Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Секс? Какво е отношението ви към него?

Recommended Posts

Нужна е, за да докаже теорията на вътрешнен план и ниво, иначе вярата не е вяра, а е изградено очакване, което е свързано с разочарование! Сляпа Вяра! Ти защо медитираш след като не са нужни практиките?  ;)

Никой и за нищо на света не може да ме накара да правя секс. Предварително знам, че не искам и че нищо особено няма да ми даде. Просто усет. Същият усет, който имаш относно дадена професия като призвание...Не е нужно да опитваш в този случай. Друг е въпросът дали всеки има тази чувствителност да действа на предварителен усет. Духовните учители също не опитват. :) Не е ли така? Ще кажете:"този къде е тръгнал да се сравнява с просветлените". Без да се сравнявам им вярвам. И тази вяра не е сляпа, а зряла. :)

Относно медитацията-медитацията сама по себе си няма да те доведе до просветление. Тя само ще повиши нивото на сатва в теб. А преобладаването на сатва вече е предпоставка другото да се случи. Без практики, без никакви практики от само себе си. Медитирам, за да изчиствам себе си от ежедневните събития, с което повишавам сатва. Нищо повече.

С приятелски поздрав към теб! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами криво си ме разбрал, ако си помислил, че желая да убеждавам когото и да е.

Аз казах истината: Сексът е най-правилен, когато се свежда до истинската потребност на всеки човек като индивидуалност. Потребността изисква това - човек да не върви срещу истинските си нужди, а оттам и срещу себе си.

"Моята жизненост ми доставя радост. Аз се нося по течението на живота. Сексуалната ми енергия е в съзвучие с истинските ми потребности."

Кой съм аз, за да ти се мешам? Просто съм човек като всички!

Поздрави, Приятелю!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Включвам се с пълна подкрепа на vehadi и Синева.

Когато има Сливане, когато не е просто животински нагон има смисъл и красота. Тази енергия овладяна се превръща в нещо изключително. Преминава през цялото тяло/гръбнак и достига до главата. Нещо като тръпки, но по-хубаво. Дори и усещането наподобява сексуалния завършек, но е много по изпълващо.

За да може да достигне до там човек е нормално да търси и изследва. Различни сме и с различна опитност.

Тази енергия / кундалини е енергията на живота. Но е нужно да се открие, изследва и овладее. Сигурно има и хора, които могат абсолютно без секс, има и такива, които не могат без него :feel happy:

А за посветените, че можели без секс, бих поспорила. И те са преминали през стадия на опознаване и овладяване :feel happy:

Макс и аз като Синева ще кажа, че съм само човек, тръгнал по пътя, не се обиждай.

Различни сме и в това ни е красотата :thumbsup:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами криво си ме разбрал, ако си помислил, че желая да убеждавам когото и да е.

Аз казах истината: Сексът е най-правилен, когато се свежда до истинската потребност на всеки човек като индивидуалност. Потребността изисква това - човек да не върви срещу истинските си нужди, а оттам и срещу себе си.

"Моята жизненост ми доставя радост. Аз се нося по течението на живота. Сексуалната ми енергия е в съзвучие с истинските ми потребности."

Кой съм аз, за да ти се мешам? Просто съм човек като всички!

Поздрави, Приятелю!

О, ти не ме разбра, не аз теб. Просто ти дадох пример със себе си. И едното и другото е добро. Винаги съм го твърдял. Но сме различни, не можем да се поставим в една кошница. И аз съм човек като всички съвсем обикновен. Но помисли-ако човек е опознал секса в предишни животи, и вече не му е нужен този опит, ясно усещаш "това вече е минало през мен, познавам го, сега ще вървя без него"-тогава какво? Допускаш ли тази възможност? Ако вървя против себе си, ако вървя против природата, ако подтискам сляпо би трябвало за 15 години вече да съм с дълбоки поражения върху психиката. Но няма нищо подобно. Значи можело и без това :) Не казвам, че всеки може. Не казвам, че не съм имал мигове на изкушения. Но не са били силни, и съм ги овладявал, без поражения, без последствия. Представи си: работиш творческа работа, ангажиран си постоянно, пишеш дисертация, готвиш лекции и упражнения, преподаваш, медитираш, правиш йога техники, изучаваш духовните знания, ангажиран си от сутрин до вечер, не ходиш по купони, не гледаш филми, насочил си енергията си в съзидателна насока...тогава ще ти дойде ли някога мисъл за секс? Повярвяй ми-прекрасно ще живееш без него. Няма да почувстваш липсата му(колкото и красиви студентки да са ти пред очите всеки ден), защото същата енергия е трансформирана в творческа.

