Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

България, днес

Recommended Posts

Ако знаете някое интересно събитие, което се е случило на този ден преди години и ви е направило впечатление, може да пишете тук. :) Идеята е на Ася, но предполагам, че поради големия дъжд, излял се над София вчера, тя за съжаление няма интернет. :3d_130::3d_119::3d_060: Така, че аз ще пусна нейното предложение за 06.06

Интересни събития, свързани с историята на България.

На днешната дата 06.06.2008 г.:

* Преди 50 години е бил открит Дворецът на културата в гр. Перник. С какво е интересен този юбилей?

Народният Хор към двореца води началото си от 1959 г. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" е създаден през 1959 г. и е носител на сребърни и златни медали от всички Републикански прегледи на художествената самодейност. Представил е България на много световни конкурси и фестивали. Професионалният Духов Оркестър е създаден през 1902 г., а от 1959 г. съществува и Професионаленм Битов Оркестър.

* На 06.06.1999 г. на 64 годишна възраст почина един от най-обичаните съвременни български поети - Дамян Дамянов. Роден на 13.01.1935 г. в Сливен. Удостоен със звнието Народен деятел на културата. Лауреат на Димитровска награда. За цялостно литературно творчество през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов". Издал е стихосбирките "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", романът "Таванът" и др.

-------------------------------------

За днешният ден - 07.06. се сещам само за това, че Сърбия през 1912г., следвайки примера на България и Гърция, обявява война на Портата. Започва Балканската война.

Макар и да не е чисто българско събитие, смятам, че е засегнало сериозно нашата страна. Моят прадядо е загинал в тази война, оставяйки вдовица на 30г. с 4 деца – последното родено след смърта на баща си. :(

Забележка: За изготвянето на материалите са използвани следните източници: Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика” (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse”; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times”; Исторически бюлетин – на “The History Channel”; Исторически бюлетин – на “World of Quotes”.

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 8 Юни:

През 1879 г. е роден Славейко Василев - политически, държавен и военен деец, полковник. Участник във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Един от ръководните дейци на Военния съюз и от създателите на организацията Народен сговор. Изиграл важна роля при подготовката и извършването на деветоюнския държавния преврат през1923 г. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (1926- 1931 г.). Същия пост заема и в правителството на Ив. Багрянов (юни - септември 1944 г.). Известно време е и председател на Съюза на запасните офицери в България. Участва в организирането на националистическите организации "Хр. Ботев" и "Отец Паисий". Умира на 09.09. 1944 г.

През 1965 г. България и Полша подписват подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма.

През 1894 г. в София е роден академик Борис Стефанов. Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема. Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния наш ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев, обемът на написаните трудове по ботаника от всички наши ботаници докъм 1950 може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов до този момент. Според друг наш изтъкнат ботаник - Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997), "Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България". Продължава да твори до края на живота си — 12.12. 1979 г.

През 2007 г. завършва житейския си път Богомил Райнов – известен български писател и професор по естетика. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век и брат на скулптора Боян Райнов. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 9 юни 1923 година преди 85 години се е извършил известният деветоюнски преврат на професор Александър Цанков. Свалено е правителството на Ал. Стамболийски. За интересуващите се по-подробно тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 10 Юни:

1868 г. - Високата порта предлага на Патриаршията проект от 6 точки за уреждане на българския църковен въпрос.

След завладяването на България от турците през 1396 г. и унищожаването на Търновската патриаршия по-голямата част от българските земи в църковно отношение са подчинени на Цариградската патриаршия. С премахването на независимите Ипекска патриаршия (1776 г.) и Охридска архиепископия (1767 г.) под духовната власт на Цариградската патриаршия попадат и останалите дотогава извън обсега й български земи. Цариградската патриаршия придобива правото да получава големи доходи от поробените християнски народи под формата на много църковни данъци, такси и др.

1871 г. - Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. "Дума на българските емигранти". Мотото на вестника е "Истината е свята. Свободата е мила." Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.

1882 г. - С княжески указ е създадено Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията.

1919 г. - От 10 до 17 юни се състои първа сесия на Върховния съвет на труда към Министерския съвет. Препоръчва се въвеждане на 8-часов работен ден, направено с царски указ на 24 същият месец.

1926 г. - Съветът на ОН взема решение за отпускане на бежански заем на България. Българският държавен външен заем, получен от правителството на А. Ляпчев на 21 декември 1926 г., е предоставен за настаняването и подпомагането на хилядите бежанци, дошли в България от отнетите и след Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. територии. Заемът е отпуснат от английски и американски банки и е в размер на 2 400 000 английски лири стерлинги и 4 500 000 щатски долара. Той е гарантиран от Обществото на народите, а изразходването му се контролира от комисаря на ОН французина Рене Шарон. Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство е принудено да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняването на бежанците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 11 юни

да си спомним за световно известната оперна певица

180px-Tosca-3.jpg

Гена Димитрова, която умира на този ден преди три години – 11 юни 2005г. в Милано. По-подробно за жената, която прослави България по света можете да прочетете тук

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 12 юни

1889 г. e роден Гьончо Белев - български писател. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в-к "Вечерна поща". Делегат е на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни негови съчинения са: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др. Умира на 23.I.1963г.

