Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Честност и Справедливост


Станимир

Recommended Posts

Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“ Защото честността урежда своите работи, защото работите им са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя.

Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса.

Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят.

Честност и справедливост

Мога да приложа още доста извадки от беседи на Б. Дуно, но може би ще го направя по-късно.

Темата ми се струва важна, а досега във форума не съм видял друга тема в която да се засяга достатъчна дълбоко тази материя. Няма да поставям въпроси - не мисля, че са необходими.

Линк към коментар
Share on other sites

Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист. Да се изяви трябва честност. Отлични форми са честността и справедливостта. Те са две фази. Честност и справедливост на една страна, чистота и безкористие те са други две фази. Без тях любовта не може да се прояви. Нищо не можеш да направиш, ако не си честен и не си справедлив, ако не си чист и безкористен, любовта не може да се прояви. Проявената любов ние вече наричаме висшето, разумното, то е великото, щастието в света, висшият идеал, с който означаваме нещата. Проявената любов е честност и справедливост. Проявената любов е чистота и безкористие, това е онзи идеален живот, за който нашата душа копнее. Само честността и справедливостта, чистотата и безкористието може да внесат хармония между хората. Ако влязат тия неща, ако ги направите основа, вие ще се споразумеете. Всички тогава може да работите, всичките противоречия може да се изгладят. Най-първо ще мислите. Ще имате една идея.

Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават.

Любовта е, която внася честност и справедливост, любовта е, която внася чистота и безкористие. Това е новата култура.

Обич и Любов

Човек не обича, който не е честен. Човек не може да обича, който не е чист. Човек не може да обича, който не е безкористен. Следователно, любовта изисква честност. Честността подразбира справедливостта. Справедлив трябва да бъдеш, честен трябва да бъдеш и безкористен трябва да бъдеш. Няма ли ги тия, ни глас, ни слушане. То е живот на безлюбие.

Аз търся един изходен път от погрешките. Обикнете Бога, нищо повече! Турете честността, то е външната страна на живота, да бъдете честни в целия си живот.

Божественият глас

Казвате – този човек е много честен. Честността е човешко достойнство. То не е Божествено достойнство. Честният човек при известни условия е честен. При други той си гледа интересите си. Като даде дума я държи. Каквото обещае ще свърши. Честният е устойчив на думата си. Честността ни най-малко не показва устойчиви чувства. Човек трябва да бъде справедлив. Справедливостта е Божествено чувство. Тя е мярка, с която се мерят нещата. Честността има две мерки: като дадеш дума да набиеш някого ще го набиеш, като дадеш дума, че няма да го набиеш, няма да го набиеш. Думата си е дума. Каквото кажеш правиш.

Служители на земята

Линк към коментар
Share on other sites

Станимире, интересна тема! :feel happy:

От беседите, които си цитирал стигнах до извода, че честността май не е много харесвано качество от Учителя, предимство има справедливостта. Трябва да си призная, че досега малко смесвах тези понятия. Изглежда, че Беинса Дуно влага по-друг смисъл в тях, особено в честността. Например:

Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре.

... Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора....Справедливостта помага на общото, честността – на частното... В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда.

За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи.

Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства.

Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят.

Значи справедливостта не винаги включва честност, да не говорим, че честостта не включва справедливост. :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

От беседите, които си цитирал стигнах до извода, че честността май не е много харесвано качество от Учителя, предимство има справедливостта.

Честността е харесвано качество от Учителя. Просто по-отношение на справедливостта, то е на малко по-ниско равнище. Аз лично виждам честността като необходимо условие, за да можем да бъдем справедливи. Честността е отношение към себе си, към собствените си действия, мисли и въобще живот. Ако сме съвършени, честността няма да ни е необходима. Но ние не сме. Честността, донякъде е един вид самокритичност. Не че човек се самообвинява, но вижда несъвършенствата си и възможностите да ги изглади. Затова се казва, че честността не е качество на Бог. Справедливостта е отношение към средата в която живеем, към другите, към техния изяви, към животът на цялото човечество - политика, икономика, социални отношения, култура.

