Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest НиколаДамянов

Оправданието - основна спирачка не само в духовния път!

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Попрочетох темата "Опасностите в духовния Път, вашия опит и наблюдение?" ...има доста вярни неща,но не срещнах никъде опасността от оправданието...За мен това е доста важен и ключов момент за всеки един човек и затова реших да побеседваме в отделна тема.

Оправданието е един доста голям бич не само като спънка на духовният растеж,но и във всяка друга област свързана с личният живот на човека.Да застанеш самокритично съм себе си и своите действия,да търсиш своите грешки,да признаеш неправилно решение...колко често ни се случва това? :)

И един средно интелигентният човек може да оправдае всичко - всяко свое действие или бездействие!Не сте ли били свидетели на случаи където от "девет планини ще ти донесат вода само и само да могат да се оправдаят"...

Силно развитото его е един и от основните "мотори" на оправданието."Доказване" на непогрешимостта е лесен начин особено със съвременният език,където се допускат толкова много различно тълкуване на едни и същи думи и понятия.Всичко обаче опира до страх да не ни помислят за глупави или просто срам да си признаем дадена грешка.

В действителност това помага ли ни,ако изключим,че сме "нахранили" егото и то е временно сито и доволно!?! :) - Абсолютно не!Такова поведение ни блокира,спъва...зацикляме и "тъпчем" на едно място. В повечето случаи така изразходваме много енергия,за да "докажем" едно субективно и неправилно мнение само заради страховете на егото си...Е рано или късно времето утаява мътилките и Истината изгрява пречистена и още по лъчиста...Много ми е мъчно обаче /като се върна назад във времето/ за хора,за които тези години време са се оказали фатални и е изпуснат един голям шанс,който се дава рядко в живота на човека... /писах в други теми за него/

Е всеки с тегобата си и със "Съдбата",която му е отредена /както спомена тук някой :) /,...но не е лошо ние да се правим равносметки от време на време и ако е възможно поне да не повтаряме на 100% грешките на близки и познати!

Надявам се да се позамислим по-дълбоко и с лична равносметка да се "родят" хубави мнения в тази тема...! :)

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ти кажа право, дълги години имах за принцип никога да не признавам собствената си отговорност, да изкривявам нещата в своя полза, винаги бях готова да нося вода от сто извора за свое оправдание. Баща ми, Бог да го прости, в такива моменти онемяваше от моята наглост и ми казваше "ти си само за адвокат с този език", преди да напусне с достойнство "полесражението". Колко глупава и самонадеяна съм била. Лъгала съм самата себе си, а проблемчетата ми си стояха и ме чакаха, не се махаха.

Сега е съвсем различно. Струва ми се, трудно ще се намери съдия или прокурор, който да е по-строг и неподкупен към мене, отколкото самата аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оправдаваме се когато не искаме да поемем отговорност за действията си. Наред с това съществува и един стремеж да изглеждаме добре в очите на другия - той да остане с впечатлението, че постъпваме правилно (в основата си това е вид страх от провал). При самооправданието е същото, само че "другият" е собствената ни съвест. Оправданието е опит да се справим с чувството си за вина, без да поемаме отговорност. В това отношение човек е способен да прояви учудваща гениалност, особенно що се отнася до оправдаване на собствените си навици, слабост, желания и модели на поведение. Често срещано е и прехвърлянето на "вината" върху другите или върху стечението на обстоятелствата. Решението - самонаблюдение на желанията, мислите, поривите и мотивите ни, като се опитаме да различим механизма чрез който прикриваме собствените си слабости и да препрограмираме този механизъм без да изключваме собствената си отговорност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Станимир!

Много точен анализ! Излиза, че оправданието е "дете" на чувството за вина и на зависимостта ни от мнението на другите за нас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Приятели, съгласен съм с вашите постове.

