Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любовта към себе си


erendil

Recommended Posts

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.

Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.

Аз съм - съвършен!

Има и друг форми на това утвърждение, като:

Обичма себе си!

Обичам и одобрявам себе си!

Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Линк към коментар
Share on other sites

"Та казвам, без Любов животът не може да се поправи.

Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа:

ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.

Второ, ще започнеш с Любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си.

Любовта към себе си пак има потънкости – не само да угаждаш на себе си, на своя вкус, като дойдеш до себе си, ще мислиш.

*

Казвам, като приемем Божията Любов, ние приемаме онзи, съвършения живот, Бог както живее.

Казва: „В Него всичко е съвършено“. Като обичаме Бога, Неговото съвършенство ще дойде в нас да ни изправи.

Второто съвършенство е Любовта към ближния. Отпосле идваме към себе си.

То са три училища: инволюционно, по закона на инволюцията започваме с Любов към Бога;

след това минаваме към еволюцията, Любов към себе си; имаме и Любов към ближния.

Ще направим едно цяло кръгово движение.

Сега някои сте започнали с Любовта към себе си, казвате: „Егоист“.

От себе си ще минеш във втората степен, Любов към ближния, и третата степен е Любов към Бога.

Щом дойдеш до Бога, кръгът е завършен, влизаш вече в областта на съвършения живот."

Най-лесното, Утринни Беседи, 08.03.1942 г., София

"Та у човека,каквото е заложено, всяка една способност, всяко едно чувство и всяка една постъпка, то е една пъпка.

Само когато една пъпка цъфне и завърже, само тогава може да познаете какво представлява тя.

Но за да се прояви, трябват ви условия.

Първо Любовта към Бога! Без Него нищо не можете да постигнете.Туй трябва да знаете!

Всички постижения в света са основани върху Любовта към Бога.

Второ любов към ближния; и трето,любов към себе си. Така върви законът.

Любов към ближните и любов към себе си, то е твоето проявление.

Това, което си приел от Бога. Любов към Бога, да приемеш нещо от любовта към ближния,

да ти даде сила, да се проявиш. И любов към себе си да проявиш, ти ще се радваш тогава."

Първите отношения, Младежки Окултен Клас, 05.06.1931 г., София

Границата между самовлюбеност и чиста обич към себе си, се преминава само с осъзнаване.

От "Да е моята воля!" до "Да бъде Твоята Воля, Господи!", човек има доста път да извърви.

Животът ни е пълен с онези страдания, които ще ни променят - от гордостта до смирението.

И докато се смиряваме, ще изучаваме законите на Любовта и прилагането им.

Една молитва, преди години, промени усещането ми за мен самата.

Тя "звънна" в душата ми, когато бе най-горчиво и непоносимо...

"О, безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да се приближа до Тебе и да бъда най-близко,

безкрайно близко, за да се почувствувам като главна част от Битието и да се осъзная като цяло, което е произлязло от Тебе.

Освободи ме от всяка неправа мисъл, чувство, желание, съмнение, критика и самоосъждане.

И нека да бъда най-смирен, както Ти би ме създал.

Нека да Те усещам тъй близо до себе си, като най-близък приятел, с когото да не се разделям никога!

Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в нея.

Да ми бъдеш живот в сърцето и да Те виждам в него, както виждам извън себе си.

Да познавам само Твоите вечни Закони в Природата и в цялата Вселена.

Твоята непреривна Любов да ме свърже с Тебе за всички времена.

Амин."

източник

Редактирано от Лъчезарна
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко тръгва от самоопределянето – Кой съм аз? Всъщност, ние не виждаме нито Бог, нито другите, нито себе си. Това, което виждаме са само последствия и то едва когато се проявят. Себе си можем да видим най-добре, защото възприемаме не само физическите си действия, но също мотивацията, мислите, желанията, емоциите и чувствата си. И в другите можем да доловим тези неща, но само в известна степен (поне на настоящия етап от развитието ни) и то с голяма доза несигурност във верността на възприятието ни. Бог е неизменен, затова че при него за мисли, желания, емоции, мотивация и чувства не може да се говори по начина, по който ги разбираме в чисто човешки смисъл. Бог включва всички възможности в себе си. Изборът, реализирането, проявяването на конкретното чувство или мисъл си зависят изцяло от човека. Можем да гледаме на хората както с любов, така и с неприязън, и този ни избор не зависи от нищо извън нас самите.

Любовта към Бога е най-лесна. Той е съвършен, неизменен, всесъдържащ, безпределен.

На второ място е любовта към Учителя и Духовната Йерархия. Те представят човечеството в духовните му аспекти. Те са постигнали това, към което духовното развитие ни води. Те са пример за достижимостта на нашите идеали и духовни стремежи. Те водят човечеството в конкретните условия и ситуации по пътя, който вече са извървели.