Сърдечни поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за посветените, че можели без секс, бих поспорила. И те са преминали през стадия на опознаване и овладяване :feel happy:

Кой? Дънов, Йогананда, Шивананда, Гуруджи и много други нима са минали през този стадий? Ще ти кажа, че не са. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, ти не ме разбра, не аз теб.

Така да бъде!

:):thumbsup:

Живота на човек е такъв = най-добрия вариант за неговото духовно развитие, ниво и съзнание в абсолютно индивидуален план.

Сексът е част от живота като даденост и има различия в нуждите от него. Едни имат, други имат по-малко, трети нямат.

Опитности различни през различните превъплъщения на Духа.

Опитностите са опитности, защото се изживяват.

Днес нямаш нужда, но не се знае какво е било вчера, нито се знае какво ще бъде утре. Само Бог знае. На нас хората ни стига знанието, че това, което се е случило, случва или ще се случи е най-доброто за нас като развитие.

Аз лично не желая да изграждам предположения и тънки сметки за бъдещето си.

Каквото предстой това ще бъде!

Ауумммм

:smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Макс, преди време прочетох "Дневникът на един Маг" от П. Куелю, Ш. Маклейн, "За да достигнеш плода", "Камино". Сега чета "Траектория" на П. Рабан. Останах с впечатление, че те са посветени, но са преминали през овладяването на кундалини. :hmmmmm:

За Великите посветени сигурно са се родили с определена мисия и са подготвени за тези предизвикателства. Но има и хора, които в рамките на този живот успяват да достигнат до овладяване на тази енергия и дори до посвещение, (но да не забравяме, че и то си има нива) :feel happy::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес нямаш нужда, но не се знае какво е било вчера, нито се знае какво ще бъде утре. Само Бог знае.

И вчера нямах нужда, разбирай през целия ми този живот. За утре не знам, никой не знае :(:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И вчера нямах нужда, разбирай през целия ми този живот. За утре не знам, никой не знае :(  :)

Не знам защо от известно време получавам съобщения за всички нови мнения по тази тема. Не мисля, че съм голяма специалистка, нито претендирам да съм сексологът на групата по интереси, но явно случаят е решил, че моето мнение е важно. Секс само с човек, когото обичаш. А любовта на жените минава през носа им. Има интересни изследвания в САЩ за това как жените си намират сексуален партньор по време на овулация и как избират партньор за дълго съжителство и евентуално за отглеждане на децата. В първия случай търсят добър донор на здрави гени, а във втория - сигурност и добра защита за децата си. Много често двата типа са напълно противоположни. Драмата на съвременната двойка се корени в начина на отглеждане на децата и в императива да се реализираш социално. В компромиса, който правим, лежат много несподелени семейни драми, ненавист, измами и отхвърляне. Носът на жената обича ли мириса на тялото на своя партньор, вероятно- добър секс и здрави деца, но ако тя търси близост, разбиране, родство,растеж, доверие, приятелство и жертва първото в името на "високото", най-вероятно един ден ще осъмне сама в леглото и безрадостна. Мисля, че нито един компромис тук не би довел до нищо добро. Разбира се, много често, това остава напълно неосъзнато. На това му викам да си влачиш живота. Повечето хора го правим. А бихме могли да бъдем цялостни и завършени, но бързаме и си вземаме най-необходимото. Като някоя бърза закуска, вместо истинско пиршество за двама, засищащо глада ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако вървя против себе си, ако вървя против природата, ако подтискам сляпо би трябвало за 15 години вече да съм с дълбоки поражения върху психиката. Но няма нищо подобно. Значи можело и без това :) Не казвам, че всеки може. Не казвам, че не съм имал мигове на изкушения. Но не са били силни, и съм ги овладявал, без поражения, без последствия. Представи си: работиш творческа работа, ангажиран си постоянно, пишеш дисертация, готвиш лекции и упражнения, преподаваш, медитираш, правиш йога техники, изучаваш духовните знания, ангажиран си от сутрин до вечер, не ходиш по купони, не гледаш филми, насочил си енергията си в съзидателна насока...тогава ще ти дойде ли някога мисъл за секс? Повярвяй ми-прекрасно ще живееш без него.

