Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човешко, твърде човешко


selsal

Recommended Posts

Някой е арменче, а някой е кривинделче! :P

Аз пък съм християнче! :D

Матей 7

21.Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?

23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

Лука 13

22. И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

23. И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

24. Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

25. След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

26. Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

27. А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

29. И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

30. И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

Търсене в библията с "кротък"

Числа 12:3 А Моисей беше много кротък човек - повече от всички хора, които бяха на земята.

Захария 9:9 Идващият Цар - Месия

Радвай се много, сионова дъще;

възклицавай, йерусалимска дъще;

ето, твоят цар иде при тебе;

Той е праведен и спасява,

кротък и възседнал на осел.

Да! На осле, рожба на ослица.

Матей 11:29 Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

1 Петрово 3:4 а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.

1 Коринтяни 4:21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?

Галатяни 6:1 Отношението на християните един към друг

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

1 Тимотей 3:3 не пристрастен към виното, не побойник, а кротък, не препирлив, не сребролюбец;

2 Тимотей 2:24 А Господният слуга не бива да се препира, но трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив;

Аз не съм съвсем кротка, както сте разбрали, но наистина ценя това качество. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Господният слуга не бива да се препира, но трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив
:feel happy::thumbsup2: :thumbsup2:

Аз не съм съвсем кротка, както сте разбрали, но наистина ценя това качество.

мека котка ,

пухеста и кротка

:lol:

:D

Линк към коментар
Share on other sites

Не, ти не си наказан - ти сам се наказваш!

Моля, не ми задавай неосъзнати отговори.

Оправяй се сам - голям момче си! Арменче!

С мен нямаш шанс.

Защо? - Aorhama

Хем голям, хем в умалителна форма. Хем ме каниш на ЛС, хем нямам шанс с теб. Вадиш ми червен картон, а пък се самонаказвам.

Ех, казваше, че сайтът има нужда от десет "селсала", а не можеш да понесеш един. Пу, че ми уби очарованието.

----

Човешко е да се влиза в подобни разговори; човешко е да има престрелки - словесни, физически... Отбягването, неразбирането на значението в едно такова поведение, е недобро нещо. То е страх, достигане предел на осмислянето. Не може да кажем "обичайте се!", "защо така се не обичате". Това не е призив, то е объркване.

Линк към коментар
Share on other sites

Господният слуга не бива да се препира, но трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив
:feel happy::thumbsup2::thumbsup2:

Аз не съм съвсем кротка, както сте разбрали, но наистина ценя това качество.

мека котка ,

пухеста и кротка

:lol:

:D

От тези по-големите котки. С грива. :)

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

мека котка ,

пухеста и кротка

От тези по-големите котки. С грива.

Разкрихте ме!

Рядко вадя зъби и нокти,

защото ме мързи,

но щом се наложи -

/да му се не види/

Боже, опази!

:3d_076:

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

http://www.rusenews.eu/news,1,12557.htm

http://www.4coolpics.com/show.php?ord=Aragorn&id=55036

http://www.bgvet.org/news/focus/lionorix.php

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_AC...IMAGE_ID=590155http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_AC...IMAGE_ID=590155

Моля ви, някой да ми каже как се постват снимки и плеъри в самото мнение!

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Аз харесвам човешкото в себе си. Човешкото е това, което ни отличава от животните - нашата любов и разумност. Да извиняваме нашите слабости с това, че сме хора е изключително удобно оправдание. Точно защото сме хора не трябва да имаме слабости и затова носим отговорност за грешките си. Ако беше нормално за човешката природа да прави грешки, нямаше да носим отговорност за действията си. Не е човешкото това, което ни спъва в нашето развитие. При човека за пръв път душата има възможност пряко да повлия на живота на въплътената личност. Значи единствено при човека тази личност може да се свърже с и осъзнае божественото в себе си, и да започне да го проявява в живота си. Това означава да си човек - да се свържеш съзнателно с божественото. Да подчиниш ума си и въобще целия си живот на желанията не е човешко. Желания и животните имат и при тях е нормално астралните влияния да имат ръководна роля. И защо ние определяме състояниета при които човек се ръководи от астралната си природа човешки? Висшето Его е над тези нива. Ние сме хора дотолкова, доколкото проявяваме това Висше Аз в живота си. В това се заклячава и нашата моментна задача, защото нашата човешка еволюция все още не е завършила. Ние сме хора, но все още развиващи се като такива и именно в изявяването на нашата висша природа се заключава нашата човечност.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Оправяй се сам - голямо момче си! Арменче!

Защо е важно, че някой е арменче? Нещо не схванах?

Малка идиоматична смешка.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Да извиняваме нашите слабости с това, че сме хора е изключително удобно оправдание. - Станимир

В тая тема никой не е поставял ударение върху подобна теза. Твоята интерпретация на моите думи май иде от брахманистката догма, която развиваш. И ползвайки в случая твои думи, ще ти предложа ерес, която приема догмата и я надминава.

Ние извиняваме нашите слабости не посредством акцента върху тях, а чрез отбягването им и окопаването в идеализма за Висшия аз. Човек не толкова оправдава грешките си - както казваш ти - а ги прескача, говорейки и дори правейки "добродетели", "духовно развитие" и "осъзнаване на божественото у нас".

Да подчиниш ума си и въобще целия си живот на желанията не е човешко. - Станимир

Да насочиш ума си, така че да проследиш желанията си с пълна откровеност, е най-спешната духовна крачка. Опознаването на не-божественото у мен е чистият позитив, а не загърбването, изкореняването му. Да бъдеш човек е преди всичко да си недостатъчен. Тази недостатъчност трябва да се осмисли - ето я християнската теза. "Да си недостатъчен е илюзия" - пък е брахманистката теза, която се събира във мантрата "тоя Брахман (Висш аз), това си ти".

