Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Образният език на Учителя и мисли за символите

Recommended Posts

Ако има нещо, което ми е правило и прави най-силно впечатление и ми въздейства най-дълбоко, това са примерите на Учителя - неговият метафоричен език. Случвало ми се е в сложна ситуация да си спомня дори не точно думите, но образа, създаден от Учителя и ми просветлява...

Случвало ми се е и да разказвам на децата някои от тези примери - леко приспособени за техния език и разбираеми за ситуацията, в която сме попаднали. Имат невероятно въздействие! Никакво поучение или съвет или изискване не може да се сравнят...

Предлагам в тази тема да събираме такива примери.

Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака няма; да му каже: „Излез вън!“, език няма; дохожда ѝ на ум да го направи ценно – „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: Ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери? Вие казвате: „Условия нямаме“; жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме, не можем да работим“; а мъжете, от своя страна, казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават; това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи“, и спират. А тази мида не казва, че няма условия; без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер, и Христос я похвалва. Аз ви питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече.

...Искате ли да създадете този бисер, вашата душа именно трябва да го обработи.

...И Христос, като дойде на земята, не дойде да спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета – за тях слезе в ада, да ги извади навън. И за да се извадят тия бисери от мидата, трябва тази мида да се хване и разтвори. По същия закон се хващат хората на Небето и като се разтворят и се намери в тяхната душа този бисер, той се изважда. Някой като умре, казват: „Умря мидата“, и тръгнат подир мидата и редят: „Горката мида, отиде!“ Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила, защото ако не беше го направила, тя нямаше да отиде на Небето, не щеше да струва нищо.

По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас.

Многоценният бисер

За коментар: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята.

Изворът на доброто - Относителна и абсолютна реалност

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия.

Изворът на доброто - Правила за ученика

Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света.

Изворът на доброто - Пред новата епоха

Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си.

Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат.

Изворът на доброто - Зазоряване

Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът.

Изворът на доброто - Законът на справедливостта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човек запалва своите кибритени клечки, само когато е спокоен. Тогава клечките се запалват, изгарят без да причиняват пакости.

И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да произведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. Запример, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човека щастлив, а човешкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото — киселите и горчивите. Като няма работа, като се отегчи, човек се вкисва.

Да обичаш никого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа. Ако светлината не може да прониква през прозорците на вашата къща, къде е вината: в слънцето, или във вас? Вината е в самите вас. Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях.

Твърда, корава е черупката на човека. Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да превърне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня.

Като не разбират мекотата, хората казват, че човек трябва да бъде твърд, да устоява. Да бъде човек твърд, това значи, да бъде гъвкав, като живите клонове, да се огъва навсякъде, без да се чупи. Когато чукат, мачкат, огъват твърдия човек, той пак се изправя като клон на дървото и продължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е твърд.

Американците се отличават с една специфична черта. Те ценят времето, вследствие на което са измислили особено приспособление към треновете за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, те са поставили особени стълбове, на които закачват торбите с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбите, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага скочете в него. Тренът на щастието върви непрекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него. Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си.

Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великия закон на любовта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот. Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не можете да постигнете. Вие ще останете в същото положение, в което сте били и в миналото.

Всички цитати са от "Вкисване" - лекция от Учителя, държана на 6 ноември, 1929 г. София.—Изгрев.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да се отиде до Небето има три начина. Кои сѫ тѣ? За Небето има единъ тѣсенъ пѫть, по който върви Божествения тренъ. Първиятъ начинъ – да тикате трена, вториятъ начинъ – да се надпрѣварвате, а третиятъ начинъ – да влѣзете въ него. Азъ виждамъ нѣкои впрѣгнали се, казватъ: „Да тикаме царството Божие.“ Нѣма защо, то само си върви. Ти, видишъ ли трена, не го тикай, не се надпрѣварвай, а влѣзъ въ него, той ще те заведе на опрѣдѣленото ти мѣсто.

Това е, което добриятъ човѣкъ трѣбва да изважда отъ доброто съкровище на сърдцето си.

Доброто съкровище

Доброто съкровище - обсъждане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне в перо, за да напише нещо хубаво с него, а който е още по-умен човек, ще превърне копието на език и ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии слова.

Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото, най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате, а и да го прилагате.

Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че без това дете не може: представете си, че вие имате една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.” Без какво всъщност не можете – без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината – светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете, а крушката е само проводник на тази Любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него аз не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на Светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго по-съществено нещо. Не е светлината това, която може да ни задоволи. Отваряме книгата на Живота, тази Светлина пада върху книгата и ние четем – значи тази Светлина е необходима, за да можете да четете книгата на Живота. Но не само четенето е смисълът, но това четене ни показва Пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви Светлината; Светлината е потребна, за да се прояви книгата и да четем; книгата ни показва Живота, разкрива скрития му смисъл, а Животът ни посочва Пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ние се радваме и тръгваме със Светлината към този Път.

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта - обсъждане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става.

Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор – срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите – ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи.” А представете си обратното – вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!” Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!” Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете.

Приложение

Приложение - обсъждане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега да дойдем до въпроса за разбирането.

Представете си, че

един човек се движи с биволска кола;

втори се движи с конска кола;

трети се движи с автомобил,

четвърти – с аероплан и

последният се движи с бързината на светлината.

Какво сравнение ще направите в степента на знанието между тези четири категории хора?

Знанието на онзи, който се движи с бързината на биволската кола, е биволско;

знанието на онзи, който се движи с конска кола, е конско;

знанието на онзи, който се движи с автомобил, е автомобилско;

знанието на онзи, който се движи с аероплан, е аеропланско;

знанието на онзи, който се движи с бързината на светлината, е етерно.

Ще кажете, че не разбирате това. Вие пътували ли сте с бързината на светлината, да знаете каква бързина е тя? Тя е стихийна бързина. В една секунда ще изминавате хиляди километри. Да изминаваш по 300 000 километра в секунда, това е стихийно пътуване.

Ако се движиш бързо, с бързината на светлината, малко ще знаеш;

ако се движиш с волска кола, бавно, много ще знаеш.

Значи, който много знае, той върви с биволска кола;

който малко знае, той се движи с бързината на светлината.

В дадения случай аз бих предпочел да зная малко, но да се движа с бързината на светлината,

отколкото да зная много, но да се движа с бързината на волската кола.

Ако ме гонят неприятели, бих предпочел да бягам с бързината на светлината, отколкото да се движа с волска кола. Само така ще бъдем свободни.

Съвременните хора са роби, те се движат с бързината на волската кола.

Казвате: „Ние искаме да бъдем свободни.“

Искате да бъдете свободни, но при най-малкото неразположение или при най-малката мъчнотия, вие веднага се обезверявате и казвате: „Какво ще стане с нас след 20 години?“

Това не показва ли, че сте роби?

Вие си задавате хиляди въпроси и всички тия въпроси остават неразрешени.

Някога ги разрешавате с бързината на биволската кола;

някога ги разрешавате с конска кола,

някога ги разрешавате с автомобилска бързина;

някога ги разрешавате с аеропланска бързина, а

някога ги разрешавате с бързината на светлината.

Малцина обаче са тия, които ги разрешават с бързината на светлината.

Като казвам, че човек трябва да знае малко,

но да се движи с бързината на светлината,

ни най-малко нямам предвид да бъде невежа,

но колкото малко да знае, да го знае на свят.

Абсолютна справедливост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва.

Златото, т. е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичен.

Магическата сила на Любовта

Съборни Беседи, 15.08.1940 г., Езерата

От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.

Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.

В правда, истина и святост

Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли.

В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.

И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.

Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.

Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път.

Да ви даде

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега понякога туй ще засегне вашата личност. Ще кажете, аз съм сам човек, свободен. Допуснете петдесет и два клавиша на пианото – те са турени в известна система, допуснете, че всеки клавиш има съзнание. На земята не може да бъдете, но в невидимия свят има живи органи, които мислят. Представете си, на туй пиано дойде един виртуоз и свири и така си поставя ръцете, че всички клавиши са в хармония. Клавишите са доволни. Но дойде някое дете и почне да си играе, те какво ще помислят тогава? "Нещо между нас няма хармония." Индивидуално всеки тон е на мястото си, няма погрешка, но туй дете като почне да бута, всички клавиши така си разбъркват вибрациите, че се поражда просто един шум.

Туй става и в човешката мисъл – някой път се намеси такова едно дете във вашия ум, почне да играе отгоре. Често, знаете ли, вас деца ви управляват. Сега ако имаше между вас някой ясновидец, щяхте да забележите – понякога около главата на някого се сформират десет, двайсет други около неговия двойник и си играят с вас. И след като си поиграят с вас дълго време, казват: "Стига туй представление", заминат си. За тях е едно забавление, но за вас е едно страдание. Ако веднъж стане в живота ви, разбирам, но ако в седмицата идват по два-три пъти и играят тези деца, какво ще бъде вашето положение.

