Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безусловната любов


Роси Б.

Recommended Posts

Тази тема ми се върти цял ден в главата и реших, че няма друг начин да се освободя от нея(от мисълта) освен да я пусна във форума за обсъждане.

Мисля си още, че за нея бях провокирана от разменените реплики с Багира в темата за Висшия Аз. И понеже аз там заявих, че изпитвам безусловна любов към родителите, децата си и някои други хора, се замислих:

- Как определя всеки своята любов, какво съдържание влага в това понятие "безусловна любов"?

- На практика как я проявява?

Зная, че за любовта има писани безброй определения, не малко са нещата казани и от Учителя, но за това си има отделна тема.

Наистина ми се ще да се опитаме да дадем собственото си виждане за безусловната любов.

Може би тя е тази, която ще ни доближи до Божествената?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 150
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Роси, усещането ти за тази необходимост е и мое усещане :)

Безусловната любов.

Нека почна от домашните в някаква градация. По-лесно за смилане.

Ето:

- Съпругата се забави да ми донесе чехлите, когато се прибрах от работа, Въпреки това я обичам.

- Съпругата забрави да ми направи салата за ракията. Въпреки това я обичам.

- Съпругата ме кара два дена да яам една и съща манджа. Въпреки това я обичам.

- Съпругата нещо иска да излиза сама с приятелки. Въпреки това я обичам.

- Съпругата иска нови дрехи. Въпреки това я обичам.

- Съпругата не изпълнява едно желание на майка ми. Въпреки това я обичам.

- Съпругата не ме е изпрала. Въпреки това я обичам.

- Съпругата закъснява след работа. Въпреки това я обичам.

- Съпругата ми противоречи. Въпреки това я обичам.

- Няма нищо за ядене вкъщи. Въпреки това я обичам.

- Вдига ми скандали. Въпреки това я обичам.

- Огъна един тиган в главата ми. Въпреки това я обичам.

- Каза, че съм едно нищо. Въпреки това я обичам.

- Намирам разни подаръци за нея. Не мисля за тях. Въпреки това я обичам.

- Приятели ми казват, че ми изневерява. Не им обръщам внимание. Въпреки това я обичам.

- Хващам съпругата си на калъп на семейната спалня. Въпреки това продължавам да я обичам.

- Тя ме обвинява, че аз съм виновен. Въпреки това я обичам.

- В съда ми взема всичко. Въпреки това я обичам.

- Не ми дава повече да виждам децата. Въпреки това я обичам.

- Умирам в самота. Въпреки това я обичам.

Обичам нея и всички жени, и всички мъже.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

А ако слънцето обичаше само луната, със сигурност нямаше да има земя.

Нима безусловно означава насочено, ограничено, лимитирано?!

Ако някой обича еди си кво, значи няма никаква представа какво е Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето, Божидар дава силни примери от живота!

За мен безусловната любов е божествената любов! Любов към същината, към духа на нещата - човек или ситуация. В дълбочината си това е любов сама за себе си - непривързана. Безобектна любов, идваща от арупа сърдечните когниции! От земните любови прилича силно на майчината, но без привързаността и. Безусловната любов се блокира, когато невротичните ни психомеханизми забулят достъпа до нея. Ако въобще сме го разкривали де. Тя е целта и пътя към целта, в степента на разтварянето си. Чиста сърдечна мъдрост е, слятост с живота. Има ли обект, вече не е същата, освен ако има непривързаност и обич към сърцевината на обекта, а не към формите му. Това мисля на базата на опита си. Можеш да я имаш и да си обикновен и несъвършен. Дори е условие да си обикновен, смирен и разтворен, за да минава през теб. Губи се от его "подскоците". Но пак се връща, когато ги успокоиш. Живее в съзерцанието без обект!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Безусловна любов - да обичаш безусловно. Тоест да обичаш и любовта ти да е напълно свободна от всякакви условности и т.н., да не може да бъде засегната при развитие на събитията по начин, който не ти харесва. Абе да обичаш и приемаш животът такъв какъвто е, да не мразиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловно обичаме само себе си май.

Ако не можем да се освободим от чувство на вина или постоянно се осъждаме, значи не се обичаме безусловно.

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловно обичаме само себе си май.

Ако не можем да се освободим от чувство на вина или постоянно се осъждаме, значи не се обичаме безусловно.

