Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Празниците, символите и еволюцията ни


Recommended Posts

:D

На всички празнуващи и непразнуващи

по света

пожелавам златната рибка...

кой както го разбира...

:sorcerer:

...а тази сутрин им пожелавам аспирин и зелева чорба... :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

С 1-2-3 дневно закъснение :)

вчера беше Игнажден по българския календар/ по предния ден според църковния...та...

честит празник на всички, които подобний Игнатому, носят Бога в сърцето си

всесели празници Бого/сърце/огнено - носци

А м/у др. днес е нова година :) - да ви е честита + да сте живички и здравички

поздрави и весело

П>С>

чак сега си погледнах часовника -той изминал още един ден ...

Игнаж ден е на 21/20 дек, а нова година на 22 дек

или казано по друго яче му - от 08:08h добре дошли в 2008г

Успех

Редактирано от Приятел
Линк към коментар
Share on other sites

:D

На всички празнуващи и непразнуващи

по света

пожелавам златната рибка...

кой както го разбира...

:sorcerer:

...а тази сутрин им пожелавам аспирин и зелева чорба... :thumbsup2:

Егати киселата ферментация!

Пийте само лимонов сок с гореща вода - страхотен илач срещу всичко.

Валентинус, и болна жлъчка лекува, да знаеш. :3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Христос се ражда в яслите на сърцата ни в най-късите и студени дни на зимата... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.

Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението

.....

"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".

Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.

Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).

Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.

Коледна звезда

На небето горе,

Весели дечица,

Скоро ще изгрее

Чудната звездица.

Тя ще ни докара

Светло тържество -

Божие, Христово -

Свето Рождество.

Мир, любов и братство

В градове, села.

Край на мъки тежки,

Край на вси тегла!...

trapeza.jpg

изворче:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feas...

Редактирано от Приятел
Линк към коментар
Share on other sites

На Предпразненство на Рождество Христово Църквата пее:

Тропар на Предпразненство, глас 4

Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,

красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:

рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,

от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.

Христос раждается прежде падший возставити образ.

Тропар на Предпразненство (Навечерие), глас 4

Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,

в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.

Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,

но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.

Христос раждается прежде падший воскресити образ.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,

нас ради ныне плотию Рождшагося

от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.

За празниците - православието

Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое.

Победи православному болгарскому народу на сопротивления даруяй,

и Твое сохраняя крестом Твоим жителство.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy:

Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението

Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ]принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението.

:feel happy:

Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое.

Победи православному болгарскому народу на сопротивления даруяй,

и Твое сохраняя крестом Твоим жителство.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

:feel happy:

1.jpg

„Да идем във Витлеем!“ Когато човек отива до Витлеем, все ще намери нещо ново. Новото, това, което е родено, е във Витлеем. В света се ражда нещо и всички ние сме на стража като овчарите. Няма човек в света, който да не е овчар. Всеки седи при своите мисли и чувства у дома си и мечтае за своите идеали, когато идва ангелът при него и му казва: „Радвайте се, роди се вече Спасителят на света!“

---------------------------------------------

Да идем във Витлеем

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

така и така сме я подкарали :)

Миром Господу помолимся.

Господи, помилуй.

О свышнем мире и спасении душ наших Господу помолимся.

Господи, помилуй.

О мире всего мира, благостоянии святых Божиих Церквей и соединении всех Господу помолимся.

Господи, помилуй.

Пресвятую, Пречистую, Преблагословенную, Славную Владычицу нашу Богородицу и Приснодеву Марию со всеми Святыми помянувше, сами себе и друг друга и весь живот наш Христу Богу предадим.

Тебе,Господи

Благослови, душе моя, Господа.

Благословен еси, Господи.

Благослови, душе моя, Господа, и вся внутренняя моя, имя Святое Его.

Благослови, душе моя, Господа, и не забывай всех воздаяний Его.

С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог.

(повторяют - яко с нами Бог).

Услышите до последних земли.

Яко с нами Бог.

Могущии, покаряйтеся.

Яко с нами Бог.

Аще бо паки возможете, и паки побеждени будете.

