ZMS

Благодаря за отговорите. Двете мнения над мен са точно в 10-та! Особено: Може би зад всичко това стои и кандидатстването ми в университет извън България..? И по-точно огромното ми желание да замина,и един вид да започна всичко отначало с нови хора и тн.

Благодаря за мненията. Не, не се определям като тъжен човек. Диди, като се замисля, апатията не е насочена към любимите ми хора. Само към познатите и непознатите, с които се налага да говоря. Радвам се, когато настъпи нощ, защото абсолютно всяка нощ сънувам, спа спокойно, а на сутринта ми е изключително приятно. На този етап мога да си позволя да се поизлежавам известно време, което ми действа някак пълнещо с енергия и когато стана се чувствам много добре. В момента живея в един от големите градове в страната ни, често излизам да се разхождам, но последно време предпочитам вечер, след вечеря, пускам си музика и си слушам докато си вървя. Това занимание също ми доставя удоволствие. Колкото до книгите, които чета, те спадат в категориите езотерика, духовни учения, философия и психология.(Което ме подсеща - толкова много мои познати са ми искали съвети на дадена тема, винаги успявам да ги разбера и да им дам колкото мога по-точен съвет, а когато се отнася до мен, не мога да си помогна така, както го правя на тях.) И относно последния ти въпрос, в момента живея 20-тата си година. В 90% от случаите досега съм имал възможност да се занимавам с това, което ми харесва, с хобито ми, така че да, харесвам това, с което се занимавам.

Еми както споменах, старая се и успявам да бъда положително настроен към всичко. Много трудно нещо може да ме ядоса, но напоследък не знам какво стана, започнаха да се случват поредица от неприятни "случайности". Има мои неща, които зависят от други хора, а те се бавят страшно много и това ми действа дразнещо, започвам да губя контрол над емоциите си. Това имам предвид под преливане на чашата. Днес съм доста по-добре де, май започвам да си влизам в положението. Колкото до нежеланието ми за общуване, може би от около година, не знам. На моменти много ми се иска да поговоря с някого, но в повечето случаи не намирам подходящия човек. Мисля си че хората не ме разбират, или поне не 100% правилно, а силно се съмнявам това да е в следствие начина ми на изразяване. Много често се преструвам, един вид залъгвам себе си, манипулирам се, че ми е приятно да си говоря на еди коя си тема с еди кой си, а то не е така. Когато говорим на теми, които вълнуват мен, както казах или никой не ме разбира или не му е интересно. Но дори и аз самият много рядко предпочитам да прекарам "х" време с "х" човек. Предпочитам да запълвам времето си с четене на книги, статии, гледане на филми, вместо да изляза с познати. Особено чувството, когато четеш книга, в която пише за неща, които са ти толкова интересни и в същото време да ям шоколад, това примерно ми носи страшно голямо удоволствие. Не може да се сравни с това да изляза и да обсъждаме с някого как сме, какво сме правили, какво е правил съседа примерно и така нататък. Може би и да уточня нещо. Споменах, че не съм социален. Социален съм, но в повечето случаи не ми харесва да съм. Дали искам помощ, не знам. По-точно търся отговор на въпроса, защо не ми се среща с хора. Между другото, обожавам, когато се срещам с хора от други държави. Много ми е интересно да съм с тях, те ми разказват техен житейски опит, интересни неща за тяхната държава, град и изведнъж, ми стават еднакво скучни, като тези, които почти ежедневно виждам.. Понякога, както сега, си мисля дали въобще е необходимо да споделям всичко това с други хора, вас..

Отговаря напълно на моментното ми състояние и като мелодия, и като видео, и като текст.

