Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Има ли оправдана изневяра? - част 2


Guest azbuki

Recommended Posts

Големите промени явно настъпват по този начин - с голяма болка. Кой може да ни причини такава болка, освен душа, която много обичаме и много ни обича? :)

Нямам какво да добавя.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 120
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Все едно цитирам себе си от преди години, когато казах, че съм пратена на този човек, защото съм единствената, която толкова добре го познава, че ще си спомни кой е той дори когато той е забравил. Бях казала и нещо, че най-падналите понякога стават най-големите учители. И че аз трябва да му помогна за това.

Не съм забравила, ама... той не дава да му се каже. И аз пък реших да го оставя на мира.

Възможно е да е и това. Ако той е престъпил любовта си към теб в предишен живот, може би в този живот е трябвало да поправи това, жертвайки нещо. Може и да е усетил това и да се е уплашил - и затова да не е искал да чуе нищо. Когато срещнем специална за нас душа, се появяват усещания, които на един рационален човек могат да докарат сериозен нервен срив - може да е усетил нещо такова и да се е уплашил от това. Първото нещо, което би хрумнало на средностатистически човек, е че му е направена магия :)

Но времето ще покаже. Важното е, че си възстановила душевната си хармония и каквото и да става оттук нататък, ще реагираш по-правилно.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако той е престъпил любовта си към теб в предишен живот, може би в този живот е трябвало да поправи това, жертвайки нещо. Може и да е усетил това и да се е уплашил - и затова да не е искал да чуе нищо.

Сега се сетих нещо. Един сън, много отдавна. Явно блокажът при него е бил и на фино ниво до един момент след първоначалния шок, защото сънувах един... чичко, посивял, нисичък, с мустаци. Беше нещо като посредник между нас. Накара ни да седнем на една маса. Първо изслуша мен - аз с готовност му обясних моята страна (не помня подробности, само чувството). Умирах изобщо някой да ме чуе, затова съдействах усърдно и се надявах поне пред него този човек да ми проговори. Когато дойде неговият ред, той не говореше, само гледаше пред себе си, мен пък изобщо не поглеждаше. Беше чул какво съм казала и май нещо размишляваше, но му беше сякаш много досадна цялата ситуация. Чичкото като че ли беше горе-долу съгласен с мен или поне ме разбираше. И помня само, че той се обърна към мъжа с думите: "А брака ти?" И тогава същият извърна лице от нас, стана и си тръгна. Не позволи да се говори изобщо за това. Блокира комуникацията.

Затова е удивително, че сега сънувам, че той идва да си говори с мен и дори настоява за това. Нещото, което ме разби, беше един сън, в който аз му говорех, той ме слушаше и дори ме прегърна, за да ме успокои. Ей Богу, не бях знаела, че в този човек има и... топлина? Като се събудих не можех да повярвам какво съм сънувала.

П.П. Иначе човекът надали си е помислил, че му е направена магия. :) Той е стар дух и най-малкото в течение на познанството ни е разбрал кой е, кой е бил и коя съм аз. Но това не му пречеше да блокира разрешаването на проблема. Това впрочем за мен беше най-болезнено. Висенето във въздуха.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Затова е удивително, че сега сънувам, че той идва да си говори с мен и дори настоява за това. Нещото, което ме разби, беше един сън, в който аз му говорех, той ме слушаше и дори ме прегърна, за да ме успокои. Ей Богу, не бях знаела, че в този човек има и... топлина? Като се събудих не можех да повярвам какво съм сънувала.

П.П. Иначе човекът надали си е помислил, че му е направена магия. :) Той е стар дух и най-малкото в течение на познанството ни е разбрал кой е, кой е бил и коя съм аз. Но това не му пречеше да блокира разрешаването на проблема. Това впрочем за мен беше най-болезнено. Висенето във въздуха.

Животът е удивителен и всичко е възможно. И топлина има във всеки човек - когато се открие. Щом обичаш този човек - иаш основателни причини :)

А за това, че е стар дух - хората понякога така зациклят, че изобщо губят възможността си да чуят вътрешния си глас. Особено в състояние на паника. Не е много сигурно дали е разбрал какво става - поне в онзи момент. Което не изключва развитие на ситуацията, дори при отсъствие на интимност. За теб всякакво развитие, всяка комуникация ще е дар Божи в този случай.

Линк към коментар
Share on other sites

За теб всякакво развитие, всяка комуникация ще е дар Божи в този случай.

