erendil

Търпението ми към хората едновременно нарастна и се смали. Нарастна, защото те не знаят и не виждат и намаля, защото точно по тази причина мислите им и живота им бяха абсолютен кошмар както за околните така и за самите тях.
Просветлението е изпълнено с парадокси. "Вярното е грешно, а грешното е вярно, всъщност и двете са правилни и двете грешни".
Тъй като този сайт е територия на определено духовно движение смятам да продължа да публикувам скромните си и объркани разсъждения по темата просветление на отделен блог.

Ехей, колко хубаво танцуваш и аз искам 25 годишна. Опитваме се да ти кажем, че възрастните мъже обичат млади момичета. Че връзки с два пъти разлика са напълно безперспективни. Че като не си затваряш устата и те гонят от работа. Също и че секса не е причина някой да умре до тебе -просто едно физическо упражнение, за споделяне на удоволствие. Казвам ти това с най-голямата любов, защото това е много хубаво преживяване. Сещам се за един цитат от "Всемогъщия Еван": " Нека те питам нещо. Ако някой се моли за търпение, мислиш си, че Бог му дава търпение? Или му дава възможноста да бъде търпелив? Ако се моли за смелост, Бог дава ли му смелост, или му дава възможността да бъде смел? Ако някой се моли да бъде близък с семейството си, какво си мислиш, че Бог ги залепя с топли пухени чувства, или му дава възможността да обича всеки един?"

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

Разглеждате безусловната любов, като понятие. А то е чувство, нещо което се изгражда, подобно на добрата стойка или здравите бицепси. Безусловната любов не е насочена към никого, затова е безусловна. Тя може да бъде провокирана от нещо или някого, но няма обект върху когото да въздейства. Тя е онази мекота в сърцето, която като я постигнем казваме че сме смирени. И да! За да постигнем тази мекота, сме били необичащи, не веднъж, не два пъти. Защото първо е било нужно да се очукат ръбовете ни - природата не търпи остри ръбове. Когато станем обли, меки, знаещи, можещи, може и да обичаме безусловно. То си отнема време, животи. <img>

Същото се опитвах да ви кажа и аз, не че кой да е ще е авторитет за вас, но ако четете внимателно и искате да вникнете е достатъчно:

Интервю на Селена с Махариши Шибендо Лахири - втора част
Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането.

СЕЛЕНА: - Сатгуру Лахири, кой е най-лекият път към духовното блаженство?

ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Въпросът в следването на даден път е кой е последователя. Ако например кажем „Аз търся нирвана”, кой търси нирвана? Това “Аз”. А кое е това “Аз”? “Аз” не е нищо друго освен обусловеност, културна среда, система на вярвания, всички условни рефлекси.
Това “Аз” е проектирано от сферата на съдържанието, с представата за неговата извънпоставеност спрямо тази сфера. Това са душа, свръхдуша, Бог, всички възможности за постигането на нирвана и т.н., всички тези идеи, всички тези спекулации, фантазии и всички тези мимолетни очаквания, надежди, които ние наричаме нирвана, спасение, ананда и т.н. Но кой търси всичко това?
Страданието ли търси радостта? Страданието търси радост и се опитва да следва пътя. Затова в името на следването на пътя, ние удължаваме самото страдание. При следването на пътя, страданието се самоподдържа и си придава постоянство. И в такъв случай кой изпитва радостта – страданието ли? И това радост ли е?
Това е просто видоизменена форма на страданието. Това е просто фалшификат, измислица, заблуда и халюцинация на страданието. Това са условни рефлекси.
Разбирате ли, очакванията пораждат изживяване, а изживяването поражда очаквания – това е порочен кръг. И така в името на следването на пътя, който е изпълнен с очаквания, мотиви или иначе казано за подхранването на същата порочна същност, освобождението от която е истинското цялостно просветление.
И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено.
Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти.
И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността.
А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно.

Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. И тук не е въпросът дали Патанджали или някой друг ни говори за освобождението. Въпросът е, че докато не сме освободени от тази фрагментация във взаимодействието, тогава всеки път единствено би затвърждавал фрагментацията и не би ни довел до никаква свобода.
Следователно фрагментацията трябва да бъде прекратена, за да бъде започнат процеса на поемане на пътя, за да бъде започнат процесът на освобождение. И този процес намира пътя автоматично.
И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането.
И то най-чистото разбиране, защото разбирането на думите например е само най-удобното за нас пригаждане. Обикновено такова разбиране е периферно, недостатъчно, а ние се радваме на нещата, които сме разбрали. Но всъщност нищо не се случва.