Трета е любовта към човека, въпреки несъвършенствата му. Не към самите несъвършенства, а към човека. Несъвършенствата са нещо преходно, променимо. Любовта към човешките несъвършенства не е любов, а зависимост. Истинската любов освобождава, а не заробва.

После е любовта и загрижеността към конкретните хора в обкръжението ни, а не в този обобщаващ смисъл на любовта към човека по принцип.

Любовта към себе си е нещо по-различно. Тя по определен начин обобщава горните четири. Ние сме съвсем конкретна индивидуалност, част от човечеството, следващи своя път на духовно развитие, чийто потенциал е неограничен във вечността. Не може да обичаш Бог и да не обичаш Божествената Йерархия; да обичаш Божествената Йерархия и да не обичаш човечеството; да обичаш човечеството, а да не обичаш конкретния човек и накрая да обичаш всичко изброено, а да не обичаш себе си.

Каква всъщност е разликата между нас и другите? Разлики има разбира се, но това на което искам да обърна внимание, че ние можем да видим в себе си неща, които не можем да забележим в другите. Ние знаем мислите си, знаем чувствата, които изпитваме, знаем емоционалното си състояние, знаем желанията и стремежите си... Ние можем да видим себе си в много по-голяма степен отколкото можем да видим другите. Всъщност зад тези неща е доста трудно да откриеш действително себе си и да се обикнеш. Обикновено под „обичам себе си“ хората разбираме именно тези наши проявления – желания, навици и др. Тях обичаме, не себе си. Дори и любовта към някой друг човек в почти всички случаи е дотолкова, доколкото това удовлетворява някое от тези проявления. ...

Линк към коментар
Share on other sites

Някои трябва да изграждат, други малко да смаляват - правилният начин и правилната доза да имаш Любов към себе си са едно от най-трудните неща.

Тази тема включва една друга, която започнах :

Кого лекуваме по-лесно себе си или другите и защо? тук

Може би е по-лесно да тръгнем от по-конкретното, по-практическото към обобщението.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Много хубави мнения сте дали, Благодаря! Темата е затова, да поставим значенията на думите: "Любов към себе си" и "егоизъм" на мястото им. Също така се оформя и втори фронт, "смирение" и "самосъжаление". Това са интересни гранични състояния.

Докъде във делата си е нужно да сме ние и откъде нататък е нужно да оставим нещата в ръцете на Бога? Нужно е да се знаят тези граници, всеки за себе си, за да имаме добро божествено израстване...

 Смятам че егото е един много полезен инструмент и си го обичам много. Той е като метър, който ми показва колко близо съм до реализацията си. Без него не мога, защо бих го мразил? Докато меря с него в себе си, всичко е наред! Проблем става, когато с метъра на егото си започна да меря навън - по другите хора. Защото всеки има собствен метър да се мери с него, а не да го налага по другите. Това е божествен закон, правото на личен избор. За мен проявено в нас е его и то е добро, проявено навън от нас е егоизъм. И то е добро, но не толкова.

 Смирението за мен е знанието, че имаш възможност да го направиш и силата да отстъпиш, защото си божествено закрилян. Защото не винаги е нужно да се проявяваме, особено ако излизаме от позицията на егото си. Самосъжалението обаче какво е? То не е смирение, защото не е сила, а е слабост... Това желая да разбера, какво е самосъжаление, самоподценяването, липсата на доверие в себе си, че не сме божествени? И как то ни пречи да обичаме себе си и Бог?

Линк към коментар
Share on other sites

В една друга тема казах, че ми е най-трудно да обикна себе си с безусловна любов. Сигурно, защото съм доста критична към собствените си мисли, думи, постъпки. Всеки път поставям себе си на съд и не винаги харесвам това, което съм проявила.

Понякога си мисля, че на хората, които не се анализират и не си правят равносметка им е по-лесно. Въпреки това не спирам да я правя.

Понякога си мисля, че хората, които нямат идеал и цел живеят по-спокойно. Въпреки това, не бих се отказала от моите.

Наскоро прочетох една мъдра мисъл: Никога не позволявайте на това, което сте били да ви попречи да станете такива, каквито бихте искали да бъдете- т.е. простете си и се обичайте!

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта към себе си. Писах малко в "Използване на символите за въздействие върху несъзнаваното".

Сутрин ставаме, поглеждаме се в огледалото и си казваме: "Здравей приятелю/ко, знай, че всичко, което правя, го правя за благото на двама ни"'

След това мислена прегръдка и мислена усмивка и си казваме: "Знай, че ти си всичко, което трябва да бъдеш и всичко, което правиш, каквото и да правиш, е в името на Божията любов, Обичам те."

Окултна техника, която съм разширил с връзката към Божественото. Нищо ново, просто действащо според мен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...
  • 8 months later...

Любовта към себе си - грижим ли се за себе си? Ходим ли на профилактични прегледи или занемаряваме здравето си и се сещаме, когато ни заболи. Ако се обичаме, ще поддържаме здравето си и няма да чакаме последния момент. По-рано трябва да се мисли просто.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...