Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вегетарианството и взаимоотношенията между хората


Донка

Recommended Posts

Ако стана вегетарианка, светът ще изчезне...

Глупости.

На кого му пука, че някой ще стане вегетарианец?!

Ако стана вегетарианка, светът ще стане - какво?

Той не става нищо.

Не ми пука кой е вегетарианец.

Ако няма любов - нищо няма.

Този пост на Мона извади на повърхността размисли, които са ме вълнували, докато съм чела мненията, свързани с вегетарианството. Много се колебах в кой форум е мястото на тази тема...Все пак ми се струва, че и Мона има предвид не самото хранене, а влиянието, което избора на един човек да стане вегетарианец оказва върху взаимоотношенията му с другите хора - както на неговото отношение към тях, така и на тяхното към него...

Възможно ли е вместо Любов, каквато е първоначалната му идея, то да роди тежки зависимости и ограничаване на свободата?

Познавате ли случаи, в които то е събудило гордост и суета или огорчение и разочарование от отношението на останалите?

Ако някой агресивно агитира другите да приемат този начин на хранене и показва неодобрение на хората, консумиращи месо, това дали не свежда до нула смисъла на самото вегетарианство...?"Ако няма любов - нищо няма."(Мона)

Вашият личен опит и впечатления?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 30
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

???

Не съм прекратила отошенията си с приятели "месоядци" (впрочем повечето са такива). За що изобщо иде реч и кой си го измисли? По-скоро на мен ми разказват всеки ден как ще умра без месо. За обратното не се сещам. Това си е личен избор.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: азбуки!

Това е другата страна на проблема и зависимостта - нетърпимостта към различния, скрита съзнателно или не зад маската на грижата за неговото здраве.

По-скоро на мен ми разказват всеки ден как ще умра без месо

Какви са реакциите на вегетарианците към подобна "загриженост"?

Линк към коментар
Share on other sites

Това е вярно. Самото съзнание, че наблизо има вегетарианец, че някой изобщо е вегетарианец, се приема като евангелизиране на вегетарианството.

Аз често срещам следната несъзнавана психология: вегетарианецът се прави на вегетарианец, само за да стана и аз вегетарианец и тогава да ми вземе месото.

Нещо като християнинът ме подтиква към въздържание, за да може всички жени да идат при него.

Линк към коментар
Share on other sites

По-скоро на мен ми разказват всеки ден как ще умра без месо

Какви са реакциите на вегетарианците към подобна "загриженост"?

На мен не ми пука особено. Не изпитвам нужда да убеждавам хората в неща, които са си лично мой избор. Само ако са много настъпателни млъквам, докато им омръзне.

Но не е само вегетарианството, а и изобщо хигиената на храненето. Тази вечер ме заведоха на едно "гости". Питат ме какво искам за пиене: лимонада, кола или спрайт. Казах: вода. В течение на някакъв разговор после просто споменах, че в колата има само захар и кофеин, не се сещам за нещо полезно за организма. Погледнаха ме като луда. Мисля, че ме отписаха като някаква фанатичка. Не съм, ама казвам нещо, което май си е истина, нали така? А иначе хората сами да си правят изводи...

Линк към коментар
Share on other sites

Похвално е, че някои хора се вегетарианци. Аз , както е ставало дума в предишни мои постинги, не съм. Държа да го подчертая и не се срамувам. Аз не убивам. Ако трябва да изкарвам прехраната си сама, не бих убила друго животно, за да оцелея.Ще убия растение. Каква е разликата между растението и животното, и двете са живи , нали? Може би в съзнанието , в биологичното устройство, в по-голямата близост между човек и животно, отколкото между човек и растение. Ами да ядем камъни тогава. Глупости. Ям месо. Да. То е вече убито. Мъртво...Ако не е такова, няма да го ям. Това е лично за мен. Така съм израстнала. Мили са ми животните, гледам животни вкъщи, само че те...са месоядни. Приятелите ми - вегетарианци - те са малко, на пръсти се броят. За съжаление. Съжалявам, че и аз съм възпитана и израсла като карниварна. Но е факт. Дали друтгите, немесоядни , ще ме приемат, това е технен проблем, не мой, защото аз тях приемам, но трудно ми е себе си да претворя. За жалост. За мен тградицията е нещо жизненоутвърждаващо. Изобщо не ме е еня дали ще ме заклеймите като враг. Такава съм. Не давам гаранции, че ще се превърна в растениеядна. За скоро време това не го виждам. Ограничаване на месото - да. Но отказване... Ха... Не смятам, че това е зависимост. Дори не съм пушила "трева", не пуша цигари, е, пийвам по някоя чашка винце и бира. И ям пържоли. Какво ще кажат за мен тия, които ми се възхищават? Ще ми се да ви чуя сега. Отречете ме , заклеймете ме, анатемосайте ме - аз си оставам аз, такава каквато съм. Не е въпросът до желание за промяна. Не мисля никому зло, най-малко на животните. Виж, човеците може да предизвикат гнева ми, но не и животните.- Но не ям човеци. Ям животни. Интересно ми е кой от вегетарианците тук ще ме отхвърли. Кой ще ме замери с камък. Мерете. Хвърляйте. Все тая. Интересното за мен е, че не бих яла заек, или сърна, или елен. Защо ли? Защото не съм ги яла и ги асоциирам с нещо съвсем различно от пържолата на скарата. Знаете ли защо е трудно в днешно време месоядните да станат растителноядни? Защото в крайния продукт виждат краен продукт, а не животинче с влажен поглед и умоляващ глас. Знаем, но си затваряме очите. Защото така сме свикнали.Ами тогава - вие, вегетарианците, наречете ни с най-гнусни слова и ни ни отречете. Мотивацията на вегетарианеца е важна, а не следсвито. Той може би не яде месо, защото то води до подагра, не яде месо, защото има проблеми с бъбреците, не яде месо, защото е скъпо, не яде месо, защото е инжектирано с хормони, или не яде месо... защото... той самият е месо.

