simonkurt

Първо се успокой. И аз бяха така миналата година. Още съм жива. И съм с всичкия си. Намери си нещо да те разсейва - рисувай, спортувай, НЕ чети глупости и си дай ВРЕМЕ. Промяната отнема време, а ти ще се справиш с нея. Не очаквай нещата да се наредятт веднага, но и не забравяй, че накрая те наистина ще се оправят! Нали? Хайде стискаме палци!

Може ли да отговоря вместо AriesWildChild, щото поста й звучи точно като... мен ? Това, което Донка пита не ми се случи наистина, но си го представих без да искам с един познат, който по принцип много харесвам, въпреки, че никога не ми е и хрумвало да го харесвам като мъж. Разбирате ли, за него се носи слух, че е гей. Та един ден нещо ми прещрака в главата - след като той дойде "специално" да ми каже довиждане. На мен. Обикновено си казваме едно общо чао. Но в този ден той дойде до Mоята стая, обърна ми Внимание. И аз взех, че се замислих - ами ако не е гей? Ами ако всичко това е просто един слух? Ами ако наистина идва да ми каже Специално довиждане?!? Ами ако всъщност е съвсем нормален мъж и ме харесва??? А иначе тогава имах взаимоотношения с един господин, който е обратното на всичко, което си мислех, че искам. И какво мислите че стана, когато горната мисъл мина през главата ми? Направо се размазах от удоволствие! Този мой познат с довиждането стана мигновено решение на всичките ми проблеми - беше неочаквано добрата комбинация, която щеше да разреши всички дилеми! Така че си представих много старателно какво би станало. Ако не е гей. Всъщност си го представих доста реално и определено не умишлено, защото в първия момент наистина се усъмних във всичко, което знаех за него. Но след 15 минути си спомних къде се намирам и... бягството от реалността понякога действа много отрезвяващо :-D

Ние всички ще помолим твоите ангели да ти помогнат, но и ти самата трябва да поискаш тяхната помощ. Ако го направиш, не се съмнявам, че ще има резултат. А вие приятели?

С какви други статити от този род разполагаш? Писах ти и на лични, ако е удобно - погледни...

Моля те!

Темета е интересна. Предлагам ви още един пример, дано е полезен Счупен крак - под глезена - на 30.01.08 около 20:30 часа като счупването не беше тежко, единствената намесса от медицинска страна - гипс за 30 дни. Това е от мен, хубав ден!

Слушайте, вие двамата magee и Дамянов! Направо вече съвсем се обърках... Но не заради вас де В момента поддържам "някакви" взаимоотношения с бившата приятелка на моето бивше гадже и честно да ви кажа, спора ви ме смая в съчетание с моите вътрешни разногласия ..., освен тва чат пат си пиша по скайпа с един приятел, който така си наричам, щото така го и чувствам, и който едно време ми беше бещо като гадже, ама да ви кажа честно, никак не ми е ясно дали това е правилно или не.... Един път мисля, че е нормално, на следващия вече не съм толкова убедена, след това съвсем смятам, че е глупаво... а вие сте седнали да се убеждавате един друг в две крайни мнения! Не е толкова различно това, което си мислите май, мнението на единия е точно обратното на това на другия, накрая ще вземете да осъзнаете, че сте имали едно и също в предвид хаха а аз може и някой ден да си разреша дилемата... Много ме досмеша, да ме прощавате, ама то си е смешно. Да не се вземаме толкова на сериозно, мисля, и може и да ни дойде акъла някой ден... Поздрави!