Да речем имаме купчина различни видове изпражнения – кучешки, котешки и т.н., които миришат по различен начин. Да речем, започваме да ги сортираме – тези тук, онези там. Може донякъде да регулираме миризмата, ако преместим по-вонливите по-надалеч, но миризмата няма да изчезне – миризмата на разделителното съзнание. Всъщност първата ни задача е да отмием цялата купчина. Същото се случва и с фалшивото “Аз”.
Самият проблясък: “Какво правя, опитвам се да се измъкна от тази купчина тор като размествам изпражненията, а е най-добре да отмия всичко!” дава възможност на процесът на освобождение и пречистване започва да се случва от само себе си. Нещата започват да се случват от само себе си.

Последващите действия на онова, което обикновено наричате път, ще се случат автоматично. И ако вие следвате някакъв път, кой сте вие? Същата стара същност, същото робство. И ако аз търся нирвана, кой съм аз – същото робство. И като търся нирвана, придавам трайност на робството.
А когато видя, че каквото и да правя или да не правя, придавам трайност на робството, преставам да търся и започвам да виждам. А когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. То е като да караш кола насляпо със затворени очи – щураш се насам-натам, правиш всякакви катастрофи, можеш да изхвръкнеш от пътя и да заседнеш в канавката, но се насилваш и се бориш, и се бориш.
А като отвориш очи, всичко си идва на мястото от само себе си, пред теб е и няма нужда да правиш нищо. И нека отново да приведа един пример, който съм давал много пъти. Какво правят повечето духовни институции, гуру и т.н.? Влизате в тъмна стая. В нея има много неща – столове, маси, телевизор, хладилник. Тогава гуруто ви казва, сега направи крачка вляво и напред, за да избегнеш масата, после три крачки встрани, за да избегнеш стола, после... и т.н.
Насочва ви по всякакъв начин, посочва ви различни проходи, за да си стигнете до леглото и да си легнете. Но по пътя все се удряте ту в едно, ту в друго всеки ден. И отивате после при гуруто и казвате: “Всичко спазвах, както ме наставлявахте, но се ударих тук и тук, счупих си крака ето тук.” И едва тогава той се сеща: „Ей, ама аз забравих да ти кажа, че там имаше еди какво си”. И си прахосвате цял живот в слушане и спазване на наставления и указания, докато стигнете от вратата до леглото, защото стаята е претъпкана с предмети.
А гуруто ви наставлява, прославя се – виждаш ли зная това и нова, мога да те водя. Вие също сте доволни от гуруто – страхотен гуру, води ме през всичко, нали така. Но и като ходите при него, не отивате с празни ръце, нали – все нещо трябва да му занесете. А и гуруто е щастлив и добър, обича ви, дава ви наставления. Но всичко това е взаимна експлоатация.
Какво става всъщност – гуруто ви използва в собствена прослава, а вие имате нужда да експлоатирате гуруто, за да удовлетворите психологичната си зависимост. Това става и си прахосвате целия живот.
А какво прави сат гуру? Той ви казва: „Щом влезете в стаята, веднага в дясно е електрическия ключ за лампата. Просто го натиснете.” Ще светне и ще извървите целия път.
Няма да ви е нужно да го налучквате в тъмна стая. Ако търсите пътя, макар и насляпо, ще сте по-ориентирани, но е друго, ако го виждате още от самото начало.

Кой търси пътя и дали е възможно освобождението от измерението на търсенето и намирането? Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. А моментът на просветлението е щракването на ключа за лампата. И автоматично намирате своя път.
Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път.

Да си просветлен е да имаш достатъчно светлина-знание в ума си, за да можеш да разбереш себе си, да си простиш, да разбереш ближния и да му простиш... Да обичаш, просто да Си...

Да си посветен, значи да си разгадал тайните на природата, както вън, така и своята собствена природа, да владееш себе си, защото имаш достатъчно знание и знаеш, че няма добро и лошо... И ако е нужно, където е нужно ще се скараш, или ще помилваш... Защото знаеш целта и резултата...

Напомня ми на приказката за Настрадин Ходжа, че видял лихваря Джафар да се дави. Всички около него му викали: - Дай, дай ръка!- за да го спасят, а Джафар кротко се давел. Тогава излезнал Настрадин Ходжа и казал: - Къде се чуло и видяло лихвар да дава! ... - На, на, дръж! - и оня щял да му изтръгне ръката от рамото.
Малко е трудно да даваш със съзнанието, че "безплатен обяд няма".

"Нека задоволството ви бъдe обица, смирението молитва,
а преклонението и медитацията са пепелта, която посипвате по тялото си.
Нека мисълта за смъртта е протритото палто което обличате,
мъдроста да е вашият път в света
и вярата в Бог вашият бастун.
Вижте братството и сестринството на цялото човечество,
като най-висш порядък на просветлените.
Овладей ума си и ще завладееш света."