Яко с нами Бог.

Страха же вашего не убоимся, ниже смутимся.

Яко с нами Бог.

Господа же Бога нашего, Того освятим, и Той будет нам в страх.

Яко с нами Бог.

Яко Отроча родися нам; Сын, и дадеся нам.

Яко с нами Бог.

И нарицается имя Его: Велика Совета Ангел.

Яко с нами Бог.

Чуден Советник.

Яко с нами Бог.

Бог Крепок, Властитель, Начальник мира.

Яко с нами Бог.

Отец будущаго века.

Яко с нами Бог.

С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог.

С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог.

Aмен

изворче: www.music.orthodox.org.ru/years1000 + там може и да ги чуете ... на руски ...

поздрави и весело

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

честито да е на всички Антоновци, Атанасовци и всики празнуващи днес, нощес и пак днес :)

Мир Любов и Светлина

и весело

+++

чудих се дали да го постна тук и защо пък не:

"Възсияли с делата на Православието и като сте погасили всичкото злословие,

станахте победители - победоносци;

Обогатили всички с благочестие и украсили величаво Църквата,

достойно открихте Христа Бога, Който дарява нам велика милост.

Кондак, глас 4, подобен Явился еси

Величайши свещеноначалници на благочестието

и доблестни поборници за Църквата Христова,

всички запазете, пеещи:

спаси, Щедри, тия, които с вяра Те почитат. "

изворче: http://pravoslavieto.com/life/01.18_Atanasovden.htm

Редактирано от Приятел
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

"- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала."

изворче: http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm

честит празник на всички Трифоновци

:3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

787.jpg

"Наричат го с различни имена – Яновден, Билобер, Билбер Еньо. Според народните представи това е денят на лятното слънцестоене.

Вярва се, че на Еньовден в полунощ разцъфтява папрата, след което бързо прецъфтява. Който успее да откъсне от този цвят, има шанс да намери голямо богатство.

Твърди се, че срещу Еньовден билките са особено лековити, затова рано сутрин хората берат звъника, здравец, риган, еньовче. От тях се оплита венец, през който всички се провират за здраве. После венецът се хвърля в реката, за да отнесе водата болестите.

През тази нощ се е вярвало, че излизат самодиви и магьосници."

Днес е Еньовден

Еньов ден - в деня на лятното слънцестоене

На този ден празнуват Еньо, Яна, Янко.

Свети Йоан или Свети Иван е роден на Еньовден, 24 юни. Разполагането на празника в най-дългия ден от годината го свързва с прастари култове към слънцето и слънчевата магия. Християнският светец Свети Йоан дава нов живот на древните празници, като запазва в тях езическото преклонение към слънцето.

На Еньовден хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Рано преди изгрев те берат билки. Познават ги много жени, но най-добре са изучени от лечителките. Билките се пазят за лек през цялата година. От набраните билки се сплита еньовски венец, през който се провират младежи и девойки за здраве. Те се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове. Венецът е обреден символ. Венецът им сакрална магическа функция. Той символизира слънчевия диск и на божествената магия. Важен обичай за празника е "Еньовата булка". Според обичая малко момиче, което има баща и майка на възраст от 3 до 5 години гадае за плодородието на нивите. Детето се облича в традиционни булчински дрехи, защото с младата омъжена жена се свързва надеждата за плодовитост и нов живот. Четири девойки ( две по две) го носят на раменете си, а около тях останалите пеят песни. Те обикалят селото от изток на запад, отиват на реката и там пред водите й питат детето за всичко - пшеница, царевица, ръж, вино, меда, и всичко друго което им се струва важно. Детето отговаря по божие внушение и казва истината. На Еньовден момите гадаят за кого ще се омъжат. Вечерта срещу празника всяка подрязва три цвята от магарешки бодил. Единият от цветовете тя нарича за себе си, а другите за два млади неженени мъже. Наричането е "Който ми е късмет, той да разцъфти". Подрязаните цветове се оставят през нощта на звездите, който ще слязат ниско и ще оставят магическите си послания.

