Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Мисли от Учителя за Вярата

Recommended Posts

"Като наблюдавате явленията в живота и природата, вие казвате, че малките рекички образуват големите реки. Малките морета образуват големите. Това отчасти само е вярно. В действителност, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голямото. Голямата река и голямото море се разпръсват в малки реки и в малки морета. Малките мисли, чувства и постъпки са получени от големите. Когато голямото не може да се обхване изцяло, то се раздробява на малки части и по този начин става достъпно за обикновения човек. Дойде ли една малка мисъл в ума ви, едно малко чувство в сърцето ви и една малка постъпка във волята ви, вие трябва да ги приемете, да им дадете възможност да се проявят. Те представляват процес, който се е започнал вече и трябва да се завърши. – Защо човек трябва да вярва в Бога? – За да се стреми към нещо. Вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт.

 

Често хората говорят за вяра и за безверие. Някои от тях казват, че са вярващи, а други – безверници. Последните казват, че не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен във физическия. В този смисъл те не са абсолютно безверници, но не вярват в това, в което другите хора вярват. Обаче те вярват в парите, в насилието и др. Те не са безверници, но фанатици. В какви ли не кумири вярват хората! Аз бих желал да срещна човека, който да е абсолютно свободен от заблуждения и който абсолютно да не вярва. Каква вяра е тази, ако човек днес вярва в доброто, а на другия ден вече се съмнява в него?

 

Хората на новото учение трябва да имат характера на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание. Само при такава вяра те могат да имат добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша с вода и захар и му кажете да сложи захарта във водата, да се разтвори, то не философства, не се колебае, но пристъпва направо към опита. Щом захарта се изгуби, детето веднага вдига чашата с вода и пие. След това то казва: „Понеже захарта е сладка, и водата е станала сладка“. Дайте чаша с вода и няколко бучки захар на възрастния човек и му кажете да сложи захарта във водата, той веднага ще започне да философства: ще стане ли водата сладка, какви са свойствата на захарта и т.н. – Как трябва човек да вярва? – Като детето. Вземи захарта, сложи я във водата и опитай вкуса на получения разтвор.

 

 

...за да бъде здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение, човек трябва да знае как да регулира енергиите на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господ пази и спасява човека. – Веднъж Господ е спасил човека, втори път няма да го спасява. Той му е дал всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробил в себе си, сам трябва да го освободи. Спасението е външно и вътрешно. Външно хората спасяват, а вътрешно – Бог. Ако някой не е спасен вътрешно, външно трябва да се спаси.

 

Като влезе в морето, човек сам трябва да се пази, да не се удави. Щом има ръце и крака, той ще ги движи според вълните, ще държи главата си над водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осъден на удавяне. Светът е море, в което всеки човек трябва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяват. Който не знае да плава, той трябва да стои на брега или да има спасителен пояс. Знанието на човека да плава представлява неговата вяра. Вярващият може да плава без пояс и без поддръжката на чужди хора. Добрият плувец и в бурното море е в безопасност. Той прави различни движения, гмурка се във водата, излиза на повърхността, прави различни маневри и в края на краищата излиза неповреден. Някои плувци не смятат да се гмурнат във водата. Те се страхуват да изменят положението на главата си. Щом е влязъл в морето, човек ще влиза под водата, ще излиза над водата, но винаги ще пази главата си.

 

Като е дошъл на земята, човек все ще влезе да живее в някаква система, но той трябва разумно да използва силите на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии в тази система.

 

... Слънцето всеки ден изпраща живот на земята. Значи земята живее благодарение на живота, който слънцето ѝ изпраща. Слънцето свети благодарение на Любовта, която земята има към него. Ако земята не го обичаше, слънцето щеше да потъмнее. С други думи казано: Който вярва в Бога и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява.

 

Един е Господ, в Когото трябва да вярваме и на Когото трябва да служим. На Него се подчиняват и доброто, и злото."

 

 

Разумни наредби, ООК, 19 септември 1928 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. 

Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. 

Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. 

