Guest Мона Добавено Юли 14, 2010 Доклад Share Добавено Юли 14, 2010 (edited) Ние живеем във времена на масов медиен кич. Зрителите на един-единствен епизод от някоя мексиканска telenovela днес са много повече, отколкото са всичките читатели на романа на Маркес, а може би и на цялото му творчество. Да не говорим и за филмовият турски потоп от сериали, несериозно наречени – „съвременна семейна драма”. Но, подобно на светулка, сапунената опера изчезва почти на секундата след като е разбъркала страстите на своята публика. Докато Сто години самота е вечна. Разбира се, при един по-внимателен прочит, тя се разкрива преди всичко като мелодрама, макар и изключително майсторска – със захаросани сцени на несподелена любов, семейна вражда и удари в гърба между приятели. Но особената смесица от екзотика, магия и гротеска, която използва Гарсиа Маркес, идва не от света на сапунената опера. Познат като „магически реализъм“, една категория, свободно свързана с онова, което кубинският автор Алехо Карпентиер нарече lo real maravilloso, понятието днес е получило такава широта и еластичност, че вече е почти лишено от смисъл. За известно време то обозначаваше опита да се заличи границата между факт и фикция, между естественото и свръхестественото. Но в момента то се използва съвсем хаотично. То позволява да бъдат каталогизирани както второстепенните последователи на Гарсия Маркес като Исабел Алиенде, така и бароковият миш-маш от мечти и национализъм в Среднощни деца на Салман Рушди, така и фантасмагоричните разсъждения върху робството на Тони Морисън в нейния роман Възлюбената. Всички те са били отъждествявани с магическия реализъм, но с различен успех. Фамилното дърво на главните герои в романа - семейството Буендиа, съдържа една дузина архетипни характери, заобиколени от многобройни други, второстепенни такива. Нуждата от принадлежност оформя всеки от Буендиасовците и тяхното обкръжение. Ние виждаме епидемия от безсъние, дъжд от малки жълти цветчета, жена, която яде пръст, ясновидец, както и герой, обсебен от мисълта да фотографира Бога. Матриархът на романа е Урсула Игуаран, една търпелива, земна жена, най-близкото нещо до майката-природа, което човек може да намери в Макондо, която поддържа семейството над водата в продължение на почти едно столетие. Над водата, но не и заедно: потомците на Урсула не знаят как да обичат по един нормален начин. Всичко това е разказано в един пищен стил, но същевременно напълно хладнокръвно, като че нищо от него не излиза извън рамките на обичайното. Самият Гарсиа Маркес се появява в по-късните части, както и някои от колегите и приятелите му, които той представя чрез завоалирани намеци. А може би всичко това е просто шега, мисли си читателят, когато романът най-после стига до кулминационното си заключение. Сега вече ми се струва че, подобно на Дон Кихот, той дешифрира генетичния код на испанската цивилизация. Това е вълшебен роман, създаден от демиург, способен да произведе една вселена, също толкова всеобхватна, колкото и нашата собствена. P.S. Романът се появява през 1967 г., а през 1982 г. писателят получава и Нобелова награда за литература. И още нещо: така известното прощално писмо, което той уж пише, за да се сбогува със своите читатели през 2002 г., когато узнава, че е болен от рак на белите дробове, той никога не е писал. Самият Маркес е безкрайно огорчен от тази спекулация, измислена от венецуелския посланик в Колумбия. (използвани са препратки на проф. Ставанс, преподавател по латиноамериканска култура) Редактирано Юли 14, 2010 от Мона Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 12 странстващи разказа, издателство "Лъчезар Минчев", 2011 г. Осъзнавам, че на фона на езотеричния книжен кич и послания от Небесните царства, магическият реализъм на Маркес, ще прозвучи като отминала и древна колумбийска песен ... Като усмивката на безчестна испанска девойка, чийто единствен грях е, че е обичала корабокрушенци. Но, защото, в мрачното есенно време, самотната и блажена утеха е да се връщаш назад, назад към себе си и единственият шум от изминатите магистрали, ще е сладкия шум от прочетените страници. Какво друго? 12 странстващи разказа от живота на всеки свободен човек. Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 6, 2014 Доклад Share Добавено Март 6, 2014 Честит рожден ден, Маестро на Словото! "Когато запита къде се продават погребални венци, водиха го от къща в къща, за да избере най-хубавите. Когато попита къде е най-красивата жена, която се е раждала върху земята, всички майки го отведоха при дъщерите си." Сто години самота Nano и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 7, 2014 Доклад Share Добавено Април 7, 2014 (edited) Припомняйки си няколко прекрасни цитата от Сто години самота, задочно желая на Gabo (Габриел Маркес), така го наричат всички, скорошно оздравяване, понеже тези дни бе приет в болница. "Мелкиадес (...) бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата." "Древни градове, от чието минало величие са останали само котки из развалините." "Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг." "Полковник Аурелиано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата." "На Ребека бяха нужни много години в страдание и несрета, за да извоюва предимствата на самотата, и не беше склонна да се откаже от нея срещу една старост, смущавана от лъжливите очарования на милозливостта." "Човек не умира, когато трябва, а когато може." "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица." "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека." Редактирано Април 7, 2014 от Лиула Eлф и _Маги_ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Април 10, 2014 Доклад Share Добавено Април 10, 2014 „Нещата имат собствен живот , цялата работа е да им пробудиш душата“ ~~~"Човек е отникъде, докато няма един умрял под земята." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 10, 2014 Доклад Share Добавено Април 10, 2014 „Нещата имат собствен живот , цялата работа е да им пробудиш душата“ ~~~"Човек е отникъде, докато няма един умрял под земята." Здравей, Елф Моля да слагаш източник към цитатите си занапред. Радвам се, че Маркес ти харесва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Април 11, 2014 Доклад Share Добавено Април 11, 2014 Да, съжалявам за пропуска. Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 17, 2014 Доклад Share Добавено Април 17, 2014 Gabo! Напусна ни, днес. R.I.P. "Si alguna vez escribiera esto, nadie me lo creería." --"La mala hora", Gabriel García Márquez Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 17, 2014 Доклад Share Добавено Април 17, 2014 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 20, 2014 Доклад Share Добавено Април 20, 2014 “Thus they went on living in a reality that was slipping away, momentarily captured by words, but which would escape irremediably when they forgot the values of the written letters.” One Hundred Years of Solitude http://www.youtube.com/watch?v=DeK_IYrixT8 Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 22, 2014 Доклад Share Добавено Април 22, 2014 García Márquez, una vida en imágenes, колекция от снимки на Габриел Маркес през годините ... един живот в образи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 (edited) Били сме много умни! И кадърни! И интелигентни... о, особено интелигентни! Толкова интелигентни, че веднага щом успяхме да се отскубнем от поредното робство (нали на нас все робствата са ни проблема), се постарахме да отвратим и най-широко скроения човек на света – Габриел Гарсия Маркес. Същият, дето написа „Сто години самота“ и ни обрече на 200 години тъпота, като забрани творбите му да се издават у нас. Толкова години минаха, откакто го „изпържихме“ с печалбите от тиражите на книгите му, а той така и не пожела да ни прости. Но ние сме кадърна нация и си можем без него! Все ни е тая за Маркес, Марков и компания! Сещате се за втория? Той е онзи с чадъра... И него успяхме да отвратим или май беше „отровим“? Да можехме да сме като гърците, вместо само да им пием узото и да размятаме силиконови дини по плажовете си! И те са кадърни, но за сметка на това са хитри. Както се казва в онази реклама : „Как просто да се наслаждаваш на живота? Гърците са го измислили!“ А ние още го мъдрим и пием... узо! Да, да можехме да сме като гърците, защото и да знаеш как да паразитираш правилно си е изкуство! Защото тях вместо да ги обричат на сто години самота, им дават сто милиарда евро помощи! А пък ние си оставаме с дините, узото и вярата, че сме кадърни! автор Лола П.С. Горенаписаното е повод на това, че през 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите тук отчитат минимални продажби и печалби. Проблемът е обаче друг - проблем с авторските му права, които нашите книгоиздатели пренебрегват и нарушават. И това е причината, той да преустанови договорите си. През 2010 г. Слава Богу, се намира решение. Редактирано Април 23, 2014 от Лиула Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 През 2010 г. Слава Богу, се намира решение. Всъщност, това е официалната информация, защото реално Маркес няма преиздавани книги наскоро, 100 години самота я няма никаква на пазара. Последните книги бяха 12 странстващи разказа и За любовта и други демони. Каквото се намери тук-таме, ще е антиквариат. Отново оскъдица. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 Любимият ми цитат от Маркес, казва много и отваря поле за размисъл. Ако Господ не беше си почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 Любимият ми цитат от Маркес, казва много и отваря поле за размисъл. Ако Господ не беше си почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света. Хехехе, да, яко е, известно е. Но, вероятно и Господ, като и Ребека от 100 години самота, отива на люлката си и отегчена от света наоколо, просто се въздига в Небесата - в своя собствен свят. Иначе, един от моите любими цитати (и моят, и твоят, са от интервюта) е: Mъдростта идва, когато вече не служи за нищо. Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 25, 2014 Доклад Share Добавено Април 25, 2014 Испанското издание "Вангуардия" публикува част от неиздадения роман на Габриел Гарсия Маркес Ще се срещнем през август, съобщиха в. Гардиън и Дейли мейл. Вероятно Маркес е работил по Ще се срещнем през август, когато пише и последния си роман Спомени за моите тъжни проститутки, издаден през 2004 година. цялата информация тук Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 29, 2014 Доклад Share Добавено Април 29, 2014 “Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.” “Любов по време на холера” Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юли 2, 2014 Доклад Share Добавено Юли 2, 2014 (edited) Разказ за един неосъществен проект, разказ за неслучилото се ... One Hundred Years of Solitude' was unfilmable. Its writer Gabriel Garcia Márquez said so ... Трейлър на неслучилият се филм 100 години самота (Cien años de soledad) по едноименния роман на Маркес. П.С. Има компилации от други филми, излезли на екран впоследствие, но заложени у първия замисъл. Много жалко, че този филм не е доживял своето Слънце. Редактирано Юли 2, 2014 от Лиула Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 3, 2014 Доклад Share Добавено Юли 3, 2014 Беше плътна нощ, беззвездна, но тъмнината бе просмукана с някакъв нов и чист въздух. Изтощени от продължителния преход, те окачиха хамаците и спаха дълбоко за пръв път от две седмици. Когато се пробудиха под вече извисилото се слънце, останаха изумени от захлас. Насреща им, заобиколен с папрати и палми, бял и прашен сред мълчаливата светлина на утрото, стоеше огромен испански галеон. Леко полегнал на десния си борд, а от недокоснатите му мачти сред въжета, украсени с орхидеи, висяха мръсни дрипи от платната. Корпусът, покрит с излъскана броня от вкаменени прилепала* и нежен мъх, стоеше здраво забит в каменистата земя. Целият скелет сякаш заемаше една свойствена за него среда, едно пространство от самота и забрава, недостъпно за пороците на времето и навиците на птиците. Участниците в експедицията изследваха с мълчалив плам вътрешността му, но и там нямаше нищо друго освен гъста гора от цветя. Намирането на галеона, признак за близостта на морето, прекърши устрема на Хосе-Аркадио Буендия. Той считаше за някаква подигравка на палавата си съдба факта, че с цената на безброй самопожертвувания и мъки е търсил морето, без да го намери, и го намира сега, без да го търси, изпречено на пътя му като непреодолима преграда. Много години по-късно полковник Аурелиано Буендия отново прекоси областта, когато тя беше вече редовен пощенски път, и единственото, което намери от кораба, бе овъгленият му скелет сред поле от макове. Едва тогава, убеден, че оная история не е била рожба на бащиното му въображение, той се запита как е могъл галеонът да навлезе до тая точка на сушата. Но Хосе-Аркадио Буендия не се замисли върху тоя въпрос, когато след още четири дни пътуване откри морето на дванайсет километра от галеона. Мечтите му свършиха пред това пепелявоцветно, пенливо и мръсно море, което не заслужаваше рисковете и самопожертвуванията на неговото премеждие. http://chitanka.info/book/119-sto-godini-samota http://chitanka.info/person/gabriel-garcia-marquez Когато започвах да уча литертурознание, ме предупредиха, че за мен литературата вече ще стане като хората за дамата с рентгеновите очи - как да се влюбиш в скелет, който се движи и на който виждаш съдържанието на стомаха....? Е, няколко пъти съм опитвала да "видя скелета и стомаха" на написаното от Маркес и... не става - още след първото изречение ставаш част от вселената и забравяш за мисията... А който не успее да се потопи и вживее, оставя книгата на третото изречение... Лиула 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Септември 13, 2014 Доклад Share Добавено Септември 