Разум, чувства и воля образуват Огнения триъгълник, който упрамлява човешката система - Trigonum igneum

В сегашното си състояние равновесието на тези три сили в нас е разбалансиран. Превес са взели чувствата /страстите и триъгълника вече не е равностранен. Разумът се е превърнал в слуга на чувствата и функцията му често е сведена до лакей, който облича в подходяща квазилогична дреха решенията, взети под влиянието на Чувствата. Той, Разумът, се явява като Оправдание, като PR на чувствата, и тогава Волята, приемайки ги за необходими, действа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, имаме особената нагласа когато сгрешим да търсим оправдания, а когато сгреши друг ние не го оправдаваме, а сочим с пръст грешките му. За едно и също нещо ние сме пристрастни и не мерим с еднакъв аршин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оправдаваме се когато не искаме да поемем отговорност за действията си. Наред с това съществува и един стремеж да изглеждаме добре в очите на другия - той да остане с впечатлението, че постъпваме правилно (в основата си това е вид страх от провал). При самооправданието е същото, само че "другият" е собствената ни съвест. Оправданието е опит да се справим с чувството си за вина, без да поемаме отговорност. В това отношение човек е способен да прояви учудваща гениалност, особенно що се отнася до оправдаване на собствените си навици, слабост, желания и модели на поведение. Често срещано е и прехвърлянето на "вината" върху другите или върху стечението на обстоятелствата. Решението - самонаблюдение на желанията, мислите, поривите и мотивите ни, като се опитаме да различим механизма чрез който прикриваме собствените си слабости и да препрограмираме този механизъм без да изключваме собствената си отговорност.

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Много се радвам,че се "раздвижи" тази тема ... :) Много важна тема е за мен лично! Защо ли? - ...просто думи нямам да опиша какви "поразии" нанася оправданието върху човека!Голяма "болест" е ... и трудно лечима.Аз съм я преболедувал,...но имунитет нямам! :)

За да сме по конструктивни и взаимнополезни ще предложа всеки,който забележи някакво оправдание от своя живот или от теми във форума,или от неговите близки...да го споменава тук и ще се опитваме да тълкуваме и да търсим Истината и причините породили оправданието.

Ще започна от една фраза "Парите - материализираната енергия" ,което на мен ми "намирисва" на оправдание...А дали съм прав?

За мен парите не могат да бъдат енергия! Те са просто напечатени хартийки и шумки,които са предназначени да улесняват циркулирането на дадени енергии,...което значи,че не можем да ги оприличим с енергия.В много случаи те водят и да "подпушване"на енергии,но това е друга тема.

Разбира се,че тук може да се впуснат още примитивни разсъждения/оправдания,които да сравнят,че все пак всичка материя има енергия,че се използува енергия за производството им и т.н. ,но аз не мога да се съглася с това!

Значи за един час могат да се напечатат милиони,..милиарди долари навярно,които да купят атомна електроцентрала и ние трябва да сложим равенство между тези две енергии ??? Че тези политиците и печатарите са голяма работа бе...То този номер германците са го направили навремето...доста "енергия" са печатели и раздавали,но знае се какво се е случило!Няма значение...

Важното е,че /като извод/ не може парите да са материализирана енергия,дори и само поради факта,че могат много лесно да се придобият от някой, а си има стриктни вселенски закони за енергията,които в случая мисля,че изобщо не са спазени!

Добре тогава защо говорим за пари - материална енергия?- Моите предположения са,че има нотка на оправдание /така си мисля/... Излиза,че трябва да оценим вложената енергия от нас в парични знаци и евентуално,ако се срамуваме да говорим за такива "материални" неща /нали сме духовни/ ...дайте да им дадем някак си по-духовен израз и на хартийките,които свенливо вземаме,като определен вид енергия...Нещо не ми се връзват нещата ?!?

А може би да разсъждаваме така: с енергията пари,заплатени за нашата вложена енергия,ще си купим круши,...за да придобием първоначалната си енергия и си сложим една принадена стойност-енергия,която ще наречем енергия прим! ... Хей хора,няма ли да се пръснат някой богаташи по силата на нашите "закони" на пари-енергията,които смело "ковем" и творим тук,а ... ?!? :)

Е все пак това бяха моите свободни разсъждения и надявам се да са ви развеселили и разведрили малко...