Ето за това съм съгласна. Затова и казах, че да се научим да работим заедно (което пак е общуване), ще е голямо постижение. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Има известна ирония.

Темата е за изневяра, а пък става дума за любов.

За каква изневяра тогава се говори?

Значи, че ако обичаш, не изневеряваш; ако обичаш, изневеряваш ...

Значи, че ако иневеряваш, не знаеш кого обичаш - егото си или страха си да бъдещ непроменяем.

Или да се промениш - да загубиш ефимерната сигурност на топлата супа за едната страна и, усилията на нравствносттта, от друга.

Много мисли за ... нищо

Линк към коментар
Share on other sites

Има известна ирония.

Темата е за изневяра, а пък става дума за любов.

Да ;) И аз забелязах преди няколко дни, но не го казах. Фактите говорят сами за себе си...

Линк към коментар
Share on other sites

Лука 6:37

37. Отношението към ближния

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

Йоан 8:1-11

1. Исус Христос прощава на прелюбодейката

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2. И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

3. И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:

4. Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

5. Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

6. И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

7. Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.

8. И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

9. А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

10. И когато се изправи, Исус й каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?

11. И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Предизвикателство да пиша по темата идва и от други мнения (съвети) внасящи

повече мъгла,от колкото яснота,което определено пречи за тълкуването на

такива драматични случки.То определено и така се получава когато на едно

място се създаде дискусия от жени опитали горчилката на изпепеляващата любов

при което са постъпвали безпринципно и са следвали "зова на сърцето си".

Може да се отговори на всяко едно събитие (случка) и въпрос от посочените мнения

и то достатъчно убедително,но няма да го направя...Липсва време,а и мнението

много "натежава".Ще се опитам да направя някакви изводи и обобщения като все пак

запазвам малка надежда,че ще бъде разбрано това което ще напиша.

Извод - Дори и през ум не трябва да минава на една жена за връзка с мъж,който

е семеен или сериозно ангажиран (деца без брак).

Този извод кореспондира и с закона,че не можеш да изградиш своето щастие

върху нещастието на другите...

Нищо ново под Слънцето! - въпроса е там,че тези неща се знаят или усещат от поне

90% от жените и също толкова голяма част тях изобщо не се съобразява с това!

Разбира се,че винаги има редица оправдания,които оневиняват клетата влюбена

девойка посегнала към ангажираният мъж...В пълна сила важи поговорката

"Пътя към ада е постлан с добри намерения" - виждаме че и хороскопи и сънища и

говоренето на сърцето,усещания...абсолютно всичко може да "оневини" такава

връзка планувана вече и в сънищата на жената.Дори се стига до там,че може да

се "изкопае" кармични случки от минал живот,които"задължават" влюбените

да са заедно,а и това ако не помогне много често ще се измислят някакви

"духовни мисии" при които жената е определена и трябва да "отвори" очите

на любимия,а той да осъзнае че е стар дух и от "най-паднал да

стане голям учител"...

Каква ирония...Каква заблуда...Какво умопомрачение !!!

Накрая мога да кажа само,че ако една жена иска да изгради здрава,дълготрайна и

стабилна връзка,в който да цари Любов и хармония трябва винаги първо да се убеди

категорично,че мъжът е несемеен и свободен.Това е най-важното

(основополагащо) условие,без което дори и да се постигнат някакви хармонични

взаимоотношения рано или късно закона на кармата ще изправи нещата.

Поздрави !

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Каква ирония...Каква заблуда...Какво умопомрачение !!!

Накрая мога да кажа само,че ако една жена иска да изгради здрава,дълготрайна и

стабилна връзка,в който да цари Любов и хармония трябва винаги първо да се убеди

категорично,че мъжът е несемеен и свободен.Това е най-важното

(основополагащо) условие,без което дори и да се постигнат някакви хармонични

взаимоотношения рано или късно закона на кармата ще изправи нещата.

Поздрави !

- Моят проблем е много деликатен - разказва ми пациентът. - аз съм силен, здрав мъж. Имам жена, деца. Харесвам жените, имал съм флиртове, всичко беше нормално. Преди известно време се запознах с една жена, тя е по-млада от мен, красива, изобщо всичко, кое то е нужно, за да възбуди у един мъж и желание, и възможност. Та с желанието всичко беше нормално, а възможност нямах. Пълен провал. Макар че тя се държеше безупречно. Това едно. Второ - почувствах, че яко съм налапал въдицата. От друга страна - жената, децата, изобщо - пълен хаос.