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Горещниците

С преминаването на Еньовден стихват вълненията и страстите по пролетните празници, обичаи и обреди. Настъпва времето на жетвата и усилната полска работа за прибиране на плода.

Всички жетвари са почитали в началото на лятото големия църковен и народен празник Петровден. Без обичаи и обреди – не е имало вече време за това – но задължително с вареното петровско пиле на вечерната трапеза. Петровското пиле за народа ни е представлявало обредна жертва. Това е винаги първото пиле, излюпено в дома на стопанина през пролетта.

И през най-напрегнатото време на жетвата и вършитбата, обаче в народния календар са съществували празници, отнасящи се до по-ограничена част от населението, които някога са били най-старателно спазвани. Такива с а свети Прокопий – 8 юли, когато е празник на пчелите и пчеларите, свети Панталеймон – 27 юли – покровителят на конопа, най-важното влакнодайно растение в живота на някогашния българин, мъченик Макавей – първи август – покровител на тиквите, които тъкмо по това време са показвали истинското плодородие, на което стопанинът е могъл да се надява.

В средата на месец юли обаче – наричан на някои места от народа и “Горещляк” – съществуват три последователни дни, които почти целия ни народ ревностно е тачил. Това са 15 юли – когато църквата празнува деня на свети Кирик и Юлита, 16 юли – свети Антинген и 17 юли – света Марина, която хората от векове наричат “Огнена”, макар във великомъченическото й житие да не се споменава за никакъв огън.

Явно е, че се касае за чествани още в езическо време празници на летния зной, припознати чрез посветяване на дните им на канонизирани християнски мъченици.

Езическият култ към слънцето е бил честван на няколко пъти през годината. Първото му и най-тържествено празнуване е било раждането на слънцето от декемврийските ледове – дните на зимното слънцестоене. Второто – при пролетното събуждане на природата под благотворните лъчи на слънцето. Това е било по-скоро период от празници, които съвпадат приблизително с периода на подвижните християнски празници, водещи началото си от езическата древност. Безспорно езически празник е и денят след летното слънцестоене, когато “слънцето се обръща към зима”. Достатъчно е да припомним, който и да е обичай от Еньовден, за да се убедим в това. През “горещниците” се чувства плодния апогей на слънцето, могъщата му и несравнима сила в представите на хората.Внимателното разглеждане на обичаите и забраните изпълнявани от нашите предци през “горещниците” говорят недвусмислено, че в тези дни слънцето е отъждествявано с огъня – една от най-могъщите сили и символи на живота във вярванията на древните.

Тъкмо и заради това основните забрани през “горещниците” са свързани с огъня. На първо място забранено е да се пали огън не само вкъщи, но и на полето, особено край нивите. Угасван е дори “вечният огън”, който стои зарит като жар в пепелта на домашното огнище през цялата година. Едва вечерта на “Марина Огнена” е бил запалван “нов”, “самороден”, “жив” огън.

Много от тези забрани са рационални и напълно обясними през периода, когато се събира житото, времето е изключително сухо и най-малката искра може да причини пожар и унищожаване на събрания с толкова труд, лишения и надежди плод на земята. Наивно е обаче да обясняваме обичаите и забраните на “горещниците” само с рационална предвидливост. В основата на тези изпълнение с тежък труд, знойна задуха и душевно удовлетворение дни в средата на лятото, лежи праисторическата вяра на човека в могъществото на слънцето, плодоносния му апогей, който хората през всички хилядолетия са приемали като възможност за съществуване, и като висше благоволение на небето.

Из Вечният бог - П. Константинов

Линк към коментар
Share on other sites

Днес е празник на Св. Пророк Илия - Илинден.

На именниците - честито, да са живи и здрави :):3d_043:

250px-Icon_03051_Ilya_prorok_s_uchenikom.jpg

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му; той дава дъжда и росата.

Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е силен, властен и сърдлив, затова сестра му никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.

Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.