/все пак истината за оправданието се "приема" по гладко с чувство за хумор!/

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Материализирана енергия е производството. Количеството на парите в обръщение многократно надвишава това на материалните блага. Ама това е за друга тема...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_146: По-общо казано, не само при тоя пример е така, но и изобщо, когато един закон с по-широка степен на валидност умишлено се стеснява. В някакъв смисъл енергия е всичко, но ако се започне с "Парите са енергия" и после цялото изложение се подчини на внушението, че парите са най-важни - това е наистина оправдание, а може да бъде и манипулация. По същия начин може да се каже, че храната е енергия и да се оправдае преяждането. Но ако се търси хармоничния баланс на енергиите - всяка да е в нужното количество и да притежава нужното качество на чистота и правилно насочена деятелност, за което пише и Кристиан - :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес си мислех,че оправданията са актуални само ако сме зависими от някаква оценка и произтичаща от нея промяна в отношението към нас. Опитваме се да се оправдаем, когато искаме да получим добра оценка и добро отношение, но сами си даваме по-ниска от желаната.

Това дали не означава,че ако спрем да си даваме и да очакваме оценки, от които зависи положителното отношение към нас (своето и на другите), оправданията ще загубят смисъл.

На тяхно място ще излезне свободата и безусловната любов и разбирането - виделината.

Не знам дали оправданията са основната спирачка в духовния път, но те (според мен) със сигурност са следствие и симптом на действието на основните спирачки - суетата, гордостта, ревността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще започна от една фраза "Парите - материализираната енергия" ,което на мен ми "намирисва" на оправдание...А дали съм прав?

За мен парите не могат да бъдат енергия! Те са просто напечатени хартийки и шумки,които са предназначени да улесняват циркулирането на дадени енергии,...което значи,че не можем да ги оприличим с енергия.В много случаи те водят и да "подпушване"на енергии,но това е друга тема.

Разбира се,че тук може да се впуснат още примитивни разсъждения/оправдания,които да сравнят,че все пак всичка материя има енергия,че се използува енергия за производството им и т.н. ,но аз не мога да се съглася с това!

Значи за един час могат да се напечатат милиони,..милиарди долари навярно,които да купят атомна електроцентрала и ние трябва да сложим равенство между тези две енергии ??? Че тези политиците и печатарите са голяма работа бе... :3d_146: То този номер германците са го направили навремето...доста "енергия" са печатели и раздавали,но знае се какво се е случило!Няма значение...

Важното е,че /като извод/ не може парите да са материализирана енергия,дори и само поради факта,че могат много лесно да се придобият от някой, а си има стриктни вселенски закони за енергията,които в случая мисля,че изобщо не са спазени!

Добре тогава защо говорим за пари - материална енергия?- Моите предположения са,че има нотка на оправдание /така си мисля/... Излиза,че трябва да оценим вложената енергия от нас в парични знаци и евентуално,ако се срамуваме да говорим за такива "материални" неща /нали сме духовни/ ... :3d_146: дайте да им дадем някак си по-духовен израз и на хартийките,които свенливо вземаме,като определен вид енергия...Нещо не ми се връзват нещата ?!?

А може би да разсъждаваме така: с енергията пари,заплатени за нашата вложена енергия,ще си купим круши,...за да придобием първоначалната си енергия и си сложим една принадена стойност-енергия,която ще наречем енергия прим! ... Хей хора,няма ли да се пръснат някой богаташи по силата на нашите "закони" на пари-енергията,които смело "ковем" и творим тук,а ... ?!? :)

Е все пак това бяха моите свободни разсъждения и надявам се да са ви развеселили и разведрили малко...

/все пак истината за оправданието се "приема" по гладко с чувство за хумор!/

Поздрави!