Aadays Tisai Aadays Aad Aneel Anaad Anaahat Jug Jug Ayko Vays

Всичката чест на Единствения, Пъвичното Съзнание което не може да бъде описано, Който е без начало, и чиято форма е Една през всяка възраст."

Процеса на спомняне е бавен, аранжиран от душата ти. Тя няма за цел да те убие, все пак това е и нейното изживяване. Всичко се развива с темпове, които можеш да поемеш. Вярно, ще имаш няколко тъмни нощи и непреодолимо желание да се самоубиеш, но всичко отминава, когато доверието нарасне. Няма никаква сила извън теб - материалната ти форма и душата сте едно, работите заедно. Не може да стане грешка, тя ти е режисирала всичко. В един момент ще започне да те приближава към себе си, към истинската ти същност - обичането. Тогава ще имате по-съвместни изживявания. Осъзнаваш, че в момента аз пиша на себе си и изразявам пълно одобрение към себе си за тези думи, така мога да поема пълна отговорност за живота си.

Да се освободиш от егото не е като да го убиеш. Без егото няма смисъл да се живее. То е прожекционен апарат, който създава света около тебе, а съзнанието наблюдава тази прожекция. И като всичко на този свят, егото има своята черна страна - зацапания обектив изкривява цялата прожекция.


Исус Христос затова е възкръснал, за да може съзнанието му да бъде отворено и достъпно за всички. Той е повече от Бог. Бог не взема страна, той само поддържа равновесието. Когато стане война и хората умират, Бог не се намесва. Докато Исус Христос предоставя спасение за всички хора, стига да си отворен за него, те изпълва веднага. Има много, много чисти души.




Душата няма нужда да говори. Всяка книга, която някога ще прочетеш, тя вече я е чела. Всеки филм, който някога ще гледаш, тя вече го е гледала. Когато си всичко което е, защо ти е да говориш. Когато искаш ръката ти да направи нещо, говориш ли и?

Духовният учител никога не те учи, само ти помага да си спомниш. Т.е. всичко е вътре в теб и го знаеш, само че когато го чуваш от себе си не го вярваш и затова избираш да го чуеш "отвън" - някой друг. Така става заради страха и съмнението. За да се отдадеш на учителя обаче трябва да си преодоляла част от съмненията. Знаеш как да се отдадеш физически, същото е и с интелектуалното отдаване. Освобождаването на егото е много дълъг и бавен процес, първо е нужно да си отворена за него.

Ако виждаш някого "жив", то е защото Съзнанието го е създало - Милост на Живата Любов. А това означава, че няма сила извън теб. А това означава, че всеки може да ти е учител, в момента когато излезеш от категориите: "учител"- "ученик", "жив" - "мъртъв". А това означава да съблечеш егото, тогава ще имаш учител.

Когато човек помъдрее, в резултат на прилагането на знания, целта преминава в вяра. Това е естествен процес, като се наиграеш си оставяш играчките. Тогава волята ми става - волята Ти.

"ако държи в съзнанието си Бога и Чистите същества."-

Наблюдавай в присъствието на кого ума ти става тих. Това е човек от когото можеш да научиш нещо. Духовни учители има много, Исус, Буда, Аллах, съзнанието не умира никога.

Да продължим с притчите.Е, на всеки ще носи някакво послание!


Най- състрадателното дете

Веднъж един писател и лектор Лео Бускалия разказал за един конкурс, на който бил поканен за жури.Целта на конкурса била била да се намери най- състрадателното и грижовно дете.Победителят било едно четиригодишно момченце чиито съсед бил възрастен господин, наскоро загубил жена си.Когато го видяло да плаче, детето отишло в двора на стария господин, покатерило се на скута му и просто останало да седи там.Когато майка му го попитала, какво е казало на съседа, малкото момче отвърнало:
-Нищо, просто му помагах да плаче.

Елън Крайдман
Какво означава да си осиновен

Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите.
Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади:
-Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена.
-Какво значи да си осиновен?- попита друго дете.
-Това означава-отвърна Джослин, че растеж в сърцето на майка си вместо в нейния корем.
Джордж Долан


Красотата остава болката преминава

Макар, че Анри Матис бил с почти 28 години по- млад от Огюст Реноар, двамата големи художници били близки приятели и често си правели компания.Последните десет години от живота си Реноар бил принуден да прекара затворен в къщи и тогава Матис го посещавал всеки ден.Реноар почти парализиран от артрит, продължавал да рисува въпреки физическата си немощ.Един ден, докато Матис наблюдавал по-стария художник да работи в ателието си и виждал каква мъчителна болка му причинява всяко движение с четката, не се сдържал и го попитал:
Огюст, защо продължаваш да рисуваш, щом те боли толкова?
Реноар отвърнал просто:
-Красотата остава, болката преминава
И така Реноар не се отказал от рисуването почти до последния си ден,Едно от последните му платна "Къпеща се" било завършено две години преди смъртта му
или точно 14 години, след като бил поразен от осакатяващата болест.