Започвам да изучавам ситуацията. Докато ме гледа как работя, той се усмихва.

- Кажете ми: в моето поле има ли нови деца?

- Във вашето поле засега има пълна смърт в най-близко бъдеще - отговарям му аз - погледът му става по-сериозен.

- Какво. Толкова ли е опасна ситуацията?

- Да. Доста, с тази дама не сте имали потениия по следните причини: първата е във вас. Щом обичате жените, вие често пъти превръшате отношенията с жена та, желанието да я притежавате и самата нея в цел. Значи, зависите от нея и по-често ще изпитвате разд разнение, обидчивост и ревност, а ядът спрямо жените се отразява твърде плачевно на потениията. Второ, причината е в дамата ви. Тя е невероятно ревнива и в момента на секса цялата й подсъзнателна агресивност би се стоварила върху вас. Следващия път преди да се срещнете с нея, се молете, дълго се молете. Преди срещата си представете, че сте се разделили, че тя ви е изоставила. И повтаряйте: „Господи, да бъде волята ти, приемам всичко със смирение. Каквото и да се случи, за пазвам любовта". Молете се: „Господи, в името на любовта към теб съм готов да се разделя с всяко човешко щастие, със сексуалните наслади, с жените, с всичко", и изобщо, от днес нататък добре ще е по-често да прави те това.

- Дали да не се разделя с нея? - притеснен ме пита мъжът;

- Когато сте се захласвали по жените, вие прекалено много сте мислили за тялото и малко за душата. Затова сега са ви дали задача, която не сте в състояние да решите. Ако се разделите с тази жена, както личи от полето ви, ще умрете. Ако се опитате да потиснете любовта си към нея, за да сте по-малко зависим от тази личност, ще се разболеете и пак ще умрете. Ако продължите да общува те с нея, ще се разболеете и ще умрете. Тоест, ако се приберете при жена си и изоставите тази жена, умирате бавно. Ако изоставите жена си и отидете при тази жена, ще умрете бързо.

- И какъв е изходът, ако същества такъв?

- В нормална ситуация изход няма. В нормална ситуация човек се разболява и умира, ясно разбирайки, че при чина са отношенията с жената. Ако любимата жена се превърне в цел, това е смърт, и през следващия си жи вот човек вече не се „облизва". Като гледа жените, не търчи подир всяка фуста, не се разтреперва, когато ви ди красавица. Така се възпитава душата. Сега, за да избегнете скорошно заболяване от рак, трябва много сериозно да поработите над себе си. Това е едничкият ви шанс.

***

Триъгълникът" пречиства душата на всеки от тримата. Обикновено твърд „триъгълник" съществува, докато не се появи дете, после отношенията донякъде се запазват, но това вече кажи-речи не влияе върху здравето. Колкото по-малко работи човек над се бе си в аспекта на добродушието и на трупането на любов в душата, толкова по-опасна е за него такава ситуация.

---

"Диагностика на кармата" 4, Сергей Лазарев

Линк към коментар
Share on other sites

Цитатът от Лазарев е доста уместен след предишния пост. Точно Лазарев е, който казва, че принципите и морала не бива да се поставят над любовта. По принцип жените издържат доста по-добре краха на принципите, защото са по-директно свързани със законите на сърцето - ако ще и чрез детеродните си функции. Мъжете не толкова. Те често се оплитат в буквата и логиката.

Триъгълникът е крах на много неща, от които човек има нужда да се освободи, за да види любовта. Между другото точно при Лазарев се среща и идеята, че ако един мъж е хармоничен и изпълнен с любов, то може да има много жени и съответно и деца от много жени. Замислете се за старозаветните народи. Някой да е обвинил Авраам и наследниците му в многоженство? Интересно е до каква степен моралът се влияе от актуалните предразсъдъци на обществото. Любовта от какво се влияе?

Само нахвърляни неща за размисъл...

П.П. Още за едно нещо се сетих, пак Лазарев. Идва при него някой и споделя, че има много лошо мнение за изневярата и не би искал никога да бъде част то нещо такова. Пита Лазарев дали това усилва вероятността да му се случи да е участник в триъгълник. Лазарев му казва: да.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

За мен нещата са много прости - ако нещо се случва, то има своята причина, дори да не я разбираме - разбирането е достъпно за малцина напреднали. И още - когато една любов не е по волята Божия, няма земна сила, която да я реализира. Всички познаваме несподелената любов - и света да преобърне човек, няма начин да получи ответ, ако Духът не е позволил тази любов. А когато любовта е споделена - тя има смисъл, има замисъл. Човек не получава даром такова голямо количество енергия с толкова висока вибрация - в замяна от него се иска нещо и то е - работа. За мен това е очевидно.