Ами това е като атомната енертия - не е лесно, но е възможно да вдигне рязко статуса на енергетиката чрез нея, защото другата възможност е атомна бомба или Чернобил... Пак си спомням казаното от Учителя, че който не се придвижва напред по духовния път, задължително върви назад, няма стоене на едно място. И енергията в повече просто води или до по-бръз растеж, или до по-бързо разрушаване (на себе си - ако подтискането е насочено навътре или на другите, ако е насочено навън). Досега в човечеството е нямало осъзнатост за пълна трансформация, освен за Учителите и отделни техни ученици (дано да си един от тях!). Затова и Писанията се изразяват нееднозначно по въпроса. "Да нямаш друг Бог освен мен" - в абсолютен смисъл това би следвало да значи и абсолютно целомъдрие, тъй като каквото и да си говорим, ако сме привързани към партньор, много често радостите или проблемите, които имаме с него, ще бъдат за нас заедно или даже над стремежа ни към духовност. Но в същите заповеди има и "не прелюбодействай", вместо "нелюбодействай". Последното би означавало да се превърне изцяло любовта в Любов, но не това е записано в скрижалите - не защото е невъзможно или нежелателно, а защото е прекалено рядко осъществимо. Това би означавало всъщност много по-голяма отговорност и към собствената еволюция, и към тази на човечеството. Шри Юктешвар казва, че който остава без лично семейство, за да бъде оправдан, следва да поеме отговорността за едно много по-голямо семейство, т.е. да разшири служението си, а не са се "спаси" от него... И тогава той ще бъде уравновесен, въпреки че прелива от енергия - абсолютно важен според мен признак на овладяване! Иначе следва вместо ободряване - депресия (енергията воюва вътре със самата себе си) или другия вариант - външна агресия (независимо дали чрез фанатизъм в религията, словесна агресия в бита, войнствна настройка на фронта или болезнен работохолизъм). Така че пълната Чистота в мисли, думи и дела в продължение на 70-80 годишното ни земно пребиваване е един много красив идеал, обаче и от Писанията, и от живота изглежда че за дълго ще ни е писано да Я наблюдаваме само по изключение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, ти не ме разбра, не аз теб. Просто ти дадох пример със себе си. И едното и другото е добро. Винаги съм го твърдял. Но сме различни, не можем да се поставим в една кошница. И аз съм човек като всички съвсем обикновен. Но помисли-ако човек е опознал секса в предишни животи, и вече не му е нужен този опит, ясно усещаш "това вече е минало през мен, познавам го, сега ще вървя без него"-тогава какво? Допускаш ли тази възможност? Ако вървя против себе си, ако вървя против природата, ако подтискам сляпо би трябвало за 15 години вече да съм с дълбоки поражения върху психиката. Но няма нищо подобно. Значи можело и без това :) Не казвам, че всеки може. Не казвам, че не съм имал мигове на изкушения. Но не са били силни, и съм ги овладявал, без поражения, без последствия. Представи си: работиш творческа работа, ангажиран си постоянно, пишеш дисертация, готвиш лекции и упражнения, преподаваш, медитираш, правиш йога техники, изучаваш духовните знания, ангажиран си от сутрин до вечер, не ходиш по купони, не гледаш филми, насочил си енергията си в съзидателна насока...тогава ще ти дойде ли някога мисъл за секс? Повярвяй ми-прекрасно ще живееш без него. Няма да почувстваш липсата му(колкото и красиви студентки да са ти пред очите всеки ден), защото същата енергия е трансформирана в творческа.