Проследих дискусията ви по темата. Никола, аз съм съгласна с теб, но предполагам, че за да твърдиш това, самия ти си преминал през подобна връзка, а нещата, които сега мислиш са плод на натрупания опит? Но тогава, по време на тази връзка, мислеше ли така? Аз също съм минала през това, както и през желанието да продължа отношения с бившите си приятели. С някои се получи, с някои не, с други аз не съм искала. Напоследък именно върху това размишлявам - дали да поддържам такива контакти, здравословно ли е за мен... Май за всеки от тези "мои бивши" е индивидуално, така се оказва. Освен това тезата за приятелството, породено след любов, която старателно защитавах през тинейджърските си години, с течение на времето пооттече... да не говорим за това, че контактите с много хора оттичат отново с времето, пък какво остава за подобни? Не мисля че има неистинска любов - по-скоро мотивите ни да обичаме някого са различни, ако за нас самите не е ясно от къде идват тези чувства и на каква основа са, това означава, че имаме още да учим и нищо друго Ти доста яростно защитаваш извода, до който сам си достигнал и макар да разбирам желанието ти да споделиш опита си с останалите, за да ги поучиш, не забравяй, че тези неща човек е по-добре сам да ги преживее, за да ги разбере. А и не е казано, че всеки ще стигне до същите изводи или че ще има същите опитности. Я по-добре обясни какво имаш предвид с това: "за да съм правилно разбран ще кажа,че човек не трябва да разчита на помощ и да ангажира мислите си с бивши свои връзки,НО той винаги трябва да помогне /в рамките на разумното/ на желаещи помощ хора от бивши връзки." ? Иначе по темата: когато ми идва да кажа на някого, че го обичам, трудно ми е да потисна това желание, а и като се има предвид, че не ми се случва често, не виждам смисъл да го правя. Но има и случаи, когато го казвам защото чувствам, че това очакват от мен - тогава не ми е хубаво, нито думите, които идват от мен са искрени - не защото не обичам човека до себе си, а защото не са продиктувани от сърцето ми, в този момент. За това, разбира се не е виновен той Ами продължаваме да се учим, това е което мога да кажа. А любовта е най-добрия учител, макар понякога да не е лесно да стигнем до нея Пожелавам ви я на всички!

Ех, какви потайни хора има! А какво ще кажете за навлезлия току-що плутон в козирог. Май така и не обсъдихме до какви трансформации или трансмутации ще доведе Нека да го направим? Аз например имам юпитер в козирог, дори тъкмо транзитния мина през наталния и сега съм в очакване на последващите събития. Макар че, както съм настроена оптимистично, ми се струва, че ще са добри!

Благодаря

Вендор, това не го разбирам - разстоянието между отделнтие тела, представено в тонове как да го разбираме, като музикални съотношения ли? Защото в музикалните интервали интервалът квинта, т.е. този, който казваш, че се обазува между Земята и Венера, се състои не от 1+1/2+1/2=2 тона, а от 3 и 1/2, т.е. квината се получава между Венера и Слънцето, а не между Земята и Венера. И какво означава "диасетарон и половин тон" - разстоянието между Земята и Слънцето? Би ли казал също къде си прочел това? Към всички: отдавна ми е интересна тази тема, но така и не бях стигнала до нея и нямам ниакви материали, моля ви, дайте инфо от къде мога да чета.

Това е интересно. Явно в такъв случай, от нас се изисква, т.е. сами изискваме от себе си , да повтаряме този модел до втръсване, пък току виж накрая проумеем за какво иде реч. Сигурно за това, ако човек случайно осъществи целта, осъзнава, че всъщност тя не му е била толкова необходима? Добър начин да научиш някого на нещо! Накара ме да се замисля наистина добре, Атлантида, благодаря!

Здравейте! Във връзка с темата и разглеждането на кармата не само като минала, какво мислите за куинконсът? Опитвам се да си изасня значението му. Принцпините опиасния ги знам - между лектие и тежките аспекти е - ту така, ту иначе, чела съм, че показва модели на поведение, което съответно може да се свърже с модели, пренесени от предишни инкарнации. Какво можете да кажете по въпроса изобщо? Благодаря предварително!

А когато прекрасния принц, който съм видяла в жабата се окаже една наистина обикновена жаба? Е какво ми е виновна жабата тогава? И все пак е тъжно - малко, но все пак...