Линк към коментар
Share on other sites

На 25 юли православната църква чества успението на Св. Анна. Това е вторият ден през годината, посветен на тази светица (на 9 декември православните християни отбелязват Зачатието на Св. Анна). Тя се чества като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На нейния ден не се работи, защото се смята, че ако работят, жените ще родят трудно или ще пометнат. Стопанките месят пресни пити и ги раздават за здравето на децата си. Св. Анна се смята за закрилница на майчинството, но едновременно с това празникът й се свързва с древноезическите представи за Великата богиня-майка.

sv_anna.jpg

На този ден имен ден празнуват хората, носещи името Анна, Ана, Яна, Енко.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес, 31 Юли са Богородичните заговезни.

Oт днес започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август, познат сред българите като Голяма Богородица.

На този ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.

Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне или Сотировден - 6 август.

По време на постите се забранява сключването на църковните бракове.

На 31 юли Православната църква почита паметта на Св. Евдоким, роден в Кападокия в благочестивото семейство на Василий и Евдокия. По времето на цар Теофил бил млад офицер във войската. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода.

Но по Божия промисъл св. Евдоким починал млад - на 33 години. Мощите му се оказали целебни. По-късно те били пренесени в Цариград и поставени в новата църква "Св. Богородица", построена от неговите родители.

При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса. Самата пръст взета от гроба му изцелявала болни.

Имен ден имат хората, носещи името Евдоким, Евдокия. Да са живи и здрави!

Линк към коментар
Share on other sites

На 6 август българската православна църква отбелязва Преображение Господне.

transfiguration_Theophanes.jpg

Св. Преображение Господне.

Икона от ок. 1403 година от Теофан Грек

Този празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците си.

Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но те пак дълбоко в себе си не вярвали, че това ще се случи.

В 33-тата година от земния си живот, шест дни след беседата с учениците за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Иисус Христос се преобразил на планина Тавор пред погледа на трима свои ученици: Петър, Иаков и Иоан - толкова на брой, колкото, според закона се изисквало да се засвидетелства истината. През нощта, изморени от нагорния път, учениците задрямали и заспали. Христос, както бил на молитва, се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло като слънце, дрехата му станала бяла като сняг. Като свидетели на това от небето се явили Мойсей и пророк Илия, с които Христос разговарял за кръстните си страдания и възкресение. Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. За празника се разрешава и риба.

Според народните вярвания, от днешния ден "лятото се пречупва" и времето се преобръща - върви към есента и студа. Щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде. За празника се разрешава и риба.

Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг Господ ще му го даде.

Линк към коментар
Share on other sites

Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство, трябва да познаваме празниците на гръко-римското езическо християнство - православие и католицизъм, за да можем да просвещаваме душите на изпадналите в плен на религиозните суеверия. А "Преображение Господне" - 6 (19) август е свързано и с празника Божествена Нова година и Съборните дни на Всемирното Бяло братство. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Днес - 15 август Православната църква празнува един от 12-те големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица, денят, в който Божията майка се възвисява в небето. Култът към Богородица е един от най-разпространените в българите. Дълбоко вкоренена е народната представа за нейното милосърдие. Тя е защитница на грешниците, покровителка на жените, на майчинството, на родилката и детето.

Днес имен ден празнуват и всички носещи името Мария.

Да са живи и здрави!

maria.jpg

"Празнуваме възнасянето на Света Богородица

На утрешния ден, 15 август, Православната църква чества празника на Успението на Св. Богородица. Житието на празника разказва как веднъж, когато Божията Майка се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост Св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото й в Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях. Пресвета Богородица имала още едно желание - да види още веднъж светите апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом.

Настъпил денят на нейното представяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка, възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. В третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на Св. Богородица. Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28).

На третия ден след успението (заспиването) на Св. Богородица пристигнал апостол Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили. Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за Успението на Св. Богородица. Когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата чест, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! - казала им тя, - защото с вас съм през всички дни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

Честитя на всички православни християни, които празнуват днешния светъл празничен ден, и на тези, които носят пречистото име на Божията Майка, като благопожелавам на всички вас Св. Богородица да ви окриля със своя майчински покров и да ви дарува крепко здраве и много духовни радости и успехи."