Съгласна съм и с това, че колкото повече се пази човек от едно нещо, толкова по-голяма е вероятността да му се случи. Енергията следва мисълта, материята следва енергията - следователно е добре човек да мисли за онова, което желае :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ако се разделите с тази жена, както личи от полето ви, ще умрете. Ако се опитате да потиснете любовта си към нея, за да сте по-малко зависим от тази личност, ще се разболеете и пак ще умрете. Ако продължите да общува те с нея, ще се разболеете и ще умрете. Тоест, ако се приберете при жена си и изоставите тази жена, умирате бавно. Ако изоставите жена си и отидете при тази жена, ще умрете бързо.

"Диагностика на кармата" 4, Сергей Лазарев

:hmmmmm: Поне на мен не ми харесва такова отношение към пациент или клиент. Въпреки че някои базови/елементарни принципи като закона за причина и следствия се имат предвид при диагностиката/терапията на Лазарев, цялостният му подход на наплашване и механично прехвърляне на кармите между роднините не ми импонира. Освен това, доколкото разбрах от познаващи го в Русия, той вече е доста пристрастен към алкохола. Изобщо казано, не го считам за върховен авторитет по духовните, психологичните и медицинските въпроси...

А по темата - "оправдаността на всяко едно нещо много зависи от гледната точка. Някои казват, че поради известни духовни закони изневярата не трябва да се оправдава; други се позовават на други духовни закони и казват, че Бог проявява всеопрощение. Ами ако и двете са верни? Тогава идва въпросът защо да се теоретизира, натискайки блюдото ту от едната, ту от другата страна... А може би правилната настройка при такива проблеми да е по-често срединна? Т.е. нито да се следва по подразбиране, нито да се подтиска грубо морализаторски импулсът, а да се опита човек да усети, какво стои зад него, под него, над него - за да се трансформира?! Много ценно ще е да се види какви са точно уроците, които човек може да усвои в конкретния случай, а не да се говори "по принцип". :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ако и двете са верни? Тогава идва въпросът защо да се теоретизира, натискайки блюдото ту от едната, ту от другата страна... А може би правилната настройка при такива проблеми да е по-често срединна? Т.е. нито да се следва по подразбиране, нито да се подтиска грубо морализаторски импулсът, а да се опита човек да усети, какво стои зад него, под него, над него - за да се трансформира?! Много ценно ще е да се види какви са точно уроците, които човек може да усвои в конкретния случай, а не да се говори "по принцип". :yinyang:

Добромире, днес определено ти е ден! И аз така мисля.

Иначе Лазарев, да, не е и мойто нещо точно. Но има хрумки в писанията му. Нищо не изхвърлям напълно и то точно следвайки срединния принцип.

Линк към коментар
Share on other sites

Далеч съм от мисълта, че системата на Лазарев е панацея - универсални рецепти няма. Но има две полезни неща. Първо, дава много примери, в които всеки човек може да познае себе си, защото, оказва се, не сме толкова различни. И второ, дава и друга гледна точка върху нещата, разширява мирогледа. Нещо лошо, като изневярата, всъщност не е лошо, когато съпругът/а не получава любов, а непрестанни скандали от половинката си. И нещо добро, като силната любов и безпрекословната вярност, не е само добро, защото вкопчването в друг човек преминава в отношение на енергиен вампиризъм, а това вреди на любимия човек. Много ми харесва една мисъл на Лао Дзъ - че всяко нещо, доведено до крайност, преминава в своята противоположност.

Що се отнася до алкохола - и аз съм минала през период, в който имах необходимост от алкохол. Първите ми пророчески сънища така ме разтърсиха, че месеци наред се страхувах да заспя и ако не беше алохола, днес сигурно щях да пиша от някоя лудница :) С течение на времето приех, че в живота ми е настъпила промяна, приех и самата промяна - и тогава необходимостта от алкохол изчезна от само себе си. Така че алкохолът, при всичките му вредни ефекти, предпазва съзнанието - значи, има си и добра страна.

