Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Къде е границата между мнението и оценката?


Донка

Recommended Posts

  • Отговори 124
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Общественоопасен мироглед за едно утопично общество.

Ами портал за съзнателен живот , може да звучи утопично , на фона на толкова много агресия . Сборен пункт на светлината и хората , които търсят светлинното в себе си , също може да е малко утопично за някой , които не смята това за личностен приоритет . Принципно е така .

Логично и следствено е точно така .

Аз не мисля , че това да се стремиш към хармоничност вътре в себе си е утопично , или пък това да бъдеш внимателен и хармоничен с другите е утопично .

А напротив , много важно за вътрешното ти духовно здраве.

Затова обичам това място и хората тук . icon12.gif

И не ми харесва много , когато някой постоянно напада , заплашва , опитва се да създава някакъв собствен ред и дисциплина . Застрашава вътрешното ми духовно здраве и в един момент колкото и да ми се ще да му дам светлина , от която виждам , че той се нуждае , с цялата си агресивност той всячески ме отблъсква , отблъсква ме включително и от другите с които се чувствам духовно свързана , създава дисхармония и пълен хаос .

А пък за мен са важни отношенията ми с хората , те са моето платно , което аз искам да бъде един красив природен пейзаж , а не мацаница от агресивни думи .

Е , казах , всичко образно и метафорично , дано се разбере правилно .

Незнам , когато видя , че някъде съм закаляла живописта си , изтривам старателно всичко и я постигам отново , защото е въпрос на хармония , моята персонална хармония и съгласието ми с тази на целия свят .

icon12.gificon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Защо така напоследък (и не само в тази тема) форума преминава в обикновено дърлене между двама или повече участници?

Това не е от полза за никой, нещо повече, ако на тях самите им е интересно да си отговарят "остроумно", а не толкова по същество, на мен, а сигурно и на други, съвсем не им е приятно. Отделно дето темата се разводнява и много малко съществено се пише.

Моля ви, хайде всеки да пише, когато наистина има да каже нещо важно и полезно и да не се дразним от най-малкото недоразумение, защото такива винаги ще има - никой не е идеален.

Дори започва да ми се струва, че някои участници изпитват особено удоволствие без да изказват собственото си мнение да подлагат на съмнение и критика чуждите такива с провокативни въпроси, или с превратно тълкуване на чуждите мнения, или се хващат за някоя дребна грешка или пропуск ...

За какво всъщност пишем - за да споделим знания и опит и да бъдем полезни или да се покажем кой е по-по-най в някакво отношение?!

Линк към коментар
Share on other sites

Ето, за това е Портал, за да се провери, кой може да премине. Кой до къде е стигнал в търсенията си. Според мен за всички има място :thumbsup2:

Това е проверка за всеки от нас. И за смирението, и за топлината, и за разбирането на другите...

Радвам се на всички вас, приятели и съм щастлива от многообразието :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Защо така напоследък (и не само в тази тема) форума преминава в обикновено дърлене между двама или повече участници?

Това не е от полза за никой, нещо повече, ако на тях самите им е интересно да си отговарят "остроумно", а не толкова по същество, на мен, а сигурно и на други, съвсем не им е приятно. Отделно дето темата се разводнява и много малко съществено се пише.

Моля ви, хайде всеки да пише, когато наистина има да каже нещо важно и полезно и да не се дразним от най-малкото недоразумение, защото такива винаги ще има - никой не е идеален.

Дори започва да ми се струва, че някои участници изпитват особено удоволствие без да изказват собственото си мнение да подлагат на съмнение и критика чуждите такива с провокативни въпроси, или с превратно тълкуване на чуждите мнения, или се хващат за някоя дребна грешка или пропуск ...

За какво всъщност пишем - за да споделим знания и опит и да бъдем полезни или да се покажем кой е по-по-най в някакво отношение?!

:thumbsup: :thumbsup: Благодаря ти Диана! И аз от известно време с интерес наблюдавам какво се случва тук.

Мисля си, че не случайно се появяват от време на време съфорумците, които ти толкова добре си описала като поведение.

Преди всичко те ни показват как бихме изглеждали самите ние, ако минем от съществени разсъждения и споделяне на опитностите и вълненията си към раздаване на оценки и поучения (простете ми, приятели, ако неволно съм го допуснала някъде някога).