:whistling:

Всички дисхармонични мисли, чувства и действия са анормалности. Целият ви живот не седи ли от такива анормалности? Представете си, че вие имате едно хармонично състояние в себе си, внезапно вашите чувства се изменяват, настроението ви съвсем се измени, прекъсвате връзката на хармонията. Представете си, че в такова състояние се явявате пред по-интелигентни същества, как бихте изглеждали пред тях?

Всякога, когато застъпите два принципа в човешката мисъл, ражда се раздвоение в мисълта. А всяко раздвоение, изобщо, лишава човека от неговата пълна свобода, туй да го знаете! Една мисъл никога не трябва да е образувана от два принципа. Опитайте се да направите един малък опит. Той седи в следующето: на някой беден човек всяка сутрин, като минавате, давайте му по една добра мисъл, по една добра мисъл му пращайте, тъй в един месец всяка сутрин ще го правите. Вземете друг, на когото всяка сутрин да давате по един лев, и ще забележите какви ще бъдат резултатите. Как мислите, първите ли резултати ще бъдат добри или вторите? /Отг. – „Първите.“/ Лошото в парите е това – щом дадете каквито и да са пари – понеже минават през много ръце, носят влияния, всички мисли са отпечатани на една монета. Някои пари даже от векове носят всички тия влияния. И когато казвам: „Много стари мисли трябва да се заменят“ то е, понеже тия форми в астралния мир и менталното поле са покварени. И когато казват: „парите“ подразбира се парите като емблема на човешкото знание. Парите – това е съзнателният човешки живот, то е един човек, който мисли. И когато казваме, че без пари може, ние подразбираме, че в умствения свят тия идеи, които са създали парите, трябва да се изменят. Парите на земята са само един резултат на оная мисъл, която ги е създала. Следователно, тия мисли в менталния свят са така опорочени, че имат отрицателно влияние върху човешкия живот. И сега всички вие мислите за парите, те са във вашия ум. Защо да не може без пари? Един окултен ученик трябва да се освободи от мисълта да има пари.

Мисъл, чувство и действие

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, за пост 3 :thumbsup::thumbsup2:

Наистина все си търсим оправдания за това, че не можем без пари.... Ето аз искам да правя доста различни неща от сегашната си работа, но нямам избор по ред причини включително и пари.

За съжаление те ни подченяват и поне засега не виждам как да се откажем абсолютно от тях... Може би в едно по-хубаво бъдеще :hypocrite::whistling::rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, Хама; но просто трябва са има по-друга йерархия на ценностите, отколкото се опитват да ни формират масовите внушения. Може би някои са претръпнали и смятат, че си са наред, като правят само неща, които им носят максимално пари и не обръщат внимание на нищо друго. Считам обаче, че бих се превърнал във вкаменелост, ако ги последвам. Тук няма голямо значение дали човек работи за малко или за много пари - ако те са оправдание да не придвижва други области в развитието си... Срещат се и много заможни хора, за които парите не са на преден план, както и обратното. Както навсякъде, крайностите са най-трудните: не може да се твърди, че на човек ще му е лесно, ако е съвсем беден да се развива многостранно, по-лесно ще му е да се депресира, да завижда и евентуално да стане престъпник на дребно; също така обаче изкушенията пред най-богатите са често неустоими, защото са им достъпни всичките - от дребните извращения в личния живот до егоцентрично и същевременно неграмотно въздействие върху световната икономика и политика. Последното обяснява защо при наличието на милиони милионери и хиляди милиардери в света нещата са все още толкова проблематични... "Златната среда" също не е гаранция за хармония в ценностите и живота изобщо, но поне създава една от предпоставките. Средната класа е (или би трябвало да е) по-малко подложена както на изкушенията на бедността, така и на тези на богатството. Макар че в България за средна класа е доста относително да се говори... :hmmmmm:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние, хората, сме царе на оправданието! И така нагаждаме нашата житейска философия, че да звучи оправдателно. Защо? - Просто е - поредната игра на егото. Никой от нас не изгаря от желание да се принизи, било в собствените си очи, било в очите на другите. Искаме да сме на пиедестал. И ако падне, дори и прашинка, върху тази представа, тя - прашинката, ще ни се стори като тежък камък, хвърлен по авторитета, който сме си създали, по рейтинга ни... Не е приятно, но в ортодоксалното християнство се твърди, че този, който отхвърля обвинение, който се оправдава - отхвърля спасение. А ние драпаме със зъби и нокти само и само да не би хората да си променят в негативна посока отношението към нас - да кажат или да си помислят нещо невярно, да опетнят светлия ни образ. Колко от нас биха издържали подобен изпит - да се изливат кални хули срещу нас и ние да останем тихи и невъзмутими - да не направим опит дори за миг да се оправдаем, да опровергаем или да кажем като Учителя, че истината няма нужда от защита? Трябва да си призная, че преди година, година и половина бях подложен на точно такъв изпит и... се провалих. Да, бих могъл да търся оправдания, че съм бил прав, че са били изприказвани и изписани множество неверни неща по мой адрес, но не мога никого да излъжа, освен себе си. А едно от първите неща е човек да бъде честен пред себе си. Тогава блесна истината - ни повече, ни по малко - липсва ми смирение, тщеславен съм.

