Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Златна

Участници
  • Общо Съдържание

    82
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Блог Постове добавени от Златна

  1. Златна
    ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ

    Дошли сме на Земята с мисия
    -Всемирът ни е благословил
    да бъдем хора - най-различни,
    но всички много силно да обичаме.
    Ето-музикант вълшебен брилянтна
    музика твори и пее...
    Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда -
    суровото величие нагоре все го тегли, тегли...
    Във кадифена нощ стихът се ражда
    от бликнала емоция и... жажда...
    Някъде пък- философ във размисъл потъва
    и утрото кога се е събудило - не чува...
    Но...колко много горест има под небето -
    и болка, пареща душата, и сърцето...
    Кой би могъл, със мах на пръчица магична
    да ни усмихне с доброта, с любов на мига?
    Въпросът, мисля, е излишен.
    А отговорът - в делника човешки диша.Диша...
  2. Златна
    РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
    Роди ли се човек в неделя,
    Съдбата за ръка го води.
    Не му спестява радост, слава,
    но често го изпитва във несгоди.
    Роденият в неделя знае,
    че върховете са високи,
    и тръгва презглава нагоре-
    катери се, а долу - зее пропаст...
    Когато Слънцето гальовно
    челото ти помилва във неделя-
    белязан си да бъдеш огън -
    и лъчезарно сцената за теб да грее.
    Неделният човек раздава щедро
    талантите си - броеница чудна
    от багри, музика и поетично слово
    а ти, читателю, го приеми със обич-
    кой знае - може да ти подари подкова...
  3. Златна
    Урановите хора са
    твърде странни птици.
    Щом срещнат те - разбираш -
    пленен си от умници.
    Забравяш ден ли, час ли,
    а може век е минал? -
    от този миг съдбовен
    на неслучайна среща
    с един човек чаровен.
    Прегърнал в унес нежен
    той свойта мандолина,
    /другарка неразделна
    през дългите години /,
    сърдечно и с усмивка
    звезди възпял, и вино.
    А после, неусетно,
    с очи бездънно сини
    надниква ти в душата...
    Е - ето, с него литваш
    там горе, в висините.
    И - носиш се ефирно,
    и блясва лъч в косите...

    Ех, мили татко,
    колко днес ми липсваш!




  4. Златна
    Днес писмо ще ти напиша,


    А колко време мина, мамо,

    от злия февруарски понеделник,

    преди тринайсет зли години?

    Как рязко и внезапно завъртя се

    животът ни, как бясно промени се,

    и ден – във нощ,и – делник – в празник-

    в едно се сляха всички.

    Коварен беше този сюрприз,

    приготвен от Съдбата ,

    потропала на твоя праг …

    В един тъй мразовит ,

    сивеещ зимен ден,

    най –безцеремонно тя реши

    да те оттегли-хей така! –

    от нас, които те обичаме…

    ………..

    Но… дадена ти бе отсрочка.

    За следващите -колко ли? –години?

    И ние поехме своя тежък кръст,

    на грижа и любов…

    Да преосмислим дните ,

    просто не остана време

    когато, потопени в болка,

    не забелязвахме децата

    как растяха и растяха …

    Прекрасните ти внучки,мила мамо,

    тръгнаха по свояпът.

    Без твоята нежна топлина

    да ги обгърне и успокои….

    И, кой ще им разкрие

    с любов най-нелицемерна,

    за мерената реч ,например,

    какво е най- потребно? -

    Как правилно да пишат,

    и израз да намират

    на всяко светло чувство,

    в сърцето що извира?…

    Ти, цял живот с усмивка

    светлина духовна беше

    на твоите ученици,

    Вапцаров, Ботев,Яворов

    не поети - мъченици

    бяха, а огнени послания

    към човешкото съзнание…

    Писмо ти пиша,мамо,

    след толкова години.

    И, с свещ, блещукаща в ръката,

    прекланям се пред твоя образ …

    И …прости ми!
  5. Златна
    Отворих пощата си днес
    и там - какво да видя?
    Усмихнато писмо от фен.
    Поет.Май ... обожател.
    Във древен град
    той бил роден -
    в полите на Родопа.
    Но, вятър нов отвял го
    чак в премъдрата Европа.
    Рисувал. Свирил. Пял.
    Обичал. И стихове написал - рой.
    Случайно погледът му спрял се
    на този профил мой.
    Открил, че тука има дама,
    достойна за внимание.
    Дали би пожелала тя,
    / когато има време / ,
    да хвърли по едно око
    на негово стихотворение?