При мен уран е в 8-ми дом вече трета година. И ми се случва честичко да се сетя за някой и когато му се обадя ей така, спонтанно, както съм се и сетила за него, просто за да го чуя, да се окаже, че той тъкмо ми звъни или си мисли за мен точно в този момент. Предусещам чисто физически, когато мои близки хора ми се обаждат по телефона, но може би от значение за тези "явления" е и тригона на уран към меркурий, който също е от доста време вече? Имам и периодични прозрения относно някакви мои модели, които според мен са ми проблемни, като в същото време старателно сама ги издирвам тези "пречещи неща". Има и доста натрапчиви пориви за свобода - е, явно натрапчивостта сега излиза на преден план. Напоследък обаче се съмнявам, че желанието ми за независимост и свобода се проявява в действия, които правят зависим някой друг - странна концепция за свобода като се замисля, но все още не съм добила контрол над това - твърде силно е. Освен това натрапчивостта се изразяваше и в сексуален аспект, но тук май други фактори са от по-голямо значение - плутон, плутон. Но плутон е за друга тема Другото интересно е, че съм невероятно разсеяна! Днес например имах изпит и подготовката за него направо ме измъчи - четях едно изречение по 20 пъти и нищо не схващах, защото през цялото време, ме осеняваха разни "гениални" мисли, които за съжаления нямаха нищо общо с учебния материал и само ми пречеха да се съсредоточа... Когато Уран тъкмо беше влязъл в 8-мия ми дом ми се наложи да си извадя документ за воден спасител. Винаги съм обичала водата, морско дете съм, така че с много въодушевление и ентусиазъм пристъпих към това начинание, но тогава от никъде изникнаха някакви фобии и страхове от водата, които не само, че ме удивиха, но ме ужасиха - оказа се, че ме е страх да плувам без очила в басейн (разбира се не винаги - но точно, когато най-малко очаквах, това се случваше), защото не виждах какво се случва под мен; имах пристъпи на задушаване; дори в морето при смяна на очилата за плуване се случи изведнъж всичко да стане толкова различно и плашещо... Такива неща ми си случват. А вие, които вече сте преживели този "страшен уран", разкажете какво ви се случаваше и как се справяхте с него през периода?

Според личния ми опит и наблюдения необходимостта от промяна винаги се усеща. По-чувствителните хора се влияят повече от чувството за тази необходимост, но мисля, че почти всички ние, без значение дали я търсим активно или не, когато я усетим като наложителна, не сме достатъчно решителни. Като че ли, че усъвършенстването (промяната към подобрение, развитие и т.н.), когато е търсено целенасочено се постига по различен начин и много по-лесно от промяната на, да речем, навици, привички, модели на мислене, които не са ясно осъзнати като препятствие за развитието - именно при такива условия става видно кой колко гъвкав и приспособим е. На мен ми трябва доста време, за да се "наканя" да предприема нещо по въпроса, въпреки че може да съм започнала да осъзнавам необходимостта от промяна. В много случаи като че ли умишлено избягвам да мисля върху проблема, дали от страх, съмнение или нещо друго.. Стигала съм до там, че се е налагало нещо или някой от вън да ме накара да се променя (което, както знаете не винаги е най-безполезнено и често създава усложнения). Но съм забелязала, че промяната на средата - дори просто едно пътуване - понякога може да даде началния импулс за действие.

Като бях малка бях сънувала, че слизам или се катеря до нашата тераса на 9-я етаж, изкачвайки се по терасите на съседите от външната страна на блока - без да падам, просто го можех. След години, когато бях забравила за този сън се случи да сънувам как си спомням, че съм го правила преди - и го изпробвах на сън - да, вярно, че можех да се катеря и слизам по терасите! Като се събудих бях учудена как в съня си съм си спомнила нещо, което съм сънувала отдавна и което бях забравила. Това не е точен пример за сънища с продължение май, но мисля, че е интересен пример. На вас случвало ли ви се е нещо подобно?

Аzbuki, прав си, така си е...има страх...и все не мога да се убедя, че това, което мисля за правилно е правилното, защото не увствам дали е така... Обикновено се осланям на интуицията си, но по този въпрос тя мълчи вече много време... Явно е дошъл момента да се вслушам в разума си, кой знае! Благодаря за хубавия отговор. А котката...освен да се надявам пак да я видя насън, пък току виж запомня какво ми говори!

