Jump to content
Порталът към съзнателен живот
iwan_bg_rs_m_st

Хеликоптер по време на Паневритмия на 19.08.2009 г.

Recommended Posts

Трябва да обясним на Дарик, че Паневритмията се играе на музика, а хеликоптера издава силен и натрапващ се шум. Тези два удивителни факта явно са убегнали на острото им, репортерско внимание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не говорим,че освен заглушаването на музиката, разконцентрират играещите!

Ето и линк и още един с репортаж и снимки от съответния хеликоптер, предполагам. :) Звучи добронамерено и искрено, но може би просто трябва да им се каже, за да не го допускат друг път!? :hmmmmm:

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Това определено е било дар за всички вас т.е. изпитание за всеки един по отделно и за всички като цяло :). Допуснато е и е важен урок. Така смятам. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Похвално е, че се интересуват. Но другия път може да използват балон. Безшумно и екзотично. Хем ще проявят уважение, хем ще направят впечатление.

Има начин всички да са доволни. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Трябва да обясним на Дарик, че Паневритмията се играе на музика, а хеликоптера издава силен и натрапващ се шум. Тези два удивителни факта явно са убегнали на острото им, репортерско внимание.

Явно много неща трябва да се обяснят ... ако има желаещи. Доколкото виждам такива няма :)

Шумът се оказва определящ - не вниманието, не желанието на хората да се докоснат до Учението, дори и по екзотичен начин - да бъдат там, където искат да бъдат, където и където мечтите им ще се осъществят и ще се докоснат до съкровеното си желание.

Ако шумът пречи, ще пречи всичко.

Ако има погледи, клюки и неодобрения, няма да има нищо - ще има само един безмислен танц в името на несъществуващо щастие и всички други ще бъдат пречка ...

Всяка система има нужда от развитие, от промяна, от обновяване, от любов и от живот.

Така, че усмивката ще помогне ...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никак не беше приятно това шумно чудовище, което долетя и кръжа 3-4 пъти над Паневритмията :( Можеше и с делтаплан да се спусне оператор от околните върхове, такъв имаше и се спусна, когото хората приветстваха. Но не и хеликоптера, ние във външния кръг продължихме на играем последното упражнения от първия дял на Паневритмията, когато музиката вече беше приключила, понеже от хеликоптера не чувахме нищо!

Редактирано от Максим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Трябва да обясним на Дарик, че Паневритмията се играе на музика, а хеликоптера издава силен и натрапващ се шум. Тези два удивителни факта явно са убегнали на острото им, репортерско внимание.

Явно много неща трябва да се обяснят ... ако има желаещи. Доколкото виждам такива няма :)

Шумът се оказва определящ - не вниманието, не желанието на хората да се докоснат до Учението, дори и по екзотичен начин - да бъдат там, където искат да бъдат, където и където мечтите им ще се осъществят и ще се докоснат до съкровеното си желание.

Ако шумът пречи, ще пречи всичко.

Ако има погледи, клюки и неодобрения, няма да има нищо - ще има само един безмислен танц в името на несъществуващо щастие и всички други ще бъдат пречка ...

Всяка система има нужда от развитие, от промяна, от обновяване, от любов и от живот.

Така, че усмивката ще помогне ...

Напълно съгласна съм с Мона по този въпрос. Така и аз усетих нещата.

Не е от значение кой какво е поругал и се е опитал да поругае, съкровеното вътре в ученика е същественото... Това ви е било изпитание и ДАР от Учителя и изобличение за да се събудите. Аз също имам такива изпити и ще ги имам докато не се науча напълно да се концентрирам и да изключвам всичко външно отдавайки се изцяло, а след като това се случи, усмивка... :)

В момента на прелитането над мен усещах силен вятър и мирис на гориво – не можех да мисля за нищо друго освен за хеликоптера. След като няколко души споделиха, че им се е искало да метнат камък по него… явно не само за мен е бил голям дразнител.

http://panevritmia.wordpress.com/2009/08/2...ialoto-bratstv/

Тези изпуснати думи говорят за много тънки неусвоени уроци и са свое го рода задача, за работа над себе си. След като се усвоят добре тогава и най- дразнещият шум ще се превърне в музика.

