miroSlava18

Привет!

Аз съм нов потребител, проследих с интерес написаното до тук и реших да споделя нещо във връзка с темата.
Почти съм се научила да се вслушвам във вътрешният си глас, да чета знаците на съдбата и в този ред на мисли ще ви разкажа една "случайност", която не е много приятна, но това е живота! Събота е, гледам предаване с гост Марта Вачкова, водещите я молят да изпее нещо от дадена ариа и последните думи , които Марта изпява са - и смъртта приближава...
Изключих телевизора и тръгнах до близкия супермаркет, но се улавям, че непрекъснато повтарям в ума си - и смъртта приближава! Замислих се, запитах се, чия смърт приближава и се засмях - може да е моята, защо мисълта ми търси нечия друга ! Влизам в магазина, напазарувах и като последно се насочвам да купя хляб, но там заградено и не допускат никой. Озадачих се и отивам на касата. В този момент на болнична количка изкарват човек , който е починал точно до хляба.
Когато в съзнанието ни има повторение на дадени думи от песен, филм и пр., ако обърнем внимание на тези думи, те винаги ни подсказват това, което предстои да се случи.

Марлагет, отговора на въпроса ти как сме разбрали, че си жена е в твоите постове. Моят ферман и най-вече тона ми е единствено с цел да провокирам съзнанието ти. Ако препрочетеш коментарите ни ще прозреш, че всички се спираме на едни и същи неща, но казани по различен начин. Това което казва Мария-София - "В класическата хомеопатия никой проблем не се разглежда сам за себе си.
Той е част от цялата картина на психо-емоционалните и физически оплаквания/дискомфорти на пациента." е абсолютно вярно и това прозира във всеки един наш коментар.
Няма нищо случайно, както и факта, че си попаднала в този сайт и си решила да споделиш за проблема си. Според мен това е първата стъпка към твоето пробуждане. Останалото е въпрос на време. За кой ли път ще повторя казаното от всички преди мен - съпостави спомена от детството си, неразбирателството между родителите ти, ти самата като 5 годишна и твоите взаимоотношения със съпруга ти и детето. Вероятно ситуацията се повтаря. Паяка с неговите мрежи също символично говори много, шоколада, който ти така обичаш - дали това не е предмет, желание, любим мъж! Седемте години, усукването на косата, жената хомеопат, всичко е свързано, ти само трябва да подредиш пъзела, картината, но това ще стане вероятно, когато съдбата реши. За всяко нещо има определено време кога и как да се случи. Ти вече си тръгнала по пътя, със сигурност ще стигнеш до края.

Една поучителна история с мен самата - един колега, който трябваше да отиде до Общината да свърши нещо, но беше употребил алкохол и не можеше да използва собствения си автомобил, дойде и ме помоли да го закарам, за да си свърши работата. Общината беше наблизо, обикновено повечето автомобили използваха едни странични улици за по пряко, но когато трябваше да се включим в движението на главния път, се получаваше една опашка от няколко автомобила. И така ние сме 5-6 кола, в момента по тротоара се движи една жена, млад мъж се впуска към нея, скъсва златния и ланец и хуква да бяга. В този момент от колите започнаха да изскачат хора и подгониха крадеца. Моя колега също отваря вратата за да се впусне в гонката, но аз го спирам, вероятно защото все пак е употребил алкохол. Нямам друго обяснение защо го спрях в този момент.
На следващия ден сутринта извеждайки кучето си на разходка, слизайки с асансьора на първия етаж, преди още да отворя вратата, тя се отваря и една немска овчарка, която вече я прибират, връхлита към моето куче и почва да го дави. За първи и последен път ми се случи това, но да разкажа докрай историята. Толкова се изплаших, започнах да крещя неистово, чувах как съседа в апартамента на първия етаж покашля, но не ми се притече на помощ. Всичко продължи около една-две минути, успяха да приберат овчарката, на моето куче му нямаше нищо, остана само силният стрес, който изпитах. По-късно премислих ситуацията и разбрах, че така както аз спрях колегата ми да отиде и помогне на жената предишния ден, така и на мен в този момент никой не ми помогна. След два дни разбирам, че съседа от първия етаж, който не ми помогна, решил да се качи някъде нагоре по етажите, влизайки в асансьора, вътре друг съсед с кучето си, което се впуска и го ухапва по корема. Започнах да се смея и си казах - всеки от нас си получи заслуженото. И така нещата приключиха, повече нито на мен, нито на съседа от първия етаж не се случи нещо подобно.