Не исках да пиша и да споделям за това, но ми се струва, че чашата преля и съм принуден да поискам помощ. Има няколко малки проблема, които ме тревожат от известно време. Някои от последните няколко дни, други от повечко време. Първият - не харесвам да съм социален. Имам страшно много познати, с различни интереси и тн. Пиша на доста места, постоянно получавам покани от някого за разно събитие или просто, за да се видим. Много голяма част от хората ме харесват. Когато съм с тях си говорим, "забавляваме" се и тн. На пръв поглед всичко е супер, но не е. Не ми харесва да съм социален, или поне в 90% от случаите. Отказвам много покани, дори когато водя интересни разговори, след това разбирам, че не са ми били толкова интересни. Хората не са ми интересни. Все едно някои ме е взел от някаква планета и ме е поставил тук, не на мястото ми. И не мога да разбера причината за това. Иначе съм образован, харесван, обичан, малко неща ми липсват... Друго нещо, което ме притеснява последно време е, че съм изгубил ритъм. По принцип се опитвам и успявам да бъда положително настроен към всичко. Изведнъж обаче, последните няколко дни все едно малка част от пирамидата, която градя - рухна. Не всичко зависи от мен и точно това, над което не съм властен, се бави, като че ли нарочно, което ме ядосва. А откакто се промених, преди 2 години(смея да твърдя, че имам лошо от към поведение минало), много трудно нещо може да ме ядоса. Понякога като се замисля за тези неща, че нямам интерес за общуване и запознаване с хора(макар че последното ми е от любимите), пак казвам все едно съм хвърлен тук от друга планета, едно направо сиво ежедневие, разни други малки ядове... и ми идват мисли за самоубийство. Макар да знам, че никога няма да го направя, понякога ми е приятно да си мисля как го правя. И то не, защото мразя живота, не разбира се, а просто защото знам(или поне така си мисля) какво предстои след смъртта, че е по-хубаво и като усещане и като всичко. Но пак казвам, привърженик съм на идеята, че щом съм се родил, значи трябва да свърша нещо важно преди да умра, затова и никога няма да си посегна. И така, ако се сетя за нещо друго ще пиша и него.

Моето мнение е, че "извънземни" има. Ще е загуба на пространство, ако няма! Сигурен съм, че някъде там има толкова развити цивилизации, колкото дори не можем да си представим. В същото време подкрепям и тезата, че тук на земята има извънземни, при това няколко вида. По-малко развити от другите, но много повече от нас. Чел съм доста неща на тази тема. Според някои книги, хора и факти те били 6-8 вида. Някои били гущеро подобни, други с размери от порядъка на 7-8 метра, трети можели да изглеждат както искат и тн. Основно живеели под земята, но имало и много сред нас, изглеждащи точно като нас и въобще не можеш да ги различиш. Хората, които имат контакт и работят с тях са малко повече от 1.000, най-властните в света, за които почти никой не знае. Навярно всичко звучи доста налудничаво. Аз да ви кажа, все пак вярвам в това. Че те са сред нас, под нас и могат да ни наблюдават, когато и както поискат. А на въпроса, защо не се представят пред нас, "обикновените" хора, аз си отговарям, че много голям процент от населението на земята не е готово за среща с тях. Ще използвам и пример от една книга. Ножа е много полезен в кухнята, но никой няма да го даде на малко дете, докато не стане готово да борави с него.

За да бъде толкова говорено, значи все пак нещо ще се случи. Вярвам, че нещо ще се случи. Разбира се, това няма да е краят на света, апокалипсис и тн. Е, не мога да го твърдя, но не вярвам всичко да свърши още преди да сме си отговорили на "големите въпроси". И аз, както всеки друг, мога само да предполагам. Самата дата я очаквам с нетърпение, с любопитство. Дали ще е преминаване в ново духовно състояние, среща с извънземни, наистина важно разкритие, въобще каквото и да е, да идва по-бързо. Имам само едно опасение. Може да се даде началото на нещо ново, но ние да не разберем това и да си мислим, че нищо не е станало. Сиреч, пропускаме интересната част..

Обожавам, когато ми се случват "случайни" неща. Не искам да приказвам за това относно мен, но с удоволствие ще споделя нещичко. На определени етапи от живота ни се случват по-важни "случайности", които да ни покажат част от пъзела за това откъде идваме и какво ни предстои. Част от знаците носим със себе си цял живот, а забелязваме едва когато му е дошло времето. Просто е удивително по какъв начин могат да се появят. Гледаш филм и част от диалога, който водят актьорите ти дава отговор на въпрос, който е важен за теб. Возиш се в автобус, стоиш до прозореца подпрял глава и си мислиш за нещо. В следващия момент забелязваш част от жилищен блок с голям надпис за това, което мислиш. Гледат ти на кафе, малко след това си теглиш късметче и ти се пада точно това, което са ти казали. Сънуваш неща, а скоро след това то се сбъдва. Вълнуваш се за нещо, което те касае, съвсем "случайно" се зачиташ какво се е случило на същата дата и откриваш, че преди много години някой е бил в същото положение, виждаш какво е направил и как са му помогнали. Малко след това ти се обаждат и ти предлагат същата помощ?

shelter, благодаря ти, че си толкова отзивчива. Говориш толкова просто, а казваш толкова много!