Когато пък не сме прави, опитът за изнамиране на оправдание е в действителност желание за прикриване и изопачаване на истината, т.е. лъжа. А знаем кой е баща на лъжата, нали? Ето защо оправданието, от моя гледна точка, е действително спирачка за духовното ни израстване. Маскирана зад благовидни предлози лъжа, издаваща липсата на смирение - това е оправданието. А човек, на когото му липсва смирение, е като птица, на която са отнели крилете и тя пада в бездната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

Докато четох твоята книга, изпитах голямо съчувствие, Борислав :feel happy:

Някак си твоя вътрешен катарзис ме освободи от необходимостта да разрешавам някои от дилемите, пред които си се изправил.

Благодаря ти за това.

Грешките не са страшни щом послужат другите хора да осъзнаят големите истини на битието.

Мисля че по една или друга причина си се натоварил с много чужда карма.

Хубавото е че живота на човека е съставен от периодични функции.

Колкото по-осъзнат е човек, толкова шансовете и способите се увеличават.

Всеки ден, всяка секунда - имаме възможност да поправим оценката на изпита си пред Висшия

Нека се възползваме от възможностите с правилен избор :sorcerer:

:feel happy:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

:feel happy:

Оправданието подхранва чувството ни за собствена значимост, а то от своя страна впримчва вниманието ни и изцежда цялата ни енергия.

Безжалостност - характеризира се с безгранична решителност.Това е самоувереност без безрасъдност,заповед без арогантност.
Основното изискване е да се преодолее чувството за собствена значимост и по този начин да се въстанови естествената способност на човека да възприема безмълвното познание - директно от Духа.Чувството за собствена значимост е замаскирано замосъжаление.
Без чертата безжалостност вие оставате отворени за хора,които могат да се разхождат свободно из вас.
Безжалостността не е жестокост,а трезвост.

Ето защо в друга тема отговорих така:
И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас
или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях?
:thumbsup:

Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? -
БЕЗПОЩАДНА ИСКРЕНОСТ КЪМ СЕБЕ СИ - ТОВА Е ПЪТЯ
:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Искаше ми се нещо да добавя към тази тема.

За парите. Всичко зависи от ориентацията на човека, от вътрешната. Парите сами по себе си не са нищо мръсно и възприемането им като такива, макар и разбираемо на фона на съвременната действителност, е също знак за неуравновесеност на отношението към тях. Важно е към темата пари да няма прилепване. Идеята специално да ги "привличаме" намирисва на такова прилепване, затова и тази тема не съм я отворила досега. Не мисля, че ще намеря нещо интересно.