Сънувах баща ми - спи, а до него един котарак - добре охраненм загладен, но козината му е малко мръсна, от което заключих, че е уличен - беше легнал до главата му и спеше и той. И двамата бяха обърнати на дясно, гупнати и завити. Аз се учудих ,че виждам този котарак и запонах да му говоря така както сигурно всички говорим на домашните си любимци - като на хора: "Я, ти пък какво правиш тук?", взех го и го изведох на терасата и продължих да му говоря, докато по едно време той ми отговори. Аз много се учудих на тоя котарак, но продължий да си говоря с него се оказа, че той е много добър и разумен събеседник, точно такъв, който може да ме разбере, така че ми беше много интересно.. За котките съм ела че са животни между видимия и невидимия свят, та се чудя какво ли може да означава този сън? Ами баща ми до котарака, какво общо имаше той? След това сънувах че с група хора се връщаме от екскурзия и ще пътуваме с кораб. Обаче нали се сещтате че не са ни дали най-хубавите места? Така че нашите каюти бяха най-долната част на кораба. Започваме да се настаняваме и да си оправяме багажа, когато изведнъж кораба се килва силно на дясно, толкова силно, че чак виждам водата. А той е голям кораб. Такъв страх ме обзема! - за момент виждам как кораба се обръща и съответно ни захлюпва, а ние се удавяме! Панически започнах да настоявам да се качим в горната част на кораба, та поне, ако такова нещо се случи да можем да реагираме своевременно, така че се качихме най-горе и започнахме там да си азпределяме багажите..Нищо не се случи, само страха ми остана.. напоследък много сънувам сънища, в които карам кола, но съм неуверена в умението си да го правя, някак все я карам по интуиция, нищо лошо не се случва, но аз все се страхувам.. Последния такъв сън беше как както си карам колата ( а аз много настоявах аз да карам!) изведнъж по един прав път, който се издигаше нагоре-надолу-нагоре-надолу, изгубвам пътя от поглед, вийдам смо небето, все едно седалката ми е обърната на горе. И започвам да крещя в паниката на приятеля ми, който седи вдясно на мен да поеме кормилото, защото нищо не виждам, а той продължава да ми дава напътствия накъде да карам... Беше доста неприятно... Иначе като че ли има нещо вярно в това, че той се опитва да ме напътства, но аз все се опъвам и все не искам да го послушам, просто защото не искам някой да ми казва какво и как да правя Какво мислите, че значат тези сънища? Посъветвайте ме, моля ви!

Здравей, mamma_mia . Моят асцендент също е в лъв и от скоро прогресира в дева и мога да потвърдя впечатлението ти за прогресивния асцендент определено има нещо! Аз също съм се разчистила и разшетала и навсичкото отгоре и аз следя дали и хората около мен поддържат личната си хигиена, не че сами не могат, но аз да съм сигурна! И докато го правя доста се ядосвам че си пъхам носа там, където не ми е работата, станала съм много критична и честно да си призная, понякога думите сами излизат от устата ми и аз със ужас установявам, че ръся критики наляво-надясно, като че ли без да искам, направо не мога да се спра! Сигурно е въпрос на време да свикнем с това влияние, но нали така или иначе този опит е необходим, та защо иначе ще го овладяваме! Поздрави!

А какво мислите за карта със съвпад на слънце и луна в 11 дом, северен, и южен - в 10 и съответно 4-ти; марс и сатурн в съвпад в скорпион? Това е моята карта де... Чела съм, че родения на новолуние започва нов цикъл от животи, до колко е вярно това според вас? И какво може да означава северен възел в близнак, докато повечето планети са във водни знаци, включително черната луна (в риби, в осми), а меркурий, който е в рак е в 12? Нали планетите в 12 дом показват кармичните задачи? Аз все още се чудя как един рак може да се научи да бъде обективен, при положение че по принцип раците са тоооолкова много субективни... но ето, че явно и това е възможно, щом го имам като задачка Поздрави!

При мен също е интересно - слънце+луна+венера+меркурий в рак в тригон с марс+сатурн в скорпион и сега към тях добавяме и марс и уран, и ето че става един голям воден тригон. Марс, заедно със слънцето и другите 3 планети е в 11 дом. За сега не съм забелязала някакви домашни проблеми, може би някои от т.нар. ми пориятели ме ядосват повечко, но проблема всъщност не е в тях.. Но като имам предвид, че последната година и половина страстите и бурните емоции преобладават при мен(прогр. луна в опозиция с марс и сатурн и прогресивно слънце квадрат с плутон, + смяна на знака му!), не мога да определя дали, когато нещо подобно изскочи в някой от дните, е причинено от марс...Определено обаче съм много по-активна, независимо дали искам или не, а и без друго се налага... Ето, получава се едно положително стечение на обстоятелства, което не е особено лесно, но пък определно (поне за мен) е доста ползотворно. За съжаление, не мога да кажа, че съм отпочинала... А и скоро не се очертава да почивам, поне не и колкото ми се иска. По план, мисля до към края на юни следващата година, да съм приключила с енергоемките ангажименти и когато марс мине в лъв, да се позабавлявам хубаво и да си почина, както аз си знам Освен това забелязвам засилено желание да се прибера вкъщи - при мам и татко... Какво ще кажете вие за това? Забелязали ли сте подобни желания у вас?