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Щом един хеликоптер може да разконцентрира играещия паневритмия... "хеликоптер по време на паневритмия" звучи банално...

Паневритмия по време на планинско авиошоу или пъневритмия въпреки планинско авиошоу- това звучи като постижение...

Така или иначе и местата за играене на паневритмията в градовете са достатъчно шумни, ако и да са по паркове и градинки, а и в планините така или иначе хората с пари ще си позволяват все повече и повече планински забавления, вкл. и с хеликоптери да се возят ей тъй- за развлечение...Така или иначе въпрос на време е планините да се урбанизират - да се застроят с хотели, да се прокарат пътища и лифтове до планинските "атракции"- това е неизбежно...

Планината за съзнанието на малцина е нещо специално, което е най-добре да си остане диво и естествено, да не се замърсява, и човек да гостува на планината в естествени условия...Но, многократно повече са хората, чието съзнание не възпирема планината по такъв начин- за повечето хора в паневритмията няма нищо атрактивно, в девствената природа- нищо привлекателно...И тези са мнозинство- да се реагира спрямо техния "поход" към планината- с багерите, прокарващи пътища и лифтове, строящи хотели, писти и т.н.- е безсмислено. Единствения начин да се постигне опазване на планината е тази, съзнанията на мнозинството да се променят по такъв начин, че тези хора да търсят в планината естественото, дивото..където Природата изявява своята двойственост- но, за това реактивността (протест, търсене на права, и изобщо- реакция спрямо друга реакция, която не ни се нрави) е безполезна. Проявата на активната природа е това, което може да произведе резултат- а това означава да приемеш и да се съграсиш с позицията на другия, да запазиш спокойствие, да продължиш да правиш това което правиш така, че другия да има възможността да осъзнае, че в преследването на удоволствия заради самите удоволствия няма смисъл...Тогава когато човек, опитващ се да запълни с удоволствия празнината която усеща в себе си установи, че те не запълват тази празнина, би могъл да погледне и към играещия паневритмия и да се запита- адже ба, този ми изглежгда щастлив и удовлетворен, но кое го прави такъв- и може и да попита, и може и да поиграе, да му хареса, съзнаието му да изпита нещо много простичко, но неизискващо никакви "екстри"- лифтове, хотели, писти и т.н....Тогава би се отказал от "завладяването" на планината...

Природата има невероятно мощни механизми да се самообновява и възстановява...Все пак, човек се учи от грешките си, и докато не ги допуска, не би се поучил от тях- а това се отнася не само на нивото на индивида а на нивото на цели общества...

Българите така и няма да осъзнаем същинската стойност на 7-те рилски езера, докато не построим до тях хотелски комплекси със СПА-центрове и докато тези до скоро недостъпни езера за туристи тип "потребители" не станат част от "цивилизацията" и не им се отнеме естествената за тях природна "неприкосновеност", няма да изпитаме последствията от това, да ги урбанизираме, комерсиализираме и т.н. Не би ли било прекрасно да си топнеш краката в някое от 7-те рилски езера, да си носиш лаптопа и да си чатиш с безжичен интернет, снимайки онлайн с камерата на лаптопа- та да те виждат къде си и да се поизфукаш?