1904 г. е роден Атанас Далчев

adalchev.jpg

български поет, преводач и есеист. Завършва философия в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1927 г. Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928 - 1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936 - 1937 г. пътува из Франция. Бил е учител по български език в Цариград през 1938 г. и училищен инспектор и директор на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник отделение в Министерството на информацията; заместник-главен редактор на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Съчинения: "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (подб., ред. и предг. и прил. Р. Ралин, 1990 г.). Далчев умира в София на 17 януари 1978 г. Част от произведенията му може да прочетете тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо темата е озаглавена България днес, когато това, което се представя в нея, е България вчера.

Днес почина писателят фантаст Любен Дилов, авторът на "Пътят на Икар". Мир на духа му!

Написаната истина остава и утре.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо темата е озаглавена България днес, когато това, което се представя в нея, е България вчера.

Днес почина писателят фантаст Любен Дилов, авторът на "Пътят на Икар". Мир на духа му!

Написаната истина остава и утре.

Под "днес" се разбира днешната дата - преди години, а може и сега. Какъвто е случая с твоето съобщение Силвия, което ме натъжи тъй като харесвам някои от произведенията на Любен Дилов. Ето част от едно:

...............

И заживя човечеството в очакване на присъдата, с очи, отправени към

звездните рояци и купове. Там някъде - сред кои ли точно? - може би вече

заседаваше галактическият съд. Нямаше ли да го повика, за да изслуша

защитата му? Но как ли щеше и да се защити, като не можеше да докаже дори

произхода си? Нямаше ли да прояви поне милост - да го остави да си живее на

тая мъничка планета, в този краен квартал на гигантската Галактика? Но как

щеше да стигне молбата ни за милост там, до звездите?

Вдигаше човечеството нагоре глава още и с надеждата да зърне отново

някоя летяща чиния, но те престанаха да се появяват.

А като го заболеше вратът да гледа нагоре, то се тълпеше пред кината,

където се прожектираше поредният мюзикъл с идиотското заглавие "Не пушете!

Затегнете коланите!"

НЕ ПУШЕТЕ! ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ!

Любен Дилов

:(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 13 Юни:

1903г. в град Айтос е роден Филип Кутев Тенев,

kutev.jpg

Филип Кутев е емблематична за българската музикална култура личност - символ на патриотизма и самочувствието на днешна България. С делото си като композитор и създател на първия професионален фолклорен ансамбъл Филип Кутев се превръща в българския музикант и композитор, най-силно повлиял на световната музикална култура.

В София Филип Кутев контактува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. той основава първия фолклорен ансамбъл, а благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.

Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявяни от многогласен битов хор. Той видоизменя традиционния песенен фолклор и на негова основа създава специфичната хорова музика, често асоциирана с българския фолклор извън страната.

filip.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 14 юни

На 14 юни 1923 г. е убит земеделският лидер Александър Стамболийски

f_88059317.jpg

от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). Александър Стамболийски е виден български политик, водач на Българския земеделски народен съюз. Роден е на 1 март 1879 г. в пазарджишкото село Славовица. Ученик е на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗС..

Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.).

От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. На 9 юни 1923 година при преврат на Военния съюз е свалено земеделското правителство на Александър Стамболийски. След преврата е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ).

На 14 юни 1853 г. е починал българският възрожденски художник Захарий Зограф

Zaharij_Zograf.jpg

Най-известните му творби са иконите в църквата "Св. Константин и Елена" в Пловдив, църквата "Св.Богородица" в Копривщица, иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир, стенописите в Бачковския манастир (параклиса и църквата "Св. Никола"), църквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес е Петдесетница - отбелязва се всяка година на петдесетия ден след Великден (винаги в неделя). Свързан е по смисъл с честването на Свети Дух. Бог Отец - носител на безкрайното начало, Бог Син - спасител на света, и Бог Дух Свети - живоносен източник, са трите лица на единия и единствен Бог, които имат равно божествено достойнство. Петдесетница е един от най-значимите православни празници - рожден ден на Христовата църква. На този ден Господ и Исус Христос основа църквата Си на земята чрез пращането на Светия дух.

Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванадесетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Исус Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.

Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

На днешния ден - 15 юни

1993 - умира Александър Владигеров, български композитор и диригент. Продължава музикалната традиция на баща си Панчо Владигеров. Негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо".

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 16 юни

1925 г. в гр.Левски е роден големият български актьор Георги Парцалев.