Напоследък, да не казвам всяка, но почти всяка вечер сънувам по 1 човек от миналото ми. Странното е, че ги сънувам в хронологичен ред. И всички тези, които са в сънищата ми са били малка или голяма част от моя живот и са оставили някаква следа. С никой от тях в момента не поддържам контакт. Започна се с хора, с които съм учил като дете, след това хора, с които съм имал взаимоотношения /с някои лични, интимни с други делови/, и така, снощи сънувах едно момиче, с което бяхме много добри приятели, живее близко до нас, а не сме се чували от повече от година. Просто интересите ни ни разделиха. На какво се дължи всичко това? Тази последователност?

mecholari, благодаря за отговора ти. Сега го виждам. Иначе, бившата ми шефка се изплати 4 дена след срока, който бе дала. Колкото до другото, да, натоварен съм психически, но не толкова много, а и не смятам, че има "отпадъци". Има някои дребни, досадни работи, но аз определено не се тревожа за тях.

Неприятен сън... Бяхме 4 човека, аз и 3-ма мои познати от реалния живот. Връщахме се отнякъде с кола. Май горивото свършваше и спряхме до някакъв странен град( местност не по-голяма от пределите на 1 племе). Шофьорът и приятелката му слязоха и тръгнаха да влизат в "града", а можеше да се влезе само през една врата. Казаха да стоим в колата и в никакъв случай да не напускаме. Двамата започнаха да се бавят, аз и моят приятел, с когото бяхме останали в колата, решихме да излезем. Пред този град имаше нещо като мини пазар. Имах нужда да се облекча и разбутах едни стоки, след което започнах да уринирам. Течността обаче беше гъста и тъмно зелена(в момента използвам една паста за зъби, 45% алое вера и консистенцията и е нещо подобно), та това не ме учуди, не знам защо. Изведнъж някакви хора започнаха да ни заобикалят. На вид безопасни, възрастни, включително и дами. Нищо не казваха. С моя приятел решихме да звъннем на другото момче и да му кажем да ни вземе едни вафли. Тогава настъпи обрата в съня ми. Момчето, на което звънях, в реалния живот е изключително весел, приказлив... а в съня ми, по телефона ми казаха "бягайте... тръгвайте, спасявайте се.." Точно в този момент, аз се сетих откъде ми е позната тази местност, този "град". Преди години я бях сънувал. Тогава бях влязъл в града и едва се бях измъкнал. Местните си харесваха някой чужд и го убиваха по особено жесток начин. Разбрах какво чака приятеля ми и неговата приятелка. Трудно е да се опише чувството, когато мислиш как такъв жизнен човек се бе примирил със смъртта, знаейки какво го очаква. Както казах, в този град се влизаше само през една врата, тя беше отворена, но завеса скриваше какво има вътре. Между временно, другият познат, с когото чакахме при колата, беше изчезнал от съня ми. Завесата се дръпна и от нея излезе млад мъж в бяла престилка, окървавен сатър. Погледна ме приятно изненадан и каза "оо, здравей, какво правиш тук?". Аз стоях неподвижно още асимилирайки какво се случва. Той започна да си мие ножа и след това ми каза "Помня те. Преди много време аз бях малък, 4 см .. забравих какво, май червей каза.. а ти беше лекар. Лекуваше хората, лекуваше и мен. Подреждаше картини около мен и успяваше." Тръгнах да влизам в "града" и влязох. Видях екран, на който като слайдшоу вървяха снимки на жертви. Видях дори хора, които в реалния живот са с репутация на недостижими, а те бяха убили дори и такива. Един друг мъж веднага спря "филма", застана пред мен закривайки екрана и попита какво искам. Казах, че търся приятелите си, описах как изглеждат. Той само отмести поглед към едно огромно място, където имаше какво ли не. Одрани лица, отрязани китки, каквото се сети човек. В този момент до мен дойде мъжа, който по-рано беше казал, че ме помни. Минавайки покрай мен ми каза с доволна усмивка "и те са там". Скоро след това се събудих. Интересното е, че преди години бях сънувал подобен сън. За втори път оставам невредим. И което е по-странното, след този сън имах чувството, че съм им нещо като божество или не знам, но просто поради някаква причина не ме нападат.