Една поучителна история с мен самата - един колега, който трябваше да отиде до Общината да свърши нещо, но беше употребил алкохол и не можеше да използва собствения си автомобил, дойде и ме помоли да го закарам, за да си свърши работата. Общината беше наблизо, обикновено повечето автомобили използваха едни странични улици за по пряко, но когато трябваше да се включим в движението на главния път, се получаваше една опашка от няколко автомобила. И така ние сме 5-6 кола, в момента по тротоара се движи една жена, млад мъж се впуска към нея, скъсва златния и ланец и хуква да бяга. В този момент от колите започнаха да изскачат хора и подгониха крадеца. Моя колега също отваря вратата за да се впусне в гонката, но аз го спирам, вероятно защото все пак е употребил алкохол. Нямам друго обяснение защо го спрях в този момент.
На следващия ден сутринта извеждайки кучето си на разходка, слизайки с асансьора на първия етаж, преди още да отворя вратата, тя се отваря и една немска овчарка, която вече я прибират, връхлита към моето куче и почва да го дави. За първи и последен път ми се случи това, но да разкажа докрай историята. Толкова се изплаших, започнах да крещя неистово, чувах как съседа в апартамента на първия етаж покашля, но не ми се притече на помощ. Всичко продължи около една-две минути, успяха да приберат овчарката, на моето куче му нямаше нищо, остана само силният стрес, който изпитах. По-късно премислих ситуацията и разбрах, че така както аз спрях колегата ми да отиде и помогне на жената предишния ден, така и на мен в този момент никой не ми помогна. След два дни разбирам, че съседа от първия етаж, който не ми помогна, решил да се качи някъде нагоре по етажите, влизайки в асансьора, вътре друг съсед с кучето си, което се впуска и го ухапва по корема. Започнах да се смея и си казах - всеки от нас си получи заслуженото. И така нещата приключиха, повече нито на мен, нито на съседа от първия етаж не се случи нещо подобно.

"Излезе ли ви цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувство или постъпка си проявява във вид на ревматизъм, на цирей или друга болест."
"Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства."
"Болестите в света идват периодически. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси."
"Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл."
"Когато боледува от някаква болест , човек се намира в страданието на плътта. Като страда, той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали показва, че тези органи са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови."
Петър Дънов, Книга за здравето

Забелязала съм, че когато си позволя да се гневя на някого, вместо спокойно и аргументирано да изложа своето становище, веднага ми излиза малка гнойна пъпка и веднага знам, че не съм била права. Ако си позволя да споделя нещо от разговор, който съм имала с близък, приятелка, колежка или съседка с някой друг, веднага знам, че съм сгрешила и следствието не закъснява - отново ми излиза малка гнойна пъпка. Мога да дам много примери както от моя живот, така и от този на хората, които ме заобикалят. Научила съм се да следя при кои наши думи или постъпки, какви последствия има и се оказва, че Дънов винаги е прав. Има причина, има следствие. Причината винаги е в нас самите, следствието е това, което ни се случва. От Дънов се научих да внимавам какво говоря, как и кога да кажа нещо, каквото и да ми се случи веднага се обръщам към себе си и търся отговора в делата и постъпките си. Това ми стана втора природа, но въпреки това често ми се случва да сгреша. Много е трудно да търсиш винаги причините в собствените си действия, да водиш война сам със себе си, но когато разбереш принципа на думите и от Библията и тези на Дънов " не ритай с/у злото", "търпението се възнаграждава" и на много други мъдрости, човек започва да се стреми да живее по-правилно и да постъпва по Божите закони. Страданието винаги учи на нещо. Дънов казва " Бог не живее в болно тяло!" и вместо да се питаме " защо на мен ми се случва всичко това, Господи...", трябва да се обърнем навътре в нас самите, там се крият всички отговори. Много егоистично е и много трудно е да се въздържаш да правиш или не правиш нещо. В единият случай знаеш, че ще следствието няма да закъснее, в другия, че нищо лошо няма да ти се случи. Решението е в нас самите. На окултен език говорим за възмездие, в науката има закон" на всяко действие, има равно на него противодействие". Но този процес е твърде дълъг и твърде труден за нашите човешки души!