Запитваме ли се понякога, защо древни цивилизации са строили цели градове в най-недостъпни планини- например Мачу пикчу- еднин древен мегаструктурен комплекс, който всъщност с прокараните канализации, човешка дейност и т.н., дори и на онова ниво на развитие на човечеството, е напълно достатъчно за да повлияе и върху екологичното равновесие, и върху други по-фини нива на това равновесие...Всеки град в края на краищата преди да се превърне в селище като място е било частица от тази Природа- дива и красива, но...изникнали са градовете, има ги, и населението се увеличава, всичко се глобализира и дори и на връх Мусала можеш да се надишаш с индустриална "прана"...Мнвого малко са местата по света, в които природата все още е останала девствена и непокътната, но всеки ден тези места стават все по-малко на брой, или всеки ден от територията им се отнема повече или по-малко, за да се "покори" от човека- а дори и танцуващите паневритмия и любителите на планинските разходки с хеликоптер (все се сещам за Нова зеландия, в която халикоптери хвърчат из планините доста често и на доста места, но въпреки това си остава страна, която и до ден днешен се оприличава на "земен рай" и в която страна имат странни за всички други държави и причудливи закони и народби...така че, и там може да си караш хеликоптера из планината, но явно имат и закон, според който за да направиш едно кръгче с хеликоптера из планината, примерно трябва да посадиш една малка горичка с борчета :о) ) са хора с едно и също съзнание...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Сигурно е имало доста хора, на които шума от хеликоптера не е повлиял върху концентрацията им. Но все пак не може да се очаква всички присъствали да са на желаното от теб „високо“ духовно ниво и да запазят вътрешното си равновесие и хармония. Говорим все пак за обикновени хора и последователи, а не за напреднали ученици. Шумът пречи на концентрацията, дори и ако не си настроен негативно към организаторите на снимките. Освен това все пак трябва да чуваш музиката, а не само да си представяш, че я чуваш. Наистина не е от значение дали някой ще се извини, ще излезе виновен и т.н., по-важно е да се намерят начини и да се предотвратят възможностите това да се повтори отново.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да обясним на Дарик, че Паневритмията се играе на музика, а хеликоптера издава силен и натрапващ се шум. Тези два удивителни факта явно са убегнали на острото им, репортерско внимание.

Явно много неща трябва да се обяснят ... ако има желаещи. Доколкото виждам такива няма :)

Шумът се оказва определящ - не вниманието, не желанието на хората да се докоснат до Учението, дори и по екзотичен начин - да бъдат там, където искат да бъдат, където и където мечтите им ще се осъществят и ще се докоснат до съкровеното си желание.

Ако шумът пречи, ще пречи всичко.

Ако има погледи, клюки и неодобрения, няма да има нищо - ще има само един безмислен танц в името на несъществуващо щастие и всички други ще бъдат пречка ...

Всяка система има нужда от развитие, от промяна, от обновяване, от любов и от живот.

Така, че усмивката ще помогне ...

Напълно съгласна съм с Мона по този въпрос. Така и аз усетих нещата.

Не е от значение кой какво е поругал и се е опитал да поругае, съкровеното вътре в ученика е същественото... Това ви е било изпитание и ДАР от Учителя и изобличение за да се събудите. Аз също имам такива изпити и ще ги имам докато не се науча напълно да се концентрирам и да изключвам всичко външно отдавайки се изцяло, а след като това се случи, усмивка... :)

В момента на прелитането над мен усещах силен вятър и мирис на гориво – не можех да мисля за нищо друго освен за хеликоптера. След като няколко души споделиха, че им се е искало да метнат камък по него… явно не само за мен е бил голям дразнител.

http://panevritmia.wordpress.com/2009/08/2...ialoto-bratstv/

Тези изпуснати думи говорят за много тънки неусвоени уроци и са свое го рода задача, за работа над себе си. След като се усвоят добре тогава и най- дразнещият шум ще се превърне в музика.

Лично аз от доста неща мога да се абстрахирам - включително от непрофесионално свирене (аз съм музикант), но в този случай не ставаше дума за абстрахиране. Нивото на шума беше толкова високо, че на чисто физиологично ниво човек просто блокира. Само който е бил там и хеликоптер е прелетял на 10 метра над него може да разбере това.

А какво да кажа по повод "уроците" ... Ами по-добре нищо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ами това е обикновено изпитанийце, ами ако е война icon9.gif!? Или по време на война едва ли някой ще се сети да играе паневритмия!? Незнам, вие си знаете.

П.П. И забележка да им направите все си мисля, че трябва да е със свещен подход, така както приляга на ученици на Бялото Братство.

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами това е обикновено изпитанийце, ами ако е война icon9.gif!? Или по време на война едва ли някой ще се сети да играе паневритмия!? Незнам, вие си знаете.

П.П. И забележка да им направите все си мисля, че трябва да е със свещен подход, така както приляга на ученици на Бялото Братство.

Здравей Fut,

На тебе може да ти е интересно всичко това,но аз смятам,че в акта на незачитане на личното пространство има много агресия и човешка заспалост.