Но аз съм тази, която въпреки този свой недостатък, съм аз, не по-лоша, от вас.

Редактирано от Милкана
Линк към коментар
Share on other sites

Думата "вегетарианец" не ми харесва. Като ми предложат месо, предпочитам просто да откажа с мотива, че избягвам да го ям . Ако продължат да ме питат, защо, вегетарианец ли съм или спазвам някаква диета, отговарям, че просто не ми е вкусно, което си е самата истина. Същото е и с алкохола. Отговаряйки на въпросите, споделям как се чувствам, а не се самоопределям.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че се самоопределям толкова силно с тази дума. Спестява просто време да кажеш на хората вълшебната думичка и с това да им предадеш много информация наведнъж. Вероятно съм свикнала от Германия. Там изобщо от вегетарианството не се прави идеологически спор и непрекъснато се съобразяват в случай на групи, които пътуват и се хранят заедно и подобни, с вегетарианцте сред тях. Това е нещо съвсем естествено. Не разбирам защо е нужно да се раздува. В България обаче особено старите хора все още си живеят с мисълта, че това е някаква форма на гладуване и недохранване, а не просто избор на диета, затова и започват тези дискусии и спорове. Просто това тук още не е толкова разпространено.

Линк към коментар
Share on other sites

На кого му пука, че някой ще стане вегетарианец?!

Ако стана вегетарианка, светът ще стане - какво?

Той не става нищо.

Аз съм вегетарианка и винаги съм била. Защото ценя живота във всяко негово проявление - за мен човекът, прасето и тревичката имат равно право да живеят. Родителите ми не мислят така, нито близките и познатите ми, приятелите. Странна ми е позицията на оправдаващите се - аз съм вегетарианец, защото... или не съм, защото...

Аз съм вегетарианец, защото съм. Винаги съм била и никой никога не е проявявал негативно отношение към това. Мисля, че когато човек е себе си, това не може да се случи. Аз вярвам във всичко, което правя, не го правя, за да доказвам нещо на някого, не го натрапвам и не го подлагам на обсъждане - за мен вегетарианството Е, точно както дишането. Не бихме се оправдавали пред някой защо дишаме, нали?

Мога да кажа, че хората около мен винаги са ме приемали такава, каквато съм, дори и когато не са разбирали мотивите ми. Никой никога не си е позволявал да ме убеждава в обратното, просто са ме приемали и доброжелателно са се съобразявали с това. Често постя, не заради религиозни догми, а когато чувствам вътрешна необходимост. Често гладувам пак по същите причини. И хората, които ме познават, приемат това като част от мен - на никой не му хрумва дори да ме разубеждава. Отдавна вече не ме смятат за странна дори - онези, за които съм била странна, не са намерили мястото си в моя живот...

Най-хубавото нещо, което аз съм направила за хората в моя живот, е че съм ги накарала поне да се замислят.

Ако срещна малко или болно животно, аз го прибирам вкъщи. Ако вървя по мокър асфалт и срещна охлюв или червей, аз го премествам в тревата. Ако муха влезе в стаята ми, аз я изгонвам, не я убивам. Ако в кафето ми попадне мушица от онези, които наричат еднодневки, аз я вземам със салфетка и й позволявам да живее. В началото за приятелите ми беше странно това, но в мое присъствие, заради мен, и те започнаха да го правят. След време дори са ми казвали: "Станах като теб, вчера 20 минути гоних една муха из стаята!"