Още си мисля, че това е изпит за нас - дали ще усетим себе си лично, позициите си, начина си на мислене и вярата си в Любовта застрашени от позиции и поведение, които са в дисонанс с тях. Дали ще се вдигнем на защита или ще оставим другия спокойно да се изразява и да разкрива себе си и позицията си сам, не с помощта на нашата съпротива, оправдания, реплики. (:D много смешно е да наблюдаваш човек, който удря в празно пространство и сам си вдига ръцете за победа, нали)

Усетих и една друга тенденция - стараем се някак различномислещите да ги "вкараме в правия път на Любовта", да им "подадем ръка" (която те не са показали, че искат да им бъде подадена), да ги "спасим" (от нещо, което те смятат за свое достойнство). Това според мен ни е добър урок - да не се намесваме в Пътя и кармата на друг човек. Съвсем не смятам, че безразличието е решението - но според мен е достатъчно да сме тук такива каквито сме и да говорим за това, в което вярваме и да споделяме на какво ни е научил Бог. Другото - то не е наша работа и грижа, а Негова.

Мисля, че не бива да очакваме всеки, който е влезнал тук да се държи като всички останали - и все пак си има правила на форума Правила на форумите. Харесва ми как си вършат работата администраторите - тихо, спокойно, с Любов. Не съм попадала в толкова жив и в същото време стойностен и незамърсен от лични разправии форум!

Радвам се,че оставаме тук всички - щастливи, че сме заедно по Волята Божия! (А в темите всеки ден излизат и страхотни попадения, много дълбоки и точни наблюдения и разсъждения - благодаря на техните автори!)

Линк към коментар
Share on other sites

Усетих и една друга тенденция - стараем се някак различномислещите да ги "вкараме в правия път на Любовта", да им "подадем ръка" (която те не са показали, че искат да им бъде подадена), да ги "спасим" (от нещо, което те смятат за свое достойнство). Това според мен ни е добър урок - да не се намесваме в Пътя и кармата на друг човек. Съвсем не смятам, че безразличието е решението - но според мен е достатъчно да сме тук такива каквито сме и да говорим за това, в което вярваме и да споделяме на какво ни е научил Бог.

Да, права си!!! Много мъдро си преценила ситуацията. Нали е казано, че за всяко нещо (дали задушевен разговор или кавга) принос имат и двете участващи страни.

Линк към коментар
Share on other sites

...как бихме изглеждали самите ние, ако минем от съществени разсъждения и споделяне на опитностите и вълненията си към раздаване на оценки и поучения

:thumb down:

мислене и вярата си в Любовта
:thumbsup2:icon12.gif

Усетих и една друга тенденция - стараем се някак различномислещите да ги "вкараме в правия път на Любовта", да им "подадем ръка" (която те не са показали, че искат да им бъде подадена), да ги "спасим" (от нещо, което те смятат за свое достойнство). Това според мен ни е добър урок - да не се намесваме в Пътя и кармата на друг човек.

Да. Имаше и положителни моменти, все пак, чух хора които ми се искаше отдавна да чуя пак.

И определено много ми стана приятно да видя пак мненията им. icon12.gif

Не съм попадала в толкова жив и в същото време стойностен и незамърсен от лични разправии форум!

Радвам се,че оставаме тук всички - щастливи, че сме заедно по Волята Божия!

icon12.gif

Да, чисто, светло място на съзнателността и обичта, мъдростта и приятелството.

Чудесно е че ви има и сме тук заедно icon12.gif

Истината е че болшинството от нас зачитат Словото на Учителя.

То е като онова здраво ядро в повечето от нас

което недоумява от манипулации или изкривяване на истината.

Тези които не го зачитат, си личат отдалеч....

Линк към коментар
Share on other sites

...как бихме изглеждали самите ние, ако минем от съществени разсъждения и споделяне на опитностите и вълненията си към раздаване на оценки и поучения

:thumb down:

мислене и вярата си в Любовта
:thumbsup2:icon12.gif

Усетих и една друга тенденция - стараем се някак различномислещите да ги "вкараме в правия път на Любовта", да им "подадем ръка" (която те не са показали, че искат да им бъде подадена), да ги "спасим" (от нещо, което те смятат за свое достойнство). Това според мен ни е добър урок - да не се намесваме в Пътя и кармата на друг човек.

Да. Имаше и положителни моменти, все пак, чух хора които ми се искаше отдавна да чуя пак.

И определено много ми стана приятно да видя пак мненията им. icon12.gif

Не съм попадала в толкова жив и в същото време стойностен и незамърсен от лични разправии форум!

Радвам се,че оставаме тук всички - щастливи, че сме заедно по Волята Божия!

a>

Да, чисто, светло място на съзнателността и обичта, мъдростта и приятелството.

Чудесно е че ви има и сме тук заедно icon12.gif

Истината е че болшинството от нас зачитат Словото на Учителя.