Някои казват, че поради известни духовни закони изневярата не трябва да се оправдава; други се позовават на други духовни закони и казват, че Бог проявява всеопрощение. Ами ако и двете са верни?

Според мен проблемът не е толкова в самата изневяра, колкото в чувството на вина. Един човек, който търси любов извън връзката си с ясното убеждение, че има право на любов и без никакво чувство на вина, не би имал проблеми. Човек, който не е убеден в правото си на любов и приема "да си носи кръстта", при една изневяра би се натоварил с такова чувство за вина, което неминуемо ще му създаде проблеми. Според мен това е и смисълът на божите заповеди - да не правим това, което би могло да наруши душевната ни хармония. Човек, който не е убеден в това, което прави, по-добре нищо да не прави.

Още един цитат ще си позволя:

"Всъщност прегледът на живота е подчертано сходен със сцените на съдене в задгробния живот, описани в свещените книги на много от големите световни религии, от египетската до иудео-християнската, но с една решаваща разлика. Подобно на участниците в експериментите на Уитън, хората с преживявания на прага на смъртта повсеместно съобщават, че те никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов и благосклонен прием в тяхно присъствие. Единственото осъждане, което изобщо се е случвало, е било самоосъждане и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. От време на време съществата наистина се налагат, но вместо да се държат авторитарно, те действат като водачи и съветници, чиято единствена цел е да учат.

Пълната липса на космически съд и/или някаква божествена система за наказание и възмездие е била и продължава да бъде един от най-спорните аспекти на ППС сред религиозните групи, но това е един от най-често съобщаваните признаци на преживяването. Какво е обяснението? Муди смята, че това е колкото просто, толкова и полемично. Ние живеем в една вселена, която е далеч по-добронамерена, отколкото ние съзнаваме. Това не означава, че по време на прегледа на живота всичко се приема, всичко минава.

Подобно на хипнотизираните участници в експериментите на Уитън, след пристигането в светлинната област хората изглежда навлизат в едно състояние на засилена или метасъзнателна осъзнатост и стават кристално честни в своите самонаблюдения.

Това също не означава, че съществата от светлина не предписват ценности. Те наблягат на две неща. Първото е важността на любовта. Отново и отново те повтарят и внушават идеята, че ние трябва да се научим да заменяме гнева с любов, да се научим да обичаме повече, да се научим да прощаваме и да обичаме всеки безусловно и да научим, че ние на свой ред сме обичани. Изглежда този е единственият морален критерий, който съществата използват. Дори на секса не се поставя моралното клеймо, което ние, хората, сме толкова склонни да му лепнем. Един от участниците в експериментите на Уитън съобщава, че след няколко превъплъщения на затворен в себе и потиснат човек, той бил подтикнат да планира един живот като страстна, чувствена и сексуално активна жена, за да уравновеси цялостното развитие на своята душа. Изглежда, че в ума на съществата от светлина състраданието е барометърът на благоприличието, и отново и отново, когато пътешествениците в отвъдното се питат дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщат на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?

Ето защо сме били поставени тук на земята, казват съществата, за да научим, че любовта е ключът. Те признават, че това е трудно начинание, но дават да се разбере, че това е от решаващо значение за нашето и биологическо, и духовно съществуване по начини, които ние може би дори не сме почнали да проумяваме. "

"Холографска вселена", Майкъл Толбот

Линк към коментар
Share on other sites

Що се отнася до алкохола - и аз съм минала през период, в който имах необходимост от алкохол. Първите ми пророчески сънища така ме разтърсиха, че месеци наред се страхувах да заспя и ако не беше алохола, днес сигурно щях да пиша от някоя лудница :)

Имаш пълното ми уважение за тази откровеност (малко хора си я позволяват). Едва когато човек е честен пред себе си и пред другите, може да говори за някаква духовност.

Подобно на участниците в експериментите на Уитън, хората с преживявания на прага на смъртта повсеместно съобщават, че те никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов и благосклонен прием в тяхно присъствие.

Добавям се в списъка на хората с точно тази опитност.

съществата отвръщат на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?
:3d_064:
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Благодаря на модератора,че въпреки поорязано,предходното ми мнение е публикувано.

Ще се наложи да уточня,че лични мотиви нямам и най-малко искам да засегна някой с

мненията си.Случвало се е понякога да ми се иска да подействам "отрезвяващо" на някого

и ако се има предвид това за заяждане,моля да бъда извинен.Не е било с лоши чувства!