"Излезе ли ви цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувство или постъпка си проявява във вид на ревматизъм, на цирей или друга болест."
"Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства."
"Болестите в света идват периодически. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси."
"Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл."
"Когато боледува от някаква болест , човек се намира в страданието на плътта. Като страда, той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали показва, че тези органи са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови."
Петър Дънов, Книга за здравето

Забелязала съм, че когато си позволя да се гневя на някого, вместо спокойно и аргументирано да изложа своето становище, веднага ми излиза малка гнойна пъпка и веднага знам, че не съм била права. Ако си позволя да споделя нещо от разговор, който съм имала с близък, приятелка, колежка или съседка с някой друг, веднага знам, че съм сгрешила и следствието не закъснява - отново ми излиза малка гнойна пъпка. Мога да дам много примери както от моя живот, така и от този на хората, които ме заобикалят. Научила съм се да следя при кои наши думи или постъпки, какви последствия има и се оказва, че Дънов винаги е прав. Има причина, има следствие. Причината винаги е в нас самите, следствието е това, което ни се случва. От Дънов се научих да внимавам какво говоря, как и кога да кажа нещо, каквото и да ми се случи веднага се обръщам към себе си и търся отговора в делата и постъпките си. Това ми стана втора природа, но въпреки това често ми се случва да сгреша. Много е трудно да търсиш винаги причините в собствените си действия, да водиш война сам със себе си, но когато разбереш принципа на думите и от Библията и тези на Дънов " не ритай с/у злото", "търпението се възнаграждава" и на много други мъдрости, човек започва да се стреми да живее по-правилно и да постъпва по Божите закони. Страданието винаги учи на нещо. Дънов казва " Бог не живее в болно тяло!" и вместо да се питаме " защо на мен ми се случва всичко това, Господи...", трябва да се обърнем навътре в нас самите, там се крият всички отговори. Много егоистично е и много трудно е да се въздържаш да правиш или не правиш нещо. В единият случай знаеш, че ще следствието няма да закъснее, в другия, че нищо лошо няма да ти се случи. Решението е в нас самите. На окултен език говорим за възмездие, в науката има закон" на всяко действие, има равно на него противодействие". Но този процес е твърде дълъг и твърде труден за нашите човешки души!

Ще се опитам да обясня, но някакси имам свои наблюдения върху човешката психика, по свой начин правя съответния анализ, като естествено на първо място слагам звездната карта на даден човек. Тук имаме Слънце съвпад с Меркурий - при този съвпад имаме "изгорял" Меркурий, т. е този човек няма да може да изрази всички качества на тази планета. Способността за общуване ще зависи и от др. качества, които той притежава. При такъв съвпад мисля, че този човек е много властен и не търпи противоречие. Това се потвърждава и от квадратурата на Слънце и Меркурий с Плутон. Управлението, перфекционизма /Плутон в Дева/ са силата на тази личност. Но трябва да се научи да отстъпва и зачита мнението на другите. Тази квадратура дава и способността за голяма манипулативност, макар, че когато дадена ситуация налага, може да бъде много дипломатична, с цел постигане на крайния резултат. Но често използва и насочва енергията си в грешна посока. Не обича заседналия начин на живот и рутината/ това идва от природата на Близнака и Девата/. Твърде често е саркастична към другите и нервно ентусиазирана. Авантюристична личност, да внимава при вземането на решения, касаещи закон и право, както и при боравенето и подписването на документи/ Меркурий опозиция с Юпитер/. Плутон в 12 дом дава, че този човек е вероятно да допусне големи грешки, да страда от много и тайни врагове.
Това е от мен, отново повтарям, че нямам кой знае какви познания в тази област, по-скоро съвкупност от много и различна информация, която може би ми е полезна в даден момент и известна доза интуитивност. Все пак ще ми е от полза да разбера доколко съм била права или не в дадения анализ.