И все пак, ако ориентацията е друга, нещата изглеждат различно. Примерно ако човек се занимава с нещо, което е важно за много хора и му е настъпило времето от гледна точка на Божествената Воля, то от небето му се осигуряват всички средства за неговата реализация. Ако човек каже една молитва да му се помогне в еди кое си дело да се намерят необходимите средства, без да определя в какъв размер и от какъв източник (тоест никакво прилепване към определени модели на образно мислене), на молитвата ще бъде отговорено и ще му бъде дадено точно толкова, колкото от божествена гледна точка е необходимо за реализация на неговото дело. Това на мен ми се е случвало. Молбата се реализира все по-бързо, понякога в рамките на седмица. Забележете, тук не става дума за мои користни цели, а за някакво богоугодно дело, за което аз имам нужда от конкретна помощ. Чрез молитвата позволявам да ми се помогне и оставям избора на начина на помощ на личните си водачи. Това е начин на работа с финия план, който на определено ниво е необходим.

Неумението на хората да работят с финия план и най-вече липсата на смирение и изпразване на съзнанието от наложени от егото мисъл-форми за конкретна реализация на нещата са причината за честите изказвания от типа: защо все не става това, което искам. Защо все не намирам работа, защо не получих пари. Отговорът е прост: когато човек изпълнява своите задачи и Божествената Воля, той естествено получава всичко, което му е небходимо, но не повече (това важи особено за хора, поели много сериозни духовни задачи, където излишъци на материален план изобщо не се толерират). Ако човекът не се намира на Пътя си, а се е заблудил по чуждо трасе, няма да получи нищо и е редно вместо да се жалва, да се замисли каво радикално да промени. Ако ли пък е на Пътя си и получи помощта, но не я забележи (разпознае) или пък му се стори недостатъчна (на пръв поглед, защото тя винаги е достатъчна), то може и да я загуби и да му се наложи всичко да започва отначало. И така нататък. Идеята ми е, че човек може да се научи на здравословно отношение към парите, така че винаги да получава достатъчно, за да изпълни задачите си според Божествената, а не според собствената воля. Ето при това последното много хора се провалят, а и често не го разбират.

За оправданията. Всеки един от нас си има точно определено време за разрешаване на своите проблеми, което се определя от неговия Висш Аз и от личните му водачи. В никакъв случай това не са други хора. Ние всички служим един на друг като знаци по пътя, но нямаме работа, особено без покана, да се занимаваме с нечий личен път и с разсъждения дали се бил оправдавал или не (освен ако, разбира се, това не ни се натрапва силно по някакъв начин). Всъщност много малко хора, и само с разрешение на Висшия Аз на човека могат да погледнат на достатъчно високо ниво, за да преценят какво точно се изисква на кармично ниво и дали има проблем. Обикновено тази информация, на това ниво, ако се предаде на човека, или изобщо не бива разбрана (ако той не е подготвен да я получи) или я приема безпроблемно и обикновено без оправдания. Просто вибрацията на самото послание му дава да разбере, че това е истина, независимо дали го "смила" това като информация съзнателно или не.

Какво се опитвам тук да намекна? Аз не бих се занимавала с това да коментирам дали някой се оправдава, защото това не е моя работа. Ако човекът дойде при някого за помощ, този някой може да се опита да поговори с неговите водачи и да помоли за отговор. Ако човекът не е подготвен да го чуе, може отговор и изобщо да няма - зависи от нивото на етиката на самия получател на информация. Много истински "ясновидци" няма да ви кажат повечето неща, които виждат, защото етиката им посочва, че за вас е добре сами да стигнете до това. Може само да се опитат да ви подбутнат приятелски в необходимата посока. Няма обаче да ви осъдят. Осъждането на определени нива на божественото изобщо не съществува. Това си е наш човешки порок.

Това беше.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки един от нас си има точно определено време за разрешаване на своите проблеми, което се определя от неговия Висш Аз и от личните му водачи. В никакъв случай това не са други хора. Ние всички служим един на друг като знаци по пътя, но нямаме работа, особено без покана, да се занимаваме с нечий личен път и с разсъждения дали се бил оправдавал или не

Ако човекът дойде при някого за помощ, този някой може да се опита да поговори с неговите водачи и да помоли за отговор. Ако човекът не е подготвен да го чуе, може отговор и изобщо да няма - зависи от нивото на етиката на самия получател на информация. Много истински "ясновидци" няма да ви кажат повечето неща, които виждат, защото етиката им посочва, че за вас е добре сами да стигнете до това. Може само да се опитат да ви подбутнат приятелски в необходимата посока. Няма обаче да ви осъдят. Осъждането на определени нива на божественото изобщо не съществува. Това си е наш човешки порок.