Сърдечни поздрави!

:thumbsup::thumbsup::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това би означавало всъщност много по-голяма отговорност и към собствената еволюция, и към тази на човечеството. Шри Юктешвар казва, че който остава без лично семейство, за да бъде оправдан, следва да поеме отговорността за едно много по-голямо семейство, т.е. да разшири служението си, а не са се "спаси" от него... И тогава той ще бъде уравновесен, въпреки че прелива от енергия - абсолютно важен според мен признак на овладяване! Иначе следва вместо ободряване - депресия (енергията воюва вътре със самата себе си) или другия вариант - външна агресия (независимо дали чрез фанатизъм в религията,  словесна агресия в бита, войнствна настройка на фронта или болезнен работохолизъм).

Абсолютно вярно! :thumbsup: подписвам се и аз зад всяка дума, която ти написа. Минал съм и през моменти на депресия и през моменти на агресия, но те са зад мен с помощта на силата на знанието и усещането :)

Шри Шри Рави Шанкар казва същото като Шри Юктешвар. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И енергията в повече просто води или до по-бръз растеж, или до по-бързо разрушаване (на себе си - ако подтискането е насочено навътре или на другите, ако е насочено навън)
:thumbsup:

Ето защо казвах, че е хубаво да се влюби човек, за да отключи тази енергия. И ако я насочи правилно, навътре в себе си, овладее я, значи е постигнал много :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, трябва да притежава някакъв опит на влюбване в човек. но по-важнто, за което говориш след това - пренасочването, идва далеч не при всеки и още по-рядко идва от само себе си. Понякога по-скоро разочарованията могат да катализират духовното търсене, а понякога в привидно щъстлива връзка човек усеща, че и това не му е достатъчно... знае ли се? Свят като цвят. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

понякога в привидно щъстлива връзка човек усеща, че и това не му е достатъчно...
Когато човек не дава и не получава Любов от сродна душа....да, не му е достатъчно! Нищо не му е достатъчно! Чувства се празен.....въпреки ПРИВИДНО щастливата връзка!

Днес нямаш нужда, но не се знае какво е било вчера, нито се знае какво ще бъде утре.

Да, вярно! "Днес", когато не си с човека, определен ти от съдбата...секса може да не ти е нужен! Но утре, когато се "намерите"?.........дано имате всички този късмет! Тогава отворете отново темата и пишете! После прочетете старите си постинги и ви гарантирам изненада.....в начина на мислене!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек не дава и не получава Любов от сродна душа....да, не му е достатъчно! Нищо не му е достатъчно! Чувства се празен.....въпреки ПРИВИДНО щастливата връзка!
-Дори и да имаш това-пак се чувства празнина вътре. Празнина на душата към Безкрайното, към Великото. То е нашата най-дълбока истинска "друга" половинка. По него копнее душата вечно, дори когато имаш пари, кариера, семейство...Ако нямаш другото, но имаш съзнание за Него-ти си богат, в теб има пълнота, не празнота.

Да, вярно! "Днес", когато не си с човека, определен ти от съдбата...секса може да не ти е нужен! Но утре, когато се "намерите"?.........дано имате всички този късмет! Тогава отворете отново темата и пишете! После прочетете старите си постинги и ви гарантирам изненада.....в начина на мислене!

-Мисля, че към мен е насочен постинга. :) По принцип вярно, никой нищо не знае за бъдещето. Но да допуснем хипотетично, че няма "определен човек" от съдбата. Това за късмета може да се тълкува нееднозначно. За някого може да е късмет намирането на човека, за друг може да е късмет че няма друга въплътена половинка. :lol: Зависи от гледната точка. Както ми предсказаха друга такава половинка ще има :D ...но чак като стана на 52 години. Връзката ще бъде само духовна. Нямам нищо против това :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-

Дори и да имаш това-пак се чувства празнина вътре. Празнина на душата към Безкрайното, към Великото.

