Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

81. С Любов се взима

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта...-формула

Кажи ми ти Истината-песен

Молитва Изворът на Доброто

С Любов се взима-Неделна Беседа

Молитвен наряд за край:

В изпълнение волята на Бога...-формула

Царството Божие с любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи.

Това е мотото, написано на вратата за Царството Божие. Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед, т. е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. камъните, които го съграждат, са живи. Царството Божие не е нещо мъртво, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка. Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите блага.

Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека. Любовта не познава зло. Може да кажете, че това е трудна работа. Други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие. Влизат, но не могат да го вземат. Тези стари възгледи за “може” или “не може” са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една външна спънка, която ви пречи, но която можете да премахнете. Всеки човек, когото с Любов повикате да ви помогне, ще дойде, защото винаги, когато позовете Духа, той се отзовава. Злото в света се явява, когато престанем да любим Духа, т. е. злото е отсъствие на Любов към Духа. Някой казва, че мрази еди-кой си човек; това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен.

Сега, при днешния порядък на живота вие можете да си представите много мъчнотии: днешната култура е едно въже, омотано около краката ви; днешната политическа наука е второ въже, омотано около къщата ви; днешната религия пък е друго въже, омотано около вашите деца. Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени. Бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри. Сигурно ви се вижда чудно как ще може без учители. Тогава ще има един учител, един съдия, един мъж, една жена, а не много, както сега много, защото днес светът страда от многото. Ако ме питате как да разбирате това, ще ви кажа да го разбирате както искате, няма да ви го обяснявам. Духът, който слиза към Земята, идва да подигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното. Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете. Тогава Духът ще крепи Царството Божие, което е целокупното тяло. Всички вие съставлявате Царството Божие на Земята, затова именно Христос казва: “Във вас е Царството Божие”. Това е факт, който може да се провери от всеки. Нека който и да е от вас отиде в някоя пустиня, нека се изолира от всички същества, да остане сам-самичък и нека каже колко е щастлив. Всички живи същества – от най-голямото до най-малкото – чувстват необходимостта от общение. Всички живеят, въздишат и казват: “Завладейте ни чрез Любов, дръжте ни чрез Обич, крепете ни с Дух”. Всички – било деца, било възрастни – това търсят

И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим”. А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”. Няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: “Ако станеш по-добро, ще те обикна”. Не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов. Смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема. Казвате: “За да обикна някого, той трябва да бъде чист”. Не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес.

Из С Любов се взима

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато четем религиозни книги , беседи и други четива , всички придобиваме яснота по въпроса за духовния свят , че там няма противоречие и всичко е в хармония . Но какво се случва когато стигнем до човешкия живот , в който сме сега и трябва да прилагаме тези Божествени закони и правила . Според мен нещата стоят в това да се стремим да повдигаме съзнанието си и да прилагаме Божествените идеи възможно в най-безкористният вариянт .

Към всички споделете и вашите мнения по тези въпроси залегнали в тази беседа . Ще ми бъде интересно да обменим мнения и идеи с всеки от Вас .

СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят. Тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им от светли се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: “Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?” Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг – портокален, трети – жълт, четвърти – зелен и т. н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: “Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас”. Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: “Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена”. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите кой повече да вземе.

На втората си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален”. Хората, обаче, не разбрали какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни или го храни майката?...

На третата си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят”. На четвъртата си дъщеря написал: “Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т. е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва”. На петата си дъщеря бащата написал: “Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т. е. начина как да се запазва Божествената топлина в душата на хората”. Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно – всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към аметистовия цвят. На седмата, последната, своя дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови”...

Когато четох беседата тая притча за седемте сестри ми направи силно впечатление.

Вие разбрахте ли какво е казал бащата на шестата си дъщеря?

Тези седем сестри първоначално са слезли на Земята, после са се върнали на Небето, но сега отново идват в света вече в нова форма. “Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”. Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват.