Привет!
Нямам претенции за добри познания в астрологията, но ще напиша моят коментар за тази дата -30.06.1959г
Тази личност вероятно се е реализирала и постигнала стабилност след 30год. възраст. Притежава бърза и точна мисъл, силно независима. Оригиналност на идеи, изобретателност, непрекъснат стремеж към усъвършенстване, общуване, комуникации. Изявява се като личност, силно изявена самостоятелност и находчивост. Обича много да говори, винаги в добро и хармонично състояние. Много добри финансови способности, умее да работи с парите на другите, да ги управлява. Да се пази да не отива в крайности. Подходящи зони за изява в държавни институции. Обича да демонстрира знанията си, успешно работи в екип. В бизнес, любов и всичко свързано с децата да очаква внезапни и неочаквани събития. Спокойно може да заема отговорен пост. Издигане, преуспяване в служебен план. Силна интуитивност и проницателност.

Това е от мен. Преглеждайки някои от темите в този сайт ми прави впечатление, че всеки дава своето тълкование било за сън или хороскоп, но липсва обратната връзка. Кое точно тълкование е вярно за човек, споделил своя сън или своите рожденни данни. Как ние останалите да добием вярна представа кое е вярно в съответното тълкование, което можем да приложим утре при тълкуването на нашите сънища или хороскопи. Извинявам се, но мисля, че е редно човека направил своето запитване към аудиторията, после да сподели кой анализ е бил най-близо да истината, или най-малко кое точно го е накарало да осъзнае следствието от даден сън или хороскоп.

Ще се опитам да обясня, но някакси имам свои наблюдения върху човешката психика, по свой начин правя съответния анализ, като естествено на първо място слагам звездната карта на даден човек. Тук имаме Слънце съвпад с Меркурий - при този съвпад имаме "изгорял" Меркурий, т. е този човек няма да може да изрази всички качества на тази планета. Способността за общуване ще зависи и от др. качества, които той притежава. При такъв съвпад мисля, че този човек е много властен и не търпи противоречие. Това се потвърждава и от квадратурата на Слънце и Меркурий с Плутон. Управлението, перфекционизма /Плутон в Дева/ са силата на тази личност. Но трябва да се научи да отстъпва и зачита мнението на другите. Тази квадратура дава и способността за голяма манипулативност, макар, че когато дадена ситуация налага, може да бъде много дипломатична, с цел постигане на крайния резултат. Но често използва и насочва енергията си в грешна посока. Не обича заседналия начин на живот и рутината/ това идва от природата на Близнака и Девата/. Твърде често е саркастична към другите и нервно ентусиазирана. Авантюристична личност, да внимава при вземането на решения, касаещи закон и право, както и при боравенето и подписването на документи/ Меркурий опозиция с Юпитер/. Плутон в 12 дом дава, че този човек е вероятно да допусне големи грешки, да страда от много и тайни врагове.
Това е от мен, отново повтарям, че нямам кой знае какви познания в тази област, по-скоро съвкупност от много и различна информация, която може би ми е полезна в даден момент и известна доза интуитивност. Все пак ще ми е от полза да разбера доколко съм била права или не в дадения анализ.