    Поете, ех, поете, каква
    шега се случи. То, корените мои
    са също там - в Родопа.
    Станимака градът е,
    и няма втор в Европа.
    Но, родната ми Сердика
    е неповторима. Не бих я заменила
    за злато, мед и вино!
    А стиховете Ваши - прочетох
    със вълнение. И пожелавам
    от сърце високи постижения!

    http://www.youtube.com/watch?v=0xaIH7lTiK4




  6. Златна
    По тънката сребърна нишка
    издигам се като въздишка
    Откъсвам се, без съжаление
    от зимното си ежедневие.
    Лишени от земно притегляне,
    очите по нов начин проглеждат.
    Те виждат - Вселената жива е.
    И ангелски стихове пише тя.
    Сърцето и в музика пее,
    дъхът и - душата люлее...
    ..............................
    По тънката сребърна нишка.
  7. Златна
    В огнедишащ юлски ден
    срещна ги Съдбата.
    Той бе Лъв, а тя- Овен ,
    два прекрасни знака.
    Той, Лъвът, бе много горд
    с чудното си попадение -
    че вълшебната Овен - дама
    огън, без съмнение,
    се прехласна без проблем
    в лъвското му поведение.
    И с галантен жест, и с плам
    той сърцето си дари и.
    ...Но, внезапно, като гръм ,
    буен конски тропот екна-
    и Стрелецът волен , с лък ,
    пред Овенката стрелите метна.
    Тя във чудо се видя,
    позамисли се за миг,
    и напук на всички правила,
    мадам Овен...Телец избра!


  8. Златна
    След мъжкото калоферско хоро,
    извило стан в реката ледена,
    след бъчвите с изпитото вино,
    и песните, излезли от сърцето,
    дойде денят сакрален
    за не един и двама.
    Иванов ден е днес, да-
    друг такъв ден няма!
    И хайде пак- на здраве,
    и още руйно вино, и още
    буйни песни, и- да, да, да-
    животът е чудесен! И танците
    горещи, и пламнали камини...
    Ех, така е, зная.
    От хиляда години!





  9. Златна
    С бразилска радост

    и брюкселска надежда

    легна снощи българинът

    и заспа. Сънува

    самба. Рио де Жанейро,

    сънува, милият, една мечта.

    Как идва вече Новата година,

    а той, с шампанско в чаша,

    вдига тост - за дом и работа ,

    за детски смях ,за...славата ,

    която той ще хване под ръка .

    И с нея във нощта новогодишна,

    ще се похвали пред света!
  10. Златна
    Приготвя вече куфарите
    Старата година.Готви се за път.
    Какво ли в тях ще сложи?
    Сълза в бутилка недопито вино.
    И споменът за две кристални
    чаши, захвърлени на кръстопът.
    Намята декемврийски шал
    и гуши се във него.-Старата година.
    И чака на перона,милата-
    а влакът е заминал....
  11. Златна
    Дядо Коледа, кажи ми,
    имаш ли се тайна мисия,


    всички Христовци, Христинки-
    посети ли -те орисани са


    да те чакат с трепет таен
    на сърцата си -любящите


    и да вярват в тебе,Дядо,
    както никой друг във настоящето.
  12. Златна
    Какво ще кажете за футболната еуфория?Не знам друга област,в която така открито да се изливат емоциите.Световното е в разгара си.Вувузелите са полудели,зрителите-било на стадиона,било пред екрана-също.Какво зрелище,какви коментари!Какво кара толкова различни по пол,националност,вяра хора да изпадат в захлас пред тичащите след топката футболисти?А не е ли това начин да избягаме от оковите на ежедневието?Не е ли това обличане във форма и емоция на дълбоко скритото у нас желание за изява?
  13. Златна
    В предколедната вечер-
    наречена е Бъдна,
    сънят избяга- знае,
    че трябва да съм будна.
    Че искам в миг вълшебен
    в ръка звезда да хвана.
    Че пътят на човека
    е тайна, но неразгадана
    едва ли ще остане...
    Защото идва вече
    най-светлото видение.
    Христос роди се, хора,
    срещнете Го в смирение...
    И химни напишете,
    и с четка и палитра
    ликът Му претворете
    в сърцето си-
    там Той ще грее вечно