 

~

Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлексни страдания, има и прави страдания, които се отнасят до самия човек. Рефлексно страдание е, например, стягането, свиването, което изпитвате, като гледате как някой акробат ходи по въже, прави ред упражнения. Той ходи по въжето спокойно, самоуверено, без никакъв страх и казва: „Изкуство е това!“ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се, да не падне случайно, да не изгуби равновесие. И като излезете от този цирк, казвате: „Измъчих се за тия хора“. Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин си изкарва прехраната!“ Не, да бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек! Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск. А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението си да изкажа, да не би хората да помислят нещо лошо за мене“. Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката си, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н. Каква вяра е тази, която не може да се справи с най-малките мъчнотии?

 

 

Един ударСъборни Беседи, 2 септември 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А Павел казва, че качествата на новия човек трябва да бъдат следните: да има правда в сърцето, истина в ума и святост, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тези качества човек ще може да разбере новото учение. Питам ви сега: когато се докачите, разгневите - в правда, истина и святост ли се гневите, докачате? Когато лъжете - в правда, истина и святост ли лъжете? Когато завиждате - в правда, истина и святост ли завиждате? Когато любите, да - в правда, истина и святост може да любите; в правда, истина и святост може да бъдете милостиви. Всички положителни качества у човека, всички добродетели се проявяват чрез правда, истина и святост.

Съвременните християни нямат връзка с Христа. За да се облекат в новия човек, трябва да имат връзка с този нов човек. Само тогава ще се създадат условия да додей Христос у тях и у вас.

Може да прекарате целия си живот в църква, в палене кандила и светено масло, може да прекарате целия си живот в четене на Библията и в различното й тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко няма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсъждавайте правилно. Вземете някой учен, философ човек, ще видите, че и той все има нужда да намери една сродна душа, която да го обича, с която да може да обмени поне две думи. Дали този човек ще бъде проповедник, или майка, или баща, или съдия, всякога ще желае да има една сродна суша, с която да размени две думи.

Питам: Как могат да се свържат тези две души? – Два ума не могат да се свържат на едно място и две сърца не могат да се свържат на едно място. Не, законът е следният: Едно сърце и един ум могат да се свържат или един ум и едно сърце могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – те са от същата категория. Ум с ум, то е все ум, това е еднообразие в живота, в природата. Сърце с сърце, това е също еднообразие. Ако не вярвате в това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живеете с чувства, един ден ще дигнете цяла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно място само сърца, вие ще съберете най-голямото зло. Следователно, ще ги съединявате така: едно сърце – един ум, един ум – едно сърце; едно сърце – един ум, един ум – едно сърце.

Като съедините тези сърца с умовете и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нямате ли връзка между вашия ум и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, святостта, главните въпроси, които лежат сега за разрешение, ще останат неразрешени за вас. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуват една основа, между която да дойде да живее Бог, всичко е изгубено.

Сега мнозина се запитват: Кой е този, който говори там? Не е въпрос какво съм аз. Аз съм човек, у когото правдата живее в сърцето, истината – в ума, а святостта образува връзка между тях. Защо? – Защото великият закон на Бога е такъв и аз съм се подчинил на изпълня Неговата воля. И аз се радвам в изпълнението на този закон.

Казвам и на вас: Вие ще ме познаете кой съм, но как и кога? Когато в вашето сърце влезе правдата, в вашия ум – истината, а святостта служи като съединителна нишка. При сегашните условия, никога няма да ме разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас. 

И тъй, принципално разрешавам въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това се все красиви имена. В сърцата на православните, евангелистите трябва да царува правдата, в умовете им истината, а святостта да образува връзка; в сърцата на теософите, спиритистите трябва да царува правдата, в умовете им истината, а святостта да образува връзка.

Във всичко това трябва да съществува една и съща връзка, трябва да има едно и също подлежащо, едно и също сказуемо. Това подлежащо и сказуемо аз наричам Божествено подлежащо, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на света. И ако вашите работи в света не вървят добре, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и святост.

Когато Господ иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. В Писанието се казва тъй: „Да не кажеш някоя гола дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Ти, ако не уважаваш ангела си и кажеш някоя лоша дума, всичко това ще се вземе от твоето сърце и ще останеш идиот, ще останеш най-голям нещастник Защо? – Защото се занемарил правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.