А как мислите, дали тези хора, които са загинали при катастрофата с Максим Ставински, например, или в многото други тежки катастрофи, които се случват напоследък, можем да неречем невинни? За да загинат, пмакар и по този неприятен начин, дали не е трябвало да си отидат от този свят по една или друга причина?

Преди седмица срещнах близка моя приятелка, с която спрях да се виждам преди около половин година, по мое желание - преди, вече сигурно станаха 2 години, тя тръгна с мое бивше гадже, в което нямаше да има нищо лошо, ако това не беше ограничило общуването ми с нея, винаги имаше някакво табу между нас двете, поради неговия отказ да има каквото и да е общо с мен (не ви ли звучи наивно да твърдиш, че не искаш да имаш нищо общо с някой, а да тръгнеш с негов приятел и то близък??) Доста време се опитвах да не се противя на усещането ми, че нещо в тази връзка не е както трябва, щом има поставени условия, така че продължих да разговарям с нея за нещата, които я вълнуваха, давах и някакви съвети от вр. на вр. , но някак си всичко беше пресилено и изкуствено. След много чудене от моя страна се престраших да й кажа, че не мога повече така и че предпочитам да не се виждам с нея изобщо, от колкото да продължа да се преструвам, че всичко е наред, докато всъщност нищо не е както трябва! И така до съвсем скоро, когато я срещнах. Аз се притесних, тя се притесни, но си разменихме няколко думи, кой как е, какво се случва и т.н. И ето, че днес я срещнах пак. Бях заета - разговарях по работа и дори не я забелязах. Когато приключих разговора тя се обърна към мен и ме попита, как съм и какво става. Разбира се, че се изненадах, но седнах до нея и си поговорихме, дори повечко, в началото общи приказки, а след това я попитах как е всъщност. Не мога да кажа че не ми пука за нея и че не ме интересува как се чувства , как вървят работите при нея. Не говорихме за това, заради което се бяхме разделили, попитах я дори как е гаджето, а после тя трябваше да тръгва. Държа се с мен така сякаш последната ни среща е била едва преди няколко дни, опита се да изглежда непринудена, от което съдя, че й се иска нещата да тръгнат по старому. Дали тярбваше да разговаряме още при пyрвата си среща, дaли не трябваше само да я поздравя и после да си тръгна? Държа на това момиче, но не мога да правя компромиси със себе си по начина по който тя иска. За мен връзката й с този мъж е изградена не на някакви общи ценности или духовна близост, а на секса - именно така започна тя. Не я съдя, мисля, че когато му доиде времето, когато дорастне, за да го разбере, тя ще прецени как да постъпи и дали трябва да я продължи или прекъсне. Не изключвам възможността и аз да греша относно отношенията им, но ме учуди какво ми каза те, когато се опитвах да и обясня защо не искам да продължавам по този начин: "Ако си ми приятелка, ще се съгласиш с мен и ще приемеш ситуацията каквато е". разбира се, че не мога да се съглася с такова условие! Може да съм й приятелка, но приятелството не поставя ограничения! Ако тя има нужда от мен, аз съм насреща, но не мога да си причиня да лъжа и себе си, а и нея, че нещата са както трябва, когато тя отказва да вземе решение по въпроса. Сега малко се колебая как да се отнасям към нея, дали да прекъсна отново всякакъв контакт или просто да се държа по дистанцирано. Вие как смятате? Поздрави на всички!

Така е, не можем да обвиняваме никой, да не говорим, че не може да знаем как са се чувствали тези хора, тогава, когато са реагирали по някакъв начин спрямо нас. Именно за това се почувствах толквоа добре предната вечер, защото у мен не беше пстанало чувство на вина или обвинение към някой друг..нещата станаха ясни!