Jump to content
Порталът към съзнателен живот

erendil

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Всичко добавено от erendil

  1. Цитат: "3 неща: ядене,спане,чифтосване" И трите неща можеш да развиеш до съвършенство. Няма значение какво правиш, важно е как го правиш - отношението. Почни от някъде, говоренето пречи.
  2. Ами остави се да ти разбият сърцето един- два пъти хубаво, без задръжки. Започни да излизаш само с един мъж, а не с десет едновремнно и най-вече си промени отношението към мъжете, че има смисъл в тях и ще се получи от само себе си, без книги.
  3. "Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали." Ако ти си центъра на Вселената, всеки опит да разбереш нещо е крачка в страни. Излизаш извън себе си. И колкото повече разбираш, толкова повече се отдалечаваш. Сега си отговори на въпроса- кои съм Аз наистина? Какъв е смисъла на живота? И защо живея?
  4. Живота няма смисъл, като смисъл, който да разбереш. Има неща, които не можеш да осмислиш, като съществуването или любовта. Не се поддават на ума и разбиране. И въпреки това, ако се опиташ да ги категоризираш, То автоматично се чувства длъжно да те опровергае още в следващия момент. Така че, ако искаш да си запазиш реалността - не и задавай въпроси. И това е много повърхностно обяснение.
  5. СуперЕгото винаги говори в главата ти- представя се за "Бог": състрадателно и обичащо, всичко и всички. Не е сигурно само дали обича теб. Щом този глас във теб е толкова състрадателен и обичащ, кажи му да млъкне поне за един час, ей така от състрадание и любов за да усетиш тишината. Ако е наистина Бог ще го направи, ако не - ще извади душата ти. Късмет!
  6. Не е точно така, гледаме едно зайче, това е най-търпеливото животно, което може да съществува.
  7. Ники_ зор да те просветлявам нямам. Наистина ми е хубаво тука, чета разни работи, понякога пиша и от време на време някой думи трябва да бъдат казани. Може да са за теб, може и да не са, никога не знаеш кой ще ги прочете и на кого ще послужат. Та такива работи... като усещаш, че не е за теб подминаваш и толкоз. Ако искаш го погледни и от друг ъгъл, големите умове трябва да изпъквате някъде, нали. Затова ме възприемай, като възможност. Ако има нещо - извинявай за тревогите.
  8. Ники_: Хубаво. Сега - Спри! И хвърли всичкия тоя боклук в коша: себето да умре, просветлението да умре, свободата да умре. Ти ще умреш, само момента остава жив, тук и сега.
  9. Ники_: Супер е така, без абра-кадабра. Първо дуализма не е лицемерие, за да го сочиш с пръст и да го отхвърляш. Защото пак става дуализъм: дуализма е лошото и има нещо друго - "Бог знае какво", което е добро.Той е хубаво нещо и имаш нужда от него. Приемаш двете неща в себе си и вече няма дуализъм. Приемаш и доброто и злото в себе си, и вече няма добро и зло. Приемаш мъжкото и женското в себе си и вече не си нито мъж или жена. Такива работи. Научи се да приемаш нещата такива каквито са, без да искаш да ги променяш, това е истинската любов. Второто Аз съм/ Аз не съм - това е On/Off на мисловната кутия. Мислиш - Аз съм. Не мислиш- Аз не съм. Само че как да изключиш мисловната кутия. Определено не зависи от теб и не можеш да го направиш с воля. То е резултат на нещо друго: себеотдаване, интелектуална дейност, друг ще реши кога си готов. И има много боклук в тебе - демони, мъртва душа, както искаш го наричай. Трето: прав си, сам си, други няма и няма да има. Това обаче е парадокс, Казваш: "Сам съм". По-интересно е: "Кой съм Аз", кой е сам? Виждаш ли това е арогантност- кой си ти? Когато не си ти, кой си ти? Преди мисълта, кой е. Тогава кой е сам? Когато не си ти, кой говори или гледа? Какво има да ти каже? Не бързай да изхвърляш, може да се окаже, че там където си в момента е най-голямото преимущество което имаш.