Ами, може да ти звучи налудничаво, но раковите клетки просто са се... капсулирали, изолирали и правят нещо без оглед на процесите цялостно в организма, без оглед на интересите на цялото тоест. Това е форма на бунт и конфликт. Затова е необходимо те не да бъдат изолирани още повече чрез съзнанието, с което разделението се задълбочава, а интегрирани. Необходимо е отново да "повярват" в това, че работейки за цялото, те работят и за себе си. Тоест това цяло трябва да се "обърне" към тях с молба да изпълнят своята функция, в която те са незаменими. Почувстват ли се клетките отново нужни, "спомнят" ли си своята функция, раковият процес ще спре, а туморът ще се разсее. Независимо дали човек е имал или има рак, този начин на мислене винаги е полезен. Добре е да знаем, че ние можем да общуваме със всяка клетка в тялото си и е необходимо при това общуване да се обръщаме към себе си с любов.

П.П. И за миг не съм помислила, че се жалваш. Просто си имала малко повечко работа да свършиш. И ми се прииска да ти помогна в това.

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

Хайде да се изцитирам сама, че да се допълня.


Да бъде извор за тях на нов поглед към живота, на радост, на оптимизъм, на благодарност - да ги накара да се засмеят и да вярват. Дори с нищо материално да не се помогне, такъв дар е много по-важен.

Много хора, макар да считат себе си за благородни, бягат от страдащите и си затварят сърцата за тях да не би да бъдат ощетени и повлечени надолу. При това намират оправдание за отдръпването си, обвинявайки човека в нечисти мотиви, дори когато просто им казва "Здравей!". При това не си дават сметка, че обръщат гръб на Бога. В период на изпитание човек ясно може да види в действителност кой е добър човек, кой е благороден, кой му е приятел, кой е духовно зрящ, кой изпълнява закона на любовта и кой му обръща гръб.
Дори ние да не сме от страната на страдащите, не бива да си затваряме очите за тях, защото през техните очи ни гледа същият този Бог, на Когото се молим за какво ли не. И когато със свободната си воля изберем да не помогнем, да не се подчиним на закона на Любовта, тогава да не чакаме благословения в собствения си живот. Тогава ни слагат на тяхно място, да разберем за какво иде реч, да ни се смекчат сърцата, да се смирим и да направим път на Божията Воля - защото тя е най-добра за нас самите и за всеки друг. Когато се научим да чувстваме другия като себе си, когато се почувстваме като частичка от едно Цяло, тогава няма да грешим - тогава ще избираме волята на Цялото като своя воля.
Когато помъдрее човек, тогава е готов със свободната си воля да избере Божията воля.
В Ръцете на Бога, с Духа на Бога е най-голямото щастие. Докато сме егоисти, ние сме нещастни и непрекъснато се натъкваме на противоречия и страдания.
Лесно се говори, трудно се прилага...

"Случайност" е неразбиране на причините довели до определено следствие.

Да, много въпроси и наистина важни, и наистина мненията ни са много различни.
Сега ще опитам да дам моите отговори в същия ред.

Свободната воля представлява възможността на хората да реагират по различен начин спрямо хората и събитията в техния живот.

Всеки човек притежава свободна воля и непрекъснато я проявява. Дори и той самия да не е убеден в това. И най-дребното обстоятелство в нашия живот е един миниатюрен изпит - как ще реагираме, каква воля ще проявим? Дори и когато ви се струва, че човека постъпва съвсем по инерция или че волята му е "заробена" от нещо, той на практика проявява СВОЯТА си воля.
Виж за Бог, нещата не стоят точно така. Според мен той поради идеалната си природа винаги би трябвало да реагира съвсем детерминирано.

Изборът си правим съобразно еволюционното си ниво и на теория нищо не би трябвало да го ограничава, но на практика го ограничава именно то. Разбира се, желателно е да се стремим да се издигнем на по-високо ниво (постепенно).

Не намирам съществена разлика между воля и способността да избираме, но е възможно да влагаме различен смисъл в понятията.

