Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Bethedi

Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?

Recommended Posts

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

Учителя

из Книгата "900 мисли на Учителя", съставител Л.Кръстева

Вие как бихте отговорили на този въпрос?

Бихте ли се жертвали за онези, които считате за Ваши приятели, без да очаквате същото от тях?

Според Вас обичта изисква ли ответност?

Поздрави: Bethedi smile.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категорично смятам, че Любовта е Свобода.

Например-подарявам нещо на Иван, това ми носи радост. А той не ми благодари и даже не поглежда подаръка...

Какво значение има неговата реакция, ако съм направила жест заради Любовта, а не заради това да го "подкупя/пленя"...:)

Жертвата може да е мнооого мъничка, но ако е от Любов е истинска...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Господ как ни обича без да се жертваме за Него? Даже си мисля, че Той не би искал да се жертваме. Жертвите са човешка философия, свързана с мисленето "на ти, дай ми".

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

Учителя

из Книгата "900 мисли на Учителя", съставител Л.Кръстева

Вие как бихте отговорили на този въпрос?

Бихте ли се жертвали за онези, които считате за Ваши приятели, без да очаквате същото от тях?

Според Вас обичта изисква ли ответност?

Поздрави: Bethedi smile.gif

Здравей Бетхеди :)

Според мен да може някой да бъде обичан, дори ако нищо не е пожертвал. Въпросът на Учителя може да се разгледа от няколко аспекта! Все пак според мен обичта към някой който нищо не е пожертвал е една идеея по-различна от обичта към някой който е пожертвал всичко за теб. :yinyang::hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм си мислел,че нещо жертвам за някого, а то всъщност съм го правил за себе си, пред себе си да се покажа като жертващ се. И въобще и в една книга чета, че е много трудно уловимо че всичко правя за да спася своята си душа. Абсолютно всичко се оказва приучване да обичам за да се спася. Първо съм аз. Ако обичам, то е защото това е спасително за мен. А спасението на околните - дори и то е заради моето спасение, защото като мисля за тях не мисля за себе си.

Истинското е просто да си извор без да мислиш за себе си а да изпитваш жертвена любов към всичко живо, но не като еднократни полети, a от самосебе си. и без да говориш за това. и без да се опитваш да го постигнеш. а аз се опитвам да заслужа нещо, което не може да се заслужи. А теорията ми е ясна.

Също така ми е ясно, че с това писане само ставам нещо, което не съм, а само едно самоотричане на истинския аз, издигане над другите по някаква причина, която наричам с някакви хубави имена, а си е просто самоспасяване,

Това също се превръща в самоанализ. Но ах колко знам, а всъщност някъде нещо просто не иска да си признае колко се е гипсирало и маскирало за да не може просто никой нормално да го докосне, защото е

И това трябва да става на сцената, защото всъщност в стаичката всичко е пак с идеята за сцената

И всичко е само опит да си върнеш нещо, което също не е сигурно че си бил ти

И така продължава... Невъзможно да спреш да се упояваш с нещо което просто не си ти, белки някой си купи твоя продукт

Ей това е блус

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Най-подходящите за обичане хора са точно тези, които не са жертвали нищо за нас. Едно бебе или малко дете не жертват нищо, но те пък са най-подходящи за обичане.

Ако някой вземе да жертва нещо за мен, но ако си трае, така че да не заподозра нищо- що да не го обичам...Ако вземе да ме "просветява" какво или колко е жертвал за мен и с товасе опитва да ме постави в положение на задължен- минаваме на вариант "обич по сметка" за срока на погасяване на главницата плюс лихвения процент- никой не жертва нещо ей тъй, без да си е направил сметката за лихвените проценти...Дори и спрямо децата си- инвестираме уж обич, жертваме това и онова, но ако ни се опънат когато се опитаме да им представим "сметката" и отношенията загрубяват...

Така че, лично аз предпочитам да не жертвам нищо за никой,и естествено- не бих си купил билетче за "почасова обич" от някой, дето жертвал това или онова, и решил да си покрие разноските с билетчета за "обич на парче"...

Е, ако някой нещо е жертвал за мен- мога да се напъна да го обичам, ама ей така, благотворително, с хуманитарна цел- пък със събраните средства от обичта, ще покривам разноските за жертвите....но, като се познавам- това яма да ми се случи както в този свят, така и почти съм сигурен, че и на онзи свят няма да ми се случи...

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав е Кристиян,като казва,че най-подходящите хора ,заслужаващи любов,са точно тези,които не са се жертвали за нас.Бих го "облякла" със свои думи-хората,които трябва да обичаме са тези,които не са ни дали нищо,но когато им дадеш,го оценяват.Защото умният ще разбере и оцени,а глупакът ще го вземе и утре пак ще ти поиска,за да е сигурен,че наистина те е направил на маймуна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Все пак според мен обичта към някой който нищо не е пожертвал е една идеея по-различна от обичта към някой който е пожертвал всичко за теб. :yinyang::hypocrite:

Просто в единия случай има взаимност, двупосочност. А и в другия случай липсват благодарността и признателността (и от двете страни – поне на мен ми се струва така).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз съм си мислел,че нещо жертвам за някого, а то всъщност съм го правил за себе си, пред себе си да се покажа като жертващ се. И въобще и в една книга чета, че е много трудно уловимо че всичко правя за да спася своята си душа. Абсолютно всичко се оказва приучване да обичам за да се спася. Първо съм аз. Ако обичам, то е защото това е спасително за мен. А спасението на околните - дори и то е заради моето спасение, защото като мисля за тях не мисля за себе си."