Трябват методи, за да се изправи животът. Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото вън от това никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия. Ние се раждаме разумни същества като хора, които трябва съзнателно да работим.

Сега аз говоря само за учениците на Бялото братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не спорим. Ако иска някой да спори, нашият живот е, който дава отговор. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши въпросът, кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили въпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз съм решил въпроса. Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният съдия, честният учител решават въпроса със своя живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да са много благородни, но ако неговият живот не е честен, той ще реши въпроса. И в живота това е вярно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е създала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци.

Новият Живот

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Станимир за цитатите, и мен ме накараха да се замисля.

И бих добавила, да, честността е необходимо условие, но явно не и достатъчно за справедливостта. За да пряви човек справедливост, освен честност му е нужна и мъдрост.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Бях провокирана днес от едно предаване на Нова ТВ – от Пирдоп, във връзка със самоубийството на лекаря, за който е писала Фют в тази тема.

Зададох си въпроса – защо сме понякога безпричинно жестоки към добрите хора, когато неволно извършат някаква грешка или както в този случай – изобщо не са виновни.

Същевременно когато един човек извърши добра постъпка, предпочитаме да тъсим в мотивацията му някакъв егоизъм, нещо тъмно. Като, че ли не можем да приемем, че човека си е просто добър.

Но винаги сме склонни да оправдаем престъпника. Не сме били сигурни дали е престъпник, не е наша работа да го съдим, не бил отговорен за действията си и т.н., и т.н....

Преди повече от година в една от темите Кристиян ме репликира, че дори и на педофилите (това за мен бяха най-големите изверги) не може да им се търси "сметка". Защото хората са отговорни за действията си след 5 (7 не помня) духовни години.

Рабрах го чак след една година.

Мисля, че това е повече проблем на себепознанието отколкото на езотериката. Затова и избрах тази тема, за честността и справедливостта във взаимоотношенията ни, за да задам този въпрос.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Зададох си въпроса – защо сме понякога безпричинно жестоки към добрите хора, когато неволно извършат някаква грешка или както в този случай – изобщо не са виновни.

Същевременно когато един човек извърши добра постъпка, предпочитаме да тъсим в мотивацията му някакъв егоизъм, нещо тъмно. Като, че ли не можем да приемем, че човека си е просто добър...

Мисля, че това е повече проблем на себепознанието отколкото на езотериката. Затова и избрах тази тема, за честността и справедливостта във взаимоотношенията ни, за да задам този въпрос.

Това е проблем на духовното израстване. При недоразвитото съзнание нещата се възприемат изопачено, дори противоположно, човек се радва (открито или не), когато другите страдат, не вярва, че друг може да има по-висши мотивации от него самия и т.н. За повечето хора е трудно да се пречистят дотам, че да виждат светлина и в тъмнината, вместо обратното.

Глупакът, като слуша добри и лоши люде,

поема туй, което е глупост и заблуди,

подобно на свинята от блатото, която

пред езерото бистро харесва свойто блато.

А умният, когато сред мъдри хорски речи

дочуе даже глупост, на него му не пречи

доброто да попие, а думи зли и нрави,

където ги е срещнал, на място да забрави...

Добрият се измъчва, дочувайки слова

за някого обидни, а злият при това

се радва да ги казва. Добрите служат с почит

на старите, а злите, вместо да ги посочат

за пример, клеветят ги, намирайки наслада

в лъжата, от която охуленият страда.

Добрият си живее, не дирейки кусури

на хората, а злия се сили да притури

към истинските още, макар да са неверни.

Тогава му е светло, когато те очерни.

(Махабхарата)

При нас, в това време и общество, е постижение дори да бъдем по средата, т.е. да не "поемаме само туй, което е заблуда", а и по нещо мъдро от света; и също така да не "притурваме още към истинските кусури"... За съжаление, духовното ниво трудно и бавно се поддава на култивиране. Себепознанието е нещо велико, но не виждам как ще накараме някого да пожелае да се себеопознае... Най-много да се създадат някои предпоставки, да се подобрят условията поне за тези, които желаят, но стремежът им засега е по-слаб от пречките...

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...