В тази темата са натрупаха много факти,които изградиха доста добре

един емблематичен образ на "влюбената жена-покосена от изпепеляващата любов".

Чест прави на тези жени,които пишат за тези си преживявания,но колко са

случаите които са идентични или по-сложни? - Много са!Почти всяка жена е

попадала в подобни ситуации и е трябвало да решава сходни дилеми.

Пиша отново и поради факта,че каквито и отвратителни случки да преживее една жена,в такива ситуации,

до сега поне не съм чул или видял някакви по-стойностни изводи,които биха довели до

някаква промяна...Промяна,която да прекъсне този цикъл от страдания и мъки,неволи

и дерзания.

Съмнението,че не пиша на точното място се засилва особено,като чета отговори

на моето мнение с безкрайни цитати от Лазарев.При това положение нивото на

дискусията пада драстично и ще трябва да разглеждаме и светски казуси за мъже,

които хем им се иска - хем им не стиска (става),или за "триъгълници",които явно трябва

да се разглеждат като приемане на по-малкото зло и... други подобни несъстоятелни за

случая примери.

ДА! - Лазарев има не малко място за хора,които тръгват да изучават дебрите на

окултни и духовни закономерности,но нали тук е портал,който обединява хора,които

водят вече някакъв съзнателен живот и имат свои духовни опитности вече?

Пример-цитат:"Точно Лазарев е, който казва, че принципите и морала не бива да

се поставят над любовта." - Тук ако разгледаме Принципите,за които говори Учителя

и породените от тях закони,които обуславят в последствие даден морал,спокойно

бих казал,че това е една голяма глупост споделена от г-н Лазарев!

Накрая...- Що за любов е тази,която кара жената да страда или я хвърля в бездната

на отчаянието?Кому е нужна такава любов?

Не е ли това ясен сигнал от Съдбата за нередности,които трябва да се преосмислят

и поправят от разумната жената?

Както и да се въртят нещата отново ще се стигне до извода,че целта (любовта)

не оправдава средствата,...не можеш да изживееш щастливо своята любов,като за

целта си направил някой друг нещастен!

Най-сигурната възможност жената да опита камшика на Съдбата е да създаде връзка

с обвързан мъж! :)

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Що за любов е тази,която кара жената да страда или я хвърля в бездната

на отчаянието?Кому е нужна такава любов?

Такава любов може да съществува (и то често в вътре в семейството, независимо кой е нещастният - мъжът или жената.)

Не е ли това ясен сигнал от Съдбата за нередности, които трябва да се преосмислят

и поправят от разумната жената?

Има ли разумна и разсъдлива любов? Ако отговорът е да, то това не е любов, а нещо имитиращо я или там каквото и да е. Любовта е или не е.

Най-сигурната възможност жената да опита камшика на Съдбата е да създаде връзка

с обвързан мъж! :)

Каквото е писано, това ще стане.

Съдбата може да накаже и онзи/онази, които не са посмели. Кой знае и кой може да е съдник тук?

Камшикът е твърде приличащ на размахан показалец - за страхливците.

Линк към коментар
Share on other sites

... но нали тук е портал,който обединява хора,които водят вече някакъв съзнателен живот и имат свои духовни опитности вече?

... Тук ако разгледаме Принципите,за които говори Учителя и породените от тях закони,които обуславят в последствие даден морал

Опитности? Аз лично нямам претенции да съм достигнала до съвършенство, няма и да е скоро този момент. От тази си позиция нямам да цел никого да убеждавам - споделям само своите мисли и опит, какъвто е и замисълът на един форум. Виждам, че и другите правят същото. Аз лично във всяка ситуация предпочитам да се опитам да разбера и другата страна, отколкото след време да я изпитам на гърба си.

Не зная какви ценности споделяш ти, но разбирането, съпричастността и толерантността не изглежда да са сред тях. Думите ти ми звучат така, сякаш никога не си изпитвал любов. Каква е тази любов, която предизвиква страдание? Много добър въпрос. Ще се радвам да се запозная с човек, който е обичал без никога да е изпитал страдание.

Някога един Ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му казал: „Как търпиш тази ниска твар, аз да бях на Твое място, бих очистил Земята от нея.“ Господ пратил Ангела на Земята да се въплъти и го оставил в същото положение и Ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал. Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.