Следователно, всяка душа минава през седем фази и това, което се съдържа в нея, това е и в цялото човечество и обратно. С други думи, когато изучите вашия живот, вие ще изучите живота и на цялото човечество. Ще кажете, че това е много лесна работа. Не е много лесна, но не е и много трудна работа. Можете и вярвам, че сте я разбрали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно, благодаря за въпроса Клаудия.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама.

Там, при шестата дъщеря /шеста чакра/ е ключов момент. Духът и душата започват работа в синхрон. Т. е. двете половини лява и дясна са заедно. Духът е слязъл в нас. Идва силата, онази, вътре, която идва от смирението. Сила, която ни води и ни помага да се погледнем отгоре. Там при шестата сестра са изпитанията, там виждаме деянията си, себе си... Но и благостта, воюваме с благ тон.

Ще премина към аметистовия цвят. На седмата, последната, своя дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови”...

Бързо се преминава през различните цветове и е трудно да ги разграничим, но след време, нещата се избистрят.

П.П. Но наистина, какво ли може да е казал бащата на шестата дъщеря? - Върви смело и кажи на хората, че силата им идва от жертвата и изпълнението на Волята ми. От благостта, с която се отнасят един към друг... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно, благодаря за въпроса Клаудия.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама.

Там, при шестата дъщеря /шеста чакра/ е ключов момент. Духът и душата започват работа в синхрон. Т. е. двете половини лява и дясна са заедно. Духът е слязъл в нас. Идва силата, онази, вътре, която идва от смирението. Сила, която ни води и ни помага да се погледнем отгоре. Там при шестата сестра са изпитанията, там виждаме деянията си, себе си... Но и благостта, воюваме с благ тон.

Ще премина към аметистовия цвят. На седмата, последната, своя дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови”...

Бързо се преминава през различните цветове и е трудно да ги разграничим, но след време, нещата се избистрят.

П.П. Но наистина, какво ли може да е казал бащата на шестата дъщеря? - Върви смело и кажи на хората, че силата им идва от жертвата и изпълнението на Волята ми. От благостта, с която се отнасят един към друг... :feel happy:

Благодаря xameleona за хубавия отговор.

Знаеш ли ,тази вечер, след като написах въпроса си,пуснах телевизора у дома .Първият кадър ,на който попаднах беше началния блок на рекламата на БНТ.Забелязала ли си,че тая година са подскачащи топки за елха в цветовете ,за които си говорим и в точната последователност от 1 до 7. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек.

Из С Любов се взима

Къде Учителят е дал обяснение какво е това да обичаш, какво е Любовта в нейния е космополитен смисъл?

За да разбера аз какво е любовта и кога ако изгубя този тон, как скръбта ще ме навести?

Къде той обяснява какво е това да обичаш, да не се усетиш някак захвърлен. Къде?

Как той ще откликне на хората, които имат различни търсения и за които нещата не са част и история от притча. Как той ще ме утеши?

Как той би удовлетворил една търсеща и нехаеща душа, ала и достатчъно самоосъзната?

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудя се дали пребиваването в състояние на удовлетвореност е безвъзвратно забравено. Или пък липсва като опитност.

"И тогава им отвори ума, да разумеят писанията". Ев.Л.24:45

Погледнато от този ъгъл, човек може да чете и нищо да не разбира, докато не се привнесе елемента на "отварянето на ума". Прочетох някъде от Учителя, че който се опитва да обясни Любовта, винаги се оплита и не успява. Така,че съществуването й ще го нарека "усещане".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Къде Учителят е дал обяснение какво е това да обичаш, какво е Любовта в нейния е космополитен смисъл?

За да разбера аз какво е любовта и кога ако изгубя този тон, как скръбта ще ме навести?

Къде той обяснява какво е това да обичаш, да не се усетиш някак захвърлен. Къде?

Как той ще откликне на хората, които имат различни търсения и за които нещата не са част и история от притча. Как той ще ме утеши?

Как той би удовлетворил една търсеща и нехаеща душа, ала и достатчъно самоосъзната?

Мона, наистина директни обяснения, отговори няма. Но живота ни учи. А в Словото намираме обяснение, което по-скоро се усеща. И като отворим сърцето си за Любовта към Бога ние вървим. С вяра. А и не е ли точно това целта-когато сме захвърлени, изгубени, взето ни е всичко, да продължим да обичаме?...