Един от критичните моменти в живота ми беше моето следване. В упражненията по физиология съм рисувала графики на електромиограми за всички колеги от групата с ясното съзнание, че не спасявам, а само отсрочвам смъртта на опитните животни. На изпита по патофизиология категорично отказах да убия животно на хора, за които животът нищо не значи, готова дори да прекъсна следването си затова. Дори в очите на тези хора тогава видях уважение и въпреки че можеха да ми направят сериозен проблем, не го направиха. Тогава получих първата си петица и се разделих с идеята за сигурна специализация... но успях да запазя себе си.

Както казва Мона - ако няма любов, нищо няма.

Ако имаме любов към животните, как бихме могли да ги ядем? Аз не мога.

Линк към коментар
Share on other sites

На кого му пука, че някой ще стане вегетарианец?!

Ако стана вегетарианка, светът ще стане - какво?

Той не става нищо.

Аз съм вегетарианка и винаги съм била. Защото ценя живота във всяко негово проявление - за мен човекът, прасето и тревичката имат равно право да живеят. Родителите ми не мислят така, нито близките и познатите ми, приятелите. Странна ми е позицията на оправдаващите се - аз съм вегетарианец, защото... или не съм, защото...

Аз съм вегетарианец, защото съм. Винаги съм била и никой никога не е проявявал негативно отношение към това. Мисля, че когато човек е себе си, това не може да се случи. Аз вярвам във всичко, което правя, не го правя, за да доказвам нещо на някого, не го натрапвам и не го подлагам на обсъждане - за мен вегетарианството Е, точно както дишането. Не бихме се оправдавали пред някой защо дишаме, нали?

Мога да кажа, че хората около мен винаги са ме приемали такава, каквато съм, дори и когато не са разбирали мотивите ми. Никой никога не си е позволявал да ме убеждава в обратното, просто са ме приемали и доброжелателно са се съобразявали с това. Често постя, не заради религиозни догми, а когато чувствам вътрешна необходимост. Често гладувам пак по същите причини. И хората, които ме познават, приемат това като част от мен - на никой не му хрумва дори да ме разубеждава. Отдавна вече не ме смятат за странна дори - онези, за които съм била странна, не са намерили мястото си в моя живот...

Най-хубавото нещо, което аз съм направила за хората в моя живот, е че съм ги накарала поне да се замислят.

Ако срещна малко или болно животно, аз го прибирам вкъщи. Ако вървя по мокър асфалт и срещна охлюв или червей, аз го премествам в тревата. Ако муха влезе в стаята ми, аз я изгонвам, не я убивам. Ако в кафето ми попадне мушица от онези, които наричат еднодневки, аз я вземам със салфетка и й позволявам да живее. В началото за приятелите ми беше странно това, но в мое присъствие, заради мен, и те започнаха да го правят. След време дори са ми казвали: "Станах като теб, вчера 20 минути гоних една муха из стаята!"

Един от критичните моменти в живота ми беше моето следване. В упражненията по физиология съм рисувала графики на електромиограми за всички колеги от групата с ясното съзнание, че не спасявам, а само отсрочвам смъртта на опитните животни. На изпита по патофизиология категорично отказах да убия животно на хора, за които животът нищо не значи, готова дори да прекъсна следването си затова. Дори в очите на тези хора тогава видях уважение и въпреки че можеха да ми направят сериозен проблем, не го направиха. Тогава получих първата си петица и се разделих с идеята за сигурна специализация... но успях да запазя себе си.

Както казва Мона - ако няма любов, нищо няма.

Ако имаме любов към животните, как бихме могли да ги ядем? Аз не мога.

Много ми харесва този пост!

Линк към коментар
Share on other sites

maggee - Както казва Мона - ако няма любов, нищо няма.

Ако имаме любов към животните, как бихме могли да ги ядем? Аз не мога.

А как постигаш любовта към тези хора, които ядат и дори убиват това, което ти обичаш? Зависимо ли е отношението на един човек, който по някакви причини не консумира месо, към човек, който консумира месо от тази разлика между тях? Кой е по-зависим - първият или вторият? Или зависи от самия човек?

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко в природата е живо, затова че с каквото и да се храним все ще засегнем някаква форма на живот. Все пак животните разполагат с астрално тяло и с относително развито съзнание. Растенията имат усещания, но не и чувства. Едното се отнася до етерната природа, а другото до астралната. Храненето с месо оказва най-голямо въздействие върху астралното тяло, но това засега трудно може да бъде научно изследвано и е необходимо да се приеме на доверие. Любовта няма нищо общо. Нали любовта означава именно да приемеш и разбереш човека отсреща и да уважаваш свободата му, дори и когато смяташ, че греши. А ако можеш да му окажеш съдействие да осъществи някаква положителна промяна е добре, но правото на избор си е негово.

