Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паническо разстройство с агорафобия - от 10 години!


Recommended Posts

Здравейте гн. Баев!Аз вече ви писах един път в лс.Казвам се Мария на 37 години съм от град Троян.Преди 10 години по време на втората си бременост се разболях от паническо разстройство.Най-напред започнах да изпитвам страх от болести,а после вече всеки проблем ми се струва ше страшен и без решение.До този момент бях много позитивен и весел човек.Случиха се някой неща и събития в живота ми който отнеха позивноста ми.От 5 години ходя на психиатър пия си редовно лекарствата но това не ми помага кой знае колко.В следствие на болста започнах да вдигам високо кръно.Изпитвам истински ужас когато трябва да ми го примерят.От 15 години съм само в къщи ,нямам възможност за забавпения и промяна на начина си на живот.Прочела съм много позитивна литература, спортувам,храня се рационално,но изпадна ли в криза и това не ми помага.Много изкам да се науча да контролирам мислите си,да успявам да овладявам страховете си.защото виждам,че всичко това ми пречи да съм щастлива и в мир със себе си.Понякога изпитвам страх от неща който още не са се случили и кой знай дали ще се случат това ме измъчва.Много обичам съпруга си и децата си виждам ,че това се отразява ина тях за това искам да намеря начин да се преборя със себе си.Страхувам се , че ще остана на лекарства до края на живота си,но не губя надежда ,че се намери лек и за мен.Троян е малък град и няма психотерапевта за друго място нямам финансова възможност.Много бих искала да науча нещо повече за вашия метод лечение.Пишетеми от къде да намеря повече литература за него.Надявам се на отговор.С уважение към вас и благородната ви професия Мария.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Да се преборя със себе си. Страхувам се ...

Здравей, Мария!

Нека общуваме на "ти" - по-човешко е :) !

Личният ми опит в психотерапията на тревожните разстройства с течение на времето постави пред мен техният общ когнитивен модел. Общ психичен механизъм, който при един пациент се развива в едно специфично тревожно разстройство, като останалите от тази група остават само в зачатъчно състояние, при друг с течение на времето едно разстройство надгражда другото, докато се получи цял букет. Например се започва някъде в пубертета с генерализирана тревожност, която прераства в периодични паник атаки, които постепенно се затвърждават в паническо разстройство. Често успоредно с това се появява страхът от болести и катастрофи (хипохондрия). Продължителните опити за контрол прерастват в натрапчиви мисли и ритуали, които ако са дълго време носени могат да стигнат до налудности. Това е един възможен сценарий. Но при друг такъв тревожността ( а всъщност несъзнаваните комплекси убеждения) пациентътправи опит да парира с промени в хранителното поведение - тоест анорексия/ булимия. като правило имаме нарушения в сексуалното функциониране, особено ясно проявено при мъжете,, но присъстващо осъзнато или не и при жените. Но коренът винаги е общ! Докато наблюдавах различните си пациенти с различни лични истории, пол и възраст, се удивявах как зад външните детайли психичните им механизми са практически идентични -особено на по-дълбинно ниво. Пиша "тревожни разстройства" (генерализирана тревожност, паническо р-во, обсесивно компулсивно р-во, неспецифичните фобии...), но извън официалната класификация включвам в това число и хипохондрията и сексуалните и хранителните разстройства.

Най-специфичната характеристика, която се вижда веднага, това е един доста ригиден характер, с доста ригидни правила, норми, ТРЯБВА, максималистично черно бяло катастрофизиращо мислене. Една отдадена борба за привеждане и поддържане на нещата, себе си и другите наоколо "такива, каквито аз си мисля, че ТРЯБВА да бъда/т". Външно погледнато, през очите на неспециалист, човекът с тревожно разстройство е доста скован, стегнат, перфекционистичен, често твърде морален, сух, педантичен. Но това е само една броня - една защитна броня, която такъв човек си надява, за да се предпази на първо място от самия себе си, от собственото си несъзнавано, което го плаши неимоверно и на второ място защита от проекцията на това несъзнавано в другите и живота. Обикновено това са проекции за нараняване от "лошия живот и лошите други", изоставяне и самота, провал, свръхвисока зависимост от "важното чуждо мнение" и т.н. За да се предпази от собственото си несъзнавано и неговите проекции в социалните взаимоотношения и живота въобще, тевожният човек дисоциира още по-силно и дълбоко страховете си като им се противопоставя с всички сили. Бори се със собствените си страхове/ негативни убеждения/ комплекси - като се огражда, бяга от тях чрез една жестока битка срещу себе си чрез отчаян стремеж към КОНТРОЛ. Едн абитка за контрол над собствените мисли и чувства, която нерядко се разпростира и като битка за контрол над обкръжаващите и обстоятелствата/ ситуациите. Понякога този контрол (или опитите за такъв) над другите е директен, но понякога не е директен, но се постига чрез вменяването на вина чрез собствената слабост и получаване на грижи и внимание от близките. Помощ и внимание, тласкани от вината, която несъзнавано манипулативно им се внушава от безпомощността на пациента. Всичко това става несъзнавано и автоматично.

Порочността на защитния стремеж към контрол на страдащия от тревожно разстройство се изразява в това, че колкото по-силен е този стремеж, толкова по-дисоцииран става страха/ базисните комплекси, които нарастват пропорционално на количеството битка и контролиране. Повече борба, контрол и напрягане, "за да бъда силна и да се справя", повече страх и паника, повече ужас и по-силни комплекси!

Изходът от тази болна верига се осъществява с едно индивидулално анализиране, осъзнаване и нейното наблюдение и проследяването на действието и в ежедневието и в самия когнитивен процес по време на психотерапия. След един добър анализ и ясно осъзнаване на собствените когнитивни механизми, се пристъпва къ тяхната промяна с помощта на здравия разум, а в по-напреднъл етап от терапията и с помощта на медитацията и др. Това е едната терапевтична линия. Другата, най-често успоредно практикувана с първата, се състои в директното конфронтиране на пациента със собствените му страхове и постигане на постепенно претръпване към тях. Негативните мисли, страх, панически пристъпи се предизвикват умишлено първоначално само в присъсвтието на терапевта, а по-късно и като самостоятелна работа. Предизвикват се и пациентът се учи вместо да бяга от тях чрез стремежа си към контрол и отхвърляне, да ги приеме, да се сприятели с тях. Аз работя и по двете терапевтични линии.

Моля те, Мария, виж тук във форума другите теми за паническо разстройство - там има някои общи указания за самостоятелна работа. Разбира се, сама е по-трудно, но не и невъзможно! Предполагам също, че има много в руските и англоезичните сайтове по въпроса!

Засега лека нощ!

Орлин

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте искам да си пиша с хора който имат агорафобия защото аз самата се съмнявам че страдам от нещо подобно а може и да е точно това! Искам да поконтактувам с такива хора за да може да разбера малко повече за това паническо разтройство и да ми кажете как се справяте с него! Пишете ми на скайп malka_blizalka! Чакам моля ви важно е за мен! Благодаря :)

Линк към коментар
Share on other sites

Малка препоръка.

По разумно е да искате да контактувате с хора които вече са се справили с проблема –независимо дали той е ПР, Агорафобия , ОКР или каквото и да е друго.

Контактите с хора които не са се справили напълно не са най-доброто нещо което може да се направи в случая.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...