То е като онова здраво ядро в повечето от нас

което недоумява от манипулации или изкривяване на истината.

Тези които не го зачитат, си личат отдалеч....

Точно така е Валентин !

И е жалко според мен да загубим тъкмо светлостта на това място , само защото някой не успява да

спази най- малкото приятелския тон и да общува без да проявява агресия . Искрено вярвам , че нещата ще се променят от последните няколко седмици , когато станахме свидетели на "нападки и заяждания ".

Дано успеем да се преборим с тези неприятни емоции .

Обичам Ви приятели , и не искам да загубим това място по един небивал начин .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Какви манипулации, каква вредна атмосфера. Пропуснала съм нещо.

Или пък може и аз да я създавам. Дайте без недомлъвки. Добре е да си казваме какво мислим в очите. И да не се опитваме да засягаме други хора.

Ведро ми е, среднощно, приказно.

???

Да седнем на откровен разговор зад кръглата маса.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Какви манипулации, каква вредна атмосфера. Пропуснала съм нещо.

Или пък може и аз да я създавам. Дайте без недомлъвки. Добре е да си казваме какво мислим в очите. И да не се опитваме да засягаме други хора.

Ведро ми е, среднощно, приказно.

???

Да седнем на откровен разговор зад кръглата маса.

Wonderful , ние отдавна сме на кръглата маса . Но заповядай , радвам се да те "видя " .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Мнение без оценяващо съзнание не съществува.

Както и анонимността е първа приятелка на доносничеството.

Къде е границата ли? Тя се губи в субективността.

Линк към коментар
Share on other sites

Мнението съществува само отвъд ограниченията на оценяващото съзнание. На това ме научи ежедневието ми с децата.

Как усещам границата? Мнението дава на изказващия го и на останалите свободата да бъдат себе си -

оценката ги оковава с веригите на някакви субективни критерии, които оценящият налага на оценяния. (Казвам го от позицията на професия, в която се изискват оценки буквално всеки ден)

Пример:

1. Мисля си сега, че ти е било трудно да се съсредоточиш, когато си писал това...дали наистина е така?

2. Това, което си написал е объркано и без смисъл. Не си бил достатъчно внимателен.

или

1. Много ми беше радостно докато те слушах как разказваш! Хареса ми как произнасяш думите и строиш изреченията си...

2. Отлично разказа историята! Нямаше грешки и говореше гладко с добро произношение...

Според вас кое от цитираните по-горе е мнение и кое оценка? Губи ли се границата между тях в субективността?

Можете ли да посочите примери, в които границата между мнението и оценката се губят в субективността?

Линк към коментар
Share on other sites

Оценка :

2. Това, което си написал е объркано и без смисъл. Не си бил достатъчно внимателен.

2. Отлично разказа историята! Нямаше грешки и говореше гладко с добро произношение...

Мнение :

1. Мисля си сега, че ти е било трудно да се съсредоточиш, когато си писал това...дали наистина е така?

. Много ми беше радостно докато те слушах как разказваш! Хареса ми как произнасяш думите и строиш изреченията си...

Преди няколко минути свърших с един дълъг тест за интелигентност и още съм на тази вълна . Главата ми е пълна с геометрични фигури .

Линк към коментар
Share on other sites

Мнението съществува само отвъд ограниченията на оценяващото съзнание. На това ме научи ежедневието ми с децата.

Как усещам границата? Мнението дава на изказващия го и на останалите свободата да бъдат себе си -

оценката ги оковава с веригите на някакви субективни критерии, които оценящият налага на оценяния. (Казвам го от позицията на професия, в която се изискват оценки буквално всеки ден)

Пример:

1. Мисля си сега, че ти е било трудно да се съсредоточиш, когато си писал това...дали наистина е така?

2. Това, което си написал е объркано и без смисъл. Не си бил достатъчно внимателен.

или

1. Много ми беше радостно докато те слушах как разказваш! Хареса ми как произнасяш думите и строиш изреченията си...

2. Отлично разказа историята! Нямаше грешки и говореше гладко с добро произношение...

Според вас кое от цитираните по-горе е мнение и кое оценка? Губи ли се границата между тях в субективността?

Можете ли да посочите примери, в които границата между мнението и оценката се губят в субективността?

Чудесни примери мила Донче!!!просто няма как да не стане ясно,че разлика между двете има и то основна!!! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Въпрос към модераторите: на този форум вие вярвате ли, че има прераждане? Мисля, че Дънов е говорил за него. Необходимо ли е на някой тук да се обяснява що е то прераждането, за да бъдем предпазени от профанските му интерпретации?