Съгласна!!! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

Коментарите на Кристиян и petarstankov доста ми харесаха. И смятам, че отговраят на истината. Сама по себе си Любовта е над всякава жертва. Според мен обаче върпоса на Учителя може да се разгледа и така, че да се има в предвид. Бог как ни обича и без да сме жертвали нищо за него. И различава ли се любовта му преди да жертваме и след като жертваме не нещо, а именно самите себе си... А човек се жертва винаги само за себе си и въпреки това донякъде жертвата е подготовка към Любовта, защото винаги и обичаме само Себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

Учителя

Ако обичаш някого, който нищо не е пожертвал за теб – това е жертва. Все някой първи трябва да се пожертва, нали така? Иначе никой никого нямаше да обича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не мога да разбера защо любовта се сравнява с жертва? Значи да обичаш някой  заради това, че е успял да убие някакво свое желание или нещо егоистично??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, жертвата и любовта имат много общо помежду си. Не можеш да се пожертваш, без да обичаш, нито да обичаш, без да се пожертваш. Ако очакваш нещо в замяна, това вече не е жертва, нито любов. Ако се пожертваш или обичаш, защото предварително си получил нещо – също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого...

Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
3d_052.gif Човек трябва първо да обича себе си в смисъл,че трябва да напълни собственото си сърце с обич,за да може да дава.В противен случай много лесно ,обичта по-скоро е жертва или разменна монета срещу която се опитваме да получиме обич.Не можеш да дадеш нещо което нямаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За това което писах - опитах се да преразкажа, нещо което четох, но не мога да приложа. Става въпрос за нещо което евентуално някой може да приложи, който го може го може- нали да даваме - а даването е до пълно изпразване на всичко, самозабравяне, само другия съществува може би, нищо не оставяш за себе си и намираш в него, колкото и да е той самия имащ нужда, източник за теб, но това е ако имаш жертвена любов (аз не знам какво е това - знам какво е приложено върху мен). Не всъщност и аз съм го прилагал може би някога си, може би по вероятно не толкова. Та до колкото разбирам, а аз не разбирам, става въпрос за общуване в което ти жертваш душата си, преставайки да съществуваш, ставаш другия (?) и той става за теб Той.

(Де да можех, но вече не се моля, по-ми харесва да се отърва от този фалшив образ, защото като пробвах това изпразване с користна цел стана моментна помощ а след това се оказа че съм се натоварил, а съм предал на другия моите проблеми. страшно е да го видиш, искаш да се жертваш, но всъщност ти имаш нужда...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого...

Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... 60.gif

Чудесно си обяснила thumbup2.gif

И аз смятам така. А и много родители ще ни разберат, като се позамислят за отношението си към децата си - там се забелязва много ясно.thumbup1.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

И аз съм съгласна. Саможертвата е начин да се научим на любов, но не Е любов сама по себе си.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, жертваш се, за да стане другия източник за теб на нещо, от което имаш нужда.

Редактирано от Vespertine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

Да, жертваш се, за да стане другия източник за теб на нещо от което имаш нужда.

(Де да можех, но вече не се моля, по-ми харесва да се отърва от този фалшив образ, защото като пробвах това изпразване с користна цел стана моментна помощ а след това се оказа че съм се натоварил, а съм предал на другия моите проблеми. страшно е да го видиш, искаш да се жертваш, но всъщност ти имаш нужда...)

Поззнато, познато .... :( И все пак трябва ли да се отказваш. Сега си спомням за Сизиф... безнадежно е.. или може би има друга поука...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого...

Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... :feel happy:

За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого...

Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... :feel happy:

Чудесно си обяснила :thumbsup2:

И аз смятам така. А и много родители ще ни разберат, като се позамислят за отношението си към децата си - там се забелязва много ясно.:thumbsup1:

И аз съм съгласна. Саможертвата е начин да се научим на любов, но не Е любов сама по себе си.

Да, жертваш се, за да стане другия източник за теб на нещо, от което имаш нужда.

За една и съща жертва ли говорим? Жертващият се не държи в съзнанието си идеята „аз се жертвам“. Жертвата е нещо надхвърлящо възможностите на личността. При жертвата не може да има лични амбиции. Помисли ли си човек „аз се жертвам“, това вече е просто още една сделка на личността. Истинската жертва е да отдадеш себе си на нещо над самия тебе.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не знам ако е познато значи много за мен. не трябва - може би да се откажеш точно от това да но явно не въобще да се откажеш - защото дълго си градил образ а се оказва че и сега градиш, а пък е толкова леко може би ако се откажеш точно от това и да нямам о колко съм не знам си какъв, а другите... това всъщност е опит за плагиаторство - за сега неуспешен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

м, каква друга поука, доизясни се моля :rolleyes:

ами Сизиф ни учи не само на безнадеждност, но и на липса на отчаяние и съмнение... :)

не знам ако е познато значи много за мен. не трябва - може би да се откажеш точно от това да но явно не въобще да се откажеш - защото дълго си градил образ а се оказва че и сега градиш, а пък е толкова леко може би ако се откажеш точно от това и да нямам о колко съм не знам си какъв, а другите... това всъщност е опит за плагиаторство - за сега неуспешен

Е каквото и да правиш се си е опит за плагиатство защото какво е да си не знам си какъв. По добре да плагиатстваш от образа и подобието, отколкот да плагаитстваш от подобито на образа и подобието. Неизбежно е. Докато има Слънце и тяло има и сянка. Ако тялото се умре и се разгради тогава вече може и да няма сянка. А къде е наистина този, който ще ни научи да умрем??????????

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×