Азбуки! :thumbsup: :thumbsup:

Благодаря и на Борислав(ил). След като прочетох неговия пост осъзнах какво се случи с мен на два пъти напоследък.

Първият път изпитанието беше по-лесно - обвиниха ме (приятели) в нещо, за което бяха сигурни, че съм направила, но всъщност аз самата разбрах за това какво се беше случило, едва когато ми го приписаха на мен. Посягах няколко пъти към оправданието, но ми ставаше смешно и интересно поведението на обвинителите ми - предпочетох да наблюдавам внимателно развитието на обвиненията. Беше доста отрезвяваща и поучителна опитност. Сега всеки път когато ми се прииска да направя предположение за друг човек дори с колебания, си спомням за този случай.... В моята професия това е много изкусително за мен и опасно за децата.

Следващият път бях подготвена вече и затова урокът беше доста по-труден. ... Признавам си, отново посегнах на два пъти към оправданието, но отново спрях навреме - избрах друг път. Оставих фактите да говорят на хората и всеки сам за себе си свободно да си съставя мнение, без да се интересувам какво е то и дали ме осъждат или оправдават за решението ми. Едва тогава усетих, че и в мен се е стопило осъждането към обвинителите ми - вече ги разбирах, не исках да им променям мнението в моя полза. Нямах нужда от това. Стопи се и съмнението дали съм постъпила правилно - нямах вече нужда да се оправдавам и пред себе си. Бях направила всичко и само това, на което бях способна в онзи момент и бях го направила с любов. :feel happy:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Бях направила всичко и само това, на което бях способна в онзи момент и бях го направила с любов.

:feel happy:
Прави каквото трябва пък да става каквото ще.
:feel happy:

Благодаря, хубаво е че се обсъжда в тази тема, така виждам нещата от страни и това много ми помага
:)
.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

Докато четох твоята книга, изпитах голямо съчувствие, Борислав :feel happy:

Някак си твоя вътрешен катарзис ме освободи от необходимостта да разрешавам някои от дилемите, пред които си се изправил.

Благодаря ти за това.

Грешките не са страшни щом послужат другите хора да осъзнаят големите истини на битието.

Мисля че по една или друга причина си се натоварил с много чужда карма.

Хубавото е че живота на човека е съставен от периодични функции.

Колкото по-осъзнат е човек, толкова шансовете и способите се увеличават.

Всеки ден, всяка секунда - имаме възможност да поправим оценката на изпита си пред Висшия

Нека се възползваме от възможностите с правилен избор :sorcerer:

:feel happy:

Благодаря ти и аз Вальо! В горния си пост говорех не толкова за това, което съм описал в "Мистерията Лим", а за това, което се случи непосредствено след излизането на книгата. И когато казвам, че съм се провалил, може би е необходимо да конкретизирам какво съм имал предвид. Проведе се злостна атака срещу мен и книгата и аз не успях да остана безучастен, а почнах да се защитавам, да се оправдавам... Причините бяха няколко:

1. Понеже книгата утвърждава духовния възглед за живота и смъртта, възприех атаката срещу нея като атака на Мрака срещу Светлината

2. Изписаха се и се изприказваха много неистини по мой адрес и по адрес на книгата, така че тръгнах да защитавам истината

3. Тази книга е неръкотворен паметник за загиналите в Лим деца, които бяха мои ученици. Плюенето срещу нея, беше плюене срещу тяхната памет

4. За да запазя "доброто си име" от хули и да не би тези, които не ме познават, да придобият грешна представа за мен