И тъй, ако не вложите тези качества в вашия живот, вие ще фалирате, който и да е от вас. Ако се двоумите, в края на краищата ще преживеете всички най-ужасни страдания. За всички онази, които не са вложили този велик закон в ума си, идват най-велики страдания. Всеки ще го опита. И като дойдат страданията, ще знаете, че те се дължат на това, че правдата не е в сърцата ви, истината не е в ума ви. 

За да се избавите от това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Аз вярвам, аз обичам Господа.“ Не можете да обичате, докато нямате правда в сърцата си, не можете да мислите, докато нямате истината в ума си и не можете да извършите нещо свето, докато нямате святостта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всяко действие. 

Когато Христос казва: „Ако имате вяра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премести.“ Той говори за този човек, у когото живее правдата, истината и святостта. Не си правете илюзии, че ще можете без тези качества.

 

Правда, истина и святост, Неделни Беседи, 26 юни 1921 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Срещате един човек, скромно облечен, а вътрешно е горд, мисли, че стои по-високо от окръжаващите. В такива заблуждения изпадат някои от учениците на окултната школа. Те мислят, че са окултисти, а всъщност едва са кандидати за окултни ученици. В такива заблуждения се намират и мнозина православни, протестанти и католици.
 
Православните се считат за правоверни. Евангелистите, от своя страна, мислят, че те са на прав път, а другите са заблудени. Католиците също имат високо мнение за себе.
 
Какво означава думата „православен“? Православен е онзи, който право слави Бога. Всеки счита своята вяра за права, защото я е наследил от баща си, от дядо си и прадядо си. 
 
Истинска и права вяра е тази, която изтича от дълбочината на човешката душа. Тази вяра е неизменна. Всяка друга вяра или религия, която изхожда от човешкото сърце, е изложена на постоянни промени. Религия, която е изложена на постоянни промени, внася известни заблуждения в хората. 
 
~
Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. 
 
Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници. Ако се опитате да погалите един заек, ще видите, че той отдалеч още бяга. Защо? Не вярва, изгубил е вяра във всички, даже и в човека. Той има опитност и от човека. Той знае, че човек го преследва за месото му, за кожата му, не вярва вече на никого. Голям атеист е заекът. 
 
И човек е безверник. И той е изгубил вярата си, тъй щото сега трябва да работи, да възстанови загубената си вяра. Има смисъл човек да вярва, но в абсолютното, в положителното, в което няма никаква измама. Придобие ли тази вяра, човек ще стане здрав, весел. Всички болести, всички мрачни състояния на човека се дължат на отрицателния мироглед, който си е съставил за света. 
 
Щастието и нещастието на човека се определят, именно, от неговия мироглед.
 
Права мисъл, ООК, 2 април 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно.

Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. 
Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. 
Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности.

 

Редът на числата, ООК, 17 март 1926 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви попитат, кое е вашето свидетелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човек можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрешното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другите те водят. В моите очи тъй изглежда работата. Ти трябва да станеш такова говедо, че сам да се водиш и да махнеш тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. Беше време, когато хората се биеха „по пет на нож", но мина вече това време, сега хората ще се крият от всякакви картечници, от всякакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприятел се мобилизира и излезе насреща ви с тия далнобойни оръдия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави българската войска насреща им? Няма ли да бяга? – Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизират и тогава ще излязат насреща им. Някои ще кажат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират!"http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Свидетелството_Негово

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки ден си казвайте: Господи, всичко, онова, което Си вложил в моя дух, в моята душа, в моя ум и в моето сърце, ще го изпълня.

 

Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас.

 

Бог живее във всички хора. 
Като съзнавате това, правете опити да видите, доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта си. Вярата е закон за възстановяване на трептенията и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират.

 

На двама господари, Неделни Беседи, 23 октомври 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Магарето има ли нужда да се пасе? 
Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. 

Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. 
Няма защо отвън да ги учат да вярват. 


Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? 

Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. 

Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.


Великата задача на човека, ООК, 16 февруари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×