35930.jpg

Починал на 31.10.1989 г. в София. Завършил е гимназия в Плевен. Следвал е медицина. Но всички знаете с какво го помним. Ето едни от най-интересните му филми:

1. ПОД ИГОТО (1990)

2. 13-ата ГОДЕНИЦА НА ПРИНЦА (1987) .... царя на Каленби

3. НЕОЧАКВАНА ВАКАНЦИЯ (1981)

4. РОЯЛЪТ (1979) .... Личо Виделов

5. МОМЧЕТАТА ОТ „ЗЛАТЕН ЛЪВ" (1978)

6. ДВА ДИОПТЪРА ДАЛЕКОГЛЕДСТВО (1976) .... Димо Манчев

7. НАКО, ДАКО И ЦАКО - МОРЯЦИ (1976) .... Дако

8. НАКО, ДАКО И ЦАКО - ШОФЬОРИ (1976) .... Дако

9. ЛАМЯТА (1974) .... гадателят

10. СИРОМАШКО ЛЯТО (1973) .... Методи Рашков

11. С ДЕЦА НА МОРЕ (1972) .... чичо Манчо

12. ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА (1971) .... Иван Стайков

13. НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ (1971) .... Фурман-син

14. ПЕТИМАТА ОТ „МОБИ ДИК" (1970) .... Педро

15. КИТ (1970) .... главният инженер

16. ПРИВЪРЗАНИЯТ БАЛОН (1967) .... Амед

17. ПОД ИГОТО (1952) .... хаджи Ахил

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 17 юни

1852 г.

В Тараклия, Бесарабия, дн. Молдова е роден революционерът Олимпий Спиридонов Панов.

th_284.jpg

Учи в Русия, Букурещ и Париж. През 1869 г. се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов; избран е за член и секретар на БЦБО, Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция (1877 г.), Панов се записва в I дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880 г.-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. В Сръбско-българската война (1885 г.) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. Разстрелян е за участие в Русенския бунт (1887 г.), организиран от офицери русофили за събаряне на регентството.

1897 г.

В София е роден политикът Трайчо Костов.

traychokostov.jpg

Член на БКП от 1920 г. През 1924 г. е избран в ЦК на БКП. Арестуван е и е осъден на 8 години затвор.Амнистиран е през 1929 г. и заминава за Москва. Работи в Задграничното ръководство на БСП и Коминтерна. През 1938 г. се завръща в България. Става член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. да завръщането на Георги Димитров от Москва е първи секретар на ЦК на БКП. Заместник министър-председател е в правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров. През 1949 г. е арестуван и обвинен в антисъветизъм. Съден е за антипартийна и шпионска дейност. Разстрелян (обесен ?) е на 17 декември 1949 г. в София. Частично е реабилитиран през 1956 г., а пълна реабилитация получава през декември 1989 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 18 юни

85 години от смъртта на Христо Смирненски

pixhs.gif

(ист. име Христо Димитров Измирлиев), български поет и публицист, и 110 години от рождението му (17 септември 1898) /1898-1923/. Един от големите майстори на български стих. Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямилефенди и др. Сатиричната му творба "Приказка за стълбата" се смята за най-зрялата в неговото творчество.

Още за поета тук

Над сънния Люлин, прибулен

с воала на здрач тъмносин,

безоблачен залез запали

сред своите тайнствени зали

пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна

пак с траурен плащ рамена,

градът приюти се в тъмата

и тънка позлата в стъклата

разля се на плахи петна.

/Жълтата гостенка/

Произведенията му можете да намерите тук и тук.

1882г. в с. Ковачевци, Пернишко е роден Георги Димитров.

dimitrov3.jpg

Български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.).

През 1923 г. Димитров заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското възстание. След потушаването му емигрира.

Скоро след подпалването на 27 февруари 1933 г. на Райхстага Димитров заедно още двама българи Танев и Попов бива арестуван. Те биват обвинени за подпалването, но след шумен процес /в Лайпциг от 21 септември до 23 декември 1933 г./ наблюдаван от цяла Европа биват оправдани.

Починал в Барвиха близо до Москва на 2 юли 1949 г.

На негово име е наречен град Димитровград.

Още тук и тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 19 юни"

През 1829 г. по време на Руско-турската война (1828–1829), руските войски завладяват Силистра.

1897 г. е роден акад. проф. Дончо Костов Стоянов - български агроном и генетик. През лятото на 1944 е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието, но отказва поста и е освободен. Завършил естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и агрономство в Хале през 1924. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на СУ. Специализира генетика в Харвардския университет (1926-1929), работи в Института по генетика в Ленинград (1932-1934) и преподава в Ленинградския университет (1934-1936). През 1939 г. Дончо Костов се завръща в България и до смъртта си е директор на Централния земеделски изпитателен институт. От 1942 до 1946 преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 става редовен член на Българската академия на науките. Той основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите (1947-1949).