При мен тази "Празнина" дойде на 33г.! Осъзнах, че нищо не съм направил в живота си и изглежда съществуването ми е безсмислено! Така приех тогава "ретропогледа" към себе си! Доживях да осъзная, че да направя поне един човек щастлив е повече от терзанията ми за моята "безсмъртна" и "неука" (разбирайте...неуспяла в живота) душа! Сега си мисля, че това е "детската болест" на всеки възрастен! На всички ни много ни се иска да оставим "следа" в историята(поне на "гьола", в който сме се пръкнали)

Но правейки няколко човешки души щастливи, може и повече да сме постигнали от учените в лаборатория Лос-Аламус...примерно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-

Но правейки няколко човешки души щастливи, може и повече да сме постигнали от учените в лаборатория Лос-Аламус...примерно!

Да направиш някого щастлив... Много - и все повече - са хората, които така са устроени (или деформирани), че каквото и да правиш, можеш да ги правиш само все по-нещастни! Ако нещо не им дойде нещо друго отвътре, може и да не се променят през този живот, а ако ти самият не си достатъчно устойчив, можеш покрай тях да загубиш и собствената си искрица щастие... Хармонично (макар и не идеално щастливо) съжителство е възможно между вече хармонизирани индивиди. Аз вярвам силно в преоблазяващия ефект на Любовта, но тя е приоритет на Учителите. Колкото до любовта... е, все е нещо, но твърде много очаквания имаме понякога за неща, която тя посмъртно не е в състояние да ни предложи. То си е като самохипноза според онова, което бихме желали; ако се сближим с които и да са щастливи двойки за достатъчно дълъг период от време, ще видим, че не са в действителност толкова щастливи, колкото изглеждат. Ако разгледаме литературата по въпроса, историята, каквото щете - резултатите ще са принципно същите. Вътрешно ни е дадено да се стремим към пълно щастие - проблемът е, че "Бог високо, цар далеко" - и гледаме да вменим свойството дарител на такова универсално щастие на нещо общодостъпно, човешката връзка! Да, има си ред омайни и ред възпитателни страни и тя, често човек, който не я е изпитал, после "си променя мнението" за любовта, но я погледнете в по-късните години - какъв висок процент и от "най-щастливите" се чувстват като изгубени в пустиня и сладките спомени все по-малко ги сгряват...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много - и все повече - са хората, които така са устроени (или деформирани), че каквото и да правиш, можеш да ги правиш само все по-нещастни!
Когато искаш някой да го "направиш" нещо, ефекта е точно такъв! Ако само даваме Любов, не е нужно да "правим" хората щастливи! Защото те са си такива, получавайки я! Майката, обичаща детето си, дали го прави нещастен човек?

може и да не се променят през този живот, а ако ти самият не си достатъчно устойчив, можеш покрай тях да загубиш и собствената си искрица щастие...

А трябва ли да ги променяме? И защо изобщо ще е нужно това? Няма да искаме да ги променяме и тогава няма да загубим и една искрица щастие!

я погледнете в по-късните години - какъв висок процент и от "най-щастливите" се чувстват като изгубени в пустиня

Да, така е! Но само защото не даваме и не получаваме Любов, а "разменяме химия и хормони"(мислейки, че това е Любовта)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е! Но само защото не даваме и не получаваме Любов, а "разменяме химия и хормони"(мислейки, че това е Любовта)

:) Точно така! Затова именно преди да съветваме всекиго да обича, защото любовта е над всичко, би следвало да видим какво разбира той от любов. Даже за майките... имам предвид много примери от живота, когато именно и главно те са направили нещастен живота на децата си.. мисля, че всеки от нас може да намери такива случаи - ако не сред роднините си, то сред приятелите...