Ние сме хора дотолкова, доколкото проявяваме това Висше Аз в живота си. - Станимир

Християнският аналог (и противовес) е - "ние сме хора дотолкова, доколкото не биваме Бог; а чрез Светия дух стоим във връзка с него". Ние, както блудницата от Евангелието (или блудния син), срещаме греха, а не го заобикаляме, осъзнаваме го, приемаме реалността му, и чак тогава получаваме благодат. Защото - напълно Павлова мисъл - без грях, няма спасение.

Ние сме хора, но все още развиващи се като такива и именно в изявяването на нашата висша природа се заключава нашата човечност. - Станимир

Богът е онзи, който изявява висшата си природа. Човекът е онзи, който познава и се усланя на висшата природа на Бога. А я познава и се усланя на нея, поради основната си разлика с животното - която не е отговорността или любовта - вижда грешките си и има силата да понася вина.

Линк към коментар
Share on other sites

Но не се смееш. Виждам как трепериш целия.

Защо?

Кому е нужно? На страха ли, който ти помисли, че е смелост?

Нищо не виждаш.

Защото не искаш.

Твоя воля.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Да бъдеш човек е преди всичко да си недостатъчен.

Това вижда разумът, потънал в илюзията.

Тази недостатъчност трябва да се осмисли - ето я християнската теза.

Илюзията на тази недостатъчност трябва да се осмисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Обикновено, когато се дава оценка на някого или нещо, се дава според нивото на самия оценяващ. Изрстналият, о-съзнат човек не оценява и не раздава, той учи... Не се оглежда в другите, а се вглежда в себе си. :whistling:

Ние извиняваме нашите слабости не посредством акцента върху тях, а чрез отбягването им и окопаването в идеализма за Висшия аз. Човек не толкова оправдава грешките си - както казваш ти - а ги прескача, говорейки и дори правейки "добродетели", "духовно развитие" и "осъзнаване на божественото у нас".

Дали някой осмисля или не си е личен избор... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Дали някой осмисля или не си е личен избор...

Браво на теб за искрата-прозрение - няма по-труден избор/усилие (осмислен/о и приет/о) от този/това да бъдеш себе си, прощавайки неразбирането на околния свят, съхранявайки естествеността си, чистотата си и устрема към свобода.

Остава и да се прилага практически.

Лъжат се всички ония, дето си мислят, че Пътят е лесно нещо. Те търсят предварителни обяснения, а не разбиране и изгрев на живия опит - а то винаги идва накрая, ама ако ти стиска, пък то си е зор. И е - по правило (прозрението на живата поука) - аксиоматично-изумяващо, стига да бъде предварително прието.

В Христианствато това се нарича ПРИМИРЕНИЕ - именно то е Духът на Победата.

П.П. Да, Володя успя - той победи!

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

...

Ние извиняваме нашите слабости не посредством акцента върху тях, а чрез отбягването им и окопаването в идеализма за Висшия аз. Човек не толкова оправдава грешките си - както казваш ти - а ги прескача, говорейки и дори правейки "добродетели", "духовно развитие" и "осъзнаване на божественото у нас".

...

Възможно ли е "да прескочим" грешките си или слабостите си? - според мен реално не! Във всяка мисъл, чувство, дума, действие прозират всички качества на човека.

Наистина, може да се самозаблуждаваме, окопани в идеализма. По същия начин обаче, делението на човешките качествата на слабости и позитиви и акцентирайки на слабостите, може да доведе до окопаване в тях, последвано (евентуално) от дълга и неравна борба, водеща единствено до ... изстискване на силите (енергията).

Според мен и в случая, както и навсякъде, важен е балансът. Другото, което следва да се отчита, са индивидуалните особености.

Снощи четох нещо много близко по темата от Р.Щайнер, в смисъл, че фиксирането върху неподходящите за ученика качества, само ще го разсейва и забавя по пътя; препоръката му беше да се стремим да развиваме у себе си нужните (желани) качества. Ще се опитам да го постна малко по-късно, ако ми остане време.

Линк към коментар
Share on other sites

Снощи четох нещо много близко по темата от Р.Щайнер, в смисъл, че фиксирането върху неподходящите за ученика качества, само ще го разсейва и забавя по пътя; препоръката му беше да се стремим да развиваме у себе си нужните (желани) качества. Ще се опитам да го постна малко по-късно, ако ми остане време.

Моля.

Линк към коментар
Share on other sites

Нищо не виждаш.

Защото не искаш.

Твоя воля.

Напротив - виждам повече, отколкото си склонен да допуснеш. Наречи го малка идиопатична грешка. И не по моя воля е, повярвай - ако имах избор ужасно много гледки бих спестила на очите си.

А ти - къде отиде онзи вечен океански бряг със смайващо красива необятност?!

Примирието е от лесните победи - лицемерна сделка, постигната от преговори. Винаги нетрайна.

Смирението е различно нещо. То е непрекъсната борба до край, в която губиш само себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Заблудата да вярваш в щастието - върховна човешка досада, беше казал Шатобриан.

Човешкият мит, човешката непоносимост към битието - се сещам за Сизиф, любимият герой на Ницше.

Човешко твърде човешко е страданието и то отвъд философските интерпетации, а отсам битието - където болката боли, а животът иска и няма ответ...

Линк към коментар
Share on other sites

Човешко твърде човешко е страданието и то отвъд философските интерпетации, а отсам битието - където болката боли, а животът иска и няма ответ...

Реално, твърде реално...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...