През 2000 г. почива Антон Горчев - "Добре е да имаш приятели и спомени с тях!"

147a9dbabb3665f61bafb173bb8d4ec44-1.jpg

Роден на 10.11.1939 г. в София. Завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1963). Детската му мечта била да стане летец. За театъра го открива легендарният Константин Кисимов. Не го приемат от първия път заради несъответствие между фигура и глас, но Антон се подготвя упорито и от втория опит вече е вътре - в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев. След завършването през 1963 г. постъпва на работа първо в трупата на Варненския театър, а през 1965 г. в Пловдивския театър. През 1971 г. Антон Горчев започва работа като щатен киноактьор в Киноцентър, Бояна. Междувременно гастролира по сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Чацки в От ума си тегли на Грибоедов, Петручио в Укротяване на опърничавата, Бернардо в Уестсайдска история на Бърнстейн, Меки Ножа в Опера за три гроша от Брехт... А през 1973-а постъпва в трупата на Драматичен театър София и става звезда в едно от най-играните представления - Човекоядката от Иван Радоев.

Освен оригиналната версия на Козият рог (1972) на Методи Андонов, считан за най-добрия роден филм на всички времена, биографията му включва Татул (1972), Иван Кондарев (1975), Сватбите на Йоан-Асен (1975), Осмият, Голямата скука (1973), Буна (1975), Язовецът (1981), Бяла магия (1988), Горе на черешата (1982), Иконостасът, Танго.

1953 г. - Световният съвет на мира награждава посмъртно с “Почетна награда на мира” поета Никола Й. Вапцаров.

1987 г. - В София Националният музей “Земята и хората” посреща първите си посетители. На тази дата по традиция се организира и Ден на дарителя - тържество, на което се популяризират дейността на музея и получените дарения.

63a7c8d1ad.jpg

1955 г. - САЩ сключват договор с България за доставка на 500 шевролета и това е първият договор на тази страна с държава от Източния блок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 20 юни

През 1774 г. по време на Руско-турската война (1768-1774 г.) руските войски, под командването на ген. Александър Суворов, разгромяват 40-хилядна турска армия край с. Козлуджа (дн. Суворово). Оцелелите турски войници панически бягат към Шумен, където се намира щабът на великия везир Мехмед паша.

Александър Василиевич Суворов e руски военен деец, генералисимус. По време на Руско-турската война 1768-1774 г. със свой отряд разбива турските войски при Тутракан (1773 г.), а при с. Козлуджа (дн. гр. Суворово), Варненско, разгромява и 40-хилядна турска армия. Войната между Русия и Турция водена през 1768-1774 г. е за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руски експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турски флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руски войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор през 1774 г. Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.

През 1954 г. официално е открит Мостът на дружбата на р. Дунав между Русе и Гюргево. Мостът е проектиран и строен от съветска проектантска строителна организация със съдействието на съветски и български строители. Строителството е реализирано през 1952-1954 г. със съдействието на тогавашния СССР . Дължината му е 2,8 км, на височина е 30 метра над водата - на две нива – за влакове и автомобили. Средната му част може да се повдига и да пропуска големи кораби.

През 1862 г. в Котел е роден Георги Иванов, известен като Георги Геройски, Марко Лерински или Марко войвода - български военен и революционер, войвода. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

160px-Marko_lerinski.jpg

През 1895 напуска армията, влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 година и изгарянето на Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. През 1900 се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 г.

На 20 юни 1915 г. почива видния български православен духовник, екзарх на Българската екзархия - Българският духовен водач - Екзарх Йосиф І.

Yosif_I.jpg

Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 05.05.1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоположеният монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство. През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 г. На 24 април 1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за екзарх от импровизираният „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912) в екзархийския диоцез sa включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, и още 8 епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници. Заставайки начело на българската църква, Екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовнодружество, преименувано през 1911 год. в Българска академия на науките.

Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. Екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното со здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът се явява църковно народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

През 1979 година в двора на църквата Св. Димитър е възстановена сградата на метоха на Хилендарския светогорски манастир, който е съществувал в Стара Загора през XVIII-XIX век и е бил един от центровете на духовното възраждане в града. В метоха е представена веществено-документална експозиция “Левски в Старозагорско”. Проследени са тригодишният престой на Апостола в града (1855-1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети. Показана е точна възстановка на учебна стая от Светиниколското училище, в което е учил бъдещия апостол на българската свобода.

h_metoh.jpg

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 21 юни

През 1898 г. в Ихтиман е родена Пенка Георгиева Икономова – българска драматична и филмова актриса. Тя е съпруга на Никола Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. През 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936, 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Тя участва в "Хамлет", "Ана Каренина", "Лес", "Призраци", "Свекърва", "Прокурорът". Участва във филма "Големанов" (1958 г.) на режисьор Кирил Илинчев. Авторка на книгата "Благодаря ти, живот" (1976 г.). Умира на 11 ноември 1988 г. в гр. София.

