Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е слушане и разбиране?

Recommended Posts

Kiqra, за една дева това не е проблем. :3d_146: Решението е много просто. Човекът е в позиция, в която да се води от твоето или на друг мнение изглежда като отстъпление от ръководна позиция. Докато се опитвате да го убедите в правотата си, вие не "чувате" неговите аргументи. А те са важни. Аз бих се опитала бавно и спокойно да обърна разговора така, че добрите идеи да "излезнат" от него, а вие да сте доволните, че той ги е генерирал. Това не става изведнъж - трябва да се мине през няколко междинни идеи - изглежда като че ли вие не сте съвсем сигурни в решението и давате няколко възможности, една от които е добрата. Постепенно се сменя реда и тази добра възможност се "изтиква" към последните позиции. Така давате възможност на "шефа" да прояви активност и да я наложи. Това е стар и добре известен подход в работата с малки деца.

Има и още един момент. Твърде е възможно самият той да се е досетил за тази възможност сам, но вие да сте го изпреварили "секунда" с предлагането и и така да сте му отнели лидерската позиция. За него също е мъчително това раздвояване...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти/нали може ти/!

Понякога когато споделиш даден проблем и чуеш мненията/за които си се досетил и сам/решаваш,че точно това е решението и ти става по добре-по добре от предходните моменти когато си си блъскал мозъка това ли е не е ли.Как ще се реагира ако постъпиш по този начин или другия. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка,препрочитайки отново това което си написала ми изникна въпрос-дайте възможност на шефа да прояви активност и да я наложи-да това ще бъде прекрасния вариант за всички ни,но съществува и друг-този така наречен проблем да няма развитие в никаква посока,защото така наречения шеф реагира по следния начин - аз какво да направя ,оправете се демек прехвърлям Ви топката оправяите се.Познавайки човека очаквам да реагира точно така,дано не съм права в очакванията си.Не искам да имам каквито и да е очаквания.Това те настроива на определена вибрация,която се усеща от събеседника.

:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последното изречение е абсолютно вярно. Затова е важно не просто да нямаме очаквания, а да нямаме отрицателни очаквания. Обикновено прехвърлям в ума си всичко, което би могло да се случи и се опитвам предварително да му намеря доброто и "измъкването" :3d_146: .

В твоя случай (аз по принцип не си говоря на вие с никого, освен в специални случаи), ако шефът ви прехвърли топката, това е най-доброто - значи ви дава карт бланш да решавате и осъществявате идеята си. Според моята скала the worst case scenario - шефът убедено се опитва да наложи катастрофален вариант, но така, че после отговорността да е ваша. Но и тогава има изход... :) Изходът е отново в слушането и разбирането - ако успеете да му "отворите устата" по подходящия начин, ще се доберете до истинските мотиви, които често са скрити и за самия човек срещу вас. Разкриете ли ги, вече остава да се подстроите и нататък се следва старата схема...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти,Донка!

абсолютно правилно си ме поправила за отрицателните очаквания-сега разбирам че това съм имала впредвид ,но съм го на писала общо-очаквания.Ето защо те чувствам близка,защото начина по който мислиш е много сходен с моя.

В много случай и даже винаги визуализирам и разигравам срещите си когато искам да бъда мах доволна,че съм обяснила,поискала и тн неща.Знам,че това действа :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-Хайде да си поговорим. - и започнали двама да си говорят, всеки говорел и двамата говорели едновременнно.

Не, това не е виц, обикновено така правим - искаме да си говорим и само говорим. Какво ли ще е двама да си кажат:

-Хайде да се слушаме.

Всъщност най-много се разбирам с човека, с който най-много си мълчим. Дори с него когато говорим правим недоразумения, но когато мълчим се разбираме.

Аз съм много бъбрива, все има какво да кажа и често водя монолози. И ми беше трудно в началото да общувам с него. Дори когато говорех и той мълчеше, се чувствах малко неудобно, не като друг път. И малко по-малко започнах да говоря по-малко, да мълча, дори да не мисля. От него научих много неща. Научи ме да се вглеждам, да се вслушвам, да усещам.

Станах по-внимателна и с другите хора, но.... все още има да се уча в тази област.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×