Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Думи на Учителя за мисълта

Recommended Posts

„Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желязо и скоро да истинете. Това са моменти на настроения. Човек трябва да бъде свещ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл.“

Из „Да се радват наедно“ – 20-та НБ, 12 януари 1930 г.

„Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш?“

Из „Замъждяло свещило“ – НБ, 18 януари 1925 г.

„Човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта.“

Из „Последното място“ – НБ, 15 февруари 1925 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Вие никога не можете да разделите в човека ума, сърцето и волята му – те са неделими.“

„Сега ще турите в ума си мисълта да се учите правилно и да мислите правилно. Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна – затова дръжте я в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите; не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път – тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви.“

„Условия, лежащи в триъгълника“, 9.11.1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали, когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? – След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл, домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни, движенията им ще бъдат хармонични и т.н.“

Из Сам с ума си – НБ, 9 януари 1927 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.„

Из „Светлина и знание. Музика“, 23.11.1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи. Който чака да стане на тридесет и три години, за да поумнее, това значи да изгуби време. Това е състояние на изгубена Станка. Не трябва да мислите, че след като остареете, ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително. Ще бъдете умни още сега! Ако не, никога няма да бъдете умни. Това зная аз. Сега или никога! Ако аз се силя да докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам да изникне утре? Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане. Това е непреривност на нещата.

Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. ... Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: „Ще я изпълня, когато имам повече време.“ – Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Всяка свещена мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после на физическия свят. След като й се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: „Днес на съм разположен, утре ела!“ Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действа много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.“

„Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро. Значи вие сте допринесли нещо. Вярвайте във Божествените закони!

Всяка една хубава мисъл, която излиза от нашия ум, отива в пространството и работи за реализиране на Царството Божие. Сега хубави мисли трябва да отиват в пространството. Цялото пространство трябва да се напълни с новите идеи. Те са малки семенца, които работят.

Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де!“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „ Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“ – Как? –„Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще й кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене; от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.“

„Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре.То значи-той трябва да да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре.Отгоре ще дойде помощта му.Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли.Никой сам не създава своите мисли!За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по- възвишени и по- благородни от вас.Ако ви е и дадете благоприятни условия зя развитие, тя ще ви подигне.Същевременно вашите мисли отиват надолу към същества, по-нискостоящи от вас.Значи в природата става прекръстосване на мислите.Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе.Човек влияе на по- нискостоящите от себе си, но и те му влияят.Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете как да ги обработвате.

"Време и сила"15.11.1925. МОК

Когато човек се домогне до една мисъл, която е в хармония с природата, веднага в него се забелязва един процес на разширение.Щом човек е съгласен с пиродата, усеща една вътрешна лекота.А някой път, когато сам работи, среща мъчнотии.

"Изваждането"17.01.1926.МОК

За да може да се трансформира една мисъл в един човек, колко елемента са необходими?Коя мисъл може да трансформирате от едно състояние в друго?Лошата мисъл можете ли да я трансформирате в добра?Може да я заместим.Има ли у човека лоши чувства?Нали зависи от онези стимули?Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ще ви произведе?/Неприятно/Ако ви капна една капчица студена вода?Какво чувство ще придобиете?Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас?Приятно чувство.Значи в първия случай външния стимул какъв е?Чуствата не могат да бъдат лоши.

Следователно, когато кажем- известна мисъл е лоша, подразбираме външния стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести.Запример, ако една малка прашинка влезне в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може да образува един център на една водна капка.Значи прашинката в човешкото око не е на мястото си, но в пространството горе, където може да о

бразува една водна капка- за растенията тя е полезна.Следователно, когато у вас дойде прашец, той не е попаднал случайно, но вие сте го привлекли.

Някои мисли вие ги привличате.По същия закон има известни мисли, които за вас са лоши, но същевременно в живата природа те са потребни.Ако лошите мисли, които се образуват в природата, не са потребни не би ги допуснала.Щом ги произвежда потребни са за нея."