През 1926 г. е роден Тодор Георгиев Абазов - български журналист, публицист и литературен критик; професор по журналистика. През 1945 г. завършва гимназия в София. През 1953 г. завършва специалност "Право" в СУ “Св. Климент Охридски” . През 1945 г. е главен редактор на в-к "Средношколско единство” и редактор във в-к "Народна младеж, след което една година е редактор на сп. "Младеж" , от 1946 г. до 1957 г. е редактор в-к "Народна. младеж" , в периода 1957-1961 г. е редактор сп. "Наша родина",от 1961-1966 г. е редактор на сп. "Септември" , от 1966 до 1977 г. е заместник-главен редактор на в-к "Народна култура". Тодор Абазов е главен редактор на сп. "Български журналист" (1977-1990 г.) и на сп. "Съвременна журналистика" (1987-1990 г.). От 1987 до 1990 г. е директор на Центъра за журналистически изследвания и информация към СБЖ. Тодор Абазов е член на СБП, СБЖ, СБФД. Автор е на "Щрихи и размисли" (1970 г.), "Публицистика и критика" (1974 г.), "Словото като позиция" (1982 г.), "Път във времето" (1986 г.); съставител на сборника: "По телеграфа - статии и кореспонденции на Ъ. Хемингуей" (1981, 1986 г.), "Антология на съвременната българска публицистика" (1984 г.), "Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката" (1996 г.).

1935 г. в с. Садовец, Плевенско е роден Любен Димитров Атанасов - български енциклопедист. Завършва СУ“ Св. Климент Охридски” със специалност "Библиотекознание и Библиография" към Философско-историческия факултет. Работи като уредник на библиотеката при читалище "Постоянство" гр. Лом и в Окръжна библиотека "Христо Смирненски", гр. Плевен. От 1962 г. е редовен аспирант към катедра "Библиотекознание и Научна информация" при Софийски университет, където е последователно асистент, ст. асистент, гл. асистент и доцент (от 1984 г.). Той е ръководител на катедрата. От 1995 г. е на редовна работа като щатен преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Последовател е на проф. Тодор Боров. Работи върху докторска дисертация "Възникване и разпространение на кратките литературни форми (афоризмите) като средства за комуникация”. Автор е на първата в България "Енциклопедия на афоризмите" (1998 г.). Има над 150 публикации в България и в чужбина.

На този ден през 1937 г. в Москва умира Симеон Ванков – български офицер, генерал-майор от руската армия (1911 г.). Роден на 25 януари 1858 г. в Свищов. През 1877 г. учи в Южнославянски пансион в Николаев. Година по-късно завършва Константиновското военно училище в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на полубатарея в 26. артилерийска бригада. След войната служи в артилерията на българската армия. През 1883 г. завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е начело на артилерийския арсенал в Русе. Командва Дунавската флотилия, която с умели маневри осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост. Участва в детронацията на княз Александър I на 9 август 1886 г.. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руска армия. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. След Октомврийския преврат през 1917 г. е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия.

19 - 21 юни 1913 г. след тридневни боеве гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. След боеве от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина.

На 19 юни 1013 г., по време на Междусъюзническата война (1913 г.), започва настъплението на гърците срещу II-ра българска армия. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана, те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на II-ра армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.

През 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП възстановява партийното членство на художника Александър Жендов, изключен през 1950 г. от БКП, и препоръчва на Съюза на българските художници да уреди негова изложба, както и да бъдат издадени албум с негови творби и монография за него.

Александър Стефанов Жендов е български художник илюстратор и карикатурист, автор на разкази и фейлетони. В периода 1923-1925 г. следва в Художествената академия в София, след което три години учи графика и декоративно изкуство в Германия, през 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт в Москва. В България той е един от създателите и ръководителите на Съюза на трудово-борческите писатели. Сътрудничи на всички леви издания, редактира в-к "Жупел", "Поглед" и "Фронт". Председател е на дружеството на новите художници. Пише хумористични и сатирични разкази и фейлетони, репортажи и статии, илюстрира "Зимни вечери" на Хр. Смирненски, докато поетът е още жив. Автор е на съчиненията "Албум от репродукции" (1959 г.), "Антихрист. Илюстрации от автора" (1962 г.), "Разкази и фейлетони" (1963 г.).

През 2000 г. в изследване на Световната здравна организация по качество на здравно обслужване България е на 102-о място от 191 страни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 22 юни

1933 г. в село Царски извор, Великотърновско е роден Димитър Казаков - Нерон, български художник.

neron.jpg

През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Ефтим Томов в Художествената академия, София. От 1966 година участва в художествени изложби в България и в представителни изложби в чужбина. На следващата година получава наградата на СБХ за графика.