Бих желал помощ относно разгадаването на съня ми, който си беше един наистина странен сън! Стоя седнал на стъпалата между четвъртия и петия етаж, когато сестра ми и някаква нейна приятелка се изкачват по тях. Сестра ми ми каза, че имам драскотина на носа. След това заминаха. Аз пипнах носа си, а след това погледнах ръката си и на нея имаше малко кръв, действително се бях одраскал някъде. В същия този момент, докато гледам ръката си, на нея падна капка кръв. Започна да ми тече кръв от носа, от двете ноздри. Започнах да се чувствам зле, а кръвта се засилваше. Усещах все едно някой е хванал мозъка ми и го стиска, кръв вече излизаше и от устата ми, стреснах се. Започнах да изкачвам стълбите към 5-тия етаж, където стоеше един мой стар познат(той живее в този блок, на 5 етаж) оставяйки локви кръв след себе си. Започвах да се давя в собствената си кръв, усещах странна болка в дробовете си от толкова много течност. Едва успях да му кажа да набере бърза помощ, но той не знаеше номера. Извадих си гсм-а и аз ги набрах, но не се свързах, тъй като батерията ми падна напълно. Изведнъж от нищото кръвта спря да изтича. В следващият момент се озовах на някаква поляна с импровизирани дървени маси на нея. Дядо ми и някакъв мъж ядяха нещо, а като се обърнах на другата страна видях бившата си шефка(от която все още имам да взимам пари). Тя ме попита как върви работата, а аз и отвърнах, че съм напуснал преди време(в действителност тя знае това). В съня ми остана леко изненадата, каза "еми добре тогава" и замина. В следващия момент бях в някаква компания, мисля че предимно чернокожи имаше в нея. С някаква друга компания(хора, а не фирма) си правиха състезания по танцуване. Аз не участвах в тях, но излязох и танцувах в една от почивките. Танцувах толкова енергично и се забавлявах много, танцувах и с мажоретките, а майка ми и баща ми ме гледаха. В реалния живот, нито обичам, нито мога да танцувам. -------------------- Е май е това. Най-странно ми е това с кръвта. Болката беше странна и гадна, имах чувството, че щях да умра. Интересното е, че това се разиграва в блок, където живееше и все още си идва от време на време, един стар познат. Той живее именно на 5-тия етаж, както сънувах. Другото интересно, макар че не знам дали има нещо общо е, че баба му, която все още си живее там е медиум. Е, не знам дали и се отдава, дали не е измамница, но е факт, че познавала на много хора, от вратата ги посрещала на име и оставя да и се плати, колкото сметнат за добре, което все пак е малък плюс за това, че не лъже заради пари. Та, в съня ми ясно се виждат и две несъответствия - бившата ми шефка не знае, че сме се разделили по взаимно съгласие и това, че танцувах, пред хора, че от всичкото нагоре се и забавлявах.

Благодаря! В интерес на истината, всичко е доста вярно.

Благодаря!

Здрасти, Въпросите ти са много общи. Първият въпрос обхваща прекалено голям период. Много ви моля всички, които задавате въпроси в тази тема нека обхващат период максимум 2 месеца. Вторият ти въпрос също е общ. Поне да знам в личен план или в работа ... коя част от живота ти искаш да знеш как ще се развие и какво те очаква? Извинявам се за общия характер на въпросите. Тогава нека бъде така - Ще успея ли и имам ли бъдеще на север, Скандинавия(за учение става въпрос)? - До края на септември. А другия въпрос, какво ме очаква през Септември като контакти с хората? Надявам се, че така съм намалил периода и общия характер на въпросите?

Здравейте! Бих желал да ви попитам някои работи. Ще успея ли и имам ли бъдеще на север, Скандинавия ? Да кажем до Януари 2011. И да помоля чрез картите да ми кажете какво ме очаква през Септември. Благодаря предварително!