Съборно слово 1921г.

Това което те привлича в една жена е количеството жизнена енергия, което има в нея. Този факт няма нищо общо с това как изглежда, каква е формата на тялото, цвета на косата, на колко години е. Факт е че тези неща подпомагат една жена да се чувства добре, но те не са всичко. От това колко една жена умее да се радва на живота, да е пълна с живот и енергия, се определя и излъчването и. Това е нещо което си личи на пръв поглед. Когато жената е весела обичаща, емоционално освободена, кожата и е изпъната, самоуверена е и има силно привличащо излъчване. Изглежда красива. Когато не се чувства обичана, разтроена и стегната, веднага ще видиш сухото и изморено лице с изпъкнали очи. Хубавото е, че при жената това състояние може да се подобри за секунди. Това което прави мъжа привлекателен е съвсем различно, определя се от неговото присъствие, способноста му да остава в момента такъв какъвто е наистина. Това е нещото което възбужда жените, каквото и да направи жената, той да остава твърд.

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Много хубави мнения сте дали, Благодаря! Темата е затова, да поставим значенията на думите: "Любов към себе си" и "егоизъм" на мястото им. Също така се оформя и втори фронт, "смирение" и "самосъжаление". Това са интересни гранични състояния.

Докъде във делата си е нужно да сме ние и откъде нататък е нужно да оставим нещата в ръцете на Бога? Нужно е да се знаят тези граници, всеки за себе си, за да имаме добро божествено израстване...


 Смятам че егото е един много полезен инструмент и си го обичам много. Той е като метър, който ми показва колко близо съм до реализацията си. Без него не мога, защо бих го мразил? Докато меря с него в себе си, всичко е наред! Проблем става, когато с метъра на егото си започна да меря навън - по другите хора. Защото всеки има собствен метър да се мери с него, а не да го налага по другите. Това е божествен закон, правото на личен избор. За мен проявено в нас е его и то е добро, проявено навън от нас е егоизъм. И то е добро, но не толкова.
 Смирението за мен е знанието, че имаш възможност да го направиш и силата да отстъпиш, защото си божествено закрилян. Защото не винаги е нужно да се проявяваме, особено ако излизаме от позицията на егото си. Самосъжалението обаче какво е? То не е смирение, защото не е сила, а е слабост... Това желая да разбера, какво е самосъжаление, самоподценяването, липсата на доверие в себе си, че не сме божествени? И как то ни пречи да обичаме себе си и Бог?

Разглеждате безусловната любов, като понятие. А то е чувство, нещо което се изгражда, подобно на добрата стойка или здравите бицепси. Безусловната любов не е насочена към никого, затова е безусловна. Тя може да бъде провокирана от нещо или някого, но няма обект върху когото да въздейства. Тя е онази мекота в сърцето, която като я постигнем казваме че сме смирени. И да! За да постигнем тази мекота, сме били необичащи, не веднъж, не два пъти. Защото първо е било нужно да се очукат ръбовете ни - природата не търпи остри ръбове. Когато станем обли, меки, знаещи, можещи, може и да обичаме безусловно. То си отнема време, животи. <img>

Разглеждате безусловната любов, като понятие. А то е чувство, нещо което се изгражда, подобно на добрата стойка или здравите бицепси. Безусловната любов не е насочена към никого, затова е безусловна. Тя може да бъде провокирана от нещо или някого, но няма обект върху когото да въздейства. Тя е онази мекота в сърцето, която като я постигнем казваме че сме смирени. И да! За да постигнем тази мекота, сме били необичащи, не веднъж, не два пъти. Защото първо е било нужно да се очукат ръбовете ни - природата не търпи остри ръбове. Когато станем обли, меки, знаещи, можещи, може и да обичаме безусловно. То си отнема време, животи. <img>

Всеки намира своя път, няма две еднакви изживявания. Доколкото знам Бог е един, не знам да има няколко индивидуализации, повече и не ми трябва да знам. Ако погледнеш слона и гранита от атомно ниво, между тях няма разлика,всичко е илюзия - история. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И това е идеята на разширението, променя се гледната точка.

Ще го усетиш - на прав път си, колкото повече се доближаваш до НЕГО (БЕЗКРАЙНИЯТ АЗ) толкова повече ще осъзнаваш илюзията. Няма нищо извън НЕГО и няма никаква сила извън ТЕБ. Просто е нужно да свържеш точките между НЕГО и ТЕБ, затова е нужен опита.