Димитър Казаков е творец, който по своеообразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви. Работи с всички техники и с разнообразни материали. Прави 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 година. Умира на 16 януари 1992 г.

Има изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на Неров са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, Париж, в музея “А. С. Пушкин”, Москва, в Императорската колекция Токио.

vlubeni_neron.jpg

Творбата на Димитър Казаков "Влюбени", изложена в галерия "Лоранъ".

През 813 г. - Българската войска, водена от хан Крум побеждава армията на Византия край дн. село Маломирово (Ямболско).

През 1862 г. в Свищов е роден Иван Шишманов, български литературовед, фоклорист и министър на просвещението.

160px-Shishmanov.jpg

Български филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия. Името на Шишманов като министър на народното просвещение (1903–1907) се свързва с основаването и развитието на редица културни институти. Наследник на възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). През 1888 г. защитава докторат в Лайпциг. Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет, 1888). Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893–1900). Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. Също така е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66 години.

През 2001 г. почива Лика Янко - българска художничка, дъщеря на преселници от Албания.

Учи във Френския колеж в София, и там за първи път се запознава с художници като Сезан, ван Гог, Гоген, които по-късно оказват влияние върху творчеството й. През 1946 г. постъпва в Художествената академия със специалност живопис в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира.

Първата й самостоятелна изложба е през 1967 г. в София, но e разкритикувана от критиката и преждевременно прекратена. Лика Янко продължава да рисува, но не излага платната си до 1981 г., когато получава покана за изложба лично от Людмила Живкова. В средата на 1970-те нейните картини започват да се купуват от чужди посолства и получават високата оценка на европейските галеристи. За целия си живот, Янко прави едва 7 изложби, последната от които открива едва седмица преди да почине (от пневмония). Преживе подарява 82 платна на Софийската градска художествена галерия. Всъщност дарените картини са 80 на брой, но за две от тях („Натюрморт“ и „Пейзаж“) впоследствие през 2004 г., се разбира че са двустранни.В картините й преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на бога. В тях тя често инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца, камъчета.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 23 юни

През 1882 г. е назначен е служебен кабинет от руски генерали и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев - руски военен деец, историк, географ, генерал от пехотата. Роден през 1844 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. служи в щаба на Дунавската армия. След Освобождението остава в България и завежда Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, ръководена от Вл. А. Черкаски. След изтичане срока на Временното руско управление напуска България. По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. отново идва в България по настояване на княз Александър I Батенберг. От 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. е министър-председател, едновременно с това до 4 април е и министър на вътрешните работи. Влиза в конфликт с княза и консерваторите и започва да търси сближаване с "непримиримите либерали" на П. Каравелов. Княз Александър I Батенберг отстранява от власт руските генерали с помощта на "умерените либерали" на Др. Цанков. С. издава "Към най-новата история на България". Леонид Соболев умира на 30 септември 1913 г.

През 1887 г. за княз е избран Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски.

През 1913 г. по време на Междусъюзническа война Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.

През 1881 г. е роден Лазар Добрич - български цирков артист и цирков педагог, режисьор, един от най-изтъкнатите дейци на българското цирково изкуство, допринесъл за развитието и международния му авторитет. Роден в софийското село Равно поле. Брат му Александър Добрич също е цирков артист, както и борец и атлет. Лазар Добрич и трупите му са носители на множество награди. През 1950 г. получава Димитровска награда, а шест години по-късно е удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство. Посмъртно издадени са две негови книги през 1971г. „Смъртният скок“ (автобиографичен роман), а през 1973 г. „С цирка по света“ (спомени).

През 1972 г. е родена Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба.

На днешния ден са починали:

През 1884 г. Димитър Наумов, български агроном, издател и политик.

През 1928 г. Иван Шишманов, български книжовник и министър на просвещението.

През 1962 г. Тачо Танев, български драматичен актьор.

През 1980 г. Павел Спасов, български писател и драматург.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешния ден - 24 юни

1241г. е починал Иван Асен II, цар на България от 1218 до 1241 г.

f_31190412.jpg

При неговото царуване границите на България отново достигат три морета.

Ivan%20Asen%20II.jpg

Известен е с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата.

Най-сериозният военен конфликт по време на царствието му е битката на 9 март 1230 г. при река Клокотница, недалече от днешно Хасково с византийците от т.нар. Епирска държава. Тогава Иван Асен задържа в плен техния император Теодор Комнин и аристократите му, но пуска на свобода хилядите обикновени войници. Този жест, а и мирната му политика изобщо, стават причина по-късно кончината му да бъде оплакана от всички - и от българи, и от гърци, и от останалите съседи.