В действителност, ние както с теб, така и с Х... имаме доста сходни възгледи върху обсъжданите теми, но слагаме на различни места акцентите, а и имаме малко по-различни определения за термините, коитоупотребяваме - и затова изглежда, че спорим :)

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да има един вид течение, това на Ошо, което смята така, както и Дао пътищата. Но другата много по-голяма част от духовните школи не споделят това виждане.

Тук има и някои подробности, край които се подминава обикновено, но които в определен смисъл са важни

Ами че то Ошо сам си е казал, че е потвърдил всичко, което може да се потвърди и е отрекъл всичко, което може да се отрече. Като конкретни данни е дал много полезни психологични знания. Иначе не знам дали плюсът или минусът преобладават по отношение на духовното му влияние. Той е искал да обезкуражи ума, да не си въобразява, че може да се докопа до истината. Но повечето последователи, както е станало и с разнопосочно твърдящата разни неща Библия, а и с други учения, си я карат по тяхному. Те даже използват точно определени цитати, за да "докажат" каквото на тях им харесва, даже и ако на други место същият автор е казал ясно, че по този начин такива именно неща не могат да се доказват! А що се касае за Китай, и аз имах като почти всички западняци превратна представа какви са автентичните учения там. Благодарение на един семинар с участие на обучавани в стари даоски традиции си промених мнението. Там и бойните изкуства, и сексуалната алхимия са привилегии на една малка част от пътищата, а едва напоследък - изключително поради дивия интерес на запада, вкл. киноиндустрията към тя, те се представят за основни. Например, отначало се прави поне 2 г. даоски оздравителен самомасаж, микроорбитна медитация и строго балансиран живот по отношение на вегетарианство, умереност в движенията, душевно спокойствие и т.н. чак след това човек е готов или за бойни изкуства, или (което като четем Лао Дзъ виждаме, че е главното) - по-вътрешни духовни практики и отношения. На въпроса за "изкуството на брачните покои" се отговори, че е прилагано от китайски императори и сега от някои, но истински медитиращите нямат нужда от него. Т.е. на нивото, когато наистина човек ще може да циркулира пълноценно енергията с партнор, той би могъл да го прави и самостоятелно. Само че това ниво се достига трудно и от малцина...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Секс !!! Ех, този пусти секс! Отърване няма от него! И в пещера да иде човек, от съзнанието си и от либидото си не може да избяга! Така ни е направил Господ! Сексът наистина е силата зад всяко действие, мисъл, чувство, емоция, инстинкт. И зад най-висшите, и зад най-низшите. Либидото, кундалини, това е психическата енергия в нас - Агни, огънят! Важно е на какво ниво го изживяваме. Един по-висш секс е сливането с вътрешния противополюс в нас самите! Това е чистият път на Ученика. Но - там ли сме? Можем ли го? Такъв секс е много по-мощен, постоянен, ежесекунден и даряващ радост и спокойствие - нещо, за което всички жадуваме, съзнателно или не! Но - колко от посещаващите този форум успяват да се задържат дълго на това ниво?

Аз не успявам, колкото и да се стремя, както и да се опитвам! Колкото и както и да се опитвам да се трансформирам, а не да се боря, пак не успявам за дълго ...

И, тъй като реалностите са такива, каквито са на дело, а не във въображението ни, нека бъдем (за себе си говоря най-вече, да не си помислите, че ви чета морал ... :) ) реалисти и докато сме това, което сме, да се приемем без преструвки, и да работим с това, което имаме и което сме!

Предлагам ви, да споделим опитности по свързване на секса с духовността! Кой както го разбира и може! И жените, и мъжете! И двете позиции и подходи, и на двата пола, са много интересни!