Константинийски епископ Антоний

Източник

Линк към коментар
Share on other sites

Култът към Мариям, майката на Йешу Машиях, възниква през 2-3 век, поради религиозната потребност на новопокръстените езичници да продължават да се прекланят пред женско божество. Те компилират вярата в Богиня – Майка и Богиня – Дева. Така се създава в тяхната фантазия образа на Света Дева Мария – Богородица със съответната митична биография. Истината е, че Мариям е била обикновена еврейска жена (отношението на синът й е било точно като към такава: “А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено?..”, Йоан, 2:4), майка, за която се е предполагало, че има и други деца. Не случайно Йешу е наричан “Първороден”, а не “Еднороден” син.

През 4 век мнозина са негодували за това, че е наричана “Богородица”. Ето защо през 431 година в град Ефес, Мала Азия, бил свикан Вселенски събор, на който трябвало да бъде утвърдено “Бого-раждането” й. Градът не е бил избран случайно. През езическата епоха Ефес се е славел със силния култ към Богинята-Дева – Артемида, с величествения и великолепен храм издигнат в нейна чест. Новите християни не искали да се разделят с потисната в съзнанието езическа вяра в Богинята. Съборът бил съпроводен със спорове, скандали и физическо насилие над противниците на термина “Богородица”, които настоявали да се използва понятието “Христородица”. По този начин християнската църква запазила езическото вярване за физическото раждане на бога и наложила определението “Богородица” за Мариям.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Вчера, 1 Септември, бе Симеоновден - празник в чест на св. Симеон Стълпник.

Известен още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба.

st_simeon.jpg

Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното се поставя стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи и сребърни монети. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон Брульо”.

Честито на именниците! Да са живи и здрави :feel happy: !

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

17 септември — Вяра, Надежда и Любов

Св. София, Вяра, Надежда и Любов

f_86841809.jpg

Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:

“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

1. Да почита родителите си.

2. Да се пази от кръвосмешение.

3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.

4. Да не краде.

5. Да не убива, дори за отмъщение.

6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.

7. Да не се връща пътник от прага.

8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.

Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”

Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

Св. Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава “премъдрост”. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.

За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.

Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция

Тук

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

8 Ноември - Архангеловден

Денят на св. Архангел Михаил - Архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Св. Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. Нему се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Рангеловска или Архангеловска задушница, една от четирите големи задушници през годината.

0000043465-article.jpg

На този ден празнуват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радка, Райна, Ренета, Огнян, Пламен, Емилия и Емил.

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Наричат ги "Рангелов" или "Господьов хляб", "Боговица", "Света Петка", "Рангелово блюдо".

Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

На 24 Ноември празнуваме деня на Света Екатерина

6511_1.jpg

Икона от манастира "Св. Екатерина" в Синай

Света Екатерина живяла в края на трети век в Александрия. Била от знатен род. Същевременно била изключително красива и умна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един скитник й разкрил мъдростта на християнството. Загинала заради вярата си едва на 18 години.

В този ден жените месят бяла погача и намазана с мед я раздават цялата – за здраве. Според преданията така ще се избавим от шарка, а Света Екатерина, която имала изключителни лечителски способности, ще ни закриля. В българските традиции този ден е познат като Катерининден.

Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите. Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: “Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!” И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Жената трябва да отговори: “Амин! – Дай, Боже!” Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последния почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.

Честит празник на: Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.

Източник

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Денят 25 декември се чества от християнската църква като рождена дата на Исус Христос. Но малцина сигурно знаят, че преди много години този ден се е празнувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на "непобедимия слънчев бог".

Празникът Рождество възниква едва в IV в. като четвърти важен за християнската църква - дотогава са се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесятница. Всъщност древните народи са чествали 25 декември, като рожден ден на слънчевия бог / dies natalis dei Solis ivicti/ под името Коледа. За да се създаде нова опора на правата вяра, Християнската църква обявила този ден за Рождество Христово през 334 г. и Христос бива обявен за (lux mundi) - за истинско слънце, озарило и спасило света от мрака.

Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народност - траки, славяни, прабългари. Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Някога Бъдни вечер, т.е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържествените празници, чествуван главно в семеен кръг. На тази вечер на трапезата се събирали само най-близки роднини, за да направят равносметка на изминалата година и да си пожелаят щастие през следващата. Приготовленията за вечерта започвали преди изгрев слънце. Работа в дома имало за всички, като тя била строго разпределена по пол и възраст. Докато момите се връщали без да продумат дума с "мълчана вода" от извора, за да се замесят с нея обредните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдника. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън, земният заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази дома от зли сили и болести. На този ден стопанинът на къщата излъсквал палешника, за да присъствува и той на коледната трапеза, като награда за труда му. На домакинята оставала най-важната задача - да приготви тържествената вечеря.

Най-голямо внимание винаги се е отделяло на обредните хлябове. От мекото тесто домакинята извайвала различни изображения, които символично представяли семейството, къщатa, xaмбapитe, дoбитъка. Тези хлябове се наричат краваи и с тях в късната нощ на Рождество се даряват коледарите, които идват да пожелаят здраве и благополучие в дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като всеки от тях се посвещавал съответно на къщата, на овчаря, на нивата, на лозето и пр. Омесвала се и една голяма погача наречена Боговица, която се посвещавала на късмета на къщата. В нея се слагало сребърна пара. Вечерта се слагала тържествената трапеза, като на нея трябвало да има всичко, което земята е родила през годината. Централно място на тържествената вечеря заемала Боговицата. На когото се паднела парата от погачата, вярвали, че той ще бъде късметлията през годината. През тази вечер всеки трябвало да хапне чесън, а останалото да носи в пазвата си, за да го пази от злини и болести. Поверие гласи още, че за да си види късмета през новата година, всеки трябва да счупи орех. Ако той е пълен - значи е на добро. След вечерята трапезата се прибирала, но никой не лягал - всички чакали коледарите, а и огънят не трябвало да угасва.

Коледарите били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с "добре дошли" и ги дарявали със специално приготвения "вит кравай", засипвали ги с жито, за да има плодородие през идващата година, давали им от всичко, което имало за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии за всеки член от семейството.

Рождество Христово се нарича още Голяма Коледа или Божич. Това е и първият ден, в който се яде месо, защото свършват постите и от този ден започват т. нар. 12 "мръсни дни". През тези дни се вярва, че идват караконджулите и лошите духове.

Именно затова в народната традиция е останало спазването на множество забрани - не се излиза навън преди да са пели първи петли, жените не шият, плетат, тъкат. Ако през този период се роди дете, за едно денонощие му се ушива риза, за да не се превърне в караконджо. На този ден коледарските песни се чуват отвсякъде, а всяко семейство отива на тържествена служба в църквата, след което се събира на празничен обяд, като трапезата е отрупана с много ястия, меса, кървавица. Множество са поверията за Коледа, но може би има нещо вярно и днес в следните: Ако Коледа се падне в понеделник - зимата ще е студена и дълга, пролетта и лятото ще са дъждовни, а есента - суха. Няма да има голямо плодородие, но пък управниците ще имат големи успехи. Ако Коледа се падне във вторник - през зимата ще има много сняг, през пролетта много дъжд, а есента ще е суха. Да не се пътува по море. Ако Коледа се падне в сряда - зимата ще е студена и дълга, пролетта ще е суха, ще има голямо плодородие. Ще има мир. Ако Коледа се падне в четвъртък - зимата ще е мека и топла, пролетта и лятото ще са много ветровити. Ще има малко мед и зеленчуци и много плодове. Управниците ще се сменят. Ако Коледа се падне в петък - зимата ще е много студена, лятото ще е дъждовно, есента - суха. Ще има хубаво грозде. Управниците ще имат успех. Ако Коледа се падне в събота - зимата ще е много снежна, пролетта - ветровита, а лятото - дъждовно. Няма да има голямо плодородие. Ще има природни бедствия. Ако Коледа се падне в неделя - зимата ще е мека, лятото ще е сухо, а есента - ветровита. Ще има голямо плодородие. Управниците ще страдат.

Източник

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...