Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Драги сънародници от САЩ и Канада! Много ви моля за една услуга! Ако някой от вас живее близо до общност на амиши, много моля да ги посети, ако е възможно. Нека поговори с тях за техния начин на живот, да разгледа как са се устроили, как работят, как живеят, как се водоснабдяват. Разпитайте ги за практическите решения при избягването на съвременните технологии. Дали ще може и снимки? Или може би едно видео? Те май не обичат да бъдат снимани. Тогава "снимайте" с очите и ушите и после разкажете.

Много моля! Това за вас ще бъде една приятна разходка, а за мене и много други - ценна информация. :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Драги сънародници от САЩ и Канада! Много ви моля за една услуга! Ако някой от вас живее близо до общност на амиши, много моля да ги посети, ако е възможно. Нека поговори с тях за техния начин на живот, да разгледа как са се устроили, как работят, как живеят, как се водоснабдяват. Разпитайте ги за практическите решения при избягването на съвременните технологии. Дали ще може и снимки? Или може би едно видео? Те май не обичат да бъдат снимани. Тогава "снимайте" с очите и ушите и после разкажете.

Много моля! Това за вас ще бъде една приятна разходка, а за мене и много други - ценна информация. :3d_047:

И аз се присъединявам към молбата :thumbsup:

ЕТО тук една интересна статия за амишите :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се поинтересувам дали има тяхна община наоколо.

Видях група амиши това лято пред Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк.

Изглеждат като джуджетата на Снежанка, с най-милото и хубаво излъчване което може човек да си представи. :feel happy:

Искрени, чисти, добри човешки същества!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се поинтересувам дали има тяхна община наоколо.

Видях група амиши това лято пред Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк.

Изглеждат като джуджетата на Снежанка, с най-милото и хубаво излъчване което може човек да си представи. :feel happy:

Искрени, чисти, добри човешки същества!

Вальо, много мило звучи, това което си написал!

Ти си прекрасен човек!

:wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вальо е слънчев човек, сигурна бях че ще се отзове. :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо за амишите. :)

Източник: http://www.participez.com/reportage.php?id=111

САЩ – Амишите - завръщане в миналото

В САЩ и по-точно в Пенсилвания, съществува една религиозна общност с начин на живот от 17 век – амишите.

Тези, с които се запознах, живеят на 3 часа път от Ню Йорк, в една добре индустриализираната зона в Ланкастър, на стотина километра от Филаделфия. Други общности живеят в 22 американски щата, също и в Онтарио, Канада.

В началото 5000 на брой, днес те наброяват 150 000 на американска територия.

Произход

Амишите произхождат от Европа. Повечето произхождат от Германия и Швейцария, откъдето са били прокудени поради схизма. Тогава приемат щедрата покана на William Penn, основателят на щата Пенсилвания и лидер на квакерите.

Амишите заедно с менонитите и с “Huttere” (?) са последните представители на анабаптистките групировки, появили се из Европа в 16 век. Съвременници на Лютер. Анабаптистите отричат валидността на кръщаването на децата и проповядват кръщаване в по-късна младежка възраст, ненасилието и буквалното прилагане на практика ученията на Библията.

През 1693 в менонитската група, основана един век по-рано от холандския пастор Menno Simonsz, става разкол (схизма). Швейцарският епископ Jacob Amann, който дава името си на новата групировка – амиш – решава да реформира и да пречисти предписанията на своя предшественик, въвеждайки нови по-строги правила, като например прословутия "shunning" или изключване на всеки, който не се подчинява на религиозната дисциплина и етика на общността.

Животът на амишите днес

Нищо не се е променило. Или почти нищо ...

Външен вид

Ако попаднете при амишите, без да сте чували нищо за тях преди, ще ви се стори, че сте попаднали на снимачна площадка. Мъжете носят бради, облечени са в черни дрехи от груб шаяк. Жените нямат право да носят копчета на роклите си (твърде ярко), затова използуват безопасни игли или връзки за да закопчават дрехите си и да завързват престилките си. Те носят задължително шапка или по-скоро боне. Най-впечатляваща е тяхната стойка – елегантни, изправени, горди, с вдигнати глави – и тя контрастира впечатляващо със занемарения изглед на повечето американци.