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще кажа какво мисля аз. Секса е в основата на живота, така се създават дечицата. Когато мъжът и жената се обичат и стават едно цяло и желаят тяхната любов да прелее и да затупти още едно сърчице, зачева се тяхната рожба. Това е най-чистата същност на секса. Това е любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора, ще ми обясните ли защо в продължение на толкова много страници все свързвате секса с духовността - или това, което наричате духовно развитие, защото според мен първо всеки човек разбира различно нещо под духовност, и второ, тя не се развива - или си я имаш, или я нямаш. Защо говорите все за това дали секса възспира духовното развитие? Ако едно естествено създадено от природата желание, един импулс за най-висша близост може да спре това развитие, какво развитие е то? Ако ще следвате някакво идея да станете по-добри и тя отнема половината радости от живота ви, и трябва да се откажете от почти всичко, което сте, това растеж ли е или падение?

Не можете ли просто да кажете какво мислите за секса сам по себе си? За човека, с който бихте искали да бъдете?

А wonderful добре го каза. :thumbsup:

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо го свързвам с духовността ли?

Сексуалната сила е силата на Любовта, идваща от най-фини измерения на живота. тя екондензирана любов, която се проявява през носителите на съзнание, в които живеем, в телата на животински бозайници. Сексуалната енергия е тази, която поддържа живота в нас. Тази сила може да се употребява директно, в суров вид - като удовлетворяване на нагона, или да се преобразува в умствена дейност, физическа активност, изфиняване на чувствата и развитие на интуицията. Така е и при мъжа, и при жената. При мъжа акцентът в този процес е чисто енергиен. При жената е преди всичко свързан с чистотата на съзнанието и. Съвсем прави сте в горните две мнения.

За духовността и нейното развитие... Ако не можехме да се развиваме, какъв смисъл щеше да има личната воля, която притежаваме? Прилагана само в хоризонтално направление, тя винаги води до отклонения - интрапсихични, а оттам и социални. На изток сексуалната енергия се нарича кундалини. И - според опита на мнозина практици, определено много може да се направи за нейното овладяване и развитие. А развитието и е директно свързано с развитието на съзнанието!

Моите наблюдения относно пола и отношението към половата енергия са следните. Мъжете обикновено след известна възраст започват да чувстват директната връзка между нивото на сексуалната си сила и качеството на съзнанието си. Защото загубата на тази сила с възрастта води до промени в съзнанието. Жените, от друга страна, в долната част на тялото си са рецептивни и загубата на сила е много малка. Но - при женския пол при акта става отпечатване на матриците на мъжката енергия, с всиките им характеристики на подсъзнателно ниво. Затова и за една жена, която има някакво отношение към езотериката, към трансперсоналната психология, е толкова важно този акт да бъде изпълняван с подходящ мъж. Защото този мъж се отпечатва в нея с всичките си характерови черти, кармични енергоинформационни заложби и модели. Затова и не е добре броят на партньорите на жената в течение на живота и да е голям - защото става силно смесване на енергиите на всички мъже, които са били с нея - на подсъзнателно ниво. Механизмът при мъжа е различен - тъй като в долната част на тялото си е емисивен, положително зареден, той губи психична сила по време на акта, но затова пък няколко дни след това (да речем пет-десет дни, по лични наблюдения) той автоматично изтласква енергията на жената с която е бил. А за такова освобождаване от енергоинформационните матрици на мъжа на жената са и нужни около седем години (тук се доверявам на мнението на авторитети).

Ето защо свързвам секса с психичното и духовно развитие. Защото няма възка и свързване, а са едно цяло! При мъжкия пол отношението към въпроса е енергетично. При женския - информационно, в смисъл на чистота, на подсъзнателни заложби, получени от мъжете през живота и.

С горните твърдения в никакъв случай не преувеличавам или намалявам ролята на нито един от двата пола. Просто имат противоположен, допълващ се един друг механизъм, процес на функциониране.

На практика, изводите до които съм стигнал по отношение на секса и развитието на човешкото психе, както и на етапите на преживяването му в семейната двойка, са следните:

- В една двойка, мъж и жена, тръгнали реално по духовния път, или поне имащи отношение към него, е добре да бъде надрасната полигамията и промискуитета - това е основа и за двамата. Когато сме се свързали с един човек, това не е случайно. Ако преди брака сме имали различни връзки, това е в реда на нещата, но след това, човек е желателно да осъзнае космическата роля и универсалност на брака, и докато е свързан по този начин с даден човек, да бъде само с него/нея сексуално.