Началото на съня си не помня, просто в един момент се озовах в една шатра, бяхме аз и моят най-добър приятел. Трябваше да се боксирам с една жена, млада на около 22/23 може би. Естествено, беше изключително неравностойно, макар че тя се опитваше всячески да ме удари, просто нямаше как да стане, а аз от своя страна я "удрях" много леко, за да не я боли. До този момент ние се биехме с голи ръце, след това един чернокож(негър), в чиято шатра бяхме, каза да си сложим боксовите ръкавици. Аз започнах да слагам едни сини, на лявата ръка вече я бях сложил и тъкмо щях да слагам и на дясната, но забелязах, че това момиче, с което се биех, един вид телепатично смени ръкавиците. Тя взе сините, погледнах себе си и видях, че съм с едни трицветни ръкавици(зелено-бяло-оранжево). Не продължи дълго нашата "схватка" и не помня точно дали бях определен като победител, или самото момиче просто изчезна внезапно.. Излизайки от шатрата, чувствах чернокожия като много близък. Видях, че държи една плочка подобна на военните, където ти пише кръвната група и др., но на неговата имаше числото 13 и някакъв надпис, който не съм сигурен дали беше септември или аз си внушавам, че е бил. В съня си виждайки тази плочка, казах на глас - може ли да я имам, след това той ми я даде, беше усмихнат, едър(здрав) и малко по-висок от мен. Чувствах го близък.. вземайки плочката разбрах, че утре е моят рожден ден и като младеж, първата ми мисъл в съня беше "още никого не съм поканил, как съм могъл да забравя и да не забележа, че рожденния ми ден идва". Тук една важна отметка, аз съм роден петък 13, септември, точно каквато беше плочката, от което следва, че щом на сън съм се досетил, че утре ми е рожденния ден, то действията в шатрата и тн са се случили на 12 септември. Малко объркващо го разказах, но ако някой може да ми помогне с разгадаването на съня, ще съм много благодарен.

Всичко е до възприемането. Аз си имам друг начин за благодаря и го правя всеки ден.

Точно това е най-бързо ефективният метод, според мен. Освен част от творението, ние сме и част от твореца. Аз започвам да се боря за моето желание чрез утвърждения, визуализация и действия, но разчитам на помощ и от финия свят. Не само от бог(едва ли има значение как му пиша името), помощта може да дойде и от други същества, да ги наречем, но важното е, че ако искаш, помощ винаги идва! От близо 2 години се занимавам с неща, като позитивно мислене, съзнание/подсъзнание, вяра, енергия... непрестанно успявам, постигам успехи, но най-интересното е, че винаги научам нещо ново и ново и ново. И между другото, през 19-те ми години живот, почти не съм стъпвал в църква и смело заявявам, че мястото няма значение, важно е това, което ще поискаш, а поискаш ли - ще ти се даде.

Здравейте! Нов съм във форума, но самият форум не ми е непознат. Сега да разкажа какво стана преди няколко часа, но преди това малко увод. Отдавна знам и се занимавам с енергии, позитивизъм, съзнание/подсъзнание, от няколко месеца, от време на време си пътувам астрално(мислено се пренасяш другаде, един вид излизаш от тялото). Какво се случи обаче. От скука преди да заспа, започнах да си отпускам мускулите на тялото и в последствие да се опитам да левитирам, както съм си легнал. Резултат нямаше, не усетих кога съм заспал. Както спа обаче, както всичко е черно, изведнъж пред очите ми за около 2-3 секунди се появи златно-бяла светлина. След това отворих очи, повдигнах си главата(пак съм легнал, но чрез врата си повдигам главата) и какво да видя, от дясната си страна имам 2 ръце. Едната - ръката на моето тяло, която си беше заспала и още една ръка, полу-прозрачна, която можех да движа. Само че само от лакътя до китката. Стреснах се малко и рекох да стана, но не ставаше, веднага след това пак съм заспал, или не знам, след което отворих очи и си бях в нормалното тяло. С 2 думи, за пръв път наистина излизам от тялото си, макар и частично, като по филмите е, както все едно духа на починал човек излиза... просто не може да се обясни усещането и още повече пък гледката, да се видиш като нещо полу-прозрачно и в същото време да виждаш и истинското си тяло.... и всичко това става без да искам. А досега четох за хора, които го искат, но не го постигат. Та, въпроса ми е, защо се случва, как и може ли да значи нещо?? ЕДИТ: Забравих да допълня, когато се събудих, отново, чувствах много приятна отпочиналост, усещах се и по-лек.