Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Сподели настроението си с музика или стих

Recommended Posts

Guest бяса

В моят град си имаме 30 см. сняг. Но нали сме хора - смпатично несъвършенни - "рисуваме" му коловози...

"Душата ми плаче за сняг - за чисто, за бяло душата ми плаче..." - Ст. Цанев

Жив да си, брате, от другия град -... и щом е дошло ... да поплачем

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.youtube.com/watch?v=zzHQKbZw3GI

... с любов и смирение...

J looove this song

поздравления...

страшно силно "излъчване" има тази песен...и като музика..и като текст...и картините, които са вкарани :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в момента ми е такова...

http://www.youtube.com/watch?v=enWq7GaiuOY

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Размисъл

И пак е ден. Стоя умислена в този час.

Сърцето ми отмерва с ритъма Божествен моя път.

Защо съм тук дошла?

За да създам живот и да се раздам?

Какво аз мога да им дам?

Пари и власт, храна и дом

или майчина любов и благослов?

Аз искам всичко да им дам.

Но имам ли го аз?

Пари и власт, любов и благослов!

Да допуснем, че всичкото това им дам.

Щастливи ли ще бъдат те?

Ще се радват ли, че "мои са деца"?

Човешкото във тях зове:

Търси успеха на всяка цена!

Да успееш, какво ли пък туй ще значи?

- Да разрешиш всичките житейски задачи.

Как ги разрешавам аз?

Решавам ги по правилата на играта.

Каква игра? - Моята съдба.

Когато грешно съм задачата решила,

тозчас усещам съдбовна сила,

която условията на задачата ми пак припомня

и очаква, коя съм аз да си спомня.

Задачата отново аз решавам без да съгрешавам.

Когато тук съм аз дошла, на "грешната" земя,

житейските задачи да решавам без да съгрешавам,

едно съм искала да разбера:

Как човешката душа като върви

по пътя си неравен и среща всякакви беди

пак ще може към добро да се стреми?

- Когато в нея Любовта гори

и на всички грешките прости.

Дали задачата съм аз решила

или пък всичкото това ми предстои

като срещам всякакви беди

и опознавам човешките души?

Как искам Любовта да докосне всичките души,

защото знам, че така животът ще се промени.

В.В.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Виждал ли си нощ залязваща

и последни глътки сън?

Розова зора проблясваща

да разбулва мекота отвън?

Леко повдигни очите си сега

и още в топлата нега,

остави на бялата вода

да отмие мъката сама...

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Стихотворен поздрав".

Сила

По-силна съм така.

За губене да нямам нищо.

Над нищо свое не треперя в страх,

не си заключвам нищо със мълчание,

не се озъртам да не ме ограбят.

Безстрашна аз излизам

срещу световете на света.

Е, шибайте ме, ветрове!

Какво ли повече ще ми отнемете?

Не нося тежеста на нищо свое,

за да ме огънете.

Не моля нищо свое да опазя,

за да ме свалите на колене.

Не стискам нищо в шепи,

за да ме приклещите в окови.

Свободна съм сега,

с отвързани криле и мисли,

за да обхвана всичко.

Колкото ти повече ми вземаш, свят,

толкова аз повече те притежавам.

Никога не си бил така мой,

както мой ще бъдеш, свят,

когато няма аз и себе си да имам.

1960 Блага Димитрова

"Не ме е страх, че ще ме стъпчат. Стъпканата трева се превръща в пътека..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

"Стихотворен поздрав".

Сила

По-силна съм така.

За губене да нямам нищо.

Над нищо свое не треперя в страх,

не си заключвам нищо със мълчание,

не се озъртам да не ме ограбят.

Безстрашна аз излизам

срещу световете на света.

Е, шибайте ме, ветрове!

Какво ли повече ще ми отнемете?

Не нося тежеста на нищо свое,

за да ме огънете.

Не моля нищо свое да опазя,

за да ме свалите на колене.

Не стискам нищо в шепи,

за да ме приклещите в окови.

Свободна съм сега,

с отвързани криле и мисли,

за да обхвана всичко.

Колкото ти повече ми вземаш, свят,

толкова аз повече те притежавам.

Никога не си бил така мой,

както мой ще бъдеш, свят,

когато няма аз и себе си да имам.

1960 Блага Димитрова

"Не ме е страх, че ще ме стъпчат. Стъпканата трева се превръща в пътека..."

:3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

http://vbox7.com/play:294607c1

Песента е страхотна...бих казала...даже прекрасна,знам че е БГ ХиП-ХоП,но е яка! :thumbsup:

.. както кажеш, ... но е по-скоро - "реге" :whistling::rolleyes:

... пример за Любов, към пича на "fankata" - http://www.vbox7.com/play:0db0ae5e

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×