Членовете на братството са отработили ситуацията всеки за себе си със сигурност.

Но хората ,които търсят сензация и горещата новина щяха да се почувствуват доста по-добре ,ако вместо да обикалят с хеликоптер и да смущават играта бяха потренирали и просто поиграли.

Ти играла ли си Паневритмия?

Ако не си ,съветвам те да пробваш.

Аз се уча и когато се науча да играя така,че да не преча на останалите ,искам също да поиграя на Рила.Но не желая над главата ми да се разхожда хеликоптер с любопитни журналисти.Това е все едно в стаята ти за почивка да нахлуят улични скандалджии и да я превърнат в сцена на раздора си без да ги е грижа за тебе.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 19.08.2009 г.около 11 часа ,по време на Паневритмията, беше нарушено мое човешко право /според Конституцията на България,Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,Всеобщата декларация за правата на човека.../.Според тези основни правни документи аз имам право на религиозна свобода.

Замислял си е някой какво би се случило ,ако се ''озвучи '' по този начин църквата''Св.Александър Невски'' по време на Великден или пък някой свещен празник на изповядващите исляма?

А ако ви харесва-примерите могат да продължат и да се ''озвучи''и симфоничен концерт в зала''България''.

Това ''прелитане''беше и израз на журналистически непрофесионализъм/според мен/,който не е присъщ за работещите в Дарик.Не беше отчетен елементарния факт ,че шумът на въртолета ще заглуши музиката .А след това...просто няма да има хармоничен танц ,който да бъде заснет.

Всеки има право да изрази гражданската си и духовна позиция като напише писмо до радио ДАРИК.

А който е доволен от ''шоуто с въртолета''-да реди нови ''мъдри мисли''във форумите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ами това е обикновено изпитанийце, ами ако е война icon9.gif!? Или по време на война едва ли някой ще се сети да играе паневритмия!? Незнам, вие си знаете.

П.П. И забележка да им направите все си мисля, че трябва да е със свещен подход, така както приляга на ученици на Бялото Братство.

Здравей Fut,

На тебе може да ти е интересно всичко това,но аз смятам,че в акта на незачитане на личното пространство има много агресия и човешка заспалост.

Членовете на братството са отработили ситуацията всеки за себе си със сигурност.

Но хората ,които търсят сензация и горещата новина щяха да се почувствуват доста по-добре ,ако вместо да обикалят с хеликоптер и да смущават играта бяха потренирали и просто поиграли.

Ти играла ли си Паневритмия?

Ако не си ,съветвам те да пробваш.

Аз се уча и когато се науча да играя така,че да не преча на останалите ,искам също да поиграя на Рила.Но не желая над главата ми да се разхожда хеликоптер с любопитни журналисти.Това е все едно в стаята ти за почивка да нахлуят улични скандалджии и да я превърнат в сцена на раздора си без да ги е грижа за тебе.

Здравей :) .

По същото това време аз имах подобно изпитание, не същото но подобно. Над главата ми се приземяваха и излитаха самолети+ много шум от натоварено улично движение, тераса като ламаринен покрив на която в момента в който някой пожелаеше да излезе да пуши независимо от часа, се чуваше ужасен шум и "съквартиранти" които нямаха намерение и желание да затворят прозореца (добре че поне за лампите успях да си извоювам правото), а да не забравя и най- колоритната личност, един БГ гражданин от ромски произход подобен на циганина от филма "Черна котка бял котарак" който по всяко време на денонощието ми правеше серенади като пееше " Хей детенце колко си красиво..." и една стара циганка която постоянно нахълтваше в стаята ми и викаше " Ама аз та знам, ти си от П..., брат ти ми е комшия и ти все ме пускаше без билет по рейсовете едно време (въпреки че аз не си я спомнях) ела да ти гледам на вилици и лъжици щот са ти връзали късмета и не че искам, но така трябва, ама аз ще ти дам на заем да ми дадеш 50 ст.(бий самара...) .Та при тези условия и още ред други интересни неща, аз трябваше да... както и да е, и по същото това време имах среща с една прекрасна кинезитерапевтка от която научих прекрасни лечебни упражнения, обменихме опит и бяхме решили да започнем да разучаваме заедно 6- те гимнастически упражнения, но за моя огромна радост ме пуснаха да се прибера. Там успях да се срещна с хора които разбраха неща важни за душите им Слава на Бога и... всичко се превърна във веселие и радост. Сега с усмивка се сещам за всичките тези неща защото още там разбрах, че е необходимо да се пренастроя и на душата ми е леко и приятно :) .