И ето - точно заради този четвърти пункт твърдя, че съм се провалил, а не заради друго. Тук прозира личностният елемент. Ако той отсъстваше, всичко щеше да бъде наред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Борислави, важно е, че го осъзнаваш. Това означава, че следващият път имаш шанс да постъпиш по-мъдро. Трудно е човек, дори когато вниква във вечните истини, да избяга от себе си. Ние сме личности и това също си има смисъл. Затова прекарваме цял живот в търсене на златната среда между личностното и безличностното. Идеални хора няма и мисля, че в този свят и най-великите Учители са правели грешки. Но е важно, че са имали смирение, за да ги осъзнаят и да продължат напред, по възможност без да ги повтарят. За мен философията, която най-много пречи на развитието, е перфекционизма. Бъди здрав, не се вини и давай напред.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравейте,

Нали си обещахме да си пишем тук,когато някой "надуши" нещо свързано с оправданието и да си го споделяме ?

Е ...има някой,които не искат да участват ...Добре!Всичко е въпрос на личен избор и виждане.Аз доста сериозно анализирам себе си,относно това често срещано и типично заболяване на Егото - оправданието,но за сега не мога да се "изловя",...ако някой има идея да споделя веднага...Ще съм му благодарен!Хубаво е обаче, темата да се развива без персонифициране.../с изключение,когато визирате мен :) / Така няма да има засегнати,ще има по-голяма смелост в коментарите,...а и по спокойно се разговаря.

Днес прочетох доста теми от "Човешки взаимоотношения" ...все относно наши лични неща и връзки и ми направи впечатление,че доста често се спекулира с КАРМАТА...Каква "далновидност" на човешкият ум лъха от всякъде,когато е нужно да се оправдае човешка грешка! "ЕВРИКА" !!! - със средна интелигентност,малко жонглиране с думи и използвайки закона на кармата,...човек може да оправдае ВСИЧКО !!!

Значи по лесно е човек да намери лоша "кармична" връзка от други прераждания в човека до себе си /мъж,жена,приятел.../,от колкото да се замисли върху въпроса: А къде сбърках аз ...тук и сега? Имам ли вина за тази връзка сега? Имам ли непозволени методи които съм използвал сега...?Какви са ми били мотивите и целите с тази връзка сега? и така нататък... Е,...че то защо човек трябва да мисли и да си блъзка главата,като закона на кармата "изяснява" всичко и винаги ни е под ръка...?!? Друг е въпроса обаче ...,кой ни дава право да съдим,определяме,боравим или прилагаме закона на кармата? Може би това,че сме много учени?,интелигентни?,духовни?...Кой...? Все риторични въпроси за "собствена консумация" ! :)

ОК! ...Идеята ми е друга... Има закон за кармата,но има и свободна воля...

Значи когато използуваме свободната си воля и я калим до нейното "диамантено състояние" /по Учителя/ и паралелно с това развием и нашата вяра,така че спокойно да казваме,че тя е непоколебима /пак по Учителя/ ...ние сами започваме да творим съдбата си...ТОГАВА е и момента,когато можем да изкупуваме стара карма ...И забележете ключовата дума е да си "изкупим" - което значи,че кармата ще приключи след това действие,което е фактически плащане,...а как се "плаща" е въпрос на друга тема!

Значи без да имаме определеното ниво на развитие,ние не можем да изчистим кармичните си зависимости...и всяко оправдание или други заблуди относно използването на закона за причинно следствените връзки МОЖЕ САМО ДА НИ НАТРУПА ДОПЪЛНИТЕЛНА ОБРЕМЕНЕНОСТ - КАРМА!

Иска ми се да отбележа и още един факт,че... дори и човек да знае за своите кармични обременености в живота си от хороскопи,ясновидци,гледачи и т.н. то той няма да може да промени НИЩО,без да реализира напредък във своето духовно развитие! В този смисъл всяко "истинско" гадаене на "незрял" духовно човек,може да донесе само вреда,мъки и обърканост на последния!

За жалост такива са фактите...Човек в стремежа си да се "очисти" в повечето случаи се омазва ...

И както се вижда - оправданието стои изцяло в основата на нещата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×