Кой ни утешава?-Има само Един, Той е утешителят. И сме удовлетворени, когато чуем гласа Му. Повярвай, тогава нищо друго не ни е нужно, а покоя, който се усеща... не може с думи да се изкаже...

Вълшебство, магия...

"И тогава им отвори ума, да разумеят писанията". Ев.Л.24:45

Погледнато от този ъгъл, човек може да чете и нищо да не разбира, докато не се привнесе елемента на "отварянето на ума". Прочетох някъде от Учителя, че който се опитва да обясни Любовта, винаги се оплита и не успява. Така,че съществуването й ще го нарека "усещане"

:thumbsup:

Нужна е светлината в ума, но и усещането...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона цитата който ще ти предложа е от беседата " Детето растеше " на Учителя , но многоточно отговаря на твоя въпрос :

Цитат :" Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо. Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. – Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят. Духовния свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие и противоречие. Следователно, ако искаш да излезеш от живота на противоречията, влез в духовния свят. Само така ще познаеш любовта и ще се наслаждаваш истински от живота. "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, най-малко три неща изисквам от вас: едни да станат, други да оживеят, а трети да възкръснат. Само така ще забравите вашата стара култура, според която започвате добре и свършвате зле или започвате зле и свършвате зле. Сега трябва да усвоите следното: да започвате зле и да свършвате добре или да започвате добре и да свършвате добре.На съвременен християнски език това значи, че има четири категории хора: първи, които вярват в Бога, но не живеят по Бога; втори, които не вярват в Бога и не живеят по Бога; трети, които не вярват в Бога, но живеят по Бога и четвърти, които вярват в Бога и живеят по Бога. Първите две категории, които са хора на старата култура, ги оставям настрана, защото в бъдеще имам нужда от последните две категории, т. е. от тези, които вярват в Бога и живеят по Бога и тези, които не вярват в Бога, но живият по Бога. Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки.

Из С Любов се взима

Според мен това е едно много важно наставление на Учителя.Мисля си,за хората от първата група..Какво пречи на човек,който вярва в Бога да живее според Бога днес ? И какво значи да вярваш,а да не живееш по Бога.Изключвам случаите на духовно лицемерие,защото ако става дума за това ,то отговорът е ясен.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, най-малко три неща изисквам от вас: едни да станат, други да оживеят, а трети да възкръснат. Само така ще забравите вашата стара култура, според която започвате добре и свършвате зле или започвате зле и свършвате зле. Сега трябва да усвоите следното: да започвате зле и да свършвате добре или да започвате добре и да свършвате добре.На съвременен християнски език това значи, че има четири категории хора: първи, които вярват в Бога, но не живеят по Бога; втори, които не вярват в Бога и не живеят по Бога; трети, които не вярват в Бога, но живеят по Бога и четвърти, които вярват в Бога и живеят по Бога. Първите две категории, които са хора на старата култура, ги оставям настрана, защото в бъдеще имам нужда от последните две категории, т. е. от тези, които вярват в Бога и живеят по Бога и тези, които не вярват в Бога, но живият по Бога. Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки.

Из С Любов се взима

Според мен това е едно много важно наставление на Учителя.Мисля си,за хората от първата група..Какво пречи на човек,който вярва в Бога да живее според Бога днес ? И какво значи да вярваш,а да не живееш по Бога.Изключвам случаите на духовно лицемерие,защото ако става дума за това ,то отговорът е ясен.

Моето скромно мнение е, че в този цитат са описани четирите категории хора и четирите съзнания - новозаветни, старозаветни, праведни и ученици. Първата група според мен са новозаветните - те вярват в Бога, но не живеят по Него. Може да прозвучи много силно - но тук, като типичен пример, поставям евангелистите, заедно с всичките им съвременни разклонения. Те вярват че има Бог, пеят му песни, правят общи сеанси, говорят постоянно за вяра и най-често срещания при тях въпрос е : Ти вярваш ли в Христос? За тях най-важната книга е Новият завет и постоянно я четат. Но проблемът притях е, че на практика малцина от тях я прилагат и малцина живеят по нея.

