Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krem4i

Участници
  • Общо Съдържание

    24
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от krem4i

  1. На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?
  2. Здравейте! Днес с един мой познат си говорихме за несполуките в бизнеса му. Преди 10 години е купил цех от поделение на бивше държавно предприятие. От тогава се е опитвал да развива няколко дейности в този цех, но за съжаление нито една не е била успешна. Отдавал е цеха под наем на други хора, но и техните дейности не са били успешни. Дори някои от тях са си навлякли неприятности в бизнеса. Просто така да се каже - на цеха не му вървяло. Днес той се досети, че преди 10 години когато държавното предприятие е взело решение да затвори това поделение и да го продаде, началникът на охраната решил да сложи край на живота си. Обесил се е на един кран в цеха. Тогава моят познат е сметнал, че това не го засяга, защото когато това се е случило, той все още не е бил станал собственик. Но сега вече се замисля, дали това не е възможна причина на мястото да не му върви. Може ли това самоубийство да е причина за несполуките на това място?
  3. Д-р Първанов, благодаря за Вашето отзоваване. Забавих се с отговора, защото докато мислех какви подробности да дам, осъзнах, че това не е лъжица за моята уста. Благодаря още веднъж!
  4. Здравейте! Прочетох мненията, написани по-горе, но не открих отговор за това, как може да бъдем полезни на приятел, изпаднал в депресия. Няма как да кажа на човек, изпаднал в депресия - прави това или онова, защото изглежда като поучение. А хората не искат да бъдат поучавани. Дори споделянето на собствен опит от аналогична ситуация им изглежда като поучение. Предполагам, че е цяло изкуство човек да знае какво да каже в точния момент, на точното място, така че човекът срещу него да се замисли сам и да започне да търси изход от ситуацията. Но все пак моля помогнете със съвети за моето поведение, спрямо приятелите ми изпаднали в депресия, така че да съм им полезна и те да се "събудят" за пътя към изхода от депресията.
  5. Една вечер преди година, когато всички у нас бяха заспали, аз на спокойствие се ровех из интернет. Тогава за първи път попаднах на материал, от който научих за богинята Бастет. Беше ми много интересно. Както си четях изведнъж ме обзе някакъв безпричинен страх и ужас. Направо се смразих. За мен беше необяснимо защо се чувствах така. Успокоих се бавно, казвайки си на ум молитви.
  6. Не живея в София. Налага ми се 1-2 пъти в в годината да ходя до там. Винаги се учудвам как може да има толкова много хора, които гледат сърдито. Живея в сравнително голям областен град. Вече се познавам с доста хора. Дори да не им знам имената, визуално се познаваме. Усмихваме се и се поздарвяваме при среща. Усмихвам се и при недоброжелателно отношение от отсрещната страна - например при среща с някоя адмистрация (там по правило всички са строги и сърдити, че ги безпокоим с присъствието си). Аз лично винаги се стремя да съм усмихната и доброжелателна. Смятам, че настроението е "заразно" и се сремя да "заразявам" с хубаво настроение.
  7. Виждам ги понякога тези новини, но не им обръщам внимание. Не съм усещала нищо по-особено в периодите когато са обявени "мощни магнитни бури". Дори тази - за 26.04.2013 я бях забравила. Но и 26, и 27 си бяха най-обикновени дни за мен.
  8. Искам да ви споделя сладната история за дядо Влайчо. Скоро ми я разказа моя свекър, който сега е на 80 години. По време на втората световна война бащата на свекъра ми бил мобилизиран и бил на фронта. По едно време дошла вест в селото, че е убит. Майката на свекъра ми сложила черна забрадка и заоплаквала съдбата си на вдовица. След време дошла друга вест, че човекът е жив и е в концлагер в Германия. Жена му се объркала, не знаела какво да си мисли. Решила да пита дядо Влайчо каква е истината. Взела влака от Свищов и отишла в Нова Загора. Дядо Влайчо й казал, че мъжът й е жив и ще си дойде. Дори посочил точната дата. Така се и случило - на уречената дата човекът се прибрал в родното си село.
  9. Здравейте! Интересувам се хомеопатията лекува ли карцином на гърдата? Бихте ли ми препоръчали Ваш колега хомеопат в някой от следните градове: Габрово, В.Търново, Русе. Благодаря предварително!
  10. Здравейте на всички! Сърдечни благодарности на всички, допринесли за развиването на тази тема. Искам и аз да попитам нещо - каква би могла да е евентуалната емоционална причина за следното: след ставане от сън лицето е силно подпухнало, направо жената не прилича себе си. След 30-на минути подпухването спада. Лекарите са правили множество изследвания, но не са открили причината за това. Иначе жената се чувства добре. Няма други оплаквания.
  11. За пенсионна система в смисъла на: отделяне на едни пари на младини във фонд, от който да се получава пенсия на старини, има смисъл да се говори само при наличието на нормално функционираща парична система. Паричната система във вида си, в който съществува сега у нас, и по света, е много компроментирана. Свидетели сме на хиперинфлации, деноминации, спекулации, девалвации, фалити на общини и държави и най-вече на т.н. финансова криза. Освен това, за съществуването на ефективна пенсионна система, пречка са и честите смени на социално-политическия строй и демографската криза. Така, че говоренето за пенсионна реформа си е чисто политическа демагогия към настоящия момент.
  12. Здрвейте. Интересувам се от добър лекар-хомеопат в Русе. Благодаря предварително!
  13. Еееех, чудесно! Поздравления! Обаче ние живеем в Русе. А така ми харесва идеята за такова училище за моята второкласничка ...
  14. Във кой град е отворило врати първото в България валдорфско училище "Николай Райнов"?
  15. Човеците сме смъртни. Всеки един от нас по един или друг начин, по едно или друго време, ще напусне този свят. Нека учителите да не живеят с чувство на вина за случилото се с това дете. Всеки знае поговорката - "На когото е писано да се удави, няма да се обеси." Никога няма как да се знае да ли едно събитие е за добро, или за лошо. Само Бог знае това.
  16. Бях забравила за това предсказание на Слава Севрюкова. Дори съм си мислела какъв ще да е този мирен начин: "как без пушка да пукне, по мирен път, ще се отцепят към съседната нам югоизточна съседка". Например може голяма част от земята в югоизточна България да стане собственост на хора, които в някакъв момент да решат, че вече не искат собствеността им да се намира под българско управление, ами да принадлежи към друга държава. Жалко е, ако това е нещото, което би ни обединило. Явно наистина хората променят начина си на мислене само след големи катаклизми.
  17. Може би част от отговора е - супермаркети пълни с кренвиши, салами, "кисело мляко" и т.н. храни с неустановено съдържание; работа на столове и бюра; изкуственото създаденото забързано ежедненвие което ни кара да се придвижваме с автомобили; телевизорите с диваните пред тях ...
  18. Моят познат е осветил цеха след покупката. Само, че точно в помещението, където е станало самоубийството, свещениците не са влизали. Може ли да се направи нещо за душата на почналия, за да намери мир и покой? Може би задавам глупави въпроси, но не съм добре запозната.
  19. krem4i