"Реалното в живота" 07.02.1926 МОК

Из "Време и сила" МОК 1925-1926

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Има една вътрешна страна на нещата. Богатството в света, ти трябва да го завладееш най-първо със своя ум. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своето сърце. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своята воля, то е богатство. Ако златото не можеш да го постигнеш в своя ум, да влезе в мисълта ти, защото има мисловно злато. Част от туй злато трябва да влезе в състава на твоята мисъл. Златото трябва да влезе в състава на човешките чувства. Златото трябва да влезе в състава на човешките постъпки. Едно злато, което минава през човешкия организъм, туй злато прогресира. Едно злато, което не е минало през органическия свят на живота, е още в нисша степен на развитие. Казвам: Туй злато, което имате, трябва да мине през нашия ум, трябва да мине през нашето сърце и през нашето тяло, за да се облагороди за в бъдеще. Казвам: Такъв един процес имаме. Колко мисли нови трябва да възприемем? – Колко чувства нови трябва да възприемем? – И колко постъпки нови трябва да направим, за да се повдигнем за в бъдеще. Всеки един човек трябва да внесе безброй хубави мисли, да се ползува от хубавите мисли на цялото човечество. Да се ползува от хубавите желания на цялото човечество, да се ползува и от хубавите постъпки. Другите хора да се ползуват от твоите хубави мисли, да се ползуват от хубавите ти желания и постъпки. “

Съживява – 15 февруари 1942 г

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Как действа законът за наследствеността по отношение на вашия живот? Да кажем, че вашият дядо е А. Някого той се е разгневил и е намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я е реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему са ражда син, да кажем В. Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у нас се ражда по някой път желание да биете някого. Вие сте забелязали как някои деца, като играят на пътя, вземат един камък и удрят с него някой старец. Защо? – Това са външни мисли, от миналото, на които се поддават.

Сега аз навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата, да знаете защо стават по един или по друг начин. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек. Не, не е безразлично. Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо. Ето защо вие трябва да търсите причините за всички ваши постъпки. ... Например, вие сте неразположени духом и по някой път ви иде наум да извършите някоя лоша постъпка. Тази мисъл или това желание е вложено от някой ваш дядо или прадядо може би преди сто, преди двеста или преди триста години, а вие сте изразител на тази негова мисъл. Следователно, за да не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. Как? – Ще се върнете назад до А. В този случай С е само резултат, но не и причина. Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него. Значи от него ще почерпите сила, за да регулирате мисълта, предадена ви от А.“

„Та най-първо трябва да различавате всички подтици, които работят върху вас. Затова ще правите наблюдения. Има мисли, които действат върху задната част на главата ви – вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действат по наследство върху стомаха ви и вие слушате нещо постоянно да ви казва: „Хляб, ядене!“ Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за яене. Не, не е време сега за ядене – тази мисъл иде отдолу, тя е наследствена. Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката – те са по-благородни внушения. Трети мисли идат от предната част на главата – те не са опасни. По някой път идат внушения от слепите очи – тогава ще почувствате силно притискане на главата. Сега именно трябва да знаете да трансформирате вашите енергии и да ги прекарвате нагоре към предната част на главата си, към разумната част на мозъка.“

„Най-главното в живота на всинца ви е да имате един идеал. Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет. Аз наричам този човек човек с морален устой. Този човек може да бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка, да е жив или да е заминал. И когато се намерите в някое противоречие, веднага си спомнете за него, защото приятелят е необходим тъкмо в такъв случай. Приятелите са нужни. Ето защо сега ще се заемете да изследвате тези енергии. Като ги изследвате, да не започнете да мислите само за тях, защото има друга опасност – човек може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвън, чрез различни впечатления. Например вървите по пътя и виждате някой човек паднал и си счупил крака. Той прави силно впечатление на вашето подсъзнание. След една година може да се яви у вас същата болка на крака, без да знаете коя е причината. Има много болести, които нямат никаква органическа причина, а усещате болка. После може да сте забелязали друго нещо: вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли, и ги възприемате някой път, затова не ви се иска да минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? – Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни, и не искате да минете по тази улица. Но човек не трябва да се поддава на влияния от улиците. В такъв случай, ако сте слаби, минете през друга улица. Причините за лошите влияния по улиците са лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас. Ако вие не сте достатъчно концентриран, тия лоши мисли ще намерят място във вас.“

„Закон за внушение и закон за равновесие“ – МОК, 20 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В живота си човек трябва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно сам ще го преживее. Следователно каквото писателят, романистът пише, рано или късно, и той ще го преживее. Не само той, но целият му дом ще преживее романа, който е написан вече. Ако това не стане в този живот, ще стане в един от бъдещите животи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в писането. Щом напишете нещо, след време ще ви по-ставят при такива условия, да преживеете написаното от вас. Щом го преживеете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага от великата справедливост в света. Ако съдията отсъжда несправедливо, и него ще поставят при условия да преживее същото нещо. Каквото човек направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. В Бога няма лицеприятие. И доброто, и злото, което човек прави, в края на краищата, ще се върнат при източника, от който са излезли.