Източник

Като говорим за изневярата, ще споделя мой опит - много показателна история. Взаимна любов, общи професионални интереси, духовна връзка. Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че ми изневерява. Имахме връзка от около година, когато разбрах, че той всъщност поддържа (сексуални) връзки с всичките си "бивши" жени. И тук-там по някоя нова - лекар е, има много контакти с жени, чаровен мъж, не му липсва женско внимание. Бях на двайсетина години, това беше първата ми голяма любов - за мен беше истински шок. Една седмица въобще не можех да асимилирам ситуацията, болката беше непоносима. Говорихме, той ми каза, че не можел да прекъсне връзката си с другите жени - все едно сега да прекъснел с мен. Не можех да понеса това, реших да си тръгна. Бяхме разделени няколко месеца, но го обичах толкова много, че отново се върнах. Безкрайни разговори, разправии. Не можех с него, не можех без него, беше ужасно. Когато не бяхме заедно, непрекъснато мислех къде е, с коя е, какво прави - ад. После се уморих и приех ситуацията, стигаше ми, че е част от моя живот. Спрях да се интересувам къде е, защо... Доста време ми трябваше, но в един момент наистина се успокоих и вече не ми беше проблем, повече не ме интересуваше. Най-интересното идва тук - в момента, в който спрях да го мисля, да ревнувам, да се опитвам да го задържа при себе си, той постепенно спря да се вижда с другите жени. Отношенията ни се оправиха, започнахме да се виждаме по-често, да прекарваме повече време заедно. Той започна да ме търси по-често, да се държи много по-добре с мен. Така се разделих с ревността си и научих, че когато е свободна, любовта винаги се връща. В момента, в който го осъзнах, изчезна страстта ми по този мъж, появи се друг, това беше краят на връзката. Всичките ми връзки са били свързани с подобни "уроци", затова и не смятам, че любовта се дава напразно, за да ни прави щастливи - любовта ни се дава, за да направи работата върху себе си приемлива. Поне в моя живот е така.

Така че, изневярата със сигурност си има сввоите причини - и те отново са в нас самите. Когато нормализираме себе си, светът ни отвръща със същото.

Редактирано от maggee
Линк към коментар
Share on other sites

Неведоми пътища...

Редактирано от Аделаида
Линк към коментар
Share on other sites

Има ли оправдана изневяра? Всяка изневяра е оправдана.Дори изневярата към себе си се оправдава със слабост.Трябва ли да обвиняваме слабия човек,че е слаб или трябва да подходим с любов и разбиране.Да го линчуваме и обезсърчим ли или да му подадем ръка.Неведоми са наистина питищата божии.Нека не съдим.Да живеем широко скроени и да не гледаме нещата външно,а в тяхната същина и дълбочина.

от филма "Самсара"

"Всичко до което се докоснеш е място,където можеш да практикуваш Пътя"

"Има неща от които трябва да се освободим....за да ги научим.И има неща,които трябва да опознаем...за да се откажем след това от тях."

Редактирано от Impulsa
Линк към коментар
Share on other sites

Никола, към това, което са ти писали другите, нямам много да добавя. Мисля, че ще ти е полезно едно нещо: Да се отнасяш толерантно към мнението и опитностите на другите, да приемеш, че те може да са коренно различни от твоите (и въпреки всичко да са валидни и полезни за другите), да не натякваш твоето мнение като последна инстанция, както и да предположиш (поне), че е възможно да има неща отвъд твоята възможност за разбиране/възприятие (предполага уважение към събеседника).

Не мога да си представя как се върви по духовния път, който описваш, без всички тези простички неща, при положение, че и най-умният ученик, за да схване изобщо нещо, има нужда най-малкото от това да може да допусне, че има и той какво да научи, да отвори съзнанието си и да не търси все да поучава другите, вкл. учителя. В случая учителят е животът.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

"Всичко до което се докоснеш е място,където можеш да практикуваш Пътя"

Да, и понякога намесвайки се грубо в опитностите, които правят други хора, изказвайки някакво догматично мнение по въпроса и налагайки го нетолерантно, всъщност пречим на човека да си мине спокойно през тази опитност и с това да изпълни Волята Божия. Обвиняващият и съдещият човек е човек без състрадание. Той все още има да се научи да обича.

Няма добро и лошо. Има необходимо. Защо е необходимо може да не разбираме, но в това е и естеството на духовността и вярата: Да можем дадопуснем, че има Воля по-висока от нашата, че има Разум по-съвършен от нашия, който се води по Закони, различни от създадените от човека.