    Житен режим 2011

    "Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режимът се започва при нова Луна и трае пак 10 дена. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък." “Хранене, пост и житен режим”, София 2000г. автор: Светозар Няголов ИК Виделина ISBN 954-8925-06-X Искам да попитам съфорумците - някой има ли опитност при Житен режим при нова Луна? С какво този режим се различава от режима при разсип на Луната? Моля, сподеделете.
  20. krem4i

    Нервността

    Съгласна съм с Диана за това, че сме удавени с информаця. И то най-вече негативна. За добро утро в 7 часа сутринта любезно ни информират колко човека са загинали през нощта. И утрото става едно "добро" ... Добре, че телевизорът може и да не се включва. Аз пък се изнервям от почти ежедневните си контакти с различни държавни институции. Все повече оставам с впечатлението, че тези институции съществуват сами за себе си, а не в помощ на гражданите, живеещи в държавата.
  21. Благодаря, Диана, за подкрепата! Според мен само някой катаклизъм, който би разтърсил човечеството ще може да го извади от т.нар. система. Или пък дано наистина всички се осъзнаят сами. За съжаление нещата така са "нагласени", че в системата се попада още от детската градина. И когато човек се усети, вече е част от нея. На мен сегашните ни градове ми приличат като някакви птицеферми например - живеем в бетонни кутийки, чакаме да ни доставят изкуствена храна в супера и т.н. Обаче телевизионните реклами и медиите много, много се старят да направят така, че това да се харесва на хората и те към това да се сремят. Така да се каже "възпитават" хората за "правилното" поведение. Искрено се надявам, все повече хора да се осъзнаят навреме и селата пак да се оживят. И да се отворят училищата в тях.
  22. Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.
  23. krem4i

    Кавалерството?

    Ех, колко е приятно да се общува с истински кавалери ... А ето една "прясна" случка. В училището на сина на наши приятели, който е 2-ри клас, правили учение как се реагира при опасност от пожар. Госпожата подредила децата от класа и им казала, че първо излизат момичетата, а след тях момчетата. Момчето на нашите приятели беше много възмутено от това и смяташе, че госпожата искала всички момчета да умрат. Що приказки му изприказвахме, че момчетата са по-силни и по-издръжливи, а момичетата са по-нежни и по-крехки ...
×