Езикът

Те говорят на франкско-ренански. Този местен говор е много древен, от времето на франките – крал Шарл (Карл) Първи Велики - Шарлеман (Charlemagne, VIII в.) е говорил на този език. Това е германически говор, различен от немския, който още се говори в департамента Lorraine във Франция и в една част от Германия – Sarre и Rhénanie-Palatinat. В САЩ този език го наричат “Pennsylvania Dutch“. Когато първите заселници пристигнали през 17 в., тогавашните британски власти ги попитали кой е майчиният им език. “Deutsch” – отговорили амишите. На британците им прозвучало като "dutch" (холандски) и така го записали. Названието “холандци” им останало от тогава и за всички дошли по-късно – така амишите станали пенсилвански холандци - Pennsylvania Dutch.

Домът

Амишите живеят в малки дървени къщи без ток и течаща вода вътре. Когато семейството се събере вечер под сиянието на маслените лампи, душевен покой, хармония, нежност и мир излъчват като оживяла картина на Вермеер.

Вътрешното обзавеждане е яркоцветно, стените обикновено са боядисани в ярки цветове. Всичко е от дърво, обикновено, грубо, функционално, но разхубавено от стъклени, керамични и текстилни изделия в ярки цветове. Дюшеците са напълнени със слама, която се сменя 2 пъти в годината. Градините са пълни с пъстри цветя.

Общностите

Амишите са групирани в общности, които те желаят да запазят в ограничен брой, за да се избегне търсенето на автономия. Една общност (ферма) наброява около 35-40 семейства или 250-300 души. Неголямата площ на местоживеенето улеснява съжителството в общността. Във всяка ферма живеят заедно 4-5 поколения – от внуци до прабаби и прадядовци. Всяко семейство има около 10 деца.

Системата е самодостатъчност. Например те отказват социални помощи, защото смятат, че не е “зряло” човек да бъде хранен от държавата. Първата грижа на индивида или на групата е да размисли дали дадена придобивка е абсолютно необходима за съществуването. Ако отговорът е “не”, както често се случва за “благинките” предлагани от модерната консуматорска цивилизация, те чисто и просто я отхвърлят.

Дейности

Първото впечатление за снимачна площадка на исторически филм изчезва от момента, от който наблюдавате амишите на работа. Техните дейности са изключително занаятчийски и селскостопански. Инструментите им изглеждат старовремски, но те си служат с тях със сръчност, кураж, сила, точност, навик и търпение и резултатът от труда им е изключителен. Амишите не приемат електричеството, подчертавам, защото не искат по кабела, прокаран в къщите им, да навлезе изкуственият свят на медийните звуци и образи, на суетата и улесненията. Но за нуждите в работата заобикалят това правило – амишите произвеждат сами своето електричество, използувайки газ и керосин. Независимостта и самодостатъчността са главното правило. Продуктите на прогреса имат значение в техните очи, само ако могат да бъдат произвеждани и ползувани със собствени средства и труд, лично и независимо (от мрежа или система), в малко количество, стриктно за работни цели.

Въпреки електричеството, нищо не е в състояние да замести в работата свещения съюз между човека и коня. При амишите продуктивността се мери според това, което може да произведе един кон за един ден работа.

Гледката на техните конски двуколки (buggies) сред потока автомобили е странна и буди усмивка. Но ако наблюдаваме 5 минути, ще видим, че те се придвижват почти толкова бързо, колкото и автомобилите в градските задръствания. И замърсяват по-малко природата. Миризмата на конския тор може би е по-осезателна от тази на въглеродните окиси, но със сигурност по-безвредна за природата и здравето.

В едно малко селце бях завладяна от спокойната атмосфера – никакви коли, никакъв моторен шум не смущава древния покой, освен потракването на конските копита.

За да вкусите от този покой, съветвам ви да хванете съвсем малките пътища, които пресичат полетата на Ланкастър. Всичко е обгрижено, земята се обработва с любов и уважение. Мъжете, съсредоточени, работят със забележителна упоритост и постоянство. Нищо не е в състояние да ги разсее, приведени над работата си. Ринат, копаят, обръщат, орат, сеят с възхитителна упоритост.

В работилниците жените са заети най-вече със шиене. Техният специалитет са изделията от пачуорк (patchwork) наречени килт (quilt). Изделията от пачуорк са много ценени и търсени и представляват един немалък източник на пари за общността.

Въпреки че са дискретни и резервирани, амишите са гостоприемни, винаги любезно усмихнати.

Вярвания и философия

Нека уточним веднага, че амишите не са секта, а общност. При тях няма наставления и поучения. Впрочем те много внимават какво говорят, тъй като смятат че думата може да бъде първият евентуален вектор на агресия.