Как може да се избегне този закон? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква от човека: всеки сам да изправя, да коригира погрешките си. Никой не може да изправя живота на другите хора. Всеки сам ще изправи своя живот. Да изправяте живота на другите, това значи да минете през техния живот. Как можете да изправите живота на другите, когато не сте влезли в тяхното положение? Най-мъчното нещо е да коригирате другите хора. Някой взема перото и започва да дава съвети на някого какво трябва да направи, за да коригира живота си. Откъде знае този човек как може да се коригира животът на другите? Той ще каже може би че има опитност и знае как трябва да се постъпи в дадения случай. Според мене опитността на писателя и опитността на неговия герой коренно се различават. Един ден, когато писателят мине през същата опитност, тогава може напълно да разбере героя си, но днес те могат да имат само няколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може някой да изправя живота на своя ближен."

Равноденствие на силите, ООК,25.01.1928 г.

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета.“

Разпределяне на енергиите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Мисълта тя спада в областта на Духа.Желанията спадат в областта на живота.Постъпките се оформяват, те спадат в областта на материята.Следователно в даденият случай вие трябва да владеете вашата мисъл.Ще се учите да владеете мислите.Не да стане човек силен да разрушава.Защото онзи, който разрушава, той не е силен човек.Който разрушава себе си, той може да разруши и другите;който съгражда другите, може да съгради себе си.Следователно по този закон мисли само за това, което съгражда.Т.е. бъди едно с Бога, който твори, създава света и постоянно твори.Ако нас по някой път ни се струва, че светът се разрушава, то е една смяна на нещата.Една сцена се сменя, за да дойде друга сцена.Понеже неприятностите в живота, които стават, то е сценировка.Ти страдаш.Ти страдаш.Ако разбираш, трябва да се радваш на страданието.Ти се радваш, но трябва да знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост.Който разбира, след всяка радост ще дойде страдание.След всяка тъжна сцена ще дойде радостна и след всяка радостна сцена ще дойде тъжна сцена.Бог, разумните същества в света изпращат разни състояния.Те използват човешките мисли, човешките чувства, използват човешките постъпки.Целият ангелски свят е създаден от нашите мисли, желания и постъпки.Когато ангелите искат да създадт по- проста форма, взимат прости мисли, прости чувства и постъпки.От лошите мисли, като ги пречистят, си правят някои форми; от най- хубавите мисли от най- хубавите желания и от най- хубавите постъпки си правят изящни.Следователно за един ангел е безразлично, каква е твоята мисъл, тя е материал, с който той изгражда.Казва:"Много е хубав този материал", и го туря в работа.Когато човек мисли, влиза в строежа на природата.Когато твоята мисъл влиза в строежа на природата, съграждат едно хубаво здание, тебе ти плащат за този материал, ти се възнаграждаваш.

"Видяхме славата" 28.08.1932г. из книгата"Видяхме славата" Съборни беседи от Учителя 1932г.ИК Всемир София1999г.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи.

...

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването или удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин — чрез мисълта. От тук можем да извадим следното заключение: Както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Това се ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие.

Движение на разумните сили

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега аз говоря за човека. Човешкото съзнание държи котвата, а човешкият ум – лопатите – и лодката върви напред. За човека е важно лодката му да върви напред. Учени, философи, писатели препоръчват на човека много работи, но повечето от тях не са му нужни. Кое е по-важно за болния – нови дрехи или да го лекуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният – от лекарства- Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта – от правата мисъл. Следователно всеки човек, какъвто и да е3 той, щам изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са те, излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, на все пак и те помагат за образуването на големи реки.

Като ученици вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, за способностите и добродетелите, с които ви е надарил.“

„Ще ви дам следните мисли: огънят е за металите и за скъпоценните камъни, водата – за рибите, въздухът – за птиците, на земята – животните, а мисълта – за човека. Значи господари на водата са рибите, на въздуха – птиците, на земята – животните, а на мисълта – човекът. Огънят пък е господар на металите и на скъпоценните камъни. Кои са духовете на водата? – Ундините. На въздуха? – Силфите. На земята? – Гномите. На огъня? – Саламандрите. На човека, който мисли? – Словото.

Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие Свое. “ И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие“ – разбирам по ума и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава на всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават на доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.

Какво се иска от съвременния човек? – Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента Природата и Животът остават за него затворени.“

Разбиране и съзнание – СС, 1 август 1937 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да й даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишено от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нещата.“

Четирите правила – СС, 13 август 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека.

Опити

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: "Какво е станало, като съм помислил." Една лоша мисъл, то е корав камък в Божествения свят. Следователно, като намерят този камък, ще го изхвърлят навън. Ти може да проектираш една лоша мисъл, но тя по своята тежест ще се върне и ще ти причини вреда. Окултистите говорят за връщането на мислите. Мислите имат свои грамадни тежести. Сегашните хора не могат да разберат и казват: "Какво бива от една мисъл, от едно желание?" Едно желание може да ти причини смърт. Ако ти не разбираш законите, може да ти причини смърт. Ако разбираш законите, една мисъл може да произведе едно благословение. Едно желание, една постъпка, ако разбираш законите, също може да ти причини благословение. Затуй човешкият живот зависи напълно от мислите, от чувствата, от постъпките.

Мисълта, тя спада в областта на Духа. Желанията спадат в областта на живота. Постъпките се оформяват, те спадат в областта на материята. Следователно в дадения случай вие трябва да владате* вашата мисъл. Ще се учите да владате мислите. Не да стане човек силен да разрушава. Защото онзи, който разрушава, той не е силен човек. Който разрушава себе си, той може да разруши и другите; който съгражда другите, може да съгради себе си. Следователно по този закон мисли само за това, което съгражда. Т.е. бъди едно с Бога, Който твори, създава света и постоянно твори.

Видяхме славата

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата работа. На учениците говоря. Но тях ги няма. Вие сте комисия. Ще имате предвид да не нападате учениците. В какво седи същността на работата? Сега каква е задачата на една комисия? Ти си създал една своя мисъл, тя е вече едно произведение. Всяка твоя мисъл е едно твое произведение. Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи отвън. Тази твоя мисъл е потребна, тя не е само за теб. В тебе ще се роди едно чувство. Ти пред комисия ще го представиш. Направиш една постъпка, тя не е твоя. Картината не принадлежи само на художника, който я е рисувал. Навсякъде, трябва да знаете, е същото. Една майка роди едно дете. Тя не го ражда само за себе си. Роди едно момче. Утре туй момче ще дойде друга млада майка и ще го вземе. Вие ще поплачете заради него, но тя ще ви плати нещо за вашето дете. Ако е момче, ще ви го вземат, ако е момиче, пак ще ви го вземат. Вие ще поплачете и ще се примирите. Какво трябва да правите? Ще родите второ, но и него ще ви го вземат. Три, четири родите и все ви ги вземат. Благодарете на Бога, че вас не вземат. "Един се взема, един се оставя." Който се ражда, всякога го вземат, който не се ражда, него не го вземат. Роди се нещо, вземат го. Роди се една твоя мисъл, трябва да знаеш, че тази мисъл не е твоя. Дъщеря ти пише едно писмо: Много добре живея. Много добър другар имам. Деца имаме, това имаме, онова имаме. Тъй както ние разглеждаме външния живот, то е един живот на заблуждения. Ние гледаме, че един човек направил една къща. Тази къща не е за него. Бащата казва: Аз тази къща направих за себе си. Но тази къща не е твоя, ти ще я дадеш. – Имам нива. – Ти ще я дадеш. Каквото и да имаме в света, нищо не остава у нас, ние само мислим. Временно то ще мине през твоите ръце и после в други ръце ще отиде.

 

Ще ви изясня закона. От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи, каква ще бъде съдбата ви в света. Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас, ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки. Невидимият свят няма никакво пристрастие. Определя точно. Сега няма какво да се безпокоите. Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи. Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво. Той не трябва да каже: Аз това не мога да го направя. Ученикът, каквато и задача да му дадат, той трябва да се опита да я разреши.