- Семейството преминава през етап на "нормален", така както се разбира от масите, секс - създават се деца, нещата са на мястото си

- Когато децата са вече създадени и ако интересът и стремежът към езотеричната психология, към духовните науки, е налице, двойката преминава през етапа на сублимационния секс. Нарочно не го наричам тантрически, или даоски, защото това са чуждици, а процесът на такъв тип сексуално общуване няма отношение единствено към тези традиции и нациите, от които произхождат. По този въпрос може много да се говори, не само за механичните предпоставки, за да бъде осъществяван такъв тип общуване, но най-вече за психо-духовните преживявания на съзнателно ниво, до които той води!

- Прехвърляне на секса на по-фина плоскост, преживяването му на вътрешно ниво. Когато всеки един от двамата постигне по-тясна връзка с противополюса вътре в себе си, с божествеността в него - а тя е винаги противоположна на физическия пол, тогава сексуалното общуване в двойката вече няма нужда да се преживява на обичайното физическо ниво. И да го правят понякога, такива съпрузи нямат желанието, страстта, които заставят и подтикват хората да извършват сексуалния акт. Този нагон е все още в тях, разбира се, но е изтънчен, трансформиран до по-фина вибрация, при която двамата се сливат на енергийно равнище и преживяват вибрациите на Любовта много по-мощно, директно и непосредствено. Защото са по-близо до източника и. Такава двойка не губи радостта от секса. Напротив, преживява го в неговото изначално, най-чисто състояние, като непрестанна бързовибрираща Любов и сливане. Сливане с мъжа или жената вътре в себе си. Като проекция на това сливане, отношенията с външната жена/мъж стават наситени с Любов, радост, красота, хармония, разбиране, чистота, приказност!

Второто ниво на преживяване на секса в брачната двойка, на теория би могло да бъде осъществявано до най-фините степени на осъзнаване и съвместен растеж. На практика обаче, опитът ми говори, че в условията на тотална замърсеност на психичната атмосфера на планетата, такава възможност остава по-скоро хипотетична, освен в единични изключения. Например, сексът може да бъде лишен от голяма част от негативните последици за мъжа и жената, съответно - загуба на сила и подсъзнателно замърсяване, ако се практикува на по-големи височини, в планината. Там психоатмосферата е много по-чиста и излъчената о тдвамата електромагнитна енергия прониква до по-фини региони от сферите на живота. И съответно тогава сексът за мъжа се превръща в достъп до висши области, с които взаимодейства, на които отдава енергията си, и съответно получава нейните вибрации, които го зареждат и многократно възнаграждават. Жената, когато преживява секса с такъв мъж, на свято място с чиста атмосфера(психична), бива отвеждана на приказно пъешествие. Отпечатъкът на такъв мъж в аурата и, не само че не се превръща в задържаща я несъзнавана психо-матрица, но в един вид ангел хранител за нея. И от нея зависи доколко съзнаван ще бъде процесът, доколко несъзнаван.

За съжаление, живеем в градовете, които са обвити с оловен слой атмосфера, не само от автомобилните газове, но и от психичните отделяния на хората. Тази атмосфера е свързана със същества от низш порядък, които имат интерес да я поддържат и да се хранят от грубите животински мисли и емоции на хората. А страстният секс и отделяната от него енергия, е основната храна за тези енергетични, астрални същности. Дори имолитвата и медитацията трудно ограждат от тези същества... Това ми говори личният опит!

Впросът е, че съзнанието расте бавно, и сексът, така както е масово разбиран, е основна част от психо-функционирането ни. Аз самият не успявам за дълго време да го преживявам на това, безкрайно по-блажено и изпълнено с хармония и щастие ниво, за което говорих.

Може би по-нататък ще поговорим за преживяването на секса като духовна опитност. . .

Редактирано от Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×