, а само съкрушеното сърце може да бъде чисто и само хората с чисти сърца могат да видят Бога. Само те са изкупени и благословени. Покаянието е чудно нещо. То е едно внезапно обзело те чувство за тотална виновност. Благодарение на покаянието, сърцето ти се отваря и ти започваш да се чувстваш виновен, грешен пред всеки, пред всичко, за всичко, така че си готов да коленичиш пред всеки, когото срещнеш по пътя си и да го помолиш за прошка. Това е едно чудно, умилително и толкова пречистващо състояние... Състояние, при което ти се докосваш до изначалната Доброта на Бога. Чувстваш се толкова добър, та чак... грешен. И сълзи на умиление, на болка и на тиха радост започват да се стичат от очите ти.

Покаянието е един парадоксален, изумителен феномен, през който трябва да премине всеки, който зове себе си "християнин", за да стане сърцето му съкрушено, чисто, способно да види Бога.

Без покаянието, християнството губи своята дълбочина и сила - става повърхностно, лишено от основа, от корени. Моли се: "Господи, нека Твоята благост да ме води към покаяние."

:feel happy: Благодаря на Бориславил за прекрасните думи.

Един момент в тях все още ме кара доста сериозно да се замисля над написаното по-горе - каква е и има ли връзка покаянието с чувството за вина? Винаги ли вината преминава в покаяние и почиства човека?

Има ли път към покаянието без чувството за вина?

Учителят определя покаянието като втората степен на развитие на съзнанието:

1) Обръщение – обръщение към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако отец ми не го призове”. При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилната връзка между физическото и астралното тяло.

2) Покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, идва покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.

Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят - Влад Пашов

Равносметката на досегашния живот и решението за промяна задължително ли изискват появяването на чувство за "тотална виновност"? Или може би този вид "виновност" няма нищо общо с чувството за вина?

Изживявали ли сте покаяние?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...каква е и има ли връзка покаянието с чувството за вина? Винаги ли вината преминава в покаяние и почиства човека?

Има ли път към покаянието без чувството за вина?

...Равносметката на досегашния живот и решението за промяна задължително ли изискват появяването на чувство за "тотална виновност"? Или може би този вид "виновност" няма нищо общо с чувството за вина?

Изживявали ли сте покаяние?

Според мен покаянието, ако е истинско, отзнаменува края на живота във вина. Престават безплодните, убиващи жизнената енергия, мисловни превъртания на спомените и гледането под лупа на реалните и предполагемите последствия от "прегрешението". И закълнява новият Живот, който просто не може да не бъде различен от предишния. А пък ако покаянието не е истинско, чувството на вина остава, а новият живот не се появява...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да :thumbsup: , и аз мисля така!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

А какво следва, приятели, след покаянието? Освободили сме се от чувството за вина - това добре, а отсега нататък?

Да не стане ОТ СЕГА като ДО СЕГА? Нужен е ФУНДАМЕНТАЛЕН ОБРАТ, ново жизнено поведение. Или греша?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата! Те знаят повече от нас как да си прощават.Заради себе си и заради играта, която ние наричаме живот.

Децата- като деца, в буквален смисъл- не съм сигурна, че знаят. Някои наистина прощават повече, отколкото възрастните, но това не е много и никак не е достатъчно за човека. Защото децата бързо порастват и възрастните заличават и малкото им днание по въпроса. :)

