Синева Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Синева би ли изяснил за какво става дума? Мисля, че достатъчно ясно писах ТУК. Да се разяснява нещо такова е двустранно опасно. Не, мерси. Даже и това, което писах е повече от допустимото. Здраве и успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 (edited) Светлина от планетарен мащаб. И не е умирал, и никога НЯМА ДА УМРЕ. ТОЙ Е МНОГО ПО-ЖИВ ОТ НАС. И не е философ, а УЧИТЕЛ. Да , така е абсолютно точни поправки .Благодаря . Емоцията понякога ми пречи на блестящата мисъл . Изказа. Благодаря , Valentinus! Редактирано Септември 27, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Виж , Макс , за мен Петър Дънов е много повече от гуру . Неговата цел не е била да прави хората зависими и послушници , а точно обратното да бъдат свободни , да бъдат духовно - силни същества . За мен следването на школа и живеенето на комуни е загуба на време творческа енергия и тотален застой на духовното ми развитие .Аз имам потенциал , който трябва да развивам, а не да се стремя да натрупвам и да следвам. Никой дори и учителите не живеят по книга . Всеки един от нас има житейски път и отговорности , които трябва да носи , за себе си и за света . Никога няма да се оставя в ръцете на някой да разсъждава вместо мен и да определя начина ми на живот . Аз вярвам в своя Буда и в Будата на всички хора. Интересно какво и кой може да бъде повече от гуру, освен Бог разбира се??? Гуру има същата цел-да направи хората силни духовно, а не зависими. Много погрешна представа имаш за гуру. Аз като имам гуру-нима той в нещо ме е ограничил? Нима живея в комуна? Нима нямам житейски път и реализация в света? Права си, че никой не трябва да разсъждава вместо нас, и точно това и правя аз. Учението на Беинса Дуно е също школа, и хората които са вътре в Братството следват точно тази определена школа, слушат напътствията на Учителя. Каква е разликата между него и гуру, още веднъж питам? Аз самият не членувам нито в йога, нито в Бялото братство, макар че практикувам и от двете. И двамата са ми учители. Но отвъд тях е Бог и той е най-близко до мен, него слушам. Нали не се опитвш да ми кажеш, че някой ми набива в главата какво да правя, как да го правя, да живея в комуна и прочие? Школата по йога няма комуни, учениците живеят в света, работят и имат семейства. Живеем в 21 век. Само ще ти кажа, че това знание, което получих наготово още в тази млада възраст много ми помага да се движа в правилна посока. Ако не беше гуру в любовта си да ми даде това знание, аз трябваше да мина десетки години в невежество и да допусна много грешки, които сега със силата на мъдростта мога да избягна. Не е ли разумно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Макс , аз не те познавам , за да се опитвам да те съветвам , просто говоря за опасностите в духовния път , а ти звучиш като разумен човек , не като зависим човек . Така , че дерзай ! Аз съм по - склонна да вярвам в теб ! И да ти дам своята духовна подкрепа в пътя ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Макс , аз не те познавам , за да се опитвам да те съветвам , просто говоря за опасностите в духовния път , а ти звучиш като разумен човек , не като зависим човек . Така , че дерзай ! Аз съм по - склонна да вярвам в теб ! И да ти дам своята духовна подкрепа в пътя ! Благодаря! Не приемам всичко което казват учителите. Вярвам на себе си в крайна сметка. Ако не съм съгласен с нещо, отделям се от групата, никой не може да ми влияе. Всичко си е под мой контрол. Имам си своята истина. Успех и на теб в твоя път! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Интересна и важна тема! Когато разбрах, че съм търсеща, не се замислях много -много за нея. Мислех си, че методът "проба-грешка" от който явно няма как да избягам, ще ми позволи- рано, или късно, да открия правилния път. Някоя и друга цицина- е, какво от това- част от търсенето! Но не се оказа точно така. Някои цицини наистина могат да повредят безвъзвратно главата, че и други части, поне за този живот! Като гледам, Иво още отначало е направил много точен списък на опасностите. И все пак ми се струва, че всички те ще да имат един общ корен. И това е- желанието на Аз-а той да действа, той да се развива, той да се променя, да еволюира. Така и йога може да се превърне в капан, и Силва метод, и рейки, и какво ли още не! Не че сами по себе си са капани, но когато Аз-ът реши да ги използва, за да подобри себе си и да подобри Този свят, всички средства, които той реши да използва за тази цел, се превръщат в опасности! Така дори наистина човек да е намерил Пътя, да е стъпил, много лесно може и да отстъпи- в момента, в който реши, че той самият постига нещо... Малко ли примери има? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 когато Аз-ът реши да ги използва, за да подобри себе си и да подобри Този свят, всички средства, които той реши да използва за тази цел, се превръщат в опасности! Вместо да подобряваме себе си и Този свят, защо ли не се опитвме да съзрем, усетим, осъзнаем хармонията и красотата, които те изначално носят в себе си? Опитаме ли се да ги "подобрим", дали не се опитваме да "редактираме" Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Вместо да подобряваме себе си и Този свят, защо ли не се опитвме да съзрем, усетим, осъзнаем хармонията и красотата, които те изначално носят в себе си? Опитаме ли се да ги "подобрим", дали не се опитваме да "редактираме" Бог? <{POST_SNAPBACK}> Защото зад привидната хармония и красота на този свят стои "законът на джунглата" с хладната си жестокост. Защото ние, търсещите, не искаме да се примирим с животинския порядък, а търсим един копнеж - ЦАРСТВОТО НА ЛЮБОВТА, което явно "НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ" Иначе няма да сме ТЪРСЕЩИ, и няма какво да си губим времето в този духовен форум на търсещи хора. Щяхме да пишем във форумите на природозащитниците, на туристите и т. н. - колкото щеш подобни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Защото зад привидната хармония и красота на този свят стои "законът на джунглата" с хладната си жестокост. .. Законът на джунглата не е "зад", е "пред" хармонията, той я закрива. Който успее да отправи погледа си отвъд противоречията и дисонансите, с които е заобколен в живота, съзира извечна красота и хармония. А красотата и харминията се срещат във всички светове. И си мисля, че не е нужно човек да бяга от собствения си свят, за да ги познае... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Е, явно ми липсва твоя поглед, за да виждам зад "закона на джунглата" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 (edited) Вместо да подобряваме себе си и Този свят, защо ли не се опитвме да съзрем, усетим, осъзнаем хармонията и красотата, които те изначално носят в себе си? Опитаме ли се да ги "подобрим", дали не се опитваме да "редактираме" Бог? Аз виждам, това твое съзряване като вид подобрение, но не в смисъла, който ти го виждаш - така буквално. Разумният не го е страх да подобри себе си, защото знае, че не желае да редактира цялото и същността си, а да превърне несъвършеното в съвършено. Трябва да се обръща голямо внимание на СТРАХОВЕТЕ! От къде идват? Защо са там? Толкова ли са "страшни" всъщност страховете? Е и? Миналото - каквото било - било. Грешил съм. А кой не е? Който не е грешил, Той не е дошъл от този свят. От тук насетне, ще внимавам да не допускам грешки и ще се стремя да ставам все по-добър. "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка.” Редактирано Септември 28, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 От тук насетне, ще внимавам да не допускам грешки и ще се стремя да ставам все по-добър. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 А как ще разбера дали е грешка, ако не видя резултата? Ами ако това, което предположа, че ЩЕ бъде грешка, всъщност е бил златен шанс и аз го пропусна? Бих го казала така: Ще внимавам и няма да повтарям една и съща грешка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 А как ще разбера дали е грешка, ако не видя резултата? Ами ако това, което предположа, че ЩЕ бъде грешка, всъщност е бил златен шанс и аз го пропусна? Бих го казала така: Ще внимавам и няма да повтарям една и съща грешка. <{POST_SNAPBACK}> Умният се учи от грешките си, мъдрият - от грешките на другите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Много ще съм ви благодарна да ми дадете пример за това как сте се поучили от грешката на друг човек - каква конкретна грешка и как сте разбрали, че това и за вас и вашите обстоятелства ЩЕ бъде грешка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 ... Характерният човек бързо изправя грешките си, той не търси виновника вън от себе си, но веднага се заема с изправяне на погрешката си. Колкото и голяма да е погрешката, той не съжалява, че я е направил, той се учи от направената грешка и я изправя! Като живее на земята всеки човек има възможност да сгреши, да направи някакво опущение, но щом има характер, щом има добри заложби в себе си, той може да изправи погрешката си и да прояви доброто, което е вложено в него Б. Дуно Аз май съм от по-глупавичките, все от моите си грешки се уча На едно дете и да му казваш да не пипа, че пари то не вярва, докато не се опари само. Но пък след няколко сериозни опарвания се научих да слушам вътрешния си глас. Той не ме подвежда. И за някои може да постъпвам глупаво, но знам, че това е най-добро за мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Грешките на другите правят впечатление когато сме допускали същата грешка. Да кажем съм имал конфликт на времето с близки хора. Отстоявах непоклатимо своята позиция и отношенията с близките се влошаваха все повече. Не само това, но и различни други проблеми започнаха. Нищо чудно. "Никое царство разделено против себе си не може да устои" Това е симптом на заинатило се его. Води до слаба ефективност, прилагане на сила вместо разбиране. Беше преодоляно но колко време и енергия отиде. Напоследък подобен проблем наблюдавах в едно приятелско семейство. Наподобява много на проблемите които преживях навремето. Сега се вижда кристално ясно не само чуждата грешка, но и моята собствена тогавашна грешка: Утвърждаване на собствената правота, на "правата ми" без оглед на ситуацията. Така чуждата грешка ми помогна в интроспекцията и води към търсене на други, конструктивни пътища за подобни ситуации от живота на светците, мъдреците и на хората с добри обществени качества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 А как ще разбера дали е грешка, ако не видя резултата? Ами ако това, което предположа, че ЩЕ бъде грешка, всъщност е бил златен шанс и аз го пропусна? Бих го казала така: Ще внимавам и няма да повтарям една и съща грешка. Има два пътя. Единият е пътят "по течението", т.