  14. Златна
    Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина.Разположи се удобно в мекия фотьоил и потъна в среднощно очакване.В тези приказни часове,когато тялото заспива,повалено от умората на отминалия ден ,душата се събужда за среща с вълшебството ...
    Тържествен акордеонен акорд прозвуча в утихналата стая. Лили удивено впери очи в екрана на телевизора,после изведнъж сграбчи дистанционното и усили звука.
    "...Та тава е Христо! Днес е първият му концерт в ефира.Как щях да го изпусна! ..."
    От студиото грееше възторжено младежкото лице на най-добрия и ученик. Пръстите на ръцете му елегантно се втурваха във вихрени каденци. Акордеонът ту смирено се сгушваше в скута му,ту фортисимо поставяше финален такт.. Христо ,наклонил глава към клавиатурата,свиреше с притворени очи. Душата му изгаряше с всяка нота на аржентинското танго...И се закачаше весело с френския шансон...И меланхолично валсираше с Шопен,и бурно тракаше с ток в ритъма на Сарасате. И пееше,волно политаше,тихо простенваше,и пак нагоре, нагоре...Лицето му светеше с оня вътрешен огън,който се нарича с една дума-любов. Музикантът и неговия акордеон,прегърнати в лъчите на прожекторите..
    "...Това е то,моята сбъдната мечта.Бъди щастливо,мое момче,мой ученико! А аз
    ще бъда мислено до теб-винаги и навсякъде по света.Първата ти учителка...."
    Огънят в камината догаряше...Последните въгленчета се готвеха за сън.
    Но Лили нямаше д а мигне да изгрев слънце.Тя беше просто щастлива.
    Пренесе се години назад,когато едно малко момченце,със зачервени от януарския студ бузки,плахо пристъпи читалищния праг.И започна голямото приключение.И започна голямата любов към музиката.Пред широко отворената му душа с всеки урок се разкриваше красотата на това божествено изкуство.
    Имаше и сълзи.И свирене на гами.И безброй повторения.И досаден солфеж...Но ,под умелото и ръководство,досадата се превърна в любопитство,повторенията-в техника.
    А музиката-в любов Завинаги... Може би това е щастието-ученикът да срещне своя Учител.И учителят да срещне своя ученик...Може би.

  15. Златна
    Сънувах босоного и безметежно лято.Сънувах коприненото море,галещо изгорелите ми крака на созополския плаж...Сънувах сърдечния звън на китара,докосващ струните на душата ми.Сънувах разпалени среднощни огньове,в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро.Сънувах приятелите.Тези,които Фортуна ми прати да преминем заедно през това приключение,наречено живот.Които,даже и на хиляди километри разстояние,са на моята честотна вълна.Чиито мисли странно вибрират в съзвучие с моите.И без които не мога...Сънувах мелодията на далечните дни.На отминалите любови,на неизречените признания,на спотаената болка от предателствата.Сънувах босоногото лято на моето вчера...А днес?
  16. Златна
    Понеделник,вторник...четвъртък.И пак-сряда,петък,понеделник...Отлетя неусетно лятото.Като пясък се преся през пръстите на дните.Като парапланерист,зареян в синевата на късния плажен следобед. Есента пристигна с претенцията на капризна дама.Проля река от сълзи,после махна с ръка и довя някоя и друга снежинка."...Що за приумица?Нали е още началото на октомври..."-негодуваше Благо.Вече час се беше вторачил в екрана на монитора.Тя беше там.В сайта за сродни души.Беше обещала да се запознаят.Да излезе от дългата анонимност.Покани я в любимото си кафене.В работно време.,в обедната почивка.. Яна дълго и старателно се приготвяше за странната среща.Огледа се за последен път,постави още малко червило и решително тръшна вратата зад себе си."...Не съм с всичкия си..на моите години...на неговите години...Петдесет не звучи лошо,знае ли човек."Осъзнавайки абсурдността на ситуацията,тя по момичешки бързаше към неизвестността."...В края на краищата той ми написа сто четиридесет и седем писма.С всяко едно от тях ми подари по една роза и една целувка...И едно сърце...И една надежда."
    "...Цяло лято я чаках,навивах я да се срещнем-а тя-не,та не.Не може,обвързан си...."Благо нетърпеливо потропваше по масата.Искаше час по-скоро загадъчната жена от сайта да добие реални форми.Та те знаеха само никовете си.Тя не пожела да се видят в скайпа,прати някаква мъглива полуснимка.Колкото да се каже,че се е представила.И той не падна по-долу-прати и снимка ,но в далечен план."..котка и мишка..
    "...А,ето,дошла е..."Пред кафенето стоеше стройна фигура в гръб.Жената рязко се обърна...и "Яна..."Приглушен шепот се изтръгна от гърдите му."...Благо,ти си бил..."-разтрепера се и тя.Бяха се изгубили в житейската суматоха дълги години.Срещнахасе.Сродните им души се намериха.Вселената ликуваше...
  17. Златна
    Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Карабаир. Тихо се измъкна от топлите завивки.Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира,дъщеричката.После,докато отпиваше глътка от кафето,въздъхна тежко.: "...Трябва да намеря пари за хляб..."С тази мисъл слезе по стръмните каменни стъпала,прекоси двора и се озова на улицата.До замисления мъж долиташе далечен звън на хлопатари,ранобудни хора го поздравяваха,както си му е обичаят.Иво кимаше с глава-нямаше сили да се усмихне.Лайтмотивът"Хляб...Пари за хляб..." беше завладял цялото му същество. Звън на църковни камбани го изведе от дълбокия унес.В неделя песента им е по-особена,по-тържествена.Неусетно се беше озовал пред църквата.С дълбоко спотаена надежда пристъпи в хладината на вековния храм.Приближи се до иконата на Свети Мина."...Помогни ми..Моля те,помогни..."И тогава я видя.Блестеше приканващо върху стъклото...Монета от един лев. Мисъл като светкавица блесна в главата му:"...Ше я взема.. за хляб ще я взема."В душата му се извиха урагани .Честното му същество не искаше това да е истина..."...Щом ми платят заплатата,ще я върна тази монета-десетократно ще я върна.."

