Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ася_И

03.07.2008 г. - Право е онова, от което никой не страда

Recommended Posts

Мисъл на деня - 3 Юли 2008 г.

"Право е онова, от което никой не страда."

Из Да направим човека по образу и подобию Нашему, 15-а НБ, 14.III.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Право е онова, от което никой не страда.”

А ето и продължението на мисълта, в което за мен се крие и отговора:

“Щом има страдания, това не е право.”

Защо страдаме, след като

„И направи Бог човека по Свой образ и подобие Свое.“ Значи, Той направи човека да мисли като Него и да чувствува като Него, да бъде справедлив, както Бог е справедлив.?

Защото сме се отдалечили от първообраза си и понякога си мислим, че това, което правим е за добро, но на практика не е така.

Какво трябва да стане? Да се погрижим първо за себе си - да възстановим връзката си с Бог. А после, след като сме развалили това, което ни е дадено, да се постараем да го поправим:

"Та, онова, което трябва да дойде у човека и да работи, това е неговата душа. Та, новата култура, новото, което хората желаят, това е човешкият дух – мощното, силното, крепкото. Само човешката душа и човешкият дух могат да донесат силното, крепкото, мощното в човека. Сега хората със своя ум и със своето сърце приготвят пътя за новото."

"Всички хора казват: „Защо светът не се оправи?“ Кой ще го оправи? Светът, който Бог е създал, е оправен. Има нещо, което не е оправено – то е човешкият свят. Човек сам е развалил условията, при които може да бъде щастлив. Следователно един ден, когато всички хора взаимно си подадат ръка, когато всички постъпват разумно, тогава ще имате условия за един добър живот, какъвто искате. Но понеже хората не се решават на това, всеки остава на своя морал – богатите си имат един морал, сиромасите – друг, учените – трети, религиозните – четвърти, всеки остава със своите разбирания и със своя морал. Следователно страданията в света се дължат именно на този различен морал на хората. Един морал трябва да имат всички хора – да се изпълни разумната воля Божия у нас."

Из Да направим човека по образу и подобию Нашему, 15-а НБ, 14.III.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

“Щом има страдания, това не е право.”

Да, страданието показва, че си кривнал от пътя.

Наблюдавам го постояно с хора около мен, и понякога ми е трудно да разбера нерешителността им.

Може би защото е трудно да поемат отговорност за действието си на отстояване.

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Живот без интензивни страдания е живот на спящи души (из "Свещени думи на Учителя").

... дали?

Цитирам по памет (нямам навик да водя записки) и може да го пропуснете поради отцъствие на точен цитат

- ако вие страдате нямате общо с мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Аз съм най-опасният човек в света. Има и друг опасен, той е самият Бог. Аз нося тайна, която е отвъд Вселената и света. Аз мога да сияя и когато се гневя. Справедливият гняв е скрито Сияние. Този гняв е под контрола на Сиянието, под контрола на Бога. Иначе този свят щеше да си отиде. Опасен съм Аз, защото нося в Себе си незнайното Слово на Бога.

Кой съм Аз? Аз съм скритият шепот на Истината. А тази Истина носи страдания. Но който ме разбере, ще превърне страданието в Божие Царство. Опасен съм, защото съм незнайна земя.

Учителят

П.П. Според мен, тези думи не могат да бъдат разбрани - или поне усетени - преди човек да е бил "връхлетян" - иначе те си остават просто неразбрани и подминаващи.

Мод. бележка: Цитатът е от "В Храма на Учителя" на Елеазар Хараш

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

О, аз си знам ... и то донякъде.

И чудесно разбрам думите "не съдете" - защото причините за едно или друго са доста по-дълбоки, отколкото човек е склонен да съзира на пръв поглед.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Право е онова, от което никой не страда.”

А ето и продължението на мисълта, в което за мен се крие и отговора:

“Щом има страдания, това не е право.”

.......Следователно страданията в света се дължат именно на този различен морал на хората. Един морал трябва да имат всички хора – да се изпълни разумната воля Божия у нас."

Из Да направим човека по образу и подобию Нашему, 15-а НБ, 14.III.1937 г.

Смисълът на страданието е да ни отвори очите и ума за отклонението от правото.

Ако аз страдам - нещо не виждам и не правя право. Ако друг ми причинява страдание - може би е напипал мое болно място, което имам да лекувам?

Ако някой ми каже, че страда от това, което съм направила, непременно ли трябва да си променя поведението и да направя това, което той иска, за да не страда? Ами ако той иска нещо, от което аз или друг ще пострадаме?

Има ли положение, в което "никой не страда"? Или усещането за страдание е чисто субективно - човек често страда от нещо, което всъщност е добро за него, но той още не го разбира....

Може би "право е онова (мое лично разбиране на отношенията - бел. моя), от което никой не страда (дори и някой да има усещянето, че страда-б.м.)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страдание е доста относително понятие и всеки му придава смисъл и оцветява тази дума от позицията на преживяното и опита които е натрупал в меморито си :) Това правим и с останалите думи с ,които си служим.От тук може да стигнем до странния извод ,че всеки говори и има негов си индивидуален език,които прилича на езика на останалите но погледнат от настоящата гледна точка и на едно по дълбоко ниво от това на битовизма си е отделна вселена

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм най-опасният човек в света. Има и друг опасен, той е самият Бог. Аз нося тайна, която е отвъд Вселената и света. Аз мога да сияя и когато се гневя. Справедливият гняв е скрито Сияние. Този гняв е под контрола на Сиянието, под контрола на Бога. Иначе този свят щеше да си отиде. Опасен съм Аз, защото нося в Себе си незнайното Слово на Бога.

Кой съм Аз? Аз съм скритият шепот на Истината. А тази Истина носи страдания. Но който ме разбере, ще превърне страданието в Божие Царство. Опасен съм, защото съм незнайна земя.

Учителят

Това кой Учител го е казал? Дънов ли? :hmmmmm:

Щото не ми прилича да е негово изказване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отражението на Твореца в света е Любовта. Тя прониква всичко, но според отношението на отделностите към нея и света, взаимодействието им се проявява като свтлина, или огън. Нашето състояние, на света, който сами сме създали, предполага наличието на огнения закон, който трябва да изправя. Затова се приема и като свят на страданието. Той е малка част от универса, разбира се, особено като се има предвид, че е сътворен с нашето посредничество - той е това, което сме ние, наше отражение.

Другата проява на Любовта (относително, зависи само от стената пред нея) е светлината, която също изправя, но с метода на съпровождането и тя е това, от което никой не страда.

Проблемът е, че пътят на огъня се приема за водещ към светлината също, но ето, че имаме критерий - страданието, качество на егоцентризма, проекция на отделността, която е обратното на Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×