е. живееш си живота и не предприемаш нищо, докато не се сблъскаш с уроците, който той ти предоставя в личен план. Другият път е хем да се "движиш по течението", хем да си помагаш в "движението напред с "гребане". Умът е много способен да се "измята като риба на сухо" в отказа да приеме каквото и да е. Умее и да задава много въпроси в опита да отхвърли или да се убеди в каквото и да е. Сега някоя "рибка на сухо" ще вземе да зададе и въпроса: - Как да сме сигурни, че се движим напред? - Е ми по съпротивлението, което животът ни оказва. Ако има съпротивление и ни е "на нагорно", значи нещо не е наред - нужен е размисъл. Съгласете се, че не може дълго да се гребе срещу течението и че много по-бързо се движиш, ако си помагаш в движението напред. “Какво трябва да правя, за да намеря Бога?” – попита един ученик. Учителят каза: “Всяка свободна минута се потапяй в безкрайната мисъл за Него. Обръщай се към Него като към едно вътрешно доверено лице. Той е най-близкият от близките, най-любимият от любимите. Обичай го както скъперникът обича парите си, както страстно влюбеният – своята любима, както давещият се – въздуха. Ако ти се стремиш така към Бога, той ще дойде при теб.” “В момента аз не искам от тебе да преодолееш Мая; всичко, което изисквам от тебе е просто да й оказваш съпротива.” “Хората са много изобретателни в своето невежество.” Един ученик извиняваше липсата на духовен напредък при него, с това че трудно му се отдава да преодолее своите грешки. Но Парамахансаджи, интуитивно осъзнал дълбоката причина, му каза: “Бог не се обижда от твоите грешки, а от твоето равнодушие.” П. Йогананда Примери за грешки в света - много. Човек по-лесно се учи да не прави големите грешки - убийство, изнасилване, грабеж... , а истинският ученик живее с широко отворени очи за света и се поучва дори от малките грешки, който по-трудно се забелязват. Никъде не е казано, че ученикът на греши. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Ясно е, че Бог ни изпитва в трудностите. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи Б. Дуно Противоречията ни карат да мислим, осмисляме, усвояваме уроците и да вървим напред. Уроците на добрата и лошата Съдба ни доближават до мъдреца, мага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 30, 2006 Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Много ще съм ви благодарна да ми дадете пример за това как сте се поучили от грешката на друг човек - каква конкретна грешка и как сте разбрали, че това и за вас и вашите обстоятелства ЩЕ бъде грешка. Ха! Като се замисля, наистина не мога лесно да посоча случаи, когато някой, или аз, се е поучил от чежди грешки! И наистина това става, ако и аз направя нещо подобно, та да мога да видя всъщност грешката. Обаче от това следва, че не Мъдростта говори в човека ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 30, 2006 Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Ха! Като се замисля, наистина не мога лесно да посоча случаи, когато някой, или аз, се е поучил от чежди грешки! И наистина това става, ако и аз направя нещо подобно, та да мога да видя всъщност грешката. Обаче от това следва, че не Мъдростта говори в човека ! Значи си убивала, така ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 30, 2006 Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Къде е Рим, къде е Крим?!? Да познаваш някого, който не би убил САМО защото е видял, разбрал, чул какво става с някой убиец- например, как се терзае от угризения, или в затвор? Мисля си, че не е достатъчно да ЗНАЕШ нечий личен опит, за да се възпреш, да се поучиш от него. Ако го съпреживееш- (обаче това пак си е почти собствен личен опит, само че без реални тежки последствия!) по- може да стане. Но това важи за всички области на човешкото знание. И си е различно от мъдростта. Между другото, съвсем реална опасност в духовния път е да не се интересуваш от това какво е станало с тези преди тебе... Но колко често човек бодро заявява: "Да, ама това няма да се случи с мен!" И о, чудо! И с него се случва! И пак, и пак... Какво друго ни остава, освен да опитваме отново и отново? Само дано да пробваме по РАЗЛИЧНИ начини, защото старите водят до стари резултати! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 30, 2006 Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Обаче бележката на Донка беше насочена не към някой изобщо, а към всеки от нас - лично. Така че мога да кажа: да, имала съм случаи да се поуча от грешките на други, когато съм съпреживявала сътвореното от тях и резултатите от него. Ето, не правя грешките, които моите родители, също и учителите ми, правеха по отношение на мен, като доста се стараех да запомня какво не ми харесва, за да не го правя и аз. М-м-м... правя други грешки... Но не тези! Но ако не ги бях съпреживявала, сигурно щях и аз да ги правя! И внимателно гледам опасностите, в които търсещите мои близките са се заплели. За да ги избягвам. И в края на краищата човек по- лесно вижда другите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.