Най-първо ще определите къде вашата мисъл, вашето чувство са индивидуални, вие да сте фактори на състоянието си, и че вашето състояние се дължи на вашата воля. Запример някой път не можете да се въздържате, кипнете. Че вие не сте господари. Ама, казва, аз трябва да се проявя. Нима, когато бутнете един клавиш, клавишът се проявява? Не, проявявам се аз. Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. Пианото ще определи моя характер, но същевременно и в единия, и в другия случай ще определи степента на моята интелигентност. По-висшите същества, като гледат вашето разположение, виждат кой свири на пианото ви, кой свири на вашия мозък, на вашите чувства. Някой път не си разположен, те се учат. Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност.

Добро и свобода - МОК 5

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отде трябва да започне разумният ученик? Когато хващате една кокошка, де я хващате – за краката или за главата? Някои я хващат за краката, други за главата, а трети – за опашката. Като влезете в курника, тя е на ваше разположение и вие я хващате, както ви дойде. Но аз казвам: да хванеш кокошката за краката, да хванеш кокошката за главата или за опашката – това не е разрешение на въпроса. Е, как трябва да я хванете, я ми кажете? Ще вземеш малко житце за тази кокошка и ще ѝ кажеш: „Кът-кът.“ Тя ще излезе от курника, ще дойде при тебе и ти ще я помилваш малко по гърба – това е правилното разрешение на въпроса. И вие сега хващате всеки въпрос или за краката, или за главата, или за опашката. Досега хората все така са хващали въпросите: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрешение.Питам: какви са резултатите от вашия семеен живот? Много от въпросите там са разрешени по същия начин: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метода. Те обаче нямат добри резултати. Как ще постъпите тогава? – Ще вземете крината с жито, ще извикате кокошката, ще ѝ кажете: „Кът-кът.“ Като излезе, ще я потупате малко и тя ще тръгне подире ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте с тая кокошка. Казвате: „Това е кокошка, какво ще разговаряме с нея? Тя живее в курник. Може ли тя да мисли тъй, както аз мисля?“ Питам ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господ мисли? Че вашето положение пред Бога е такова, каквото е положението на кокошката в курника. С туй знание, с тия способности, които имате, можете ли да се равните със знанието, с туй дълбоко разбиране, което Бог има. Ще кажете: „Ама за в бъдеще и ние ще се развием.“ Че и кокошката ще се развие за в бъдеще. Когато вие станете ангел, тази кокошка ще стане човек. Все-таки вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туриш ѝ житце, викаш я, но тя те погледне и си казва: „Не ти искам житцето, не ти искам житцето“ – и седи надалече. Защо? – Тя схваща, че имаш лоши намерения. Интуиция има тази кокошка!

Двете свещени положения

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, няма да подпушвате светлината във вашия ум. Никаква алчна мисъл, никакво алчно желание няма да допущате в себе си. Те ще дойдат отвън, но вие не трябва да им се поддавате. Като казвам, че не трябва да имате никакви алчни желания, трябва да имате предвид следното обяснение.

Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни, ще блъскат парахода ви отпред-отзад, отляво-отдясно, но параходът не трябва да допуща тия вълни вътре. Тия вълни – това са човешките желания. Нека тия вълни отвън си бушуват, колкото искат, нека вдигат шум, но параходът не трябва да ги допуща вътре. Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш самообладание и вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне.

Всички вие трябва да минете през известни опитности. В тази Божествена наука млади и стари трябва да минете през известни опитности, но не е необходимо всички да минете през един и същи път. Всеки от вас минава през особена планинска пътека. Всеки човек има в живота си особени пътеки, през които минава и които го водят към главния Божествен път.

Подпушване на светлината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.

Който мине край Изгрева казва: „Много хубаво място, много спокойно. Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго. Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ. Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат. Те са предвестници.

Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение.

Езикът на Разумното начало

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си.

В заключение на това казвам:

Никога не оставяйте ключа на вътрешното си богатство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на любовта. Като се обнадеждва, човек прилага първия ключ. Като придобива вяра, той прилага втория ключ. Като придобива любов, той прилага третия ключ. Вярата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вършат волята Божия.

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства.