Линк към коментар
Share on other sites

Извини ме, Станимире, донякъде се съгласявам с поста ти, но любовта не може да няма нищо общо тук, тя има общо с абсолютно всичко. Защото всичко е любов, всичко е нейни форми - една или друга - казус, ментал, астрал или етер, растение, животно или човек и т.н. Тя не стои в страни от нищо, ето кое е характерното за нея - всичкост.

Линк към коментар
Share on other sites

Toчно заради изписаното по тази тема не идеологизирам вегетарианството. Просто личен избор. Откакто спрях, се чувствам по-добре. Олекнах енергийно. Но и това няма нужда да казвам. Всеки прави каквото намери за добре, а теориите за това защо и как винаги са ограничени. Има винаги и аргументи за, и такива против.

Линк към коментар
Share on other sites

Вегето е само начин на живот. А нашето отношение към него или към какъвто и да било друг начин на живот, показва само отношението ни към самия живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Понеже темата е "Вегетарианството и взаимоотношенията между хората",а аз тези дни имам доста размисли по темата ,бих искала да споделя,огромната си тъга.

Тази Нова година бяхме при моя род в моя край.Аз не ям месо от една година и това е първата ми нова година немесоядна.Съпруга ми възстанови това свое състояние почти паралелно с мен.

Къде всъщност е проблема.Баща ми е поредно поколение ,животновъдец-има няколко ферми от различни видове животни,с това се занимават и изкарват прехраната си поколения от моя род.Майка ми е много добър кулинар спец на месни ястия ,тя постно не готви ,поне аз нямам такъв спомен.

Та отидох със свито сърце ,защото знам ,колко са прекрасни събиранията ни ,колко веселие има ,но как всичко се върти около масата ,вкусните ястия и хвалбите на тези които са ги приготвили.

След като разбра майка ми че нямам дори най-малко намерение да вкуся от най-новата рецепта ,приготвена,(подчертавам и го твърдя )с много любов тя не каза нищо ,като всяка майка ,въпреки гордия си нрав се опита достойно да приеме решението ми ,като не си спести малко конско относно това мое решение.Аз сготвих постно и така ядохме поотделно ,беше и много тъжно ,видях го в очите и.Нямаше кой да оцени това което тя смяташе за своя гордост по празниците имаше песни танци и т.н. но на мен ми беше много мъчно всеки следващ ден в който трябваше да и откажа гостоприемството .На третия ден тя свари боб :) това не беше се случвало поне от както аз се помня като човек.

При баща ми беше още по сложно,защото той беше приготвил много килограми месо свинско ,агнешко ,което беше за нас.

Взех месото ,а на него докато му гостувахме му правех взевъзможни постни глезотийки ,за да му покажа колко е вкусно всъщност и без месо.Оказа се че той с най голям интерес опита всичко ,хареса му и запомни как да си го прави.

Месото което взех от него раздадох на мои роднини които ,не могат да си позволят ,а искат месо.

Този път мина ,но ми е много тъжно,прекъсването на една традиция,която е вървяла от както се помня като човек ми е много болезнено.Изненадах се на толерантността,която не очаквах,и ме заболя,че не мога да приема това което те смятат като дар към мен и искат да ми доставят радост и да с епохвалят с труда си в същото време.Много ми се иска повече хора да разберат че не живеем за да се храним ,а се храним за да живеем.

Много ми се иска повече хора да разберат че събирането по празниците не е задължително чревоугодничество ,паржоли и преяждане.

Много ми се иска масовата психоза с препазаруването по хранителните магазини за празниците да стане осъзнат процес а не маниакална истерия.

Честита нова година на всички и нека взаимоотношенията ни не зависят от това какво ще има на масата :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми се иска повече хора да разберат че събирането по празниците не е задължително чревоугодничество ,паржоли и преяждане.

Много ми се иска масовата психоза с препазаруването по хранителните магазини за празниците да стане осъзнат процес а не маниакална истерия.

Честита нова година на всички и нека взаимоотношенията ни не зависят от това какво ще има на масата :dancing yes:

Нямам думи. Точно това си мислех. Колко някак си тази традиция с отрупаната, пълна тоест, маса и празнотата в душата вече има нужда от промяна, защото не съответства на изискванията на времето. Не храната трябва да изпълва душата на българина по празниците. И не само около яденето трябва да се въртят разговорите. Наистина с тези си разсъждения се чувствам все по-често като марсианец, но смятам че хората постепенно ще се пренагласят към изискванията на новото. Все по-скромно си празнувам Новата Година и все по-малко ям.

Линк към коментар
Share on other sites

Скромни празници за скромни хора...

Празничността няма как да бъде скромна (оксиморон почти) - пищната трапеза е символ на плодородие и благополучие; няма връзка с истеричното надбягване с пазарните колички. Ах, какво рали само...

И за вегетарианците, и за месоядците трябва да има изобилна трапеза. Това е животът.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...