Моят личен отговор и позиция:

Всеки е свободен да дава своето мнение, както и да приема или не написаното от другите за него или по повод негови думи. Всеки е свободен и да оценя личността и мненията на другите (до степента разрешена в правилата на този форум).

Правила за участие във форумите

Свободата означава и отговорност - отговорността, която поема всеки, натискайки бутона Добави отговор:

който раздава оценки на другите, всъщност ги дава на самия себе си;

който се чувства оценян и обиден от оценките на друг човек, значи самият той мери и тегли и определя отношението си към другите според отсъденото за тях;

който се изживява като ръководител на останалите, пастир или организатор или съдник на развитието и правилността им, всъщност има проблем с егото си и неговото укротяване и организация...

който се опитва да ограничава другите в разсъжденията им или да ги "поправя", всъщност показва на всички своите лични ограничения и зависимости...

Старият добре познат на всички психолози принцип на сянката... :feel happy:

За мен лично форумът е прекрасен тренажор за изучаване на човешката психика - през наблюдение на себе си и на останалите. Както и безценна възможност за самообучение и развитие, изчистване и самообогатяване и... проверка доколко са истински и безусловни любовта и свободата в нашето собствено съзнание...

Линк към коментар
Share on other sites

който се изживява като ръководител на останалите, пастир или организатор или съдник на развитието и правилността им, всъщност има проблем с егото си и неговото укротяване и организация...

който се опитва да ограничава другите в разсъжденията им или да ги "поправя", всъщност показва на всички своите лични ограничения и зависимости...

Това не е ли очевидно противоречие?

Тогава защо има модератори и администратори?

Не е ли тяхната функция ограничаваща, възпираща и коригираща, както виждаме и както се случва. Както и ще се случва...

Не определям дали това е добро или не е, то е факт.

Когато двама се карат, третият не се смее, а се намесва, особено ако длъжността му е съдийстваща...

Линк към коментар
Share on other sites

Ох, и тук се почна. Въпросът беше почти реторичен. Мисля, че не уместно на един форум с такава насоченост да се профанизират теми, които вероятно са причината да сте заедно. Това нарушава сериозно добрия тон. Е, ако това не е така, значи съм се информирала за целите на форума на практика и съм си извела съответните поуки - за себе си.

Донка ако има особено отношение към мен може да го каже и директно, няма нужда от заобиколното. Иначе аз си стоя зад мненията, затова и ги изказвам. Преди време Донка сподели с мен, че съм била "приятел", защото така добре съм формулирала нещата, които тя би искала да каже. Е, бях учудена от един непознат човек, но беше мило. За мен обаче уважение заслужава умението на човек да приеме мнение различно от неговото. И на базата на това аз наричам хората приятели.

Ето че се случи да не съм съгласна с Донка и бях публично порицана. Има ли нужда от коментар?

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Не се е почнало нищо. Преекспонираш ситуацията. В случая ти заемаш лично ангажирана страна по темата и то емоционална украсена.

Хубавото на Германия е едно - научаваш се на дистанцираност в отношенията.

Аз поне това научих.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега на Германия и България ли го ударихме? Човек може да се научи да се дистанцира от нещата и без Германия. Човек може да се научи да приема чуждо мнение и без Германия. А също така и без Германия може просто да приемем, че опитностите на различните хора са различни. Аз често говоря за нещата, които обикновено не се приемат от хората. Това е моят характер, може би е и моят път. Винаги съм си била ексцентрик и бунтар донякъде. Или го приемате или не. То надали ще се промени, защото всеки от нас си има различен път.

В Германия съм свикнала и реално да стоя пред хора и да говоря. Авторитетът, ако го имам, се основава на реалната оценка на хората за това, което правя, а не на лични симпатии или антипатии. Ако това имаш предвид, вярно е. Немците по-лесо се дистанцират от личните си пристрастия. И по-лесно приемат индивидуалността. Затова и аз и много други сме там, а не в България, която пък то своя страна се разпада. Изводите за изцяло ваши - на майките и бащите. Ние, младите, разбира се, не можем да носим отговорност.

Смехотворно.

П.П. освен това се сетих, че не е лесно човек да е модератор. Необходимо е да си е разрешил проблемите с властта.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

който се изживява като ръководител на останалите, пастир или организатор или съдник на развитието и правилността им, всъщност има проблем с егото си и неговото укротяване и организация...

който се опитва да ограничава другите в разсъжденията им или да ги "поправя", всъщност показва на всички своите лични ограничения и зависимости...