Прошката ни е жизнено необходима в ежедневното общуване. Не може да се каже, че добре се справяме дори с нея. Но покаянието изглежда е нещо съвсем друго! Та Йоан Кръстител е призовавал "Покайте се!" При първите ми срещи с Библията ми беше странно- защо не казва за какво да се покаят хората, или се предполага- че който- за каквото, знае си. Което пък не ми харесваше, че някак тоталитарно ми изглеждаше. Но сега си мисля, че става дума за такова фундаментално покаяние. Не за делничната, единична вина, а за основната ни, човешка неправилност... откъснатоктта... За да не става наистина "Пременил се Илия, погледнал се- пак в тия!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка запита: "Има ли път към покаянието без чувството за вина?" - Категорично: НЯМА ПОКАЯНИЕ БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА! За пръв път изпитах покаяние в студентските си години. Не смятам, че то е от човека. Не, по - скоро е плод на Божията милост. Бях абсолютно неподготвен за подобно преживяване. Нито съм се обвинявал за нещо, нито съм имал някакви угризения на съвестта, нито съм изпитвал вина, нито съм разбирал какво е покаяние, а още по - малко да съм се стремял към него! Четях словото на Учителя. Говореше за Любовта. И изведнъж (не на сън, а наяве) тази Любов, за Която Той говореше, нахлу в стаята, нахлу в мен, изпълни всичко съществуващо - всъщност не можеше да се каже, че има нещо друго, освен тази изумителна Любов, Която ме застави да се свлека на пода и да коленича. Чувствах благодарност, възхита, благоговение... Рукнаха сълзи, но те не бяха само на радост, а и на... покаяние. Описах го в темата за вината какво представлява като преживяване, а коренът му е, че в този момент, пред тази изумителна Любов, аз осъзнах колко съм грешен - не за друго, а затова, че в редица мигове на своя живот бях подлагал на съмнение съществуването на тази Любов. (А всеки от нас изпитва това съмнение!)Трябва да се достигне до това фундаментално чувство на вина, за да можеш да изпиташ и покаяние, но не може да ти се случи покаянието, ако преди това не те връхлети тази Любов, която аз идентифицирах с Бог. Затова твърдя, че покаянието е плод на Божията милост, но тя се спуска само върху този, който искрено се стреми към Бога. След подобно фундаментално преживяване ти вече не можеш да бъдеш същият. Невъзможно е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неудовлетвореност от настоящето, съчетано с разбиране - в това се състои смисълът на покаянието за мене. Миналото вече е дало своите плодове. Ако не ги харесваме, трябва да посадим нови, по-добри семена, а не да жалеем. Тежеста и болката в сърцето идват именно от неудовлереността от настоящето. Нужно е положително мислене. То създава условията за проявлението на любовта. Всъщност, самото то е проявление на любовта и дава най-прекрасните плодове. Но това е за друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да се достигне до това фундаментално чувство на вина, за да можеш да изпиташ и покаяние, но не може да ти се случи покаянието, ако преди това не те връхлети тази Любов, която аз идентифицирах с Бог.

Така ми изглеждат нещата и на мен. :) Макар че със сигурност има "още по- високи октави" на Любовта, за които дори не подозираме. И без друго при такива ситуации изпитваме неща, които са си на предела на възможностите ни. А отвъд него има още много! :)

След подобно фундаментално преживяване ти вече не можеш да бъдеш същият. Невъзможно е!
Да.

Станимир: Неудовлетвореност от настоящето, съчетано с разбиране - в това се състои смисълът на покаянието за мене.

Ама това, за което говориш е свързано с главата. Истинското покаяние, онова, единственото, за което призовава Йоан Кръстител, ще да е от сърцето! Не изисква мислене! Даже то може и да пречи... Но е възможно да говориш всъщност за проекцията на въпросното Покаяние в главата... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ах, надявам се да не е чувство! Те не са непреходни, значи- не идват откъдето трябва!

Но няма значение терминологията. Все пак като че ли ни е ясно, че покаянието е много важно условие за ученичеството на ученика. Не по-малко ценно е и осъзнаването, че сами не можем да достигнем истинска дълбочина на покаяние. Но можем да се стремим към него и тогава ще го получим, все някога...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За пръв път изпитах покаяние в студентските си години. Не смятам, че то е от човека. Не, по - скоро е плод на Божията милост. Нито съм се обвинявал за нещо, нито съм имал някакви угризения на съвестта, нито съм изпитвал вина, нито съм разбирал какво е покаяние, а още по - малко да съм се стремял към него! Четях словото на Учителя. Говореше за Любовта. И изведнъж (не на сън, а наяве) тази Любов, за Която Той говореше, нахлу в стаята, нахлу в мен, изпълни всичко съществуващо - всъщност не можеше да се каже, че има нещо друго, освен тази изумителна Любов, Която ме застави да се свлека на пода и да коленича. Чувствах благодарност, възхита, благоговение... Рукнаха сълзи, но те не бяха само на радост, а и на... покаяние. Описах го в темата за вината какво представлява като преживяване, а коренът му е, че в този момент, пред тази изумителна Любов, аз осъзнах колко съм грешен - не за друго, а затова, че в редица мигове на своя живот бях подлагал на съмнение съществуването на тази Любов. (А всеки от нас изпитва това съмнение!)Трябва да се достигне до това фундаментално чувство на вина, за да можеш да изпиташ и покаяние, но не може да ти се случи покаянието, ако преди това не те връхлети тази Любов, която аз идентифицирах с Бог. Затова твърдя, че покаянието е плод на Божията милост, но тя се спуска само върху този, който искрено се стреми към Бога. След подобно фундаментално преживяване ти вече не можеш да бъдеш същият. Невъзможно е!