Или се поставяме в позицията на Господ и твърдим, че вникваме в съдбата на другите по-добре от Него? Доста арогантно.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Доста упреци относно мненията ми...Като се започне от неразбиране, липса на съпричастност и толерантността, "размахване показалец", поучаване... и се стигне до "съвети" как да стана по-духовен като науча някой елементарни неща...

Благодаря все пак на Всички и ще помоля модераторите да не редактират тези изказани лични нападки, защото смятам да ги анализирам по-подробно и евентуално да се коригирам при необходимост.

Честно казано още в първото мнение писах,че не се надявам на особено разбиране, но ще се опитам да продължа с още някоя тема за размисъл. Много ценни са споделените опитности тук и мисля, че могат да се извлекът полезни неща от това.

Иска ми се да пиша повече за влюбването и любовта на жената,която тя изпитва към мъжът. Изписаха се доста неща, че това било Божия воля, Съдба, Неведоми пътища Господни - така е, но това е вярно на половина.

Основната мисия на жената при земното си пребиваване е възпроизводството, което е много важен елемент от цялата еволюция на Земята. В природата също се наблюдават подобни неща,където женският екземпляр има грижата да избере най-добрият мъжки за създаване на потомство. Обобщено казано навсякъде съществува вложената идея от Небесата за стремеж към съвършенство. Влюбването при жената и вградените в него колосални чувства и емоции, въплъщават на практика точно тази идея. Следователно "с Висше" в жената е заложено тя да търси хармоничен, здрав, красив, умен, състоятелен мъж, който да има потенция за отглеждане на добро поколение... ДА! - и всичко това се подсигурява (гарантира) от влюбването. Можем да направим и доста интересни разсъждения в този аспект за детствеността и съзряването на една жена,но мнението ще стане много "тежичко" ... :)

Обобщавайки се вижда,че стремежа на жената да изпита една романтична връзка изпълнена с хармония, топлина, нежност и сигурност, гарантират реализацията на изначално определената мисия на жената - да твори и да създава все по-благоприятни условия за прераждане.Това е и "Божията воля" (замисъл), с която всеки си спекулира и опитва да тълкува както му е изгодно.

Какво става на практика? - Тъй като "съвършените" мъже са в ограничено количество то следствие на това, когато някой от тях (подгонен от либидото или от "ловна страст") даде някакъв знак на дадена дама, се запалва веднага огъня на изпепеляващата любов. :) Разбира се,че за случая веднага може да се намери достатъчно "аргументи" от Съдбата, Божия воля,карма,връзки от предишни прераждания,...за да може жената да се почувства по комфортно и удобно във врящият казан, в който иска да скочи. Тук изплува и най-голямото лицемерие и безумие,което се проявява от много заслепени жени... В стремежа си да изпитат любовта и да изживеят дадена връзка, дори започват "битки" за мъжете. Примери колкото щете за съчувстваща и подкрепяща приятелка, която в крайна сметка става любовница. Значи всички жени се пържат в огъня на изпепеляващата любов,подкрепяйки и съчувствайки си на неволите, а когато интересите им се пресекат са готови в името на "любовта" да престъпят всички закони и принципи...да унижат, да направи нещастни свързани хора... Какво безумие само!!!

Добре!- Резонен е въпроса: Как тогава да се разпознае подходящият Мъжът? Разбира се, че жената ще го разпознае със Сърцето си, но като потвърждение за истинността на всичко това, което се случва трябва да се използува и Умът. Определено със Разум, осмислящ поривите на Сърцето, може да се стигне до нещо по-стойностно и дълготрайно в една връзка. И тъй като логиката и разсъжденията не са една от най-силните страни на жената, а пък и много трудно е да се съчетават тези две неща с океана от чувства при влюбването,

достатъчно е жената да запомни само едно простичко правило:

Винаги се влюбвай в свободен и неангажиран мъж !!!

(така шанса да сте щастливи и да изпълните мисията си е неизмеримо по-голям) :)

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Благодаря на Станимир за Мнение #28 (Из "Разговори на Ел Шадай")

"Един брат попита:

- Има ли нещо по-съвършено от мисълта?

Учителя отговори:

- По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна." Учителя

"Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията. Любовта е огън. Трябва да те стопля, но не да те изгори. Ако се доближиш много близко до огъня, ще изгориш." Учителя

п.п. Това последното кореспондира много точно с "изпепеляващата любов", за която дискутираме доста оживено тук! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...