За тях личният пример е най-важен от всякаква проповед. Ако например един не-амиш, привлечен от тяхната философия и начин на живот, пожелае да се присъедини към тях, той няма да получи, както е случая в другите религии, устни или писмени поучения и наставления. Тук му се дава например едно чесало и му се казва: “Трябва да се изчешат конете.” Това е. Личният пример е основният принцип на възпитанието, което амишите дават на своите деца.

Животът на амишите е управляван от един закон, наерчен Ordnung. Този закон е на религиозна основа и обуславя всички подробности в ежедневието на амишите, от раждането до смъртта. Ударението се поставя на чистотата на вярата – трябва да следваме Исус във всеки един момент на ежедневието, ще рече, да не бъдем себични, да не бъдем амбициозни, да посрещаме трудностите с търпение и да се надяваме на “другия свят” . Философията амиш , близка до стоицизма, религиозно погледнато е квиетизъм (бел. прев. - мистична доктрина на Молинос, в която принципът е унищожаването на аз-а, самосъзнанието, за единение с Бога; да бъдем в състояние на пасивно съзерцание и да посрещаме с безразличие всичко, което ни се случва в това състояние), оцветено с пиетизъм (бел.прев. - протестантско лютеранско религиозно движение, според което евангелието трябва да се прилага в живота буквално). Много характерно за монастическия песимизъм, амишите смятат че единственият възможен начин да се прилага на практика учениято на Исус е да се живее в общност и така отделяйки се, да се изолират лошите влияния на модерния свят.

Трябва да отбележим, че сред амишите в 1960 става разкол (схизма). Дисидентите желаят да олекотят суровостта на предписанията на амишката църква, позволявайки използуването на модерната технология. Така бива създаден Новият орден, в който се позволява използуването на автомобил (черен на цвят и обикновен на вид), на телефон и на електричество. Старият орден, който също все още съществува, ги отказва и до сега.

Извън рамките на ежедневния им живот, техните принципи отхвърлят:

- участието в каквато и да било политическа структура;

- да се прибягва към държавното правосъдие – ако някой ги съди, те не се защитават, а ако някой им е навредил, не подават жалба в съд;

Амишите конструират и поддържат свои училища със свои учители. Програмата е елементарна и е ограничена до начално училище.

Те отказват да служат в армията.

Отскоро не плащат даже и данъци, понеже не струват нищо на държавата.

Прибягват до класическата медицина, но не приемат нито социални помощи, нито пенсии.

Трябва да се отбележи, че те самите решават на каква възраст да се “пенсионират” – ако бащата има един-два сина на 20-22 години, даже самият той да е още млад, на 40-45 години, той спира да работи и се отдава на занаятчийска работа, по-лека отколкото земеделието, дърводелство например. Но, на каквато и да е възраст един амиш, ще го видим винаги с някакъв инструмент в ръка.

Как младите живеят, приемат и се приспособяват на този живот? Те не са затворени в общността и познават добре “модерния” свят. Някои се опитват да се отделят и да видят дали неонът, колите, киното са толкова привлекателни, колкото изглеждат. Доколкото ми е известно, повечето се завръщат в родното огнище, където семейната топлина и взаимопомощ не могат да се намерят никъде другаде.

Тези които остават при “англичаните” са много ценени за тяхната добросъвестност в работата, честност и надеждност.

Младите не са истински амиши, докато не изберат да се покръстят на възраст между 18-22 години. Амиш се става с покръстването, направено в тази или по-късна възраст.

Надежда?

Всички превизионисти предсказваха преди 20 години изчезването на амишите в големия американски "melting pot". Нищо подобно днес.

Животът в самодостатъчност ги предпазва от заплахата на свръхексплоатацията на природните ресурси и на новите технологии. Те сами произвеждат своята храна и тази за домашните животни. Така са защитени и от вредата на OGM продуктите, и въобще от всякаква лошо управлявана дейност, имаща вредно влияние за природата и здравето. Животинското брашно и генно-модифицираната царевица са им непознати.

Научавайки за тази забележителна общност, каквато са амишите, не можем да не се замислим за нашата ... Амаишите, с тяхното уважение към простите и съществени неща в живота, са много по-напреднали и от най-невреоятните мечти на модерния свят за братство, взаимопомощ, солидарност, уважение към другия, опазване на природата.

“Ако одялкаме излишното и изчистим повърхностното, оставим необходимото в най-прост вид, ще видим красотата.”

Автор : Marielou Dhumez

Източник: http://www.participez.com/reportage.php?id=111

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×