  10. Ники_ точно за това говоря, сега като истински мъж можеш да позволиш да умреш (буквално) и да изхвърлиш всички тези идеи от голямата глава. Това е смъртта или "новораждане", както го наричаш. Всяка жена ще го разбере това, казва се "отдаване", за съжаление за мъжете не е толкова лесно. Питай, която и да е такава, за да ти обясни какво е щастие, и идеите "Аз/ Не аз", ще ти ги забърши с мокър парцал... като ти отреже главата. Няма защо да чакаш до просветление, може да изхвърлиш боклуците сега. Нито Петър Дънов, нито Бог, нито Шунята ще се занимава с проблемите ти. Не искам да омаловажавам труда ти, нито да те обидя, действителността е по-проста и сурова.
  11. Ники_: "Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз"." Не те разбирам, ама нищо. Проверката е ясна: дали си щастлив. Аз съм щастлив, за теб - ти си знаеш.
  12. Ники_: ""Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването."" Не. Всъщност не е необходимо да си жив, това автоматично прави смъртта илюзия. Това не значи обаче, че не може да я изпиташ. Дори ако се понапънеш малко, може моментално да изпиташ физическата смърт - от рак например, стъпка по стъпка. Откъде идва това познание? Какво има под него?
  13. Всеки ден умираш по няколко пъти. Въобще смъртта ти е необходимост, за да си едно щастливо дете.
  14. Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо? Ако можеш - хубаво. Ако не можеш - пак хубаво.
  15. "Що е търпение" - не може да се обясни с думи. Това е добродетел, в която няма думи и започнеш ли да я обясняваш, вече си я изгубил. Дар от Бога, понякога е необходимо, понякога не, няма повтаряемост.
  16. Докато искаш нещо и го преследваш, никога няма да го имаш. Може за кратко да го постигаш и да имаш усещане на задоволство, но когато си отиде, мъката ти ще бъде двойна. Затова се научи да нямаш нужда от приятели, да се чувстваш отлично сам със себе си. Тогава ще имаш приятели.
  17. План, който те кара да избягаш е катастрофа. Да търсиш щастието е мираж. Да избягаш на село или да търсиш подкрепа е едно и също, опит да избягаш от себе си, не е правилната посока, а и не можеш да избягаш от себе си.
  18. Всъщност нямаш проблем. Искаш да бъдеш обичана. Но любовта не е да намериш някой, който да поддържа суеверията ти. Любовта е да ти разбият сърцето милион пъти и да продължаваш отново да обичаш. Такъв е живота и такъв трябва да бъде. Другия вариант е да се затвориш в себе си ( - Никой не ме обича, сърцето ми е разбито!- и да се чувстваш обидена), тогава няма живот. Обичай. По-лесно е, без значение какво. Не е нужно да предлагаш любовта си или да го казваш на глас, прави го вътре в себе си, това ще се отрази на всичко около теб.
  19. За "свободната воля", човек трябва да е изключително прецизен. Може да се разглежда на няколко нива: 1. "Свободната воля", да се разглежда, като избор. Например - дали да завиеш надясно или наляво. Само че, за да имаш избор, трябва да имаш свобода, а социалният човек е 0% свободен. В ежедневието човек трябва да ходи на работа, да печели пари за да се храни, да се грижи за децата си, да се лекува когато се разболее. Т.е. социалната обстановка, диктува изборите, които той прави и той е, като куче, което скача според пръчката, с илюзията, че прави избор. С други думи, ако си циганин, трябва да крадеш, защото не може да имаш нормална работа. Ако искаш да имаш порядъчна дъщеря, трябва да я контролираш, за да не я отървеш... Ако искаш да си с добро социално положение, трябва да правиш нещата, каквито се предполага, че трябва да правиш. Така че, социалният човек, няма свободна воля, защото не е свободен. Има само илюзията за избор, който е "уж" избор. 2. "Свободната воля" да се разглежда, като "воля за свобода". Този избор е даден на човека във всеки един момент - "Дали да бъда свободен или не". Даден му е, като възможност да се откъсне от социалните ограничения- не да избяга от тях, а да не го ограничават. Волята за свобода е копнеж, със различна интензивност и обикновено травмиращите ситуации са тези, които засилват копнежа, Желанието да бъдеш свободен е да признаваш Истината, такава каквато е, насред обстоятелствата в които си. Всяко признаване на истината, задълбочава познаването и. Така живееш живота си осъзнато.