 

Не пресушавай живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Време е вече хората да разберат живота в неговата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере истината. Дребнавостите развалят настроението на човека. Той се намира в положението на човек, облечен с бели дрехи, но оцапан със сажди, с черни петна. Като погледне дрехите си, ужасява се. Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията. Често и птичките, както хвъркат във въздуха, цапат белите дрехи и шапки на хората. Те не подозират, че цапат белите дрехи на хората и с това им създават работа да ги чистят. Когато птичките цапат дрехите на хората, прощава им се, те нямат съзнание за това, което правят. Обаче, какво ще кажете за човека, който със своите нечисти мисли, желания и постъпки цапа понякога чистото в себе си.

 

Като ученици на Великия живот, вие трябва да излезете от обикновените условия на живота. Те са необходими, но временно само. Ако детето в първи клас работи с буквите, колкото и да са обикновени, те са необходими за него. Влезе ли в горните класове, в прогимназията и гимназията, ученикът има отношение към буквите дотолкова, доколкото чрез тях съставя отделни думи и изречения, но самите букви не го занимават вече. Като научи добре майчиния си език, ученикът започва да пише поезия, поет става. Следователно, поет е онзи, който знае да поставя думите на мястото им. Както думите имат определени места в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства.

 

Начало и край

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.

Събиране и изваждане

 

"Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание, казвам, че и лошите мисли и чувства стават причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки в човека. Оставете тия мисли и чувства в ръцете на любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното за нея място. Дайте на любовта най-малката лоша мисъл и вижте, къде ще я тури. Тя ще я постави за корниз на някой прозорец. Докато се туря този корниз, вие трябва да стоите далеч от него, да не падне върху главата ви. Щом се закрепи здраво за мястото си, вие можете да се спрете и да му се любувате."

Вътрешна просвета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всяка една мисъл без Любов е престъпление.

Всяко едно чувство, което се ражда без Любов, е престъпление, всяка една постъпка, която се ражда без Любов, е престъпление. В моя ум тъй седи въпросът. Аз или вие, който и да е, не е право.

 

Трябва да бъдем наясно. Мисълта трябва да я родиш с Любов. Умът и сърцето ти трябва да вземат участие, че тази мисъл се познава, тази мисъл е жива, тя не умира. Мисъл, която е родена от Любовта, не умира. Които не са родени от Любовта, умират."

 

 

Мъдростта съгради, Неделни Беседи, 28 февруари 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания.

 

Като ученици, вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да дава на разумните изобилно, за да могат да работят. — Дали и Бог е съгласен с това? — Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. Бог не съизволява в страданията и нещастията на хората. Страдат ли, нещастни ли са, те сами са създали това положение.

 

"Динамическа сила на мисълта"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си.

Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия.

И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето.

 

Милосърдие и користолюбие, МОК, 26.09.1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло.

 

Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. 

 

~

Има едно богатство в света, което не се краде, това е човешката мисъл. В това отношение вие трябва да бъдете богати. Ако човек се обижда, той не е богат човек. При всяка една обида, човек става най-малко два пъти по-богат, отколкото е бил по-рано. Всякога хората ни хвалят, за да им дадем нещо повече. Когато някой започне да ви хвали, че вие сте такъв, онакъв, че като вас не е срещал човек, това показва, че той иска да вземе нещо от вас. И вие сте длъжни да давате. Защо? Всеки извор или всяка чешма е длъжна да дава на когото и да е: и на животни, и на хора, и на буболечици. Който дойде, все трябва да му се даде и то кой колкото иска. Божественият извор никога няма право да отказва нещата, да каже, че на този или на онзи не иска да даде. Всеки е свободен да вземе толкова, колкото иска. Когато ние дойдем до положението на този извор, да даваме на всички, ние сме дошли до положението да изпълняваме Божията воля. Лесно е да се каже, но мъчно, трудно е това изкуство.

 

Та тепърва трябва да изучавате владането на човешките мисли... 

 

~

... от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят.

 

Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.

 

~

...човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.

 

~

Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тия закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното. Например, някой лош човек може да ти внуши да направиш на някого някоя пакост. И ти, като седиш, ставаш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвор четири, пет години. А мисълта, която си приел, не е твоя. Какво трябва да се прави в такива случаи? Като получите една мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл, която да ѝ реагира и тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват.

 

~

Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа.

 

~

...владейте своите мисли. Бъдете господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.

 

Закон за контролиранеНеделни Беседи, 19 декември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×