Към тази категория поставям и много от съвременните православни, а защо не и католически "християни" и духовници, които иначе вярват, но на практика вярата им се изчерпва до аморално преследване на съвсем "земни" цели, като хубаво ядене, пиене, веселби, финансово и изобщо материално благоденствие и други неща от този сорт. И изобщо, опитват се по подобен начин да материализират своята вяра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих идентифицрала новозаветен и старозаветен човек с различни религиозни направления и дори учения. За мен това са характеристики на хората, които ги следват. Възможно е православен християнин и евангелист да "вярват в Бога и живеят по Бога", възможно е и обратното - и Учителя много точно го определя: "които не вярват в Бога, но живеят по Бога ". В същото време казва на своите ученици: "Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. " - което недвусмислено показва, че между последователите на Новото учение има немалко хора, които носят стари вярвания и имат нужда да ги изхвърлят. Самата самоидентификация с учение ил религия съвсем не дава статут на последователя, адекватен на идеите, които декларира, че следва....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих идентифицрала новозаветен и старозаветен човек с различни религиозни направления и дори учения. За мен това са характеристики на хората, които ги следват. Възможно е православен християнин и евангелист да "вярват в Бога и живеят по Бога", възможно е и обратното - и Учителя много точно го определя: "които не вярват в Бога, но живеят по Бога ". В същото време казва на своите ученици: "Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. " - което недвусмислено показва, че между последователите на Новото учение има немалко хора, които носят стари вярвания и имат нужда да ги изхвърлят. Самата самоидентификация с учение ил религия съвсем не дава статут на последователя, адекватен на идеите, които декларира, че следва....

Съгласен съм, че не може и не трябва да се генерализира - всички евагнелисти, всички православни и т.н. Дадох по принцип евангелистите като типичен пример за съзнание на новозаветен човек, но не обобщавам, че всички евангелисти са хора, които вярват, но не живеят по Бога. Във всяко едно вероизповедание има хора, които са преминали и на по-високо ниво. Но според мен религиозен човек не може и няма как да достигне до четвъртата категория- на ученика. Ученикът е освободен от религиозното съзнание. Той е преминал над тази форма.

А що се отнася до учениците по времето на Учителя, то със сигурност е имало представители на всяко едно от тези четири съзнания. В цитата обаче е ясно и точно казано, че Учителят е дошъл да работи с последните две категории - праведни и ученици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно описание на четирите нива съзнание има в томчето-"Пътят на ученика". Има специфики, по които се разбира кой къде се намира.

Важен е нашият вътрешен стремеж, импулс към новото, към Любовта.

Сега, при днешния порядък на живота вие можете да си представите много мъчнотии: днешната култура е едно въже, омотано около краката ви; днешната политическа наука е второ въже, омотано около къщата ви; днешната религия пък е друго въже, омотано около вашите деца. Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени. Бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри. Сигурно ви се вижда чудно как ще може без учители. Тогава ще има един учител, един съдия, един мъж, една жена, а не много, както сега много, защото днес светът страда от многото. Ако ме питате как да разбирате това, ще ви кажа да го разбирате както искате, няма да ви го обяснявам. Духът, който слиза към Земята, идва да подигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното. Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете. Тогава Духът ще крепи Царството Божие, което е целокупното тяло. Всички вие съставлявате Царството Божие на Земята, затова именно Христос казва: “Във вас е Царството Божие”. Това е факт, който може да се провери от всеки. Нека който и да е от вас отиде в някоя пустиня, нека се изолира от всички същества, да остане сам-самичък и нека каже колко е щастлив. Всички живи същества – от най-голямото до най-малкото – чувстват необходимостта от общение. Всички живеят, въздишат и казват: “Завладейте ни чрез Любов, дръжте ни чрез Обич, крепете ни с Дух”. Всички – било деца, било възрастни – това търсят.

С малки стъпки/приложения ние можем да се убедим в думите на Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×