    Дълго стоя в храма.Издайничка-сълза се търкулна по красивото му мъжко лице.Беше станало тихо,тихо... Пред храмовите двери някой настойчиво го дръпна за лакътя.Иво се обърна и вида.я една просякиня.Жената вдигна поглед и прочете в очите му :"За хляб ли нямаш пари?На,вземи 2 лева..."Това бе божията милост...
  18. Златна
    Срещнаха се в сайт за сродни души. .Тя се беше регистрирала от любопитство.Той се беше регистрирал от скука.Писа и.Тя не обърна особено внимание.Мина цяла година.Тя изчезна от сайта.Но любопитството,женското,надделя.Пак се появи .Той пак и писа.Прати и виртуални цветя.Тя се подвоуми,пък взе,че му отговори.Покани я на кафе.Тя отказа.Не искаше да излиза от удобната анонимност.Той и поиска снимка.Тя му изпрати емотикон-ангел.Той и изсипа букет от целувки.И мнооого голямо количество рози.И нови предложения за среща....
    Виртуалната реалност ги пронизваше всеки ден.С изключение на събота и неделя,когато той беше ...при законната си.....Да живее понеделник!
  19. Златна
    Преглеждайки фото галерията,попаднах на картините на Лили Димкова.И се пренесох неусетно в един дъждовен есенен ден,когато за първи път усетих невероятната емоция да съзерцавам чудните и творби.В тишината на изложбената зала пред тях беше онемяло едно малко момиче.До ушите ми достигаше напевният глас на учителката ми по рисуване,но възприятието беше със сърцето.Времето сякаш спря. От този пръв досег с изкуството на тази невероятна жена минаха много есени,зими,пролети,лета,малката ученичка вече отдавна е порастнала...Но видя ли нейна творба,отново и отново чувството е едно-КРАСОТА и ВЕЧНОСТ!Дълбок поклон!

  20. Златна
    Как приемате току-що направеното предсказание от октопода Паул за следващия мач на Мундиала?Като го наблюдавах колко сериозно се отнесе към поставената му задача,имах чувството,че е нещо повече от октопод.

    Източник: Какво ще кажете?
  21. Златна
    Състоянието на устната кухина е огледало на здравословното състояние на човек-на саматичното и психичното му здраве.А те,както е добре известно,са функция на душевната ни нагласа.Наистина,при наличие на сложен,затормозяващ житейски казус се наблюдава срив.Той може да се изрази с гнойни абсцеси,с дълго и болезнено възстановяване след екстракция на зъб,с проблеми от страна на лигавиците,венците,спромяна даже на вкусовите възприятия и т.н.Хора,бъдете добронамерени,постъпвайте така,както ви нашепва съвестта и ще се радвате на чудесна усмивка

    Източник: Зъбите
  22. Златна
    Добре дошли в моя блог,приятели!Доста време се колебах дали да не се присъединя и аз към художниците на словото и-ето ме тук. Надявам се да намеря сродни души,с които да споделяме както житейски,така и духовни теми.Е,да си пожелая "на добър час" ,а на вас,скъпи читатели-още веднъж-добре дошли!
×
×
  • Добави...