Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Думи на Учителя за мисълта

Recommended Posts

И тъй, когато умът управлява човека, работите му се оправят лесно. Силен е умът. Ако имаш вяра, умът присъства в тебе; ако нямаш вяра и умът го няма. Казано е в Стария завет. „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог“. Значи, безумният не вярва в Бога. Изобщо, вярата има отношение към човешкия ум, а присъствието на ума показва, че човек може да бъде спасен. – Как може да бъде спасен човек? – Представи си, че си пътник. Вървиш няколко дни в гората и огладняваш. Носиш в джоба си един магически ключ, чукнеш с него и пред тебе се открива един дворец. Около него голяма градина с плодни дървета, увиснали от плодове. Ти се спираш пред тях и си взимаш, колкото искаш. Дядо ти е оставил голямо наследство за тебе. Ще ходиш ли гладен при това богатство? И сиромашията, като те срещне и тя ти сваля шапка. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че умът не ти е станал още господар. Ако се радваш, знай, че даваш банкет на ума си. Щом почнеш да мислиш, умът ти е вече на работа. И в скръб, и в радост, умът е всякога на работа. Да мислиш за умрелия човек, това не е мисъл. Да мислиш за богатия и това не е мисъл. Трябва ли царят да мисли, кога ще стане богат? Той е богат, но трябва да мисли, как да направи своите поданици щастливи. Цар, който мисли за богатство, той носи вече сиромашията на гърба си. И блудният син, като дойде до положение да яде рожкови, каза: Осиромашах. И той отиде при баща си, да му стане последен слуга. Значи, само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. Казвам и на вас: Измийте добре къщата си, боядисайте вратите, изчистете прозорците и умът ще дойде.

 

Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете, какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите. Не е лесно да бъдеш приятел на човека. Има една специфична черта в човека, по която можеш да познаеш, дали ти е приятел. По тази черта се познава и честният човек. Истински приятел е онзи, на когото плодовете на живота са узрели.

...

Не търсете щастието във вашите къщи – истински затвори. Къщата е умът; имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. Тогава ще бъдеш и философ и поет. Ще кажеш, че повече ум ти трябва. – Умът нито се умножава, нито се дели. Сега ще ви дам една формула. Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. Само така ще бъдеш свързан с ума си. Умният всякога говори истината. Ако счупи едно шише, той не скрива истината, но намира друго, по-хубаво и го слага на мястото на счупеното. Той не се извинява, но веднага изправя грешката си. Господарят не прощава погрешката, но казва: Шишето трябва да бъде на мястото си. Само истината спасява човека.

 

И тъй, бъдете умни! Работете и с ума и със сърцето си. Сърцето е подобно на щерна, която се пълни от дъждовете. Някога щерната пресъхва. Тогава ще отидеш на извора, който тече денонощно. Водата на щерната е застояла, а на извора – всякога прясна и чиста. В тази вода е вашето щастие. То върви подир ума. Много естествено, умът се движи по-бързо от щастието. Сърцето се движи по-бавно. То прилича на биволска кола. В друго отношение, то прилича на опърничавата слугиня, която в гнева си, всичко руши. Каквото среща на пътя си, всичко удря, чупи, блъска. Човек първо е чувствувал, а после мислил, но пак не си оправил работите. А сега, първо ще мисли, а после ще чувствува. Умът носи светлина и живот. В ума няма никакъв спор, понеже в него е изобилието. Спорът се явява в сърцето, понеже то има всякога желание да взима. В сърцето е недоимъкът, а в ума – изобилието. В него има изобилно хляб и можеш да ядеш, колкото искаш. В сърцето има само един хляб. Ако го разделиш на хиляда души, непременно ще се яви спор.

 

Силата на ума

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем.

 

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.

 

По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта.

 

Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас.

Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек.

 

Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек [е] дотолкова силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.

 

Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония.

 

От Общочовешкото братство

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×