Добрият човек представя статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

Вратата на любовта

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И така, искате ли да се домогнете до положителната мисъл в живота, вие трябва да пречиствате мислите си. Много начини има за пречистване на мисълта: чрез филтриране, чрез дестилация и т.н. Човек трябва постоянно да чисти мислите и чувствата си, защото в тях се таи грехът на хилядите поколения. Човек е дошъл на земята да учи и да се чисти. Лошите и нечисти мисли и желания непрекъснато минават през неговия ум и през неговото сърце, но той трябва героично да устоява. В миналото светии, праведни хора са бягали по гори и планини, където са прекарвали в пост и молитва, да се освободят от лошите мисли и желания, но и там не са били спокойни. Грехът и лошите мисли дебнат човека навсякъде. Обаче вие трябва да знаете, че нечистите мисли и желания не са само ваши. Те представляват тор, останала от векове. Вашата задача е да се чистите, без да се самоосъждате.

 

 

За да разберете правилно въпроса за греха, вие трябва да разгледате живота на растенията. Когато посаждате едно семе или растение в земята, вие го наторявате, да се развива по-добре. Торта не е нищо друго, освен нечистотии, в които поставяте растението да се развива. В живота ние наричаме нечистотиите грях. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.

Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта.

 
 

 

хората мислят, че се различават много от ония, които са живели във времето на Ной. Във времето на Ной станал потоп, но и днес често става потоп. Няма човек в света, в живота на когото да не е ставал потоп. И досега още в личния живот на човека става потоп, който го кара да влезе в ковчег. В този ковчег човек понякога прекарва с години, а не както Ной, само една година. Не е важно колко време прекарва човек в своя ковчег, но важно е да научи някакъв урок, да осмисли живота си
 
 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ако знаете какво може да ви донесе всяко движение, вие щяхте да бъдете внимателни в движенията си. Запример аз спазвам следното правило: не мога да закова две дървета във форма на кръст. Защо? Може да кажете, че това е суеверие. Не, кой и да е ученик, който изучава окултната наука, никога няма да закове две дървета на кръст. Често вие с пръстите си правите един кръст, подавате го някому и казвате: целуни го! Не, кръстът е най-голямото противоречие в света. Ако кръстът в известни случаи има някакъв смисъл, то е по особени съображения. Двете линии в кръста имат смисъл дотолкова, доколкото и скалите, облечени в зеленина. Кръстът показва едно грешно, дисхармонично състояние в природата. В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и страдание. Кръстът и ред други символи представляват езика на природата.

 

 

1923-12-16-19_fig3.png

 

Често някой казва: Аз съм добър човек. Това значи, че той взима само 1/4 от кръста, като образува правия ъгъл A, толкова е неговата добрина. После казва: Аз станах по-добър. Значи, той взима 2/4 от кръста и образува изправения ъгъл B. След това казва: Аз станах най-добър, т.е. взима 3/4 от кръста и образува изпъкналия ъгъл C. И най-после казва: Аз станах много добър т.е. взима 4/4 от кръста, като образува пълния ъгъл D на окръжността. Този човек още не е абсолютно добър, той се е научил само да върти това колело.

 

Опасността на това колело е там, че като е излязло злото, което създава мъчението на всички хора в кръста, след него иде другото, специалното зло. Какво е това зло?

 

 

1923-12-16-19_fig4.png

 

Вие го знаете. Всички вие знаете зъбчатите колела (A), нали? Ако такова едно колело ви хване със зъбците си, какво ще стане с вас? Някои хора пишат кръста и по друг начин, не както в рисунка B, а както е представен в C. Тогава някои хора се въодушевяват от него, като му турят в средата един малък кръг C, а наоколо му лъчи – представят си го като светящо слънце (D). Не, това е един опасен кръг. Това са енергии, които горят. Мислите ли, че вие можете да живеете в един такъв свят?

 

Езикът на природата

 

(Има тема "Мисли на Учителя за кръста", но прецених в случая, че мястото на тези мисли са за символиката на самата форма "кръст")

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава, като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в природата. Всяко изкривяване на клона на едно дърво, например, изразява известна идея.

 

Веждите на човека също изразяват известна идея. Веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво; на други хора пък веждите са увиснали, като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото, когато прочетете нещо написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал. Също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.

 

И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините, като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи. Като започнете да разбирате символите на природата, ще четете,по тях и ще се обогатявате със знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели със себе си никаква книга. Ако не знаете да четете от природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира живота и природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай, вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.