Вече между воля и желание разликата е много съществена, но не мога да го изкоментирам с 1-2 изречения.

Вярвам в кармата и свободната воля не само че не противоречи, но ако я нямаше, то никога нямаше да можем да изчистим вече създадената карма. Да поясня - именно проявената воля създава или изчиства кармата. Не бива човек да е фаталист - т.е да вярва, че нищо не може да се промени. Кармата те поставя при точно определени обстоятелства и при точно определени хора, но как ще постъпиш ти - това вече зависи само от теб. И ако си проявил воля в положителна насока (т.е научил си си урока) - точно това ще помогне да се променят тези хора и обстоятелства за в бъдеще (и в сегашния и в следващите животи). Ако упорито не искаш да си научиш урока, е, тогава нещата се повтарят. Това обяснява и защо някои хора проявяват воля в отрицателна насока, а не се сблъскват с негативни обстоятелства и хора. Просто в този живот те са дошли с такава карма, в този живот сценарият е трябвало да бъде благоприятен. Не им завиждам обаче за следващия.

За астрологията какво - подобно е на това което казах по-горе. Човек се ражда с предопределена съдба, написан сценарий (който може да се разчете от наталната карта), но Бог му е разрешил да импровизира на сцената и съответно му пише + за пложителните прояви и - за отрицателните. От натрупаните + и - зависи в какъв сценарий ще бъде включен следващия път. А съвсем простичко казано - да, на човек е предвидено да му се случат определени неща, но неговия избор може да направи и най-неприятните неща да протекат по-меко (хармонично) или напротив и най-хубавите неща - ужасно дисхармонично.

Аз също ще се радвам да чуя други отговори на въпросите ти

Ако Порталът има над 10 000 потребители, не знам колко от тях са чели повечето от наличните над 7000 беседи.
А и да са ги чели - времето помага на идеите в нас да узреят.
Всяко препрочитане носи нови дарове.


Според мен дискусии на духовни теми не са целесъобразни.
По-ценни за мен са приятелските разговори и споделяния,
и именно понеже някои хора не ги приемат като отвореност,
а търсят дискусия - започват патакламите и оборванията на тезите.
(няма смисъл да дават конкретни примери/теми, нали?)

Не може нито да се сподели, нито да се преразкаже,
нито да се дискутира вътрешно дълбинно изживяване на човешкото сърце и душа.

Но може да се сподели цитата/книгата, която го е вдъхновила и породила.
Всеки е сам по Пътя си.
..А дискусиите често са твърде гръмки, за да чуе човек Прозренията, скромно криещи се в Тишината...


Ако човек търси самодоказване, то един цитат би го разтресъл много здраво, особено, ако е казан от авторитет.
А това може да не се хареса на егото.

Зад един цитат аз виждам Човек, който вместо да пише своите си човешки излияния е помислил, потърсил и намерил нещо по-мъдро от фразите, леещи се от пиедестала на интелигентното му его...


П.П.: Поне аз не приемам този форум с това име!!! като вид литературно състезание.
Иначе доста бих се развихрила, когато имам време..

Аз вече съм изказала своята позиция относно цитатите в друга тема,но ще го направя пак - харесва ми,когато някой подкрепя личната си позиция с цитати.
Цитатите без изказване на лично мнение също ги приемам,защото ме насочват към конкретна беседа на Учителя,която да прочета в случай че съм пропуснала да го направя.
В портала има хора,които тепърва навлизат в Учението и насочването чрез цитати е много полезно.

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ...
На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив"

Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните.

Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...?

Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка?

Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично.

Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение.

Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време.

Първо-благодари за щастието,което си имала и го пусни да си отиде.
Всичко,което си отива от нас,се е изчерпило и повече не е необходимо за развитието ни.
2/Приеми,че животът е динамичен.Всичко тече,всичко се променя
3/Това,че страдаш,означава,че Бог се грижи за теб и не те е забравил.
4/Потърси Бог в себе си,не в църквите.
5/Познай себе си!Щастието е в това да си самодостатъчен
6/Живяла си в лъжа много дълго.Просто влез в ИСТИНАТА,
ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ТЕ НАПРАВИ СВОБОДНА.