Макар и родът на Иван Асен II да прекъсва скоро съществуването си като българска династия, мнозина негови членове вливат кръвта на Асеневци във вените на монарси, йерарси и висши аристократически фамилии, някои от които, например в Италия, имат живи представители и днес.

По-подробно за този велик наш владетел можете да прочетете в Уикипедия, тук и тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още малко история:

На днешния ден през 1879 г. пристига в България първият български княз - Александър Батенберг.

През 1854 г. е роден Лука Касъров, български лексикограф и енциклопедист, починал 1916 г.

През 1893 г. почива Жельо Войвода - български войвода и хайдутин. Роден през 1820 година в Карапча, дн. Маломир. Първоначално участвал в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. Жельо войвода е участвал в три войни: Сръбско-турската от 1876 г., Руско-турската от 1877/78 г. и Сръбско-българската от 1885 г. По време на Руско-турската война е водил чета от 300 четници, която е действала в района на Котел. През 1868 г. е подготвял чета със секретар Христо Ботев, но поради финансови причини тя не успява да премине река Дунав.

Днес е и Еньовден - български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 25 юни:

През 1875 г. в Стара Загора е роден Кирил Генчев Христов - български поет. Първият български поет, който си позволява да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада от любовта, да и даде право на съществуване в литературата; да възпроизведе природата такава, каквато е - променлива, подвижна, пълна с живот, творящ във вечна хармония със себе си. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор е на пътеписи и мемоари. Сред неговите съчинения са: “Песни и въздишки” (1896 г.), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци)” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.).

През 1909 г. в Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в СУ “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател на СБП (1964-1966 г.). Майстор на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др.

През 1912 г. ВМРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека; последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година.

През 1930 г. е роден Георги Черкелов - български актьор и режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. В киното дебютира през 1961 г. - “Последният рунд” (1961 г.). Черкелов е майстор на отрицателния персонаж (въпреки че играе с успех и положителни роли). Неговите герои са хладнокръвни и рационални, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза (“Ричард II”, “Тази малка земя”, “Страшният съд” и др. в театъра). Филми: “На тихия бряг” (1963 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.), “До града е близо” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Светът е малък” (1968 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г., 1972г.), “Шарен свят” (1971 г.), “Странен двубой” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Очакване” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Трудна любов” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (тв, 1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (тв, 1976 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Студеното сърце” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Черешова градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Най-тежкият грях” (1982 г.), “Спирка “Берлин” (тв, 1982 г., и режисьор), “Съдията” (1986 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Страшният съд” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние” (1996 г.), “Стъклени топчета” (1999 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.).

През 1935 г. е роден Стефан Илиев - български драматичен и филмов актьор. Играе в "Райна Княгиня" (тв, 1972 г.), "Компарсита" (1978 г.). Утвърждава се като добър епизодик: "Любимец 13" (1958 г.), "Пленено ято" (1962 г.), "Конникът" (1964 г.), "Отклонение" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Обич" (1972 г.), "Игрек 17" (1973 г.), "Зарево над Драва" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1975 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Годежна вечеря" (тв, 1977 г.), "Фильо и Макензен" (тв, 1979 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1981 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Равновесието" (1983 г.), "Забравете този случай" (1985 г.), "Ешелоните" (1986 г.), "За къде пътувате" (1986 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "Делото “Опенхаймер" (тв, 1988 г.), "Здравей, бабо" (тв, 1991 г.), "О, господи къде си?" (1991 г.). Преизбран за шеф на Съюза на артистите в България (2001 г.).

През 1977 г. почива Петко Груев Стайнов - български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринасъл значително за развитието ѝ. Роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити. През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи. Два са жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов: симфоничния и хоровия. Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща: симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925,1926) и "Приказка" (1930), симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937), симфонично скерцо (1938), концертните увертюри "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953), две симфонии (1945 и 1949). По значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо". В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина. Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера. Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 26 юни 1879 г. княз Александър І поема управлението на България

2371246.jpg

Tой полага клетва пред Първо Велико Народно събрание в Търново, с този акт се възстановява след близо 5 века самостоятелното държавническо управление на част от българските земи. Учреден е възпоменателен медал по този повод, с който са наградени около 200 души.

Княз Александър I Батенберг е княз на България в периода 1879- 1886 г. Той е генерал, хесенски принц. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 27 Юни:

През 1877 г. в хода на Руско – турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.

През 1945 г., в дните между 24 и 27 юни се провежда първия конгрес на Българския народен женски съюз - единна масова организация на българските жени. Неговото изграждане започва през октомври 1944 г. по решение на Националния комитет на ОФ. С тази задача се заема Централната женска комисия към Националния комитет на ОФ, начело с Р. Тодорова. Пристъпва се към реорганизация на съществуващите женски дружества, създадени от Българския женски съюз. През юли 1945 г. се провежда учредителният конгрес на БНЖС, на който се избира и ръководният му орган – Управителен съвет. Дългогодишен негов председател е Ц. Драгойчева. Печатен орган на съюза е в. "Народен женски глас" (1945 г.–1950 г.). От 1945 г. започва да издава и сп. "Жената днес".