  20. Честита Нова Година! Милостта е арогантност. Това е да гледаш нещо с очите на съжалението - че то не е съвършено. Може ли Висшия разум да направи нещо, което не е съвършено или не е на мястото си? Може ли Бог да допусне грешка? Има ли страдание, или нещо извън теб? И кого да съжаляваш или да имаш милост към него - себе си? Откъде идва осъждането? Тръгнеш ли по пътя на просветлението, милостта -съжалението отпадат. Това са игри на малко дете. Когато искаш да си играеш на доктор, трябва да има и пациенти. Означава ли това, че доктора трябва да мрази пациентите си? Има ли милост - има и жестокост, те са взаимнозависими. Отпадне ли милостта, отпада и жестокостта. Като няма кой да играе тази игра (милост-жестокост), къде ще отиде тя?
  21. "Пустотата" е капан. Нещо за което си прочел, научил от учители. После това знание си изградил до емоция. Истинската пустота идва когато се освободиш от знанието и емоцията. Тогава си много по-близко до диво животно, което действа по инстинкт, отколкото до "човека". Шекспир го е казал много красиво: "Във всеки звяр се крие капка милост. В мен я няма - значи звяр не съм."
  22. Егото и Висшия Аз са едно и също. Винаги е Висшия Аз. Да тръгнеш на война срещу егото само прави разделението по-силно. Отдаване е нужно, приемане.
  23. Изгледай "Венецианския търговец" по Шекспир, там ще видиш какво остава после.
  24. Много малко хора успяват да се преборят с егото. Малцина успяват да носят Властелина, без да се пречупят под него, както Фродо и Самознай Майтапер. Другите не успяват: нито най-силния – Бороми, нито най-мъдрия-Арагорн, нито най-чистия – елфа, нито най-трудолюбивия – джуджето. Единствено успяват упоритите, смелите, не много умни, простодушни хобити със здрави крака да продължават винаги напред, напред. А егото трябва да бъде унищожено, там, където е родено, в източника му - в огъня на Малдун. Сауроновото на Саурон, нищо друго не може да го победи. За тази цел трябва да преминеш през целия Мордор, самичък, воден единствено от един вътрешен глас (Ам-гъл – Смеагол), който ту иска да те убие ту ти показва пътя, но така или иначе ще те заведе до целта. По пътя трябва да се внимава за белите хора. Някой от тях ще ти помогнат да стъпиш на пътя, като Гандалф. Други ще влязат под кожата ти като Саруман и ще те приспят за десетилетия със замъглено съзнание, както се е случи с крал Теоден. Така или иначе преди да влезеш в Мордор, където става истинската промяна, трябва да убиеш белия човек: ” Да убиеш Буда”. В Мордор влизаш сам. Това е точката, от която връщане назад няма. Другите хора ти пречат, искат да те върнат назад, подобно Фарамир иска да върне Фродо. И когато е най-трудно в тъмните часове на ноща идва бялата светлина на неугасващата звезда, за да ти дава сила. Останалото е лудост и упоритост.
  25. Колкото по-духовно извисен е човек, толкова по-далече е от просветлението.
×
×
  • Добави...