Диди как любезно го е казала.

То и аз сигурно бих искал да имам на разположение две жени, едната да ме осигурява финансово, а с другата да се забавлявам

Даниела, ти буквално държиш в плен душата на втория мъж. Да се държиш господарски с душата на някой може да ти навлече доста кармични удари, ако не са и започнали вече.

До колкото разбрах, сте омъжена от 15 год. и поддържате паралелна интимна връзка от 8 год.
Обичате мъжа от паралелната връзка, а не обичате съпруга си. Поправете ме ако греша.
Страдате от това че мъжът от паралелната ви връзка е решил да създаде семейство, да има деца...... нещо което вие имате, а той не.

Тук има два варианта - развеждате си, омъжвате се за мъжа който обичате и така всички спират с лъжите и некоректното отношение към някой друг.(което е най- честно към всички според мен)

Другият вариант е да оставите човека да създаде семейство с жена която обича, а не просто някаква, която да лъже и заблуждава. Защото всеки има право да иска дом, деца, уют това е нормален човешки стремеж.

При ситуацията, която сте изградили, няма как да има хармония. Хармония има когато двама души се обичат и това може да бъде споделено от тях с целия свят, когато се усмихват и споделят чувствата си, без от това някой да бъде наранен или излъгън. Когато човек иска да бъде честен към себе си и към другите е готов да поеме отговорност за действията си.

Казвате, че имате брак и дете, а в същото време се чувствате не полезна и не нужна, защото другият мъж иска да има същите тези две неща, които вие пък не искате да му дадете?????? Защо тогава не прекратите този брак и не създадете нов? Всъщност според мен това е най- добрия вариант.

Здравей ansisi
Никак не е приятно това, което ти се случва. няма смисъл да ти казвам, че това се случва в много семейства, че трябва да го приемеш или да вземеш радикални мерки или ... или...
Но като за начало се успокой. От всичко което си написала виждам, че искаш да стигнеш до истината, чрез лъжа как мислиш, може ли да има такъв обрат в природата?
Истината иска истина. Разбирам огорчението ти от лъжата която си понесла, разбирам безсилието ти да стигнеш до истината, но това няма да стане по пътя на лъжата.
Имате три малки деца, голям ангажимент е това, често двойките се отдалечават заради делничните ангажименти, потъването в рутинни дейности, грижата за децата изсмуква жената до крайност, ако се прибавят например леки или силни финансови проблеми........ и ако до това сложим една усмихната спокойна жена, която има време, спокойствие, и грижа за себе си .......?
Как мислиш? Мъжът ти просто временно е абдикирал от позицията на твой съпруг. Но това никога не става случайно. Ще ти цитирам едни думи на Петър Дънов, на които може би ще кажеш, че при теб не е така, но си струва да помислиш над тях.
"Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най- малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята."
Никой не бяга от там където е обичан. Вероятно е имало период в който се е почувствал, неудовлетворен, нежелан, неразбран или просто уморен, позволил си е флирт, който е продължил твърде дълго.
За да стигнеш до истината и до отговорите на всички тези въпроси, трябва да свалиш картите и да тръгнеш с истината напред.
Останете сами няколко дена ако е възможно. Ако ти е неудобно да му кажеш цялата схема на разследването, което си направила, кажи му само по- приемливото, например проверката на фактурата, проверката на номерата в тел и т.н., което решиш. Не питай, а заеми позиция на знаещ. Кажи аз знам, но искам да знам и причината. Няма нужда да обвиняваш, той вероятно осъзнава чудесно това което е направил. Няма нужда да се карате, защото това няма да върне времето назад и да промени нещата. Няма нужда да го караш да се чувства виновен, той вероятно вече го изживява. Човек може да бъде предразположен само чрез разбиране.
Трудно е да се разбере такова нещо от твоята позиция, но ти нямаш друг избор, ако искаш да оправиш отношенията с този човек и да стигнеш до същността на нещата.Защото само същността може да доведе до вътрешна промяна както в теб така и в него.
"Ако твоята любов не може да преодолява всички трудности, каква любов е?" П. Дънов
След подобни случки ако партньорите успеят да стигнат до дълбочините, които не познават в другия, се изумяват на новия контакт който са установили. Ако успееш да предразположиш съпруга си да стигнете до сърдечен и искрен разговор, вероятно ще научиш много нови неща , както за себе си, така и за него. И това ще ти е само от полза.
Но не очаквай истина, когато предлагаш лъжа. В отговор на една лъжа (както си се убедила) ще получиш верига от лъжи.
Лъже човек, който се страхува. Той защо се страхува?
Страхът се преодолява само чрез разбиране. Ти предоставяш ли му това разбиране?
Обвинението води до оправдания. Не искаш оправдания нали?
Истината иска истина.