13, 2014 Винаги съм знаела, че участвам в моя роман, но някак написан от хора като Маркес. Обръщам се, виждам казани с готвено, ухае на босилек, после отивам по-натам, ухае на смърт, но и на живо, ухае на пресен босилек, набран през пролетта, после ми ухае на розмарин, отивам още по-на юг ... Заухава ми на сбогуване, нещо непонятно за останалите. После виждам листопади от дъхави цветя, усмивки на хора в костюми, строги хора, застопорили себе си в мига на отстоянието да бъдат силни, мъже и жени, с каменни лица, мъже и жени от древни времена с каменни лица, от времето на първите хора ... Там съм, няма ме. Обичам ви, непознати мои. В онзи рай без име върху водата, като пеперуда, ще полетя, Ребека да се казвам, да съм и да не съм за този свят. Кой ме знае? Ребека една, беше. Единствено Маркес успяваше да проумее мостовете между двата свята. Ето защо липсата му е жива рана. Йордан Анов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Септември 13, 2014 Доклад Share Добавено Септември 13, 2014 Нека музиката, тази, бъде фон написаното по-горе. RIP Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Септември 21, 2014 Доклад Share Добавено Септември 21, 2014 Искам да благодаря задочно на Маркес, най-добрият учител и съветник. Скоро ще имам всичко, което искам на тоя етап от живота си и затова ще си виновен ти, ловецо на сънища, сътворяващ къщи в реката, разказвачо на легенди, намиращ вечните хора, а убиващ страхливците. Моят тъжен и весел, усмихнат спътник. Обичам те. Всеки със своята легенда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Октомври 25, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2014 (edited) Нещо, от ирландския свят - книгата на Келс. Древните ръкописи ни разказват свят, направен от раздвояващи се противоположни посоки на света, пътеки, за неописиуеми приключения на ума и въображението, това е структура, в кото всяка точка може да се свърже с всяка друга,в която не съществуват точчки и позициии, а само свързани линии, всяка от които може да бъде прекъсната във всеки момент, защото ще продължи незабавно и ще тръгне по същия път. Та структурата няма нито център, нито периферия Книгата на Келс е лабиринт. Но в същото време Книгата на Келс, заедно със своята наследница Бдения над Финеган, е модел на човешкия живот и език, и може би на света, в който живеем. Може би ние живеем в книгата на Келс, а си мислим, че живеем в енциклопедията на Дидро. Както книгата на Келс, така и Беднието над Финеган, са най-добрата картина на вселената такава, каквато е представаема от съвремнната наука. Редактирано Октомври 25, 2014 от Лиула Донка и Йордан Анов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Понеже стана дума за книгата на Келс, която само метафорично има връзка с творчеството на Маркес. Но е онзи друг поглед, който е нужен да се отвори и прозирката и за Габриел Гарсиа Маркес. Преди два дни прекарах един следобед на най-магическото място в Ирландия, Седемте църкви в Клонкмакнойз, и за пореден път разбрах, че никой, дори човек, който никога не е чувал ирландските граматици, за Книгата на Келс, Евангелието от Дъроу, Евангелието от Линдисфарн или Книгата на Дън Кау не може да гледа тази панорама и онези древни камъни, без да чува шепота, който съпътства раждането и хилядолетния живот на Книга на Келс и на хисперийската лексика. Донка и Йордан Анов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 29, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2014 (edited) И за мен беше неочаквано, но другият месец заминавам за Колумбия и бе естествено да пиша в тази тема. Защото специално ще посветя едни два дена на моята голяма любов - Маркес. Въпреки, че той предпочиташе Мексико, ала anyway. Питам ви, дали някой има впечатления - досега, разбрах, че от хорски бръщолевения в социалните мрежи, полза няма. И от лъжи на туристически обекти - някой ден ще издам книга за туристическите лъжи, но нека всеки сам се опари. При досегашните ми пътувания, не е имало нищо общо с онова, което някой ми е казал и съм видяла, реалността е тотално различна. Единствено приятелство ми с Христо Пимпирев ми липсва, защото това е истински пътешественик, но и той се резигнира от фейсбук и изчезна. Така и останалите Зная, че дестинацията е непопулярна, но знае ли човек Но все едно, ако сте пътували и знаете нещо, го споделете. Понякога и маловажното е важно. Сега нашите хубавци следва да преведат Vivir para contaria (2002). Предпоследният роман на Габо. Желая ти светли пътища, Габо, отново ще закъснея Редактирано Ноември 29, 2014 от Лиула Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.