Това не е ли очевидно противоречие?

Тогава защо има модератори и администратори?

Не е ли тяхната функция ограничаваща, възпираща и коригираща, както виждаме и както се случва. Както и ще се случва...

Не определям дали това е добро или не е, то е факт.

Когато двама се карат, третият не се смее, а се намесва, особено ако длъжността му е съдийстваща...

азбуки - П.П. освен това се сетих, че не е лесно човек да е модератор. Необходимо е да си е разрешил проблемите с властта.
:thumbsup:

Функцията на модератора в моето лично разбиране не е нито съдийстваща, нито възпираща, нито коригираща. Точно на това се учи човек, когато стане модератор - да не съди, да не оценя, да не възпира, да не коригира мненията на другите - изкушението на бутона за редакция е голямо и тежко изпитание.

За мен лично модераторската позиция означава училище по приемане и разбиране, по запазване на своята свобода и на свободата на другите, по трансформиране на личните преценки в мнения и разширяване на личните си ограничения, изчистване на личните си зависимости.

Когато двама се карат, това е техен личен проблем и урок както за тях, така и за тези, които ги наблюдават. Модераторът се намесва не за да даде оценка, а да изпълни задълженията си, когато:

Използването на нецензурни думи или злословеното / обиждането / нагрубяването / заплашването / подиграването на участниците (и тяхната позиция) не се допуска. Порталът толерира различните мнения по даден въпрос, но не и тези които имат за цел да компрометират по някакъв начин някой от участниците (или други лица). Нарушаването на това изискване би довело до изключване от форумите на сайта.
Правила на форумите

Ето тук вече идва разбирането на всеки за границата между мнението и оценката. Това, което един преценя за лична обида, за друг е просто шега. Може би това са ни уроците тук...за границите и гледните точки... Моето отношение към всички е еднакво - обичам и уважавам всеки еднакво независимо какво е написал. А за порицанието - според мен всеки пост с агресивно и негативно съдържание порицава автоматично автора си. Затова и написах,че всеки носи отговорност за свободата си да публикува мненията и оценките си както и да понесе последствията от тях. :feel happy: :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

заплашването / подиграването на участниците (и тяхната позиция) не се допуска.

Ето че си дойдохме на думата. Някои граници ето в това бяха прекрачени от Валентин. Това не означава, че е трябвало нещо да триеш, а целеше по-скоро да припомни на Валентин какви са целите на този форум. Изказванията му за преражданията и сексуалната ориентация подхождат на някое друго място може би и са лични нападки, да го кажа по друг начин, съвсем директно - просташки са. Но това, което ти написа ей там по-горе премина също всички граници на импровизациите на тема коя съм аз.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Интересен ракурс!

Ще се опитам да продължа това изречение:

Моето мнение за теб, е че ти си.... /ти постъпваш...

Началото на изречението е "бременно" с продължение, съдържащо ти-послание с оценъчен характер. Следователно това е оценка, замаскирана под етикет мнение.

Ако изречението започва:

Моето мнение за ситуацията е, че ...

след което излагам своята гледна точка за това, което се е случило, не за личността на определен човек. Това вече е мнение.

Ето един типичен пример от ежедневието ми:

Моето мнение за теб е, че ти си/не си много трудолюбив и старателен... (оценка).

Моето мнение за ситуацията днес е,че има вложено много внимание и труд в свършената работа... или

има някаква причина, поради която вниманието и труда, които са вложени са се оказали недостатъчни.. (мнение)

Границата според мен минава в изреченията с Ти-послание и лексиката с оценъчен смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако изречението започва:

Моето мнение за ситуацията е, че ...

след което излагам своята гледна точка за това, което се е случило, не за личността на определен човек. Това вече е мнение.

Ситуацията самопоражда ли се, тя не е ли продукт на комплекс от личности, така че дори така формулирано изречението пак съдържа "ти", та дори и "вие".Да се даде мнение за ситуацията, все пак индиректно е оценка за участниците в нея.

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

Оценки правим постоянно. Това е вътрешен процес. Имаме даден входящ поток от информация, който постъпва в нас чрез нашите сетива и ние го класифицираме, съпоставяме и т.н. Мнението е изразяване на направената оценка или преценка. Оценяваме действителността, така както я възприемаме, а преценката може да има прогнозен характер (например: мисля, че ше вали; добре ще е да не му казваш това, защото може да се обиди и т.н. Това са мнения, но в основата им стои една преценка. Също така може да се разграничат преценката и очакването). Оценката може да бъде и подсъзнателна, т.е. въобще да не осъзнаем, че сме я направили.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...