Грешиш, според мен.
А всичко това, което го цитираш, като нейни думи е добре да си го изговорите помежду си. Някак ми стои противоречиво, първо да се срамува да я виждат с цвете, а после да има претенции за голям букет.
Твърде възможно е да чуваш нещата пречупени през твоето съзнание, а те да не са това което ти разбираш. Думите често лъжат, защото се използват неправилно. Но ние тук няма как да разберем тези неща, защото другата страна липсва и нейната гледна точка я няма. Каквото и да си говорим ще е малко едностранчиво и нереално. Ако виждаш проблем в това да я разбереш или да си изтълкуваш нейното поведение, защо не отидете на семейна терапия, както предложиха по- горе. Дори и само няколко посещения вероятно много неща ще се изяснят. Но е важно да бъдете двамата.
С моя съпруг сме в .... бих казала идеални отношения, ако има такива, но доста често с изненада разбирам, как моя реакция се е изтълкувала коренно противоположно от това, което съм искала да вложа аз в нея. А нашият брак е дълъг и преминал през какво ли не, та какво остава за един две годишен брак.
Много често разводите са следствие на дребнички неща, които са неизяснени, неразбрани, необработени и водят до последствия, които с много по- малко емоционален труд могат да бъдат избегнати.
Но пак казвам това може да се коригира само когато има желание и от двете страни и мноого разговори.
Иначе най- лесно е да се обърне човек да каже - не ми се занимава повече- и да търси идеалния партньор. А дали ще го намери?
Също така не рядко има реална несъвместимост на характерите и е добре такива връзки да се прекратят навреме преди да се е изразходила твърде много емоция.
Първите няколко години от съжителството са много трудни, това съм го видяла толкова много пъти, че доста от ситуациите са направо предвидими. Но всеки конфликт иска разговор и желание за разбиране и от двете страни.
Във всяка двойка нещата са много специфични, затова един консулт със специалист може само да ви е от полза.

Дано да греша,но аз имам усещането ,че ти искаш някой да потвърди това, което виждаш и усещаш.Според мен си си самодостатъчен за това.Нещо лично на мен ми убягва и мисля ,че може би искаш да попиташ нещо друго.

Аз имам същия проблем като теб, само че се усетих доста по-навреме. Споделях всичко с нея, носех я на ръце, но всяко нещо си има край и никой не може да се преструва вечно. Пред мен се е усмихвала,но пред останалите съм най-лошата снаха. Един ден реши да се оплаква на сина си от мен и това й беше грешката, защото той ми каза и даже ме предупреди да внимавам какво говоря с нея.


И на твоя въпрос- стой далече от такъв човек и я дръж на разсточние от семейството си, доколкото ти е възможно. Такива хора се вмъкват в живота ти и искат да ти откраднат всичко, замисляла ли си се дали въпросната личност не е енергиен вампир?