 

Двете посоки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Мене често са ме питали какъв е смисълът на живота или какво има в бъдещия живот. Вие сте чудни хора. Питате ме какво има в банята. И като иде човек на баня, какво ще придобие? Ще придобие нещо. Банята е място, дето човек отива да си остави кирта и затова ще плати в банята. И после да се види в едно положение, дето никога не се е виждал. Като идеш в банята, ще съблечеш дрехите си – в тия турските бани така беше – ще ти дадат един пищимал, ще го наметнеш, после ще ти дадат друг пищимал и така, с новите дрехи ще влезеш в банята. Ще оставиш старите дрехи отвън. После тия турските бани бяха много опасни, отдолу много хлъзгави бяха, покрити бяха с гладък мрамор. Като влезеш с боси крака, може да се хлъзнеш и да си пукнеш главата. Първо баняджията ще те предупреди, ще ти даде налъми, четири–пет сантиметра високи, и като влезеш в банята, ще бъдеш много внимателен. Ако паднеш, навсякъде може да се нараниш.

Казвам: В новото учение има много противоречия. Мяза като банята. След туй, като влезеш в банята, ще дойде един теляк. Той си носи един сребърен леген, после носи една волска опашка. Волската опашка е направена от кълчища. После има една кесия, направена от козиняк. И той започва отгоре ти да те търка по гърба, по ръцете, навсякъде извади кирта. След като те очисти от старото учение, че не остане никаква кир, той тури волската опашка в легена със сапун и ще прекара опашката отгоре ти. Тази кесия от козиняка е старото учение, опашката е от новото учение. След това излее целия леген отгоре ти. Ще каже: „Наздраве, господине!“

 

Вътрешният мир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Един ден ще дойдете до едно място – в духовния живот има едно място, че като влезеш в стаята, ще чуеш кряскането на целия свят. Ще влезеш в една стая и ще чуеш кряскането на целия свят, отвсякъде ще слушаш, и то ясно. И най-лошото, и най-хубавите работи. Тогава какво ще кажеш? А пък нямаш власт да затвориш този телефон. Ще те опитат доколко си търпелив. Нямаш власт да затвориш радиото. Много светии там са плакали и са пропадали. Ще се напълни умът ти с най-отвратителни мисли, които някога си си въобразявал в живота. Най-лошото ще дойде. Стаята е приготвена така, за да те опитат. Тогава трябва да приличаш на патка. Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата. Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но патицата е умна – тя се намазва с мас. И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени. А пък някои са като патицата – излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях. Та искам всички в това отношение да бъдете патици. Не искам да бъдете мокри кокошки. И като кокошки като ви видя, пак ми е приятно. Ще ме питате: Защо ме измокриха, аз ли бях най-големият виновник? Казвам: Измокриха те, защото си кокошка. Пък ти ще кажеш: Защо онези не ги измокриха? – Защото са патици. Масло трябва да има. А пък това масло произтича от обичта. Човек, който не обича, всякога ще бъде мокър, а пък който обича – никак. И да навлезе във водата, тя не може да проникне в него. То е голямо изкуство. Много мъчно е човек да търпи. Някой човек за нищо и никакво ще кресне. Седиш, седиш и най-после ще ти каже една дума. И ти кипнеш. За големите думи не казваш нищо, а пък за малките работи кипваш. Най-големите работи изтърпявате, а пък най-малките не изтърпявате. А пък има същества заинтересовани. Хората някой път приличат на мравчени крави. Има едни крави на мравите. Че като отиде мравката при нея, побутне я и тя изпусне сок. И мравката го взема. Има същества ненапреднали. Едно такова същество ще те побутне някъде и ти като се разгневиш, пуснеш мляко и то го взема. И постоянно те ще те чоплят. Този ще те бутне, онзи ще те бутне и ти казваш: Не ми върви. И почваш да се чувстваш болен. Имаш болки в корема, в ума, в сърцето и прочие.

Благо и блаженство

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

Като ви говоря, аз имам за цел да ви дам семе, което един ден вие ще посеете на нивата си. Всички ще се ползувате от това, което ви говоря. Като го посеете, то ще израсте, ще даде плод. И като го приберете в хамбара, ще ядете всички от него: и жената ви, и децата ви, и вие.

Не_могат_да_приемат

Изумително точна метафора за начина, по който учението влиза в живота на човека и променя неговия свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×