Благодаря за прекрасния отговор! Мисля, че имаме терминологично разминаване, което Бориславил сам изясни по-горе.

За мен, това, което той нарича с думата "вина" е по-скоро освобождаването от нея чрез осъзнаване на две неща: "всичко е било, е и ще бъде Любов" и "че в редица мигове на своя живот бях подлагал на съмнение съществуването на тази Любов".

Чувството за вина никак не се съпровожда от емоциите и усещанията, които Бориславил говори в поста си - дори са обратните... Смея да го твърдя като човек дълги години задушавал сам себе си в тях....

Според мен чувството за вина задържа човека в миналото, то е, което подлага на съмнение съществуването на Любовта..

Покаянието е с обратен знак - и Бориславил чудесно го е описал по-горе! :thumbsup:

Сега си мисля, че ако успеем да осъзнаем и овладеем техниката, влизането в състояние на "покаяние", ще се научим да трансформираме негативните си емоции в Любов. Но може би за това е нужно да подискутираме и състоянието, което предшества покаянието - Обръщането към Бог.... Сигурно затова Учителят го е сложил първо като степен на осъзнаване - защото то, а не вината са условието и пътя към покаяние?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Дадена ни е в Библията една основна мантра, синтез на покаянието -

"ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ, ГОСПОДИ, НЕ МОЯТА!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Дадена ни е в Библията една основна мантра, синтез на покаянието -

"ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ, ГОСПОДИ, НЕ МОЯТА!"

... по ми звучи да е мантра на смирението.

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Смирението е следствие на покаянието. Но значи много повече, отколкото изглежда на пръв поглед...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Мисля че смирението е последната "стъпка" преди да слееш с Бог.

О, може би е по-правилно да я наречем първата...До сливаве с нашия първообраз - Божият син - има толкова много Път...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Когато заявиш с цялото си същество "Да бъде Твоята воля, Господи, не моята", тогава се отказваш от егото си.

(много преди това си се покаял за грешките, поискал прошка).... и си готов да се слееш с Бог.

От нивото на което съм в момента така мисля :)

поздрави valentinus :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Добре, Еси, нека да е така. Но това е началото на един Път през Шамбала към 6-та космическа, а след това предстоят още...та чак до Статиката /Божието Царство/. Но от друга гледна точка най-важна е първата крачка - "И най-дългият път започва с първата крачка" - китайска поговорка :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E... Не мога да се съглася. Но виждам и общи неща, например- че и двете са известни, изглеждат прости имат много елементаризирани подобия- и който- каквото успее... Обаче не са прости и познатите ни от други проблемни ситуации решимост и воля не вършат работа. Като че ли наистина покаянието е първа стъпка. За да се направят Божиите пътища прави... След което може и да се смири човешкото същество. Но за мен и хората, които виждам около себе си, това е един евентуален път. За съжаление не го виждам като внезапно озарение. Макар че има приключeнrя, които много ни смиряват... Само че на следващия път откривам, че можело още...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и на мен ми се струва, че става постепенно. Дори това, което е описал borislavil, е било едно моментно състояние, едва ли е могъл да задържи събирателната си точка дълго време в това състояние, то си е непосилно да превключим изведнъж

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E... Не мога да се съглася.

Като че ли наистина покаянието е първа стъпка.

Бих се изненадала, ако се съгласиш. :)

Е, и аз не се. Покаянието е втората стъпка. Първата е обръщението. То, обаче, било от Бога. И никой не можел да се обърне с лице към Него, ако не е свързан отвътре. Като си обърнел човек лицето към Светлината, едва тогава виждал в каква тъмнина е живял до момента.

Следва покаяние, което било от човека.

Покаянието носи смирение и обратно - само смирен по сърце може да се покае истински. Смирен, но не примирен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Покаянието е втората стъпка. Първата е обръщението. То, обаче, било от Бога. И никой не можел да се обърне с лице към Него, ако не е свързан отвътре. Като си обърнел човек лицето към Светлината, едва тогава виждал в каква тъмнина е живял до момента.

Сега вече съм съгласна! :)

И все пак, за такива като мен, това е итерационен процес. Само дето никой не ми каза, че е така! :) Защото...

"Копнеех за тази светлина!

Но е прекалена за човешките ми очи!" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×