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм със solej. И с болшинството писали в темата. :) Не мога да разбера защо им е на едно радио с хеликоптер да кръжат над играещите Паневритмия? :huh: Това е като да влезеш в църква, по време на служба (ако те пуснат), с мотор. ;) Вярно, че планината е на всички. Но истинският журналист е длъжен да проучи предварително това за което ще прави репортаж? И да разбере някои неща. Като например, че Паневритмията не е обикновен танц, че е абсолютно необходимо да се чува музиката, че това е мистерия за играещите я и особено на този ден. :)

Дори и да са имали добри намерения, журналистите от Дарик радио, които са решили непременно с хеликоптер да направят този репортаж, са я свършили според мен като слон в стъкларски магазин. Поне така го виждам. :)

Fut, разбирам те напълно. Но пренастройката на отделния човек е едно, а на групата е много по-трудна работа. Може би ще дойде и този момент?...Когато станем ангели и музиката зазвучи в сърцата ни. :angel: Но засега сме все още хора. Повечето. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ани разговорите ми с теб винаги са били много интересни и ползотворни защото някак се допълваме в мислите си. Одеве си мислех точно за тези неща, за мен това е интересна тема за размисъл и то не от днес. Много често по време на молитва т.е. по времето в което искам да отделя за себе си, за личното си пространство, за съкровеното, та винаги по това време или близките ми ще нахълтат или ще пуснат много високо радио/ телевизия или точно в този момент ще дават нещо което аз трябва да го гледам непременно и майка ми нахълтва без да се съобразява като казва остави сега а виж това или... Или ще звъннат на вратата за нещо и кучето ще вдигне олелия до Бога или пък някой ще реше да звънне по телефона, ако съм изключила мобилния значи на стационарния... Много пъти съм се нервирала ужасно, разконцентрирала съм се и съм губила мира и доброто си разположение. Това са го споделяли и други мои приятели от Църквата. Мислех си одеве, че по време на Паневритмия понеже сте били целукупно там съответно и дразнителят е трябвало да бъде много по- мощен, за да му обърнете внимание и това е проработило. Защо ли се случва това от духовна гледна точка, не става въпрос, за външните неща. Темата за размисъл наистина е интересна и е с практическа учебна цел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През последния месец наблюдавам една основна грешка по отношение на оценката за пребиваването и дори за достигането до Рила.Вглеждане в себе си ,без да се вземе под внимание ,че другите са с различни възможности.Аз съм изминал 7-8 часа в Рила,аз съм се качил само с една раница,аз мога да играя паневритмия дори и да има огромен шум около мен...Но това е АЗ ,а не НИЕ.НИЕ Е СЪВСЕМ РАЗЛИЧНО .КОЛКОТО И ДА НЕ НИ СЕ ИСКА.

Какво снимаха на Рила журналистите от ДАРИК? Една ''разстроена'' Паневритмия.Лошо за нас ,лошо и за тях.

Нарушени ли бяха нашите права?Да.''Скършен'' ли беше празникът ?Да.Съгурно в някои будистки манастир монасите биха издържали.Но ние не сме такива.Много ни е различно духовното развитие.А някои се качват дори само заради Паневритмията.И не са ''закърмени''с Духа на Учението.

Кой как е медитирал сам или пък се е молил -нека остави за себе си или най-добре -за Бога.

Нека се съсредоточим върху факта ,че на един от най-хубавите дни през годината Паневритмията не се получи.И то главно поради външна причина.Каква е ролята на нюзкоптера за настроението на играещите/танцуващите/можете да разберете от снимките по време и след Паневритмията.

Ние трябва да направим така,че повече да няма такива ''медийни изяви' по време на Паневритмия.

Другото е суета.