Ами нали и това правим пак за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловната любов е като Абсолюта, като Бог, разбиран в най-висшия смисъл – Парабраман, Ейн Соф и др.. Това е нещо недостижимо, неподлежащо на определение. Не можем да проявим безкрайността и съвършенството, без да ги ограничим. Абсолютната любов не е изключение. Това за което можем да говорим е относителното съвършенство и безусловност на нашата любов, т.е. това, което надвишава сегашното ни равнище.

Линк към коментар
Share on other sites

Парабраман
Аз вярвам в такъв Бог. Нямам потребност да се моля на някакви образи. Но някои смятат, че е редно/нормално да се молиш на светци, гурута, господовци. Не знам, странно ми е : човек може направо да се моли на Парабраман.
Линк към коментар
Share on other sites

Безусловната любов е трудно нещо в материалния свят.

Да започнем с разбирането:

Пример:

1. Аз обичам безусловно детето си. Знам, че има някои черти за доиграждане, знам, че понякога не постъпва добре, но го обичам такова, каквото е.

2. Но и съученикът му е също такова дете - неидеално. Ако аз обичам само моето дете безусловно ... се получава парадокс - обичам го, защото е мое, т.е. - има условие. Затова обичам всички деца.

3. До каква възраст хората са деца? А възрастните нямат ли нужда от обич? Следователно обичам всички хора.

4. Ами животните, те също имат чувства ... и т.н. Значи обичам целия познаваем свят и препдолагам, че мога да обичам непознати светове.

Дотук на теория - добре.

Сега на практика:

по т. 1. Синът ми ме е ядосал днес, но го обичам, затова му давам парче сладкиш.

2. Но и съученикът му е като него - делим парчето на две.

Обаче всички деца от класа ... да речем, че има хапка за всеки. Ами цялото училище? Сладкишът се разтрошава и накрая няма за никого.

Ето тук някъде е границата на материалното. За да нахраня децата в Африка, които обичам колкото сина си, аз трябва да го оставя и да замина да работя към Червения кръст примерно.

И безусловната любов не ми се получава на практика, но мога да продължа да опитвам.

Така се минава на друго ниво - основавам фондация за подпомагане ... и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Не можеш да обичаш безусловно никой и нищо. Това просто е твовто оправдание и спасение....БЕЗусловното! Повярвайте децата могат да намразят родителите си и обратното! Тънка е границата между любов и омраза и е смешно да се говори за каквото и да е безусловно....! Каквото и да е....

Линк към коментар
Share on other sites

Не можеш да обичаш безусловно никой и нищо. Това просто е твовто оправдание и спасение....БЕЗусловното! Повярвайте децата могат да намразят родителите си и обратното! Тънка е границата между любов и омраза и е смешно да се говори за каквото и да е безусловно....! Каквото и да е....

Ами тънка е границата между условната любов и омразата. Например, казваш на мъжа си, че ще го обичаш само, ако има висока заплата. По някое време обаче фирмата му фалира и той преминава на работа за по-ниска заплата. Намразваш го. Търсиш си друг с "истинска" заплата.

Та условната любов е желание за задоволяване на някакви си свои егоистични нужди. Разбираемо е защо дете може да напрази родител и обратното при нея. Детето е очаквало родителите да го дарят с велик живот: да го изучат, да му купят апартамент, вила. Ама виж ето вилата не е достатъчно голяма. Самочувствието на детето пада. Ама как може такава малка вила. Та то се е идентифицирало с нея и неговия имидж пред приятелите се гради и на нея.

Или родителите, които искат да видят в децата си свое копие, да направят, това, което те не са могли. Ако детето тръгне по свой път, вече не го обичат толко.

Условната любов всъщност означава вземане. Вземане на материални неща, признание, чест, подхранване на гордостта и достойнството. Ох, как сме виждали омразата на непочетената гордост.

Мда, дори за да си признаем поне, че има безусловна любов във света, то трябва да сме овладяли в известна степен гордостта и алчността да вземаме.

Трябва да сме усвоили изкуството да прощаваме. Безусловната любов и прошката са взаимосвързани.

Родителите не са оправдали очакванията ти. Ама защо са се паднали такива?! Ами прости им и ще ги обичаш. Виждал съм много случаи на прошка и безусловна любов.

"Живей, както искаш. Остави и другите да живеят така, както искат"

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Безусловната Любов не задоволява его-интереси и его-желания на този, който я излъчва...

Затова (в този смисъл) - тя не е от този свят, който живее в безлюбие, в сравнение с нейните високи критерии...