През 1850 г. на 27 юни (по стар стил) в Сопот е роден Иван Минчов Вазов - класически български писател, академик, смятан за патриарх на българската литература. Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

160px-IvanVazov.jpeg

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

img1.jpg

През 1879 г. е роден Атанас Илиев Кирчев - български драматичен артист. Учи драматическо изкуство в Петербург и Берлин. Атанас Кирчев е един от първите артисти на “Сълза и смях”. Изгражда запомнящи се образи - Тетерев (“Еснафи” от Горки), лорд Горинг (“Идеалният мъж” от О. Уайлд), Дяволът (в едноименната драма на Молнар), Свещеникът (“Младост” от Халбе), Борислав (в едноименната драма от Ив. Вазов), Драгой (“Искам да живея” от Н. Г. Данчов) и др. Умира на 5 ноември 1912 г., в гр. София.

През 1929 г. е роден Доньо Петров Донев - български художник и режисьор. Завършил Художествената академия в София. Режисьорският му дебют, съвместно с Тодор Динов, е "Дует" (1961 г.), а първият му самостоятелен филм е "Приказка" (1962 г.). Доньо Донев създава много филми и като художник. Той е автор на първия български пълнометражен анимационен филм "И ги нарекоха Монтеки и Каполети" (1985 г.). Заснел е също "Цирк" (1962 г.), "Кравата, която …” (1967 г.) (съвместно с Христо Топузанов), "Тримата глупаци" (1971 г.), "Умно село" (1972 г.), "Тримата глупаци ловци" (1972 г.), "Дефакто" (1973 г.), "Тримата глупаци и кравата" (1973 г.), "Лъвът" (1975 г.), "Мнима работа" (1977 г.), "Тримата глупаци и глупачката" (1977 г.), "Тримата глупаци педагози" (1980 г.), "Тримата глупаци рибари" (1983 г.), "Пардон" (1984 г.), "Вълча сюита" (1987 г.), "Тримата глупаци в ресторанта" (1988 г.), "Бон апетит" (1990 г.), "Хамлет" (1994 г.), "Вагнер" (1998 г.; като актьор).

На този ден са починали:

През 1870 г. - Добри войвода, български хайдутин (* края на 18 век)

През 1967 г. - Георги Генов, български учен и политик (* 1883)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 28 Юни:

На този ден през 1921 г. от засада в София е застрелян Гьорче Петров, чието истинско име е Георги П. Николов.

180px-Gjorche_Petrov.jpg

Роден в с. Варош през 1864 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, е български революционер и един от водачите на ВМРО. Деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва средното си образование в Пловдив, след което учителства в различни градове на Македония. Включва се в революционната борба на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Той е един от авторите на новия устав и правилник на организацията, които изработва заедно с Гоце Делчев. От 1897 г. до 1901 г. е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не одобрява преждевременното обявяване на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., но след избухването му участва в него с голяма чета. След неуспеха на въстанието продължава активното си участие в дейността на ВМОРО. От 1905 г. до 1908 г. отново е в състава на Задграничното представителство в София. След революция на младотурците през 1908 г. заедно с писателя А. Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единство”. По време на Първата световна воина е кмет на Драма. След войната работи като началник на Службата за заселване на бежанците от Македония, Тракия и Добруджа към външното министерство и има близки отношения с Александър Стамболийски.

В Рим на 28 юни 1993 умира Борис Христов, български оперен певец бас . Световна популярност достига с изпълненията си в опери от Верди, като особено място в репертоара му заема ролята Борис в "Борис Годунов" - критиците го определят за най-добрия изпълнител, след Фьодор Шаляпин. Отличен изпълнител на вокална църковна музика, записал е всички песни на Модест Мусоргски.

bio_14.jpg

Борис Христов е роден в семейството на македонския българин Кирил Христов Совичанов. Още от дете Христов демонстрира много добри гласови данни в хора на катедралата Св. Александър Невски в София. От 1930 г. започва да пее в софийския хор „Гусла“, на който от 1940 г. е солист. През май 1942 г. получава държавна стипендия с личното участие и подкрепа и от страна на Цар Борис III, младият Борис заминава на обучение и специализация в Милано, Италия.

Оперният му дебют е с ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджио Калабрия на 12 май 1946. През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а така също и в оперните театри на Неапол, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др. През 1950 г. получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради емигрантската клауза на МакКарън, която не разрешава на жители на държавите от Съветския блок достъп до САЩ. След отпадането на това ограничение, Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско.

През 1970 участията на Христов намаляват. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986. Умира в Рим, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала Св. Александър Невски.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×