Аз мога да ви разказвам как съм медитирал или пял от 1985 г. до днес.Но с какво това ще помогне на основната ни цел?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Значи учениците на Бялото Братство са толкова безпомощни когато са заедно въпреки всичките мощни методи и ключове дадени от Учителя!? Значи непосветените търсещи привлечени души ще останат пред вратата на храма недопуснати без някой любящ и грижовен ученик или група ученици да се погрижи и въведе с любов и светлина!? Значи противниците на учението с право могат да тържествуват защото са намерили начин как да ви уязвят !? Прекрасна реклама на въпросната медия, догодина очаквайте два хеликоптела, за мен това по никакъв начин не се различава от обикновените реакции на хората. Целият свят лежи в лукавия нали? Къде е подхода, къде е светлината, къде е мощта! Къде са великите принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта на Учителя!? Къде е Божието дълготърпение!? Нямате ли стареи, по- напреднали братя които да овладеят положението и да въдворят ред и хармония!? Незнам, спирам, това е. Вие си знаете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислех си одеве, че по време на Паневритмия понеже сте били целукупно там съответно и дразнителят е трябвало да бъде много по- мощен, за да му обърнете внимание и това е проработило.

Fut, може би трябваше да уточня в предишното си мнение, че не съм била по това време на Рила, за съжаление. :( Но съм играла Паневритмия и знам, че не бих се справила без музика. Не съм на такова ниво. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Fut,това са само мечти.Дори и за теб.Май трябва да ти поставя основната диагноза за повечето хора от Братството/макар че може би не си от тази общност/.Тя е:,,Приемане на желаното за действително''.

Ти мислиш за края на пътя,но май повечето хора са в началото.

Методите на Учителя са чудесни /а и не само те/.Но колко хора умеят да си служат с тях?Нека слезем на земята,да се освободим от духовната си гордост и да признаем ,че не се различаваме много от светските хора.И че ''защитите ''ни са твърде крехки.

Това съвсем не означава ,че трябва да престанем да се учим.Но реалностите са такива.Ние още сме в начален духовен клас.Без значение от какво духовно общество или църква сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Чудесни оправдания + благодаря за диагнозата. За мен не става въпрос, за духовна гордост а за учене и прилагане във всеки един миг от всичко, от всички, дори и от грешките. За използване на всички скъпоценни условия, дори и грубички да изглеждат, когато човек подходи любящо и разумно те ще послужат за съграждане, а не за разруха. И така целият живот се превръща в един прекрасен танц в една Божествена хармония и... няма край защото нали знаете, всеки край е начало на нещо много по- красиво и съвършено...

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бях на въпросната паневритмия, но вчера говорих с Приятел, който е бил и той ми сподели, че се е случило нещо небивало до този момент - заради шума на хеликоптера, който е бил толкова силен, че участниците в паневритмията наистина не са чували музиката от центъра на кръговете, се е наложило дори музикантите да преустановят свиренето на упраженението "На ранина" и след това са били изправени пред дилемата дали да го повторят или (както са направили) да продължат със следващото. Тъй като няма нищо случайно, интересно случилото се за какво е знамение - ето един интересен въпрос! И нещо друго - за всяко нещо са необходими подходящи условия! Нека не забравяме, че Учителят преустановява рилските събори, когато започва Втората световна война, като казва, че вече няма подходящи условия. По същия начин напуска и "Изгрева", когато започват големите бомбандировки над София. По същата логика, когато се ходи на симфоничен концерт или на театър зрителите пазят тишина, за да чуят музиката или репликите на актьорите, защото иначе всичко се обезсмисля. И пак по същата логика тези, които желаят да медитират и да съзерцават вътрешния си мир, стават монаси и отшелници, т.е. изолират се от хората и от шума, създават си подходящи условия за самовглъбение. Когато ние играем паневритмия на Рила, не пречим на никого, но и на нас не бихме искали някой (любопитен, интересуващ се, симпатизант или враждебно настроен) журналист да ни пречи по начина, по който (волно или неволно) го е направил. И най - малкото той и неговата медия ни държат извинение, защото това е все едно ние да нахълтаме в студиото на Дарик с викове и крясъци и да попречим на нормалното излъчване на емисията им, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×