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

1 Коринтяни 13 глава

Линк към коментар
Share on other sites

Аз лично разграничавам безусловна от Божествена любов по това, че само чрез Божествената любов могат да се обичат всички.

Затова говоря само за безусловната любов, като възможно стъпало към божествената.

Приемам твърдението на Орлин за майчината любов. Коя истинска майка не би простила всичко на детето си? Разбира се, животът ни среща и с друг тип майки, но съм склонна да мисля, че те са само изключения.

Съгласна съм с Божидар, че прошката е една от важните прояви на безусловната любов. Друга нейна особеност е приемането на другия, колкото и да е различен от теб, и опита да погледнеш през неговата гледна точка.

А ето и част от мнението ми за Божествената любов. Учителят говори за три стъпки в любовта: любов към Бога; любов към другите и любов към себе си.

Ако говоря за безусловната любов, така както я разбирам, аз съм стъпила на първото стъпало. Приемам всичко, което ми се случва с благодарност и доверие в Божествения промисъл за мен. На второто стъпало ми е по-трудно- не твърдя, че обичам всички с такава безусловна любов. А с третото стъпало вече имах големи проблеми, но мисля че се справям малко по малко.

Редактирано от Роси Б.
Линк към коментар
Share on other sites

Красива тема!!!

Има безусловна любов - дори в този грешен свят може да се живее безусловната любов! Мнозина Учители, майстори в съзерцанието и приложението му в ежедневието са проявявали безусловността в живота си! и ние го можем - има път, който води до там!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Красива тема!!!

Нещо малко само да добавя:

Адептите и Учителите, живеейки в този "грешен" свят - те самите са "извън него"...

Това е целта на всеки търсещ - живеейки в света, той, самият - да бъде извън него... Извън нормите му и извън правилата му, доколкото има съзнанието за нуждата от вътрешното им (у себе си) - преодоляване, а не - за критика на външния свят и обявяването му за "грешен" -- което е относително (временно понятие), а не - абсолютно (непроменяемо и неизменяемо) понятие - у всеки търсач и зависи от нивото му на светоусещане...

Затова понятията "грях" и "вина" - са остарели понятия - принципно... Защото има нови разбирания за света - напр. - Христовото учение не се занимава с тях...

Линк към коментар
Share on other sites

.... Учителят говори за три стъпки в любовта: любов към Бога; любов към другите и любов към себе си.

....

В такъв ред се разбира по-добре от човека.

Любовта към Бог помага да разбереш, че всичко, което ти се случва е по Божията воля. Така иползваш всяка ситуация за натрупване на опит.

Тогава разбираш, че действията за другите към теб имат дълбок смисъл и цел да ти се помогне. Започваш да им благодариш и за доброто и за злот. Започваш да ги обичаш.

Когато заобичаш Бог и другите, разбораш, че всичко, което е нужно за твоето спасение е в теб. Разбираш Божията си същност. И се заобичваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловно обичаме само себе си май.

Прочетох това и ми се прииска нещо да споделя.

По мои наблюдения, ако някой е способен да обича само едно единствено нещо (било себе си, някой друг човек, животно, камък ... няма значение) безусловно, то той е в състояние и в същност изпитва безусловна любов към всичко.

Но, за съжаление, ни е трудно в любовта ...

Дори и към себе си.

А самата безусловна любов не е нещо кой знае какво.

Просто за нас е голяма хапка.

Първата стъпка към нея според мен е непричиняването на зло/ненавреждането.

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловната любов...?

Съгласна съм с мненията на Венцислав, Дияна и Велина (макар и да не се припокриват). :)

Безусловна любов във физическия свят няма. Самите думи – обичам безусловно човек ако ми е дете, съпруг(съпруга), приятел – включват условие (да бъде дете, съпруг, приятел, роднина, ...).

А можем ли безусловно да обичаме личността на човека. Обикновено съм чувала думите – „Обичам неговата божествена същност, Бога в него, но...”. Личността е доста променлива. Една майка ще продължи да обича детето си (не всички майки), ако се окаже, че е педофил, убиец,...Но кого обича тя в този случай? :huh:

Има две възможности – майката да приеме убиеца, но това означава абсолютно безлюбие към неговите жертви.

Другият вариант е майката да обича Божествената същност на своя син, но да осъди неговата личност. Това означава, че тя не обича безусловно личността му. Срещала съм такъв случай – майка предаде синът си убил една жена. Не мога да напиша подробности във форума. Това стана преди около 20 г. Сега синът се завърна в селото, но хич не му е леко. Обаче майка му го прие и му помага! Та въпросът ми е – можем ли да обичаме безусловно – личността, временното Аз? Не знам как да го нарека? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Безусловната любов е на Бог към нас, защото той с търпение работи върху душите ни, въпреки нашите грешки.Ние хората не сме способни на такова съвършенство.Но се замислям върху разумната любов, не безусловната между хората.:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

ИМА ЛИ БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ ТУК НА ЗЕМЯТА?

Виждам, че хора, които нямат общо помежду си, мислят, че не може да има безусловна любов на земята. Част от тях са представители на школа, която приема това за една от догмите си.

Това показва, че пълното отрицание на безусловната любов на земята може би се дължи на определени психически структури сходни в тази група хора. Само да вметна, че ако те не ни обичат безусловно, това не е основание ние да не ги обичаме :)

Учителя е казал нещо свързано с проявлението на Божията воля за всеки от нас: "Божията воля за глупака е да страда, а за умния е да бъде щастлив".

Ни повече, ни по-малко. Пиша тез неща, тъй като се появи синхроничност и просто ще изложа това, с което се запознах от една негова беседа преди малко.

В противопоставянето на безусловна и условна любов пак виждаме нащия дуален свят, дуалното мислене. Тука има, тука нема. Има проявления на безусловната любов. Има смесица от безусловна и условна любов и този, при който преобладава безусловната любов, е щастлив.

Нима във висшите светове не присъства и условната любов?! Нима падналите ангели не казаха "Ние Боже няма да те обичаме повече, защото ти заобича хората!"?!.

Виждаме, че и във висшите светове има смесица на условна и безусловна любов. Същата смесица като в нашия свят. "Каквото горе, това и долу". Висшите светове определят съдържанието на по-ниските.

Наследствеността предава от родители на деца, както добродетели, така и пороци. Това започва още преди раждането. Ако майката мисли с омерзение за хората, мрази, проявява горделивост и отхвърляне, алчност и мерзост, то детето, което носи в себе си, ще придобие тези качества и дори ще ги усили.

Ако майката по време на бременността има благородни мисли, прощава, има любов към правилносто мислене, има любов към правилното действие, има любов към прошката, то детето ще бъде светла личност изпълнена с любов.

Първото дете ще е обладано предимно от условната любов, второто ще изпита щастието на безусловната.

Защо имаме празник Прошки?! Случайно ли е това. Не е ли нещо, което трябва да свършим на земята?!

Не е само лекцията на Учителя. Моите наблюдения на поколения хора са същите. Безусловната любов се предава по наследство и човек дори не се замисля като я изпитва. Когато пожелае, може да я развие и така влияе и на родителите си.

Условната любов също се предава по наследство и този, който вярва само в нея, може да се запита "къде сгрешиха моите родители и баба и дядо?! Защо и аз да повтарям грешката им?!". Както казва Учителя : "Запитайте се: Какъв бе недостатъка на родителите ми?".

ИМА!

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

А можем ли безусловно да обичаме личността на човека. Обикновено съм чувала думите – „Обичам неговата божествена същност, Бога в него, но...”. Личността е доста променлива. Една майка ще продължи да обича детето си (не всички майки), ако се окаже, че е педофил, убиец,...Но кого обича тя в този случай? :huh:

Има две възможности – майката да приеме убиеца, но това означава абсолютно безлюбие към неговите жертви.

Другият вариант е майката да обича Божествената същност на своя син, но да осъди неговата личност. Това означава, че тя не обича безусловно личността му. Срещала съм такъв случай – майка предаде синът си убил една жена. Не мога да напиша подробности във форума. Това стана преди около 20 г. Сега синът се завърна в селото, но хич не му е леко. Обаче майка му го прие и му помага! Та въпросът ми е – можем ли да обичаме безусловно – личността, временното Аз? Не знам как да го нарека? :)

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката.

Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите.

Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш?

Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен.

А и аз също съм личност.:yinyang:Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко.:hypocrite: Но ние се учим.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи да живееш в този свят, но да не си от този свят?

Вътрешно да обичаш Божественото във всеки човек. Да знаеш, че всеки е твой любим.

Външно да живееш според законите на този свят. Да се скараш външно на любимия, но вътрешно да не изпитваш лоши чувства към него, да продължаваш да го обичаш